Решение по дело №161/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 150
Дата: 5 юни 2025 г. (в сила от 5 юни 2025 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20252200500161
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. С., 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500161 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение № 121 / 11.02.2025 г.,
постановено по гр. дело N2 5164 / 2024 г. по описа на Районен съд С., с което е
отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415,ал.1, т.3, вр.чл.415,ал.3 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК. за
осъждане на Д. Й. Р., ЕГН **********, от с.Б., общ.С., ул.Р. №38 да заплати на
Профи Кредит Б. ЕООД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.
С. , бул. Б. № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата 216.14лв, представляваща неизплатено
договорено възнаграждение по договор за потребителски кредит от
12.01.2022г., като неоснователен и недоказан.
В жалбата, подадена от ищеца, се поддържа, че решението е неправилно. От
представения по делото кредитен договор е видно, че същият е сключен в
размер, идентичен със заявените от ответника параметри, посочени от същия в
Искане за отпускане на потребителски кредит. Преди сключването на
процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски
формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски
кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен договор. От него е
1
видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило
преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския
кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в
Договора за потребителски кредит. Ответникът е посочил, че е получил
екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на
кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от
кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора
за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от
кредитора. Изготвен е и връчен на ответника погасителния план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за
потребителски кредит. Считам, че е процесния договор ясно е посочена
методиката на формирания годишен процент на разходите. Подобно изискване
има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, като в случая е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а
именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б..
В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния
лихвен процент, като са го определили, че е 41,00 %. В договора ясно е
посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми
от длъжника. Годишният процент на разходите по кредита, който изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит включва лихвите,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. ГПР по
процесния кредит е в размер на 49.12 %, като годишния лихвен процент е
41.00 %. Излагат се аргументи, че в случая няма противоречие с добрите
нрави. Предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, е легално уредено в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК,
като ал. 4 на същата предвижда, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В процесния договор за потребителски
кредит обаче изрично е посочено, че изборът и закупуването на услуги Фаст и
Флекси не е задължително условие за получаване на потребителски кредит
2
или за получаването му при предлаганите условия. Предвид това следва, че
разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не
представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се
отчитат при изчисляването на ГПР. Тоест дължимото по процесиите
допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно не следва да се
включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните и части. Във връзка с всичко гореизложено счита, че
процесния договор, както и клаузата за договорна лихва са действителни. В
обобщение иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се
уважи претенцията.
Не е подаден писмен отговор на въззивната жалба.
В с.з. страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от процесуалния
представител на въззивника, с което се поддържа жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
3
В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо
посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Договорения годишен лихвен процент е в размер на 41%, а годишния процент
на разходите е 49.12%.Претендираното договорно възнаграждение по ДПК е в
размер на 216.14лв, същевременно обаче посочения ГПР в договора за
потребителски кредит не отговаря на реалния ГПР, при смятането на
договорната лихва, възнаграждението за допълнителни услуги реално ГПР
възлиза на 250%. Налице е разлика между посочения и действително
прилагания ГПР. По този начин заявителя е извършило нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 250% .Това е в нарушение
на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за
потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя
дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на
договорно възнаграждение, лихви, неустойки и други разходи по кредита.
С оглед описаното по-горе съдържание на договора за потребителски кредит,
е видно, че са налице от една страна нищожни по смисъла на чл. 21 ал. 1 от
ЗПК и чл. 21 ал. 1 вр. чл. 10 ал. 2 от ЗПК клаузи, а от друга – щом бе
констатирано и неспазване на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК – то
процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 ал. 1 от ЗПК, се
явява недействителен. Поради това се активира правилото на чл. 23 от ЗПК,
съгласно което „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
4
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121 / 11.02.2025 г., постановено по гр. дело N2
5164 / 2024 г. по описа на Районен съд С..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5