Определение по дело №733/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 23.04.2019г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:       

                                                

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно гражданско дело № 733 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на А.Т.П. срещу Решение № 848 от 28.02.2019г. по гр.д. № 2915/2018г. по описа на ВРС, XXXIX-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните по предявения от “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“ срещу въззивника иск, че А.Т.П. с ЕГН ********** дължи на дружеството ищец сумите от: 239.10 /двеста тридесет и девет лв. и десет ст./ лева, представляваща главница, дължима за консумирана и неплатена ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Подполковник Калитин“ № 40, вх. В, ап. 73, с аб. № ********** и с кл. № **********, както и такси за възстановяване на ел. захранването, по издадени фактури с №№, както следва: **********/13.04.2016г.;  **********/16.05.2016г.; **********/21.06.2016г.; **********/13.06.2016г.; **********/19.07.2016г.; **********/18.08.2016г.; **********/14.09.2016г.; **********/19.09.2016г.; **********/19.10.2016г.;  **********/17.11.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2017г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата в общ размер от 25.19 /двадесет и пет лв. и деветнадесет ст./ лева, представляваща сбор от лихва за забава, изчислена върху всяка главница по фактури с №№, както следва: **********/13.04.2016г.; **********/16.05.2016г.; **********/13.06.2016г.; **********/19.07.2016г.; **********/18.08.2016г.; **********/19.09.2016г.; **********/19.10.2016г.;  **********/17.11.2016г., дължима за периода от датата на падежа на всяка от главниците до 19.10.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17755/2017г. по описа на ВРС

 

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Изложени са доводи, че в случая не е доказано договорното правоотношение между страните, доколкото от справка за физическо лице по ел. регистър на Имотен регистър, въззивникът не притежава недвижим имот, нито е доказано качеството му на ползвател по чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ. Обстоятелството, че ответникът има адресна регистрация на процесния обект от 09.03.2000г. не му предава качеството собственик или ползвател по смисъла на цитираната разпоредба. По делото липсват други доказателства, установяващи договорната връзка между страните. Неправилен е и извода, че СТИ измерил доставената в обекта ел. енергия е изправно. Заключението на СТЕ е установило, че СТЕ е метрологично годно, но не и че е техническо изправно. От представената от ищеца Справка за потребление е установено, че СТИ в обекта е подменено на 04.10.2016г., което обосновава извод за техническа неизправност на същото. Необоснован е и извода за дължимост на таксите за възстановяване в размер на 38 лв. Клаузата на чл. 37, ал. 1 от ОУДПЕЕ противоречи на чл. 122-124 от ЗЕ, които не предвиждат заплащането на такса от потребителя, като условие за възстановяване на захранването. В този смисъл е и съдебната практика /Р по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО, с което е прогласена неравноправността, съотв. нищожността на клаузата от ОУ, с която потребителя се задължава да заплати изначално определена сума за възстановяване на захранването му, след отпадане на основанията за прекъсване на електроподаването. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжарваната част, а предявеният иск като неоснователен се отхвърли.

 

В отговор на въззивната жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му част. Твърди, че по делото е установена годността на СТИ, като липсват такива установяващи негодността му да отчита или че е отчитало с грешка в рамките на исковия период. От друга страна въззивникът е потребител на ел. енергия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ОУ, като друго лице, на което собственикът/ползвателят на имота е дал съгласие пред „Енерго-Про Продажби“ АД в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител. Страна в отношенията с доставчика е именно лицето, явяващо се потребител в посочения смисъл, и всички фактури се издават на негово име. В този смисъл ВРС правилно е приел за установено договорното отношение между страните. Въззивникът не е изпълнил задължението си за плащане, поради което в полза на дружеството е налице вземане в установения размер. Моли в тази връзка с оглед проектодоклада по делото, съдът да му даде възможност за представяне на доказателства. В заключение моли за потвърждаване на решението на ВРС.

 

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

В отговора на жалбата, въззиваемата страна се е позовала на проектодоклада по делото, видно от който на страната не е било дадено указание по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК за установяване на оспореното договорно правоотношение между страните. Този довод по същество е такъв за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК. На това основание на въззиваемия следва да се дадат съответни указания.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2019г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

 

УКАЗВА на „Енерго-Про Продажби“ АД, че негова е доказателствената тежест да установи твърдяното договорно правоотношение между страните, вкл. и като наведе твърдения за начина по който е възникнало същото, както и да ангажира доказателства в тази насока.

 

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

                                                                                           2.