Р Е Ш Е Н И Е
№ /19.02.2016 год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено ДВАДЕСЕТ И
СЕДМИ ЯНУАРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 1534
по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.108
в вр. чл.56 ЗС.
Производството по делото е образувано
по искова молба от З.Д.Д. с ЕГН **********,***, чрез
процесуалния си представител по пълномощие адв. Й.Ч. *** съд.адрес *** ПРОТИВ
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „С.К." № ** с правно основание чл. 108 от ЗС.
В исковата си молба ищцата е твърди,
че е носител на ограниченото право на ползване върху следния недвижим имот, а
именно: Апартамент № 5, находящ се на трети етаж в жилищна сграда в гр. Варна,
ул.„Ген. Столипин" № 17, със застроена площ от 82.50 кв.м., състоящ се от
входно антре, две спални, тоалет, баня, коридор, кухня, трапезария, дневна, два
балкона, при граници : ап. № 6, вътрешна стълбищна клетка, ул. „Ген.
Столипин", вътрешен двор, ведно с Избено помещение № 8, със застроена площ
от 3.40 кв.м., при граници : калкан, изба № 7, вътрешен двор, избен коридор,
както и 12.1634 % ид.ч. от общите части на сградата, представляващо по
ценообразуване 14.88 кв.м. ид.ч., както и 12.1634 % ид.ч. от правото на строеж
върху дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 207.50
кв.м. съставляващ поземлен имот пл. № 261, идентичен с УПИ М-1, в кв. 698, по
плана на 2-ри под район на гр. Варна, при граници на имота по скица : ПИ № 262,
ПИ № 263, ПИ № 260 и улица „Ген. Столипин".
Това право на ползване и е учредено с
НА за дарение на право на строеж № 33, том XXX, дело № 6781/2000 г.,от нейния
баща Д.З.Д., върху Апартамент № 5, който ще бъде
построен въз основа на право на строеж, което право е дарил внука си Д.В.Д. върху дворно място в гр. Варна, ул.
„Генерал Столипин" № 17, с пространство от 207.50 кв.м., представляващо
парцел V-7 в кв. 698 по плана на 2-ри под район на гр. Варна въз основа на
одобрен архитектурен проект.
С Акт образец 15 от 05.02.2002 г. е
регистрирано извършеното строителство на жилищната сграда в груб строеж. С
удостоверение № 280/17.12.2009 г. е въведена в експлоатация построената жилищна
сграда, в това число и процесния имот. След построяване на жилището и въвеждане
в експлоатация до началото на 2012 год. ищцата твърди, че е ползвала имота
лично. Преди време й станал известен факта, че върху процесния имот, през 2005
год., на надарения Д.В.Д. му е отпуснат кредит, като е учредил договорна
ипотека в полза на ответника, за което е съставен Нотариален акт № 79, том VII,
дело 7304/27.04.2005 г. Кредита е бил усвоен, но не е бил погасен, поради което
ответника е предприел действия за събиране на вземанията си, като е поискал
изнасяне на публична продан на процесния имот. Имота е бил изнесен на публична
продан и с постановление за възлагане от 23.01.2012 г. е обявен за купувач
ответника. Частния Съдебен изпълнител с рег. № 719 – С.Я. е въвела ответника във владение на
имота, като единствено е бил сменен патрона на входната врата, а цялото й
имущество и към настоящия момент се намира в имота. Ищцата е била лишена от
правото да ползва имота. Поканила с Нотариална покана ответника да й предаде
владението върху имота, но е последвал отказ.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда да постанови решение, с
което осъди ответника ТБ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:
гр. С.,
ул. „С.К." № **, да й предаде владението следния
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 5, с идентификатор № 10135.2557.300.1.5
по кадастралната карта на гр.Варна одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008
год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на трети етаж в жилищна
сграда в гр. Варна, ул. „Ген. Столипин" № 17, със застроена площ от 82.50
кв.м., състоящ се от входно антре, две спални, тоалет, баня, коридор, кухня,
трапезария, дневна, два балкона, при граници: на същия етаж иденф. №
10135.2557.300.1.6, под обекта иденф. № 10135.2557.300.1.3, над обекта няма
ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8, със застроена площ от 3.40 кв.м., при граници :
калкан, изба № 7, вътрешен двор, избен коридор, както и 12.1634 % ид.ч. от
общите части на сградата, представляващо по ценообразуване 14.88 кв.м. ид.ч.,
както и 12.1634 % ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, в което е
построена сградата, цялото с площ от 207.50 кв.м. съставляващ поземлен имот пл.
№ 261, идентичен с УПИ V-7, в кв. 698, по плана на 2-ри под район на гр. Варна,
при граници на имота по скица : ПИ № 262, ПИ № 263, ПИ № 260 и улица „Ген.
Столипин" на основание чл. 108.
С исковата молба са представени писмени
доказателства.
В съдебно заседание ищцата редовно
призована не се явява, представлява се от процесуален представител по
пълномощие по реда на чл.32 от ГПК, който поддържат иска. Моли съда да го
уважи, претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответника по
делото ТБ”ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК:********* гр.С., район "И.", бул. "Д.Ц." № **, представлявана от изпълнителните
директори В.Х.Х. и Д.К.К., действащи чрез пълномощника и
процесуален представител - юрисконсулт Г.Ф.Д. и съдебен адрес *** е депозиран
писмен отговор, с който оспорва искът.
В отговора си твърди, че искът е
недопустим, съответно неоснователен.
Твърди се че при предходна сделка с
недвижимия имот ищцата като носител на ограниченото вещно право на ползване е
упражнила своето субективно право на отказ от това вещно право в уредената в ЗС
форма за действителност - писмено с нотариална заверка на подписа, като с
вписването на Нотариалният акт в партидните книги в Служба по вписвания е
настъпило конститутивното действие на този отказ. Следователно, от 22.04.2003г.
учреденото ограничено вещно право на ползване е прекратено.
С последваща
прехвърлителна сделка, собственикът П.В.Д., ЕГН ********** продава на брат си Д.В.Д., процесния
самостоятелен обект, изграден към датата на сделката на етап груб строеж -
незавършено строителство. Актът не съдържал модалитети за страните по сделката,
за наличие на учредено право на ползване в полза на ищцата, като неучаствало в
сделката лице, т.е. същият не е обременен с вещни тежести.
С Нотариален акт № 79, том VII, н.д.
7304/2005, вх. рег. № 9928/27.04.2005 г. по описа на Служба по вписванията гр.
Варна имота е бил ипотекиран в полза на ответника по иска. В издаденото
Удостоверение за данъчна оценка Изх. № 03500003677/ 15.02.2005г., издадено от
ТДД-Варна, ДП „Местни данъци и такси" ищцата не е посочена като лице
-ползвател, което обстоятелство е в противоречие с разпоредбата на чл. 57 от
Закона за собствеността.
След вписване на обезпечителната
сделка в полза на банката от Служба по вписванията гр.Варна е издадено
Удостоверение Изх. № 8747/ 04.05.2005г. , удостоверяващо, че в имотния
регистър, воден в Служба по вписванията гр.Варна, върху имота, което не
установява наличието на тежести, освен първата по ред ипотека в полза на
банката, вещни тежести и права в полза на трети лица, вписани по надлежния ред
в имотния регистър, воден в Служба по вписванията град Варна.
В следствие на извършените от съдебния
изпълнител действия на принудително изпълнение с цел удовлетворяване вземането
на банката като взискател и ипотекарен кредитор, имотът е описан, оценен,
изнесен на публична продан, възложен на взискателя като купувач с Постановление
за възлагане, влязло в законна сила и надлежно вписано в имотен регистър към
АВп-Служба по вписванията гр.Варна под № 164, том XVI, Вх. Рег. № 6929 от
04.04.2012 год.
С Протокол за въвод във владение на
купувач от 26.04.2012 год. по изп.дело 128/2011 год. съдебният изпълнител е
отнел от длъжника Д.В.Д. и предал на ответника фактическото
владение върху собствения му недвижим имот, подробно описан в протокола, като в
протокола е констатирано, че на местоизпълнението в
имота са заварени лицата – Т.А.К. и Р.П. , легитимиращи се като наематели с
представен от тях писмен договор за наем.
Ответника в отговора твърди, че ищцата
не е упражнила правото на ползване в периода от 17.12.2009 год. до 26.04.2012
год. което е довело до погасяване на нейното право на ползване.
В отговора е направено възражение, че
претендираното право на ползване е погасено по давност, тъй като не е упражнено
в срок от 5 /пет/ години.
С отговора са депозирани писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ответника редовно
призован се представляват от процесуален представител по пълномощие, по реда на
чл.32 от ГПК, който поддържа отговора си, моли съда да отхвърли предявения иск,
претендира разноските поделото.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищцата З.Д.Д.
е наследник по закон, като дъщеря и низходяща на Д.З.Д. с ЕГН:********** б.ж.
на гр.Варна поч. на 12.04.2004 год. за което е съставен акт за смърт №
ІІ-295/12.04.2004 год. на Община Варна р-н Приморски. /Удостоверение за
наследници № 11915/12.09.2006 год. л.71 от делото/.
Лицето П.В.Д. с ЕГН:********** б.ж. на
гр.Варна е починало на 03.06.2006 год. за което е съставен акт за смърт №
ІІ-422/03.06.2006 год. на Община Варна р-н Приморски. Като свои наследници по
закон е оставило своята възходяща и майка ищцата З.Д.Д.
и своя баща В.П.Д./л.70 от делото/.
С НА за дарение на право на строеж под
№ 116 том.І рег. № 2327 дело № 117/20.10.2000 год. вписан в АП-Варна под
Вх.рег. № 10578/12.10.2000 год. акт№ 33, том XXX, дело № 6781/2000 год., нейния
наследодател и баща Д.З.Д. е дарил на внука си Д.В.Д. действащ със съгласието
на своята майка ищцата поделото върху ПРАВОТО НА СТРОЕЖ на Апартамент № 5, с
площ 82,5 кв.м.състоящ се от входно антре,две спални,тоалет, баня, коридор,
кухня-трапезария, дневна и два балкона при съответните граници, който ще бъде
построен върху дворно място находящо се в гр. Варна, ул. „Генерал
Столипин" № 17, с площ от 207.50 кв.м., представляващо парцел V-7 в кв.
698 по плана на 2-ри под район на гр. Варна, при съответните граници въз основа
на одобрен архитектурен проект.
Дарителя Д.З.Д. е учредил в полза на
ищцата в този нотариален акт право на ползване върху Апартамент № 5, ведно с
прилежащото избено помещение, който следва да бъде построен.
Представен е по делото акт № 15 по
чл.7 ал.3 т.15 от Наредбата за приемане на строежа от 05.02.2002 год.
Представено е и Удостоверение № 280/17.12.2009 год. за въвеждане в експлоатация
на строежа.
С договор за учредяване на договорна
ипотека във формата на Нотариален акт № 58 том.VІ, рег. № 5554 дело №
568/27.04.2005 год. собственика на процесния имот Д.В.Д.
е учредил в полза на ответника като обезпечение за предоставения овърдрафт
кредит в размер на 50 000 евро, ипотека върху следния свой собствен
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 5 НС - 75 % / седемдесет и пет процента
/. находящ се на трети етаж в жилищна
сграда в град Варна, Община Варна, област Варненска, улица "Генерал
Столипин" № 17 със застроена площ от 82.50 /осемдесет и две цяло и
петдесет стотни / кв.м., състоящ се от : входно антре, две спални, тоалет,
баня, коридор, кухня- трапезария, дневна, два балкона, при граници: ап. № 6.
вътрешна стълбищна клетка, ул."Генерал Столипин", вътрешен двор,
ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 със застроена площ от 3.40 кв.м. при граници:
калкан, изба № 7, вътрешен двор и избен коридор, както и 12.1634 % идеални
части от общите части на сградата, представляващи по ценообразуване 14.88 кв.м.
идеални части . както и 12.1634 % идеални части от правото на строеж върху
Дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 207.50 кв.м.
съставляващо ПИ № 261 идентичен с УПИ V-7в квартал 698 по плана на 2 под район
на гр. Варна, при граници на имота по скица: ПИ № 262, ПИ № 263, ПИ № 260 и ул.
"Генерал Столипин".
От представената справка от АП е
видно, че учреденото вещно право на ползване е вписано в регистрите на с
Вх.дв.акт. рег. № 10578/12.10.2000 год. акт. № 33, том. 30 по персоналната
партида на ищцата под № 100050 на АП-Варна.
Против Д.В.Д. е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.дело № 10368/2011 год. на ВРС в полза на ответника по дело ПИБ АД,
за сумата 50 000 евро, 5 292,90 евро лихва, ведно със законната лихва
и разноски по делото.
По издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20117190400128 на ЧСИ С.Я., против Д.В.Д..
ЧСИ е пристъпило към изпълнение върху
ипотекирания в негова полза недвижим имот. След проведена публична продан с Постановление
за възлагане на недвижим имот от 23.01.2012 год. вписан на 04.04.2012 год.
Вх.рег. № 6929 том. ХVІ акт № 164 дело № 1551 ЧСИ С.Я. по изпълнително дело №
20117190400128 след проведена публична продан е възложила на ответника по
делото процесния недвижим имот. Постановлението е влязло в законна сила на
14.03.2012 год.
С протокол за въвод във владение от
26.04.2012 год. на ЧСИ ответника е въведен във владение в процесния имот въз
основа на влязлото в сила постановление за възлагане.
При въвода във владение в имота е
заварен наемател лицето Т.А.К., който по късно е напуснал имота.
По делото са допуснати и изслушани
гласни доказателства.
От разпитаните на страна та на ищцата
свидетели св. О. и св. К. съдът установи, че ищцата е притежавала апартаменти в
сградата, но свидетелите знаят, че имота представляващ апартамент № 5 е
собственост на сина, но те са го ползвали заедно, като имота е отдаван и под
наем на трети лица.В процесния имот апартамент № 5 мебелите с които е бил
обзаведен са били собственост на ищцата поделото.
От разпитаните на страната на
ответника свидетели св.К. и св.С. съдът установи, че ищцата е живеела в
сградата на „Ген. Столипин” № 17 и е живеела на първия етаж. Апартамента на
петия етаж е отдаван под наем. Ищцата притежавала четири апартамента в
сградата, а ап. № 5 се е отдавал под наем до датата на неговото запечатване.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира писмените
доказателства, които са съотносими към правния спор. Съдът кредитира и
събраните по делото гласни доказателства относно факта на отдаване на процесния
имот под наем. Този факт се потвърждава и от писмените доказателства по делото.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл.108 в вр. чл.56 от ЗС.
Искът е основателен и доказан и следва
да се уважи.
С определението постановено по реда на
чл.140 от ГПК съдът е изложил мотиви, относно допустимостта на предявения иск.
Искът е допустим.
Правото на ползване е ограничено вещно
право уредено в чл. 56 - 62 от ЗС. То може да бъде предмет
на придобиване и притежание, от което следва, че може да бъде и защитавано с
правна защита, иск с правно основание чл.108 от ЗС, което задължава всички
трети лица, включително и носителя на правото на собственост да се съобразява с
него.
По своя характер, правото на ползване
включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното предназначение и
по начин, че да не се променя съществено. /чл. 56 от ЗС/, то
може да се притежава отделно от правото на собственост и може да бъде запазено
при прехвърляне на голата собственост от прехвърлителя-собственик.
Ограниченото вещно право на ползване е
противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч. и
на собственика на имота. Запазеното право на ползване изключва изцяло
възможността на собственика да упражнява правомощието да ползва собствеността и
дължи поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота,
който не влизат в противоречие с закона и добрите нрави.
В изложения смисъл предявения иск е
основателен и следва да се уважи.
Защитата на ограниченото вещно право
на ползване с ревандикационен иск поставя безусловното установяване, че ищеца е
титуляр на ограниченото вещното право, чиято защита се търси по делото, че е
лишена от фактическата власт по отношение на вещта, обект на ограниченото вещно
право и неговото съдържание и фактическа власт се упражнява от ответника по
делото със съдържанието на вещното право на ползване е без наличие на правно
основание за това.
Безспорно от доказателствата по делото
следва, че ограниченото вещно право на ползване по см. на чл. 56, ал. 1 ЗС е
валидно учредено в полза на ищца с НА за дарение на право на строеж под № 116
том.І рег. № 2327 дело № 117/20.10.2000 год. вписан в АП-Варна под Вх.рег. №
10578/12.10.2000 год. акт№ 33, том XXX, дело № 6781/2000 год., от нейния
наследодател и баща Д.З.Д., в качеството му на собственик на процесния имот при
учредяване на право на строеж.
Ищцата е лишена от правото да ползва
имота според неговото предназначение, което е установено с Протокол за въвод
26.04.2012 год. по изп. Дело № 20117190400128 на ЧСИ С.Я., след осъществената
публична продан при принудителното изпълнение.
Налице е в случая и третия елемент от
фактическия състав на чл.108 от ЗС за да се уважи иска за защита на
ограниченото вещното право на ползване - упражняваната фактическа власт по
отношение на вещта от ответника е без правно основание. При обсъждане на събраните
по делото доказателства и по специално съставения Протокол за въвод 26.04.2012
год. по изп. Дело № 20117190400128 на ЧСИ С.Я. се налага извод, че съдебния
изпълнител е въвел във владение ответника на процесния имот, който към момента
упражнява фактическата власт /св. Показание на св.С., че имота е запечатан/
отговарящо на съдържанието на правото на ползване по см. на чл. 56, ал. 1 ЗС
вместо ищцата като ползвател без основание, поради което и искът по чл. 108 ЗС следва да
бъде уважен.
По направените от ответника
възражения.
По отношение на възражение, че правото
на ползване е погасено по давност. Възражението е неоснователно. Ограниченото
вещно право не е погасено на твърдяното основание - чл. 59, ал. 3 ЗС
поради неупражняване за времето от 17.12.2009 год. до датата на предявяване на
иска. Съдът намира, че следва да коментира този период от време с оглед на
факта, че на 26.04.2012 год. ответника е въведен във владение в имота
принудително от съдия изпълнител и към настоящия момент владее този имот.
Исковата молба е заявена пред съда на 22.05.2015 год.
Възражението е неоснователно. От доказателствата
по делото се установява, че фактическа
власт, изразяваща се в постоянното ползване на жилището според предназначението
му, макар и чрез трети лица пред сочения период е реализирана от ищеца по
делото лично в един период от време, а в друг чрез трети лица. Реализиране на
правото на ползване е възможно и допустимо да е осъществявано и чрез трети лица, както в случая по силата на
договор за наем. Отдаването на имота под наем и събиране на гражданските
плодове от него като наемна цена е израз на упражняване на правото на ползване
върху имота и реализация на правомощията на носителя на вещното право на
ползване. /виж Решение № 1546/18.01.1993 год. по гр. дело № 1163/92 год. ІV
г.о. на ВКС с докладчик Б.П./.
По направеното възражение, че ищцата е
се е отказала от правото на ползване.
Отказа като едностранен акт е
волеизявление от страна на носителя на субективното право, с което това право
се погасява. В случая тъй като се касае за ограничено вещно право отказът от него
следва да е осъществено в предвидената от закона форма, то да е изрично и да е
вписано в агенция по вписванията.
В случая не е налице отказ от права от
страна на ищцата. В отговора на исковата молба и в писмената защита се твърди,
че ищцата в НА № 176 том.ХVІІ н.д. № 391/22.04.2003 год. Вх.рег. №
6341:22.04.2003 год. на СП-Варна е заявила отказ от учреденото й право на
ползване. Това не отговаря на истината. В цитирания нотариален акт, ищцата
никога не е заявяла отказ от право на ползване. В този нотариален акт тя е
действала качеството й на законен представител на непълнолетното си дете. В
този смисъл възражението е неоснователно.
По отношение на направеното
възражение, че учреденото ограничено вещно право на ползване в полза на ищцата
не е вписано в СП-Варна, съдът намира също за неоснователно. По делото е
представено Справка от СП-Варна, лист /14 от делото/, от която е видно, че
правото на ползване е надлежно вписано с дата 12.10.2000 год. Вх.рег. №
10578/12.10.2000 год. акт. № 33 том.ХХХ,дело № 37/2000 год. по персоналната
партида на ищцата 100050. В този смисъл възражението е неоснователно. Отказ от
това право по тази партида не е вписано.
По направените искания за разноски:
искането на защитата на ищеца е основателно на основание чл. 81 ГПК във вр. с
чл. 78, ал. 3 ГПК
при постановения от съда правен резултат. С оглед представения Списък с
разноските и представените доказателства- Договор за правна защита и съдействие
225358 искането за разноски следва да бъде уважено в размер общо на сумата 4 783,17
лева.
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
ТБ ”ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК:********* гр.С., район
"И.",
бул. "Д.Ц." № **,
представлявана от изпълнителните директори В.Х.Х. и Д.К.К. на основание чл.108 в вр. чл.56 от ЗС, да предадат на З.Д.Д. с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител
по пълномощие адв. Й.Ч. *** съд.адрес *** владението върху следния недвижим
имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 5, с идентификатор № 10135.2557.300.1.5 по кадастралната
карта на гр.Варна одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на трети етаж в жилищна сграда в гр.
Варна, ул. „Ген. Столипин" № 17, със застроена площ от 82.50 кв.м.,
състоящ се от входно антре, две спални, тоалет, баня, коридор, кухня,
трапезария, дневна, два балкона, при граници: на същия етаж иденф. №
10135.2557.300.1.6, под обекта иденф. № 10135.2557.300.1.3, над обекта няма
ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8, със застроена площ от 3.40 кв.м., при граници :
калкан, изба № 7, вътрешен двор, избен коридор, както и 12.1634 % ид.ч. от
общите части на сградата, представляващо по ценообразуване 14.88 кв.м. ид.ч.,
както и 12.1634 % ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, в което е
построена сградата, цялото с площ от 207.50 кв.м. съставляващ поземлен имот пл.
№ 261, идентичен с УПИ V-7, в кв. 698, по плана на 2-ри под район на гр. Варна,
при граници на имота по скица : ПИ № 262, ПИ № 263, ПИ № 260 и улица „Ген.
Столипин", върху който и е учредено ограничено вещно право на ползване с
НА под № 116 том.І рег. № 2327 дело № 117/20.10.2000 год. вписан в АП-Варна под
Вх.рег. № 10578/12.10.2000 год. акт№ 33, том XXX, дело № 6781/2000 год.,
ОСЪЖДА
ТБ”ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК:*********
гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.Д. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер
на 4 783,17 лева.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен
срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: