Р Е Ш Е Н И Е
№260086
/12.11. 11.2020г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
при
секретар Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.дело
№248 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№35183/27.11.2020г. на Ж.П.П., ЕГН **********
и М.И.П., ЕГН **********, против решение №973/06.11.2019г., постановено по
т.дело №72/2019г. по описа на ВОС, ТО, с което съдът е осъдил Ж.П. и М.П. да
заплатят на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, следните суми по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот №NL 40336 от 23.06.2008г. ведно с прилежащите
му Приложение №1, допълнително споразумение от 12.07.2011г., допълнително
споразумение от 07.02.2013г., допълнително споразумение от 09.10.2013г. и
допълнително споразумение от 05.12.2014г., а именно:
- 66 260.27 шв.франка, представляващи част от главница в размер на
105 200.34 шв.франка, за периода от 02.08.2015г. до 16.01.2019г.;
- 528.51 шв.франка, представляващи част от банкови такси с размер на 844.93
шв.франка, за периода от 02.02.2016г. до 17.01.2019г.;
- 196.97 шв.франка, част от застраховки в общ размер от 300.88 шв.франка,
за периода от 09.08.2016г. до 17.01.2019г. и сумата от
- 1285.37 лева, представляващи дължима сума за разноски за периода от
16.05.2018г. до 16.01.2019г. ведно със законна лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Предявената въззивна жалба е основана на твърдения за недействителност на
сключения договор за кредит, по който на потребителя е възложено задължението
да заплаща разликата между размера на месечните вноски, изчислени във виртуално
предложената от банката валута – швейцарски франк и размера им, изчислен в
реално получената валута – евро. Кредитополучателите поемат целият финансов
риск по договора ведно със задължение за заплащане на възнаградителна лихва.
Поддържа се още, че евентуалното преизчисление на дълга при първоначално
уговорения курс на франка би довело до редуциране на дължимите суми и
евентуално – липса на обективни предпоставки за настъпване на предсрочна
изискуемост.
Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на
насрещната страна ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, постъпил своевременно по делото.
В отговора се поддържа, че кредитополучателите изрично са се съгласили да
усвоят кредита в швейцарски франкове с превалутиране в лева за целите, за които
е отпуснат кредита. Налице е и изрично съгласие кредитът да се погасяван именно
в тази валута -шв.франкове. Оспорва се твърдението за прехвърляне на целия
валутен риск от движението на курса на франка върху кредитополучателите. Към
момента на сключване на договора 2008г. тенденцията е била за понижаване курса
на шв.франк, в който случай рискът е за банката. Твърди се, че бъдещият, за
срока на договора, курс на тази валута е напълно непредсказуем дори за
специалистите от банковия сектор. Поради тази причина при сключване на договора
банката информира потребителя, че е възможно да настъпи промяна в този елемент
от договора, съотв. в цената на кредита, което е спазено в чл.23 от договора за
кредит. Печалбата на банката от т.н. продажба на валута, не е предмет на
договорните отношения между страните и не би могло да води до нищожност на
договора. Аналогичен довод се изтъква и по отношение на уговорката в чл.17,
която е стандартна за този вид договори, за директен дебит, която уговорка също
не влече нищожност на договора. Изтъква се, че в жалбата не се сочат конкретни
оплаквания на потребителите срещу неравноправността на отделни клаузи от
договора, в частност на допълнителните споразумения, които да водят до
нищожност на целия договор за кредит. Подчертава се, че искът е предявен като
частичен, което има значение за основателността на претенцията. Моли за
отхвърляне на жалбата.
Предмет на производството и е ЧЖ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, срещу определение
на съда по т.дело №72/2019г. на ВОС, с което е отказано присъждане на
допълнителни разноски за производството.
Срещу ЧЖ не е постъпило становище на въззивниците.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от адв.В., а в
следващо съдебно заседание и от пълномощника адв.Св.Н..
Насрещната страна Юробанк България АД се представлява в открито заседание
от упълномощения адв.Б., който поддържа отговора за неоснователност на
въззивната жалба.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано
по искова молба на Юробанк България АД с искане да бъдат осъдени ответниците Ж.П.П.
и М.И.П. като солидарни длъжници, да заплатят част от дължимите суми по договор
за кредит за покупка на недвижим имот, сключен между страните на 23.06.2008г.
ведно с подписаните приложение №1 към договора и четири броя допълнителни
споразумения, последното от които от 05.12.2014г., а именно сумите: -
66 260.27 шв.франка, представляващи част от главница в размер на
105 200.34 шв.франка, за периода от 02.08.2015г. до 16.01.2019г.;
- 528.51 шв.франка, представляващи част от банкови такси с размер на 844.93
шв.франка, за периода от 02.02.2016г. до 17.01.2019г.;
- 196.97 шв.франка, част от застраховки в общ размер от 300.88 шв.франка,
за периода от 09.08.2016г. до 17.01.2019г. и сумата от
- 1285.37 лева, представляващи дължима сума за разноски за периода от
16.05.2018г. до 16.01.2019г. ведно със законна лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че на 23.06.2008г. между Ж. и М. П. от една страна и от друга страна
Юробанк И Еф Джи България АД /предишно наименование на ищеца/ е сключен договор
за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в шв.франкове в размер
равностойността във франкове на 69 000 евро по курс купува за шв.франк към
евро в деня на усвояване на кредита, от която сума равностойността на
30 680 евро – за покупка на недвижим имот, а равностойността на 38 320
евро -за други разплащания. Срещу това кредитополучателите се задължават да
върнат в определените в договора срокове сумата ведно с възнаграждението на
банката, уговорено съобразно договора както и уговорена наказателна лихва при
просрочие и/или обявена предсрочна изискуемост. В приложение 1 към договора е
удостоверен курс купува на шв.франк към еврото в деня на усвояване на сумата,
съобразно който кредитополучателите са усвоили кредитен лимит в шв.франкове от
113 800 франка. С четири поредни допълнителни споразумения страните са
предоговорили условията на договора поради затруднения в изпълнението му от
страна на кредитополучателите.
В исковата молба се твърди извършена първоначална цесия от банката в полза
на цесионера Бългериън ритейл сървисиз АД с договор от 05.09.2008г. както и
последваща цесия от 25.10.2017г. от цедента БРС АД в полза на Юробанк България
АД. Твърди се съобщаване лично на кредитополучателите извършената през 2017г.
сделка по прехвърляне на вземането по договора за кредит както и уведомяването
им за обявената предсрочна изискуемост, считано на 27.06.2018г. Основание за
промяната в договора е непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на
условията по договора. Въпреки предоставения срок за доброволно изпълнение, до
предявяване на исковата молба кредитополучателите не предприели изпълнение дори
частично на задълженията си, поради което банката твърди наличието на общо
задължение към подаване на исковете от 137 857.68 шв.франка и отделно
1 285.37 лева съгласно счетоводните книги на банката. Твърдят се
непогасени 42 бр. вноски за главница, считано от 02.08.2015г. и 44 бр.
непогасени вноски за лихва, считано от 02.06.2015г.
В срока за отговор не е постъпило становище на ответниците. Същите в
съдебно заседание оспорват размера на предявените искове и датата на настъпване
на предсрочната изискуемост, без да оспорват наличието на основание за това –
допуснатото неизпълнение и забава.
Варненският Апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е
подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок, от надлежна
страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, съобразно
изискванията за редовност на жалбите. На тези изисквания отговаря и постъпилия
срещу жалбата отговор на насрещната страна. Поради това ВЖ е допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Съдът намира за редовна и частната жалба срещу
произнасянето на ВОС по чл.248 ГПК по искане за присъждане на допълнителни
разноски на Юробанк България АД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. Обжалваното решение е валидно постановено в
пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като
постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се
изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решениe по
отношение крайния извод на съда за
валидност на договора за кредит, съответно съществуване на заявеното по исков
ред съгласно чл.430 ТЗ вземане на банката – кредитодател.
Съгласно определение на въззивния състав от
24.06.2020г., в правомощието на съда е да се произнесе служебно по валидността
на отделни клаузи от договора при противоречието им с императивни правни норми,
по арг. от ТД №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка съставът е посочил като
предмет на въззивна ревизия законосъобразността на чл.23 от договора за кредит
и съответствието на клаузата от договора с императивните разпоредби на ЗЗП,
чл.143, т.19 вр.чл.146, ал.1 ЗЗП. Със спорната клауза кредитополучателят поема
за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс
„купува” и/или „продава” на шв.франкове към евро, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите по договора погасителни вноски.
Не са оспорвани изводите на първата инстанция за
неравноправност на клаузата на чл.3, ал.1 и ал.5 от договора за кредит и
приетата от съда нищожност съгласно чл.146 вр.чл.143, т.10 ЗЗП, тъй като дават
възможност на ищеца нерагламентирано и едностранно да променя условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание.
Действително, с разпоредително определение съдът е
посочил на страните, че във въззивното производство е разширен предмета на
делото спрямо първоинстанционното производство като съдът ще дължи преценка за
наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, респ. допълнителните
споразумения, които се отразяват на действителността им и/или действителността
на целия договор за кредит, а в частност и относно преценката за настъпване
обективните условия за обявяване на предсрочната изискуемост.
Въз основа на съвкупен анализ от всички събрани
доказателства, приложимите нормативни актове, твърденията и доводите на
страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от банка -кредитодател спрямо кредитополучателите -солидарни
длъжници, за заплащане на дължима и предсрочно изискуема главница по договор за
кредит, банкови такси, дължими застраховки по договора и сторени от кредитора
разноски по събиране на вземането. Претендираните суми са заявени частично във
валутата на договора- швейцарски франкове.
Съдът намира, че от приложените доказателства се
установява безспорно наличието на договор за кредит между страните, обективиран
в договор №NL 40336/23.06.2008г. ведно с подписаните към него четири броя допълнителни
споразумения, съответно от 12.07.2011г., от 07.02.2013г., от 09.10.2013г. и от
05.12.2014г. В приложение №1/01.07.2008г. към договора е удостоверена датата на
усвояване на кредита и приложимия към този момент курс „купува“ на банката за
шв.франк към евро както и реално усвоения размер от 113 800 шв.франка.
Не се спори, че сумата по кредита е била усвоена,
макар да е спорна валутата на реално усвояване.
Не се спори и се установяват извършените две
прехвърляния на вземането по договора за кредит, първоначално в полза на
Бългериън Ритейл Сървисиз АД с договор от 05.09.2008г., а впоследствие в полза
на Юробанк България АД, с договор от 25.10.2017г. Не се спори, че процесното
вземане е предмет на цесионните договори. Не се спори, че цесиите са били
сведени до знанието на кредитополучателите. Не се оспорва получаването на
уведомленията както за цесията от 2017г., така и за обявяване на предсрочната
изискуемост на задължението по договора, на 27.06.2018г. лично на
кредитополучателите /чрез Ж.П./. По същество не се оспорва и наличието на
забава и неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответниците.
/ответниците не твърдят извършени плащания на вноските по кредита/
Спорът относно датата на предсрочна изискуемост
касае, видно и от въззивната жалба, въпроса дали са били налице основанията за
обявяване изискуемостта на цялото задължение по договора предвид въведените
възражения за недействителност на клаузи от договора като неравноправни.
Независимо от късното, едва с въззивната жалба, релевиране на тези възражения
от ответниците /поради липсата на отговор на исковата молба/, съдът намира, че
с оглед служебното си задължение да следи по тези спорове за неравноправни клаузи,
възражението не е преклудирано. Безспорно, ответниците имат качеството
потребители съгл.пар.13 от ДР на ЗЗП, което ангажира служебна преценка
наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор. /чл.7, ал.3 ГПК/
С решение №23/2016г. по т.дело №3686/2014г. на ВКС, І т. о., се е
произнесъл, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие
по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, като
възражението на потребителя за неравноправен характер на
договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на
исковата молба и може да бъде наведено за пръв път във въззивното производство.
Поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, уреждащи
материята на неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, по отношение на същите
намират приложение указанията в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013г.
на ОСГТК на ВКС. Даденото разрешение е аргументирано с практиката на Съда на
Европейския съюз, създадена във връзка с тълкуване на Директива 93/13 на ЕС,
разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство съгласно
§ 13а, т. 9 ДР на ЗЗП. Посочено е, че поставените общи критерии за
преценка на евентуално неравноправния характер на клауза
в потребителски договор по чл.143 от ЗЗП, обуславя
и процесуално правните аспекти както на служебната проверка на съда, така и на
съдържанието на заявеното от потребителя възражение - служебната проверка на
съда се основава на наличието на фактически и/или правни обстоятелства, въз
основа на които може да се изведе неравноправност на
договорна клауза, поради което към възражението на потребителя не трябва
да се поставят допълнителни изисквания за конкретизиране
на хипотезите по чл. 143 от закона. Поради това съдът е обявил на страните разширяване
предмета на спора във въззивното производство с изследване законосъобразността
на чл.23 от договора /а при необходимост и свързаните с нея др.клаузи/ за
кредит и съответствието на клаузата от договора с императивните разпоредби на
ЗЗП, чл.143, т.19 вр.чл.146, ал.1 ЗЗП.
Пред въззивния съд във връзка с произнасяне по
валидността на договора и клаузите му, съдът е допуснал и изслушал свидетелски
показания за установяване наличието на индивидуално договаряне при сключване на
кредита. От показанията на водения от въззиваемата страна свидетел А.Д. се
установява, че към датата на сключване на договора същият е бил заместник
управител на клон или експерт кредитиране като в това качество е подписал
договора. Не помни клиентите и конкретния договор, но сочи принципни положения,
прилагани от банката към договорите за кредит, подписвани в периода на
процесния договор. При сключването им клиентите избирали често валутата
шв.франкове поради ниския и относително стабилен курс на валутата както и
поради ниските нива на лихвите при това кредитиране. Според свидетеля, на
клиента се предлагат варианти в различни валути като въз основа на сравнение на
погасителните планове клиентът избирал по-благоприятното за него. Това била
стандартна политика на банката и се прилагала към всички клиенти. Според
свидетеля, на кредитополучателите са разяснявани въпросите относно курса на
валутата на кредита, а и клиентите са могли да консултират тези клаузи, тъй
като обичайно са разполагали с копие от проектодоговора. Могли са също така да
предложат промени в клаузи от договора, включително и превалутиране на кредита,
макар свидетеля да няма спомен за извършено превалутиране по тези кредити.
Съдът кредитира изцяло изслушаната пред ВОС счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, предложила алтернативни варианти съобразно
оспорванията на ответниците. Никоя от страните не е правила искане за допълване
на заключението, не е оспорвала професионалния му характер. От заключението и
от приложения договор за кредит се установяват следните характеристики на процесния договор за кредит:
В чл.1 е уговорено, че банката предоставя на
кредитополучателя кредитен лимит в шв.франкове, в размер равностойността в
шв.франкове на 69 000 евро, по курс купува за шв.франк към еврото на
Юробанк И Еф Джи АД в деня на усвояване както следва: равностойността на 30 680 евро
– за покупка на недвижим имот, а равностойността на 38 320 евро -за други
разплащания. Срещу това кредитополучателите се задължават да върнат в
определените в договора срокове сумата ведно с възнаграждението на банката,
уговорено съобразно договора както и уговорена наказателна лихва при просрочие
и/или обявена предсрочна изискуемост. В приложение 1 към договора е удостоверен
курс купува на шв.франк към еврото в деня на усвояване на сумата, съобразно
който кредитополучателите са усвоили кредитен лимит в шв.франкове от
113 800 франка. С четири поредни допълнителни споразумения страните са
предоговаряли условията на договора поради затруднения в изпълнението му от
страна на кредитополучателите като са извършвани капитализации на просрочени
лихви към главницата, промени в договорения лихвен процент по договора и начина
на формиране на анюитетната вноска.
Разрешеният кредит се усвоява от кредитополучателя Ж.П. по блокирана сметка
в швейцарски франкове /чл. 2, ал.1 от договора/, като усвоеният кредит в
швейцарски франкове по сметката по чл.2, ал. 1 се превалутира служебно от
банката в лева по търговски курс "купува" на швейцарския франк към евро
на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка
на кредитополучателя в евро /чл. 2, ал. 4 от договора/.
В чл.3 от договора е уговорено възнаграждение на банката за отпуснатия
кредит в размер, който се формира от две компоненти: БЛП на банката за жилищни
кредити в шв.франкове плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Към момента на
сключване на договора, БЛП на банката е в размер на 4.5%. При просрочие както и
при обявена предсрочна изискуемост, към този процент договорна лихва се
начислява и наказателна надбавка от 10 пункта. Съгласно чл.3, ал.5 от договора,
действащият БЛП на банката съгласно ал.1 не подлежи на договаряне и промените в
него стават автоматично задължителни за страните. Тази клауза първата инстанция
е приела за неравноправна в мотивите на съдебното решение. Този извод напълно
се споделя от въззивния състав.
Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора, погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай,
че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс "продава" на банката за
швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването на
настоящия договор дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава
банката. Към договора съгл.ал.1 е подписан и погасителен план, който включва
дължимите анюитетни вноски за срока на договора от 252 месеца, считано от
усвояването на сумата. В чл.21 от договора е предвидено, че кредитополучателят
има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в
швейцарски франкове, съответно в евро по обявения курс "купува" на
банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането, както и да прилага
по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката,
като за превалутирането се дължи и комисион. Според чл. 22 от договора, „превалутирането”
е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при
което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута
на кредита при изчисляване на лихвата по същата. В чл.23, ал.1 от договора
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може
да има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 /от договора/,
повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/
евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени както
и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира в ал.2 на чл.23 от
договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл.6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е
съгласен с настъпването им.
Въпреки предоставената на страните възможност, съдът намира, че във
въззивното производство не е установено наличието на проведено индивидуално
договаряне по повод сключването на процесния договор от банката съобразно
вменената й доказателствена тежест по чл.146, ал.4 ЗЗП. Индивидуално уговорена
клауза е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена
предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена
предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание,
доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел /решение №98 по т.дело
№535/2016г. на първо т.о./. Подписването на договор за банков кредит от
потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се
в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били
индивидуално уговорени с него. Ако посоченото обстоятелство - подписване на
договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже,
че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица
изключване на защитата при всички потребителски договори. Доказването следва да
установи, че при сключването на съответните клаузи, като предложени от
доставчика на стоката или услугата, потребителят не е бил принуден да ги
приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с
икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание клаузите
са били предложени от самия потребител. Сключването на последващи споразумения
за преструктуриране на дълга не прави уговорките, поети в първоначалния договор
индивидуално уговорени. Това е така, тъй като в тези споразумения също не се
установява разясняването на включените клаузи, на кредитополучателя. Воденият
пред въззивния съд от банката свидетел не установява наличието на индивидуално
договаряне клаузите от договора – свидетелят установява принципни приложения и
политика на банката при водене на преддоговорните отношения, които са
типизирани за банката, но не и проведени с кредитополучателите разговори и
разяснения относно характера на договора и евентуалното му оскъпяване.
Свидетелят няма спомен за тези преговори и подписването на конкретния договор.
Относно валутата на кредита и валутния риск, тълкуване и прилагане на
практиката на СЕС и в частност на актовете по С-186/16 и С-119/17, съдът
съобразява постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 295/22.02.2019 г., т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение №
384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I
т. о., решение №
314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и решение № 67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о. В същите е прието, че
"неравноправна е договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна
валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП." За да дадат този отговор, съдебните състави са се позовали на
задължителната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, постановена по
транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС
/решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU: C: 2017: 703, определение от
22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU: C: 2018: 103, решение от 30.04.2014 г. по
дело С-26/13, EU: C: 2014: 282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU:
C: 2015: 262, решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU: C: 2010: 309/,
решение от 20.09.2018 г. по дело С-51/17, EU: C: 2018: 750, решение по дело
C-415/11, EU: C: 2013: 164 и др. /.
Съвкупният анализ на договорните клаузи сочи, че настоящият кредит се
предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността на 69 000
евро; независимо, че в чл. 2, ал. 1 е предвидено, че кредитът се усвоява в
швейцарски франкове, сумата се превежда безкасово по сметка, до която
кредитополучателят няма достъп, тъй като същата е блокирана; швейцарските
франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро преди
усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно
в евро. Видно от горните уговорки, не е налице реален паричен поток към
кредитополучателя в швейцарски франкове. Същевременно липсват данни, че към
момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута на
кредитополучателя е била предоставена относимата информация, която би му
позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за
финансовите му задължения при значимо обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. По смисъла на даденото от СЕС тълкуване не може да се
приеме за достатъчна информираност на потребителя предоставената от банката
информация, че е възможна промяна на обявения курс купува и/или продава на
швейцарския франк към еврото, което ще рефлектира върху размера на дълга в
посока на повишаването му. На потребителя като по-слаба икономически страна в
правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е
предоставена информация при сключването на договор за потребителски кредит със
срок на издължаване 252 месеца какви са очакваните прогнози относно промяната
на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс,
както и какви действия може да предприеме кредитополучателят за да минимализира
валутния риск, вкл. чрез застраховане или използване на други финансови инструменти.
С такава информация като част от професионалната си дейност банката би следвало
да разполага и след като не е изпълнила задължението си да я предостави на
по-слабата страна по договора, липсва основание да се приеме, че потребителят е
могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите
му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен
риск при получаване на доход в местна валута, като направи информиран избор
дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи
кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Липсата на информация
не позволява на средния потребител (относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен) да прецени потенциално значимите за него
икономически последици при изчисляване на погасителните вноски, тъй като не
разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк.
Клаузата на чл.21, ал.1 от договора не дава защита на потребителя, тъй като
упражняване на правото на превалутиране е свързано със заплащане на комисиона и
е обвързано с курс "купува" на банката за швейцарски франкове към датата
на превалутирането, който също е едностранно определен. В заключение, клаузите
за прехвърляне на валутния риск върху потребителя създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор по
см. на чл.143, т.19 от ЗЗП. Същите са неравноправни, тъй като не са индивидуално
договорени клаузи от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от
които са свързани с цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя. Банката
не е съумяла да докаже, че е налице реално информиране на кредитополучателя за
естеството и икономическите последици на поетото задължение като същевременно
евентуалното неблагоприятно обезценяване на валутата /шв.франк/ би могло лесно
да бъде компенсирано от банката чрез едностранно променяните договорни лихви.
Рискът лежи изцяло върху кредитополучателя. С оглед неравноправния си характер,
спорните клаузи - чл. 23, ал. 1 и, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 от договора се явяват
нищожни на основание чл.143, т.19 вр.чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Въззивният състав споделя изводите на ВОС за неравноправност на клаузата на
чл.3, ал.1 и ал.5 от кредитния договор по изложените в решението мотиви, към
които препраща съгл.чл.272 ГПК. Съгласно решение по т.дело №2481/2017г. на
Второ т.о., ВКС, при клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато
съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков
кредит да се формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за
промяна на цената /лихвата/, обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна
методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, същата
е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП и нищожна съгласно чл.146
ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката - кредитор да променя
едностранно лихвата при промяна на БЛП, не и в частта, определяща дължимата към
момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в
определен размер. Абсолютно неясно за потребителя е въз основа на каква
методология и при какви обстоятелства /обективни икономически причини/, банката
може и до каква степен, да променя БЛП като компонента от договорения лихвен
процент. Както се установява и от изслушаното заключение на ССЕ, на вещото лице
банката не е предоставила материали и доказателства, основания за промяната в
БЛП. Неяснотата
на частта от договора, от която зависи размера на възнаградителната лихва /в частност БЛП/, поставя кредитополучателя в неравностойно
положение спрямо банката, поради което е налице неравноправност по смисъла на
чл.143 ЗЗП.
В заключение, въззвният състав споделя изводите на първостепенния съд за
нищожност на клаузата на чл.3 от договора, регламентираща възможността за едностранна
промяна на уговорената възнаградителна лихва при промяна на БЛП. Договорното
възнаграждение на банката не е предмет на спора и съдът го обсъжда единствено с
оглед възраженията и доводите за недействителност на договора и отделни негови
клаузи, респективно размера на претендираните суми.
По допълнителните споразумения: В случая към
договора за кредит са подписани четири броя допълнителни споразумения, след
последното от които през 2015г., е налице спиране обслужването на кредита. Трайна
е практиката на ВКС, че последващо сключени анекси и споразумения не могат да
санират изначално нищожни съгласно ЗЗП клаузи в договор за кредит /решение
№146/2017г. по т.дело №2615/2016г. на Първо т.о.; решение №65/2018г. по т.дело
№1556/2017г. на Първо т.о., ВКС/ Подобни споразумения, насочени към
установяване на главния и акцесорен кредитен дълг и неговото преструктруриране,
представляват недопустим предварителен отказ от потребителската защита и са
нищожни, на основание чл.366 ЗЗД. Предоговарянето
на условията на кредита, вкл. съвпадащи волеизявления на страните по договора
за кредит, относно размера на дължимото от кредитополучателя, изчислено в
съответствие с неравноправни клаузи на договора за кредит, не санира
нищожността на неравноправната клауза в същия и не предпоставя дължимост в така
установения размер.
Коментираната нищожност има за последица прилагане в отношенията между
страните на първоначалния договор.
По размера на главния кредитен дълг:
Съдът приема, че независимо от посочения период, за които се претендира
част от дължимата по договора главница, съответно от 02.08.2015г. до подаване
на исковата молба на 16.01.2019г., не се касае за падежирала в този период
главница /съвкупност от вноски/, а за предсрочно изискуема главница, каквито са
твърденията в исковата молба. Предмет на претенцията е единствено част от
главницата в размер на 66 260.27 шв.франка от общо задължение в размер на
105 200.34 шв.франка.
Съдът намира за установено твърдението на банката за настъпване на
обективните условия за обявяване предсрочната изискуемост независимо от
приетата по-горе неравноправност на съществени по договора клаузи. В т.1.1 от
заключението, въз основа на банковите регистри и счетоводни сметки вещото лице
е извършило самостоятелни изчисления за размера на дълга, който се припокрива с
претендираните суми, заявени като частични претенции. Съгласно т.1.2 от
заключението /на л.192/, кредитополучателят е забавил издължаването на
падежирали месечни вноски още през 2010г. /вноска с падеж на 27.09.2010г./ като
след този момент са налице множество забавени плащания по падежирали
задължения, които са намерили отражение в извършените преструктурирания на
дълга. След последното допълнително споразумение от м.12.2015г. от уговорените
6 броя равни месечни вноски от 540 шв.франка, са заплатени 5 като последната
шеста вноска с падеж на 05.06.2015г. е погасена частично. На 02.07.2015г. е
извършено последно плащане на задължение за лихва. След тази дата в банковите
регистри не са отразени други плащания. Ответниците също не твърдят извършени
такива и не са ангажирани доказателства за опровергаване на експертизата. В
подкрепа на това са изводите на вещото лице в т.1.3 от ССЕ за извършени
последни плащания по кредита по размери и пера. Видно е, че по отношение на
главницата последно погашение чрез плащане е извършено на 14.12.2012г., а чрез
капитализиране – на 05.12.2014г. По отношение на лихвите също е налице спиране
на плащанията от м.07.2015г. Налице е спиране и по отношение на банковите такси
/последно плащане май 2015г./ и за застраховки /на 04.08.2014г./ Налице са
обективните условия за обявяване на предсрочната изискуемост.
Същата ще има действие от получаване от длъжника изявлението на банката за
обявяване на кредитния дълг в просрочие и отнемане преимуществото на
разсроченото му връщане. Съдът с оглед на приложените и неоспорени нот.покани
до кредитополучателите намира, че е изпълнено и това изискване на закона като
от 27.06.2018г. кредитът се счита предсрочно изискуем. /приложени писмени
доказателства на л.90 и сл. по делото/
Въз основа на горното въззивният съд намира, че размерът на задължението по
договора за кредит следва да бъде определено съобразно договорената
възнаградителна лихва към датата на сключване на договора и при първоначално
уговорения /в приложение №1/ валутен курс на шв.франк към еврото. Принципно е
допустима и валидна клауза за уговаряне на договорната лихва като съставена от
двете компоненти - БЛП плюс фиксирана надбавка, което не отнема изискването за
прозрачно, ясно и точно регламентиране в договора основанията за промяна на
лихвата, в частност на някой от формиращите я компоненти. Поради това
изчислението на дълга, който касае главница, такси и застраховки, се извършва
въз основа на първоначалната договорка между страните.
От заключението се установява, че кредитополучателите са внесли реално
60 812.93 шв.франка или еврова равностойност от 49 921.64 евро като
към май 2015г. е имало неиздължен остатък от 22 078.36 евро главница.
/табл.II, 2-3/ Към
датата на сключване на договора ГЛП възлиза на 5.65% и по този начин вещото
лице е направило изчисленията. /сбор от БЛП и надбавка от 1.15 пункта/ В т.II от ССЕ вещото лице е предложило
варианти на изчисление на дължимата главница към определени дати – цесиите,
допълнителните споразумения към договора за кредит, съответно е отразило налице
ли е била забава и неизпълнение както и какъв е размера на непадежиралата
главница. Видно е, че до м.10.2013г. кредитополучателите са заплащали и дори
надплащали вноските по договора. Съдът намира, че не следва да обсъжда
предложените варианти на изчисляване на дълга в евро доколкото по-горе приема,
че страните валидно са договорили кредит във валута шв.франкове.
Съобразно заключението на назначената ССЕ, т.II.11 /на л.202 по делото и сл./, размерът
на дълга към датата на първото просрочие 02.08.2015г. и към датата на
предсрочната изискуемост 27.06.2018г. е посочен в приложение №9 към
заключението. При този вариант се установява просрочие на суми по кредита до
02.08.2015г. в размер на 11 101.91 шв.франка, в която сума влизат както
просрочени главници с падежи от 27.12.2013г. до 27.07.2015г., така и
възнаградителни лихви, такси и наказателна лихва. Непадежиралата главница към
този момент 02.08.2015г. е 89 160.29 шв.франка. Налице е забава към
м.12.2013г. При този вариант на заключението /л.202/, към 27.06.2018г. са
налице падежирали непогасени задължения в общ размер от 44 963.78
шв.франка, от които възнаградителни лихви в размер на 17 406.46 франка;
такси по месечни вноски в размер на 1092.44 франка до обявената изискуемост
вкл.; наказателни лихви в размер на 6 494.05 франка и главница в размер на
19 970.83 шв.франка, съответно непадежиралата към този момент главница
възлиза на 75 785.31 шв.франка. Тъй като към 27.06.2018г. е била налице
забава в изпълнението от 1 643 дни, то са били и налице основанията за
отнемане преимуществото на срока съгласно чл.18 от кредитния договор.
За пълнота съдът отбелязва, че съгласно т.II.12 се установява, че и във
вариант на кредит в евро, към 27.06.2018г. отново би била налице забава в
изпълнение на задължението по договора, вкл. за главница, лихви и такси.
В т.II.15 от
заключението вещото лице е съобразило промяната в ГЛП на банката и как това се
е отразило на месечните плащания и съотношение между главница и лихва в
анюитетната вноска. От тази част на ССЕ се установява неколкократна промяна на
лихвените проценти /табл.15 от ССЕ/ без конкретни данни кои външни фактори са
налагали промените и каква методология е ползвала банката. /на вещото лице не е
предоставена информация за това/
Кредитополучателите са внесли в погасяване на кредита общо 62 519.93
шв.франка, в която сума влизат и 1 707 шв.франка такса управление 1.5%
такса при усвояване на кредита.
Съобразно формулираните от съда фактически и правни изводи относно предмета
на спорното право, предявеният частичен иск за предсрочно изискуема главница
следва да бъде уважен до размера на 66 260.27 шв.франка, за колкото е
предявен. Вещото лице е посочило размер на непогасена главница общо от
105 200.34 шв.франка /на л.191/, от които ищецът претендира частично
сумата от 66 260.27 шв.франка. Съдът намира иска за основателен дори при
приспадане на капитализираните към главницата суми в размер на 3 692.77
франка /въз основа на допълнителните споразумения/ както и при евентуално
приспадане на надвнесените договорни лихви след изменението им от 5.65% в
посока повишаване.
Съдът възприема като относими изчисленията на вещото лице в т.II.11, т.II.17 от заключението както и
Приложение №9. В тази т.II са видни извършените от кредитополучателите
погашения и начина на отнасяне на постъпилите суми по кредита с №918179.
Вземането следва да бъде присъдено в претендираната валута. Независимо, че
договорът не предвижда възможност за реално ползване на чуждестранната валута,
кредитът следва да се погаси във валутата по договора. Уговорката за вида
валута, в която да се предостави кредита, съответства на искането за
отпускането му и на чл. 1 от него, като същата е ясна и разбираема.
По иска за заплащане на дължими банкови такси:
Съобразно счетоводната справка по чл.366 ГПК, съставляваща неразделна част
от исковата молба, претендираното вземане включва начисляваната към всяка
анюитетна вноска комисиона за управление на кредита по чл.4, ал.1 от договора в
размер на 0,03% върху остатъка от непогасената главница и такса за просрочие, регламентирана
в допълнителнителните споразумения. С оглед правните изводи за нищожност на
допълнителните споразумения, осъдителната претенция за заплащане на въведената
с анексите такса за администриране на просрочен кредит се явява неоснователна. Предмет
на вземането е единствено таксата в размер на 0.03% по чл.4, т.2 от договора.
От справката по чл.366 ГПК е
видно, че начислените такси на посоченото основание възлизат на сумата от общо
2 387.11 шв.франка, но в тази сума влизат както ежемесечната такса по
чл.4, т.2 от договора, така и таксата за просрочие по допълнителните
споразумения. След приспадане на останалите такси, вкл. капитализирани, поради
нищожност на допълнителните споразумения по кредита, въз основа на собствени
изчисления по приложената от ищеца справка по чл.366 ГПК, съдът достига до
извод, че от общо начислени такси по чл.4, т.2 в размер на 2040 шв.франка,
кредитополучателите са заплатили 1 279.38 шв.франка, поради което дължима
е сумата от 760.62 шв.франка банкова такса. Таксата е периодично вземане на
банката с режим, приравнен на банкова такса и включена в анюитетните вноски. Тъй
като се претендира по-малка от установената дължима сума, а именно 528.51
шв.франка, то искът в разглежданата част следва да бъде уважен до частично предявения
размер.
По иска за заплащане на заплатени застраховки:
Вземането в разглежданата част е основано на разпоредбата на чл. 10, т.3 от
договора, съобразно която кредитополучателите поемат разноските по застраховане
на обезпечението. Размерът на сторените разходи по разглежданото перо е
установен със заключение на ССЕ, което не е оспорено от ответниците. Последните
не са навели защитни възражения против основанието и размера на вземането.
Искът е основателен и следва да бъде уважен до предявения размер от 196.97
шв.франка.
По иска за заплащане на нотариални такси и разноски в размер на 1 285.37 лева претенцията е
формирана от разходи за покани и разходи за подновяване на договорна ипотека на
стойност 512, 50 лева. Размерът на сторените разходи е установен със заключение
на ССЕ, изготвено при съобразяване на счетоводните записвания на банката, вкл.
справки и първична счетоводна документация. Заключението не е оспорено от
ответниците. Претенцията е основателна и следва да бъде уважена от съда.
Поради неоснователност на подадената въззивна жалба, независимо от служебно
извършените констатации по неравноправността на клаузи от договора, сторените в
производството разноски следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата
страна съгласно чл.78, ал.1 ГПК. Не се претендират разноски, поради което съдът
не присъжда такива /изрично изявление на процесуалния представител в с.з. на
13.10.2020г./ Поради крайните изводи на съда разноски не следва да се присъждат
и на въззивника.
Предмет на производството е и частна жалба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу
определение №195 на ВОС по т.дело №72/2019г., постановено на 22.01.2020г., по
реда на чл.248 ГПК. Предмет на произнасяне е допълнително заплатената от
банката сума за депозит по изслушаната счетоводна експертиза в размер на
допълнително 460 лева, въз основа Справка-декларация на вещото лице.
Съдът намира депозираната ЧЖ срещу това произнасяне на ВОС за неоснователна
поради следното: В съдебно заседание на 09.10.19г. е постановено задължаване на
банката-ищец да внесе допълнителния депозит. В това заседание съдът е определил
окончателния размер на депозита на вещото лице и задължил страната да представи
доказателства за изплащане на сумата от 460 лева по сметката на съда. Такива
доказателства са представени с молба от 20.11.2019г. като бордерото сочи дата
на внасяне на сумата на 25.10.2019г. Независимо от обстоятелството, че страната
не е била представлявана в последното заседание от процесуален представител,
поради което и изпълнението на задължението е в срока, предоставен от съда, то
същата не е формулирала в молбата си от 20.11.20г. искане за присъждане на
разноските. Съдът не дължи служебно произнасяне по това искане, а единствено
при изричното му сезиране от страната. Действително, искане за допълване на
разноските е направено едва с молбата по чл.248 ГПК, поради което е
несвоевременно. Не са налице основания за изменение на постановеното
определение.
Поради изложеното, на частния жалбоподател не се следва присъждане на
сторените разноски за държавна такса по частната жалба.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №973/06.11.2019г., постановено по т.дело
№72/2019г. по описа на ВОС.
ПОТВЪРЖДАВА определение №195/22.01.2020г., постановено по т.дело
№72/2019г., на основание чл.248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 месечен срок от връчване препис на
страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: