№ 89
гр. Тетевен, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Г.а
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Г.а Гражданско дело №
20234330100506 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от С. Т. Н. от Ч.В., срещу „Сити кеш“ ООД с Ехххххххххх
представлявано от Н. П. с цена на установителния иск 500 лева. И цена на осъдителния иск :
50,00 лева частичен иск от общо 500 лева. В исковата молба се твърди ,че на 16.06.2022г. С.
Н. е сключила договор за паричен заем № 692573 със „Сити кеш“ ООД.Страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000.00 лева, видът на вноската е
седмичен , брой погасителни вноски 37, а размерът на месечния лихвен процент не е
посочен. В чл. 5 ал.1 от процесния договор е уговорено, че заемателя се задължавал да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения :безусловна банкова гаранция или
две физически лица , които да отговаряли на определени от кредитора условия . В чл.11 ал.1
от договора страните са уговорили ,че в случай на непредставяне на обезпечение от
кредитополучателя ще бъдела начислена неустойка от 500лв. С. Н. била погасила изцяло
процесния кредит. Твърди ,че договорът бил нищожен на основание чл. 11, ал, 1, т. 9вр. с
чл.22 ЗПК вр. с чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД.
В съдебно заседание от 03.04.2024г е направено изменеие на осъдителния иск по чл.55
ал.1 пр. 1 от 50 лева на 708,87 лева сключен между страните, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Моли съдът : Да признае за установено в отношенията между страните С. Т. Н. с ЕГН
********** и „СИТИ КЕШ "' ООД, , че сключеният между тях договор за потребителски
кредит № 631780 /07.02.2022г. е нищожен на осн. чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД –накърняване на
добрите нрави и в условията на евентуалност иск за нищожност поради заобикаляне на
закона по смисъла на чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД изцяло неравноправна и нищожна на основание
1
чл.143 ал.2 от ЗПП и нищожност противоречие с добрите нрави чл.19 ал.4 от ЗПК.
Предвид направеното изменение на иска моли съдът да осъди на основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД ответникът „СИТИ КЕШ" ООД, да заплати на С. Т. Н. с ЕГН
********** сума в размер на 708,78 лева,представляваща недължимо платена сума по
нищожен за потребителски кредит № 692573 /16.06.2022г сключен между страните в размер
на 708,87 лева, от които 698,29лева неустойка и 10,58 лева такси , ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането.
В законово установеният срок е постъпил отговор от ответника „СИТИ КЕШ“ООД ,
като счита ,че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави трябва да се прави за всеки случай , като излага мотиви в тази насока , по отношение
на годишния лихвен процент се позовава на договора , тъй като същия там бил посочен в
размер на 40,05 % и счита ,че същия е в рамките на пределите на чл.19 ал.4 от ЗПК. Твърди
,че неустойката не се включва в годишния процент на разходите . Моли иска да бъде
отхвърлен.
В съдебно заседание страните не се явяват , всички искания са направени в писмен вид .
Предявен е иск с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19
от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП, от С. Т. Н. ,с който се иска съда да приеме ,че договор за
паричен заем № 692573 /16.06.2022г сключен между ищцата и „СИТИ КЕШ“ООД е
нищожен
Предявен е иск с правно основание чл. чл.55 ал.1 ЗЗД, с който се иска да се върне това
което ищцата е платила по нищожен договор в размер на 708,87лв.
От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на16.06.2022г. С.
Н. е сключила договор за паричен заем 692573 /16.06.2022г с „СИТИ КЕШ" ООД.
Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000лв , с годишен
лихвен процент 40,05%, срок на заема 10 месеца , брой вноски 37 седмични вноски , размер
на погасителна вноска 3 х 7,99 и 34х33,59. ,обща сума дължима по заема 1165,43лв .,
посочени са датите на погасяване на вноските по кредита ,ГРП 49,85%. В чл. 5 ал.1 от
процесния договор е уговорено, че заемателя се задължавал да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения :безусловна банкова гаранция или две физически лица , които
да отговаряли на определени от кредитора условия . В чл.11 ал.1 от договора страните са
уговорили ,че в случай на непредставяне на обезпечение от кредитополучателя ще бъдела
начислена неустойка от 869,57лв.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза видно от която
:Ищцата е заплатила на ответника сумата по заема е 655лв за главница , договорна лихва
167,30лв, неустойка 628,29лв и 10,68лева такси , като ГПР е в размер на 579,36 %
. Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит № 692573/16.06.2022г. и
страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън
2
рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема,
че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято
правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в
глава трета, чл.10 и чл.11.СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между
потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица
решения.Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит
нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.На първо място, в договора е
визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност – 49,85%. Не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения
в Приложение №1/погасителен план/ начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както
в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и
до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК).
Действително в чл.5 е указано, че заема включва обезпечения , които заемателят ако не
предостави съобразно чл.11 от договора ще заплати неустойка при неизпълнение за
предоставянето им , както и таксите, съгласно Тарифата за таксите на заемодателя. При
липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че
единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при
това положение, не става ясно как е формиран ГПР от 49,85%%, т.е. какво друго е включено
в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент – 40.05%. Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК. По отношение
вземането за неустойка: За договорите за потребителски кредит на общо основание и
съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар и поместени в
индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не
са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори
за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно
известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между
същия заемодател и различни потребители.В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение
на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на
3
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този
смисъл клауза, като уговорената в чл.11 от договора за паричен заем, според която се дължи
неустойка в размер на 698,29 лева при неизпълнение на задължението за обезпечение , в
тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство
на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира
в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На
практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз
основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за
кредит.На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На последно място, по
посочения начин се заобикаля законът – чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при
забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране
на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика
е константна.
Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения
(когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71
ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредитора променя
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост,
той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това
4
навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя
обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 ЗЗД, при непредставено
обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването
на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да
се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят
и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на
закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от
неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните
последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока
цена, прикрита като неустойка. Нещо повече, „неустойката“ е вписана в т.4.4., част ІІІ
Разходи по кредита от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, а непредоставянето на обезпечение е посочено като условие, при
което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е индикация, че предоставянето
на обезпечение е условие от което зависи размера на разходите по кредита, т.е.
„неустойката“ се явява разход по кредита, а не обезщетение.
По изложените съображения, съдът счита, че Договор за паричен заем № 692573,
сключен на 16.06.2022г. е недействителен на основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с
чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП .
По разноските : Ищецът е освободен от разноски поради което следва да бъдат осъден
ответника да заплати по сметката на Р.С.Тетевен сумата от 100 лв за ДТ и 200лв за
експертиза .Предвид направеното искане за заплащане на разноските по чл.38 от ЗА
следва да бъде осъден ответинка да заплати на процесуалния представител на ищцата адв.Д.
М. М. от САК сумата от по 200лв за всеки един от исковете или общо 400лв ,т.е под
мининума на наредбата за минималните адвокатски възнаграждения , съгласно Решение на
Съдът на Европейският съюз по дело C‑438/22 (втори състав) от 25 януари 2024 година е
решено ,че „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС .Тоест
минимумите в Наредба №1 не важат за съда, дори и да отговарят на пазарните цени, тъй
като по делото е подаена една искова молба , същотото е без фактическа и правна сложност
,подадени са писмени молби ,адвоката не се е явявал по делото, встъпил е в процеса в един
по-късен момент , цената на иска е 708,87лева , а за нищожността на процесния договор
съдът следи служебно . От материалите по делото е видно ,че с молбата от 25.10.2024г
/л.139 / е записано ,че се прилагат доказателства за регистрация по ЗДДС поради което
възнагарждението следва да е в размер на 240 лева за всеки иск или общо 480лв .
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
5
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с
чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП Договор за паричен кредит № 692573,
сключен на 16.06.2022гмежду „Сити Кеш“ ООД, ХХХХХХХ представлявано от Н. П. и С.
Т. Н. ЕГН********** от с. ч.в. .
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1от ЗЗД във вр. с чл.24 от ЗПК „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК ********* сумата от 708,87лева недължимо платена сума по нищожен договор за
кредит № 692573, сключен на 16.06.2022гмежду „Сити Кеш“ ООД, Ехххххххххххххх
представлявано от Н. П. и С. Т. Н. ЕГН********** от с. ч.в. , ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба 03.07.2023г. в съда до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* ,ххххххххххх
представлявано от Н. П. да заплатят на Районен съд Тетевен сумата от 300лева разноски по
делото за държавна такса и експертиза .
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 2 от Закона за адвокатурата „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
********* ,ххххххххххх представлявано от Н. П.да заплати на адв. Д. М. М. от САКсумата
от 480лв.с вкл. ДДС - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на С. Т.
Н. по гр.д. № 506/2023г на Р.С.Тетевен.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок
отвръчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6