МОТИВИ към НОХД №1253/2010 г.:

Обвинението е против подсъдимия И.З.Р. *** за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и "б" от НК.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 06./07.01.2010 г. в с.М., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи, както следва по групи:

            А/ Уреди за дома: 1 бр. печка ”чудо”, 1бр.душ за баня, 1 бр.смесителна батерия за мивка, 1 бр.гръбна медна пръскачка, 1бр.велосипед, 1 бр. шейна, 1 бр.парна ютия, 1 бр.машина за мелене на домати, 1 бр.телевизор “София”, 1 бр.чук, 2 бр.брадви, 1 бр.кафеварка, 1бр.кафемелачка, 6 бр.кюнци, 3 бр.гипсови статуетки;

            Б/ Спално бельо и килими: 4 бр.юргани, 6 бр.одеала, 4 бр.покривки за легло, 7 бр.калъфки за юрган, 4 бр.възглавници, 10 бр.калъфки за възглавници, 8 бр.спални чаршафи, 2 бр.мокети и 2 бр.килими;

            В/ Домакинска посуда и хранителни стоки: 13 бр.лъжици, 6 бр.вилици, 2 бр.пепелници, 1 бр.тенджера алпака, 2 бр.огнеупорни тенджери, 2 бр.цинкови тенджери, 2 бр.цинкови тави, 1 бр.тава-алпака, 20 бр.порцеланови чинии, 27 бр.стъклени чаши, 12 бр.огнеупорни купички, 2 бр.сервиз от  дуралекс и 3 бр. купи-алпака, всичко на обща стойност 977 лв. от владението на А.Г.А. ***,без негово съгласие с намерение противозаконно да ги  присвои.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият И.Р. прави самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

Свидетелят А.А. ***. В къщата рядко  се живеело. В къщата, свидетеля А.  имал различни уреди за дома, спално бельо и килими, както и домакинска посуда и хранителни стоки. От страни на къщата,както и на избеното  помещение имало прозорци, които били затворени от вътре. Къщата била двуетажна и на втория етаж имало дървена врата, която също била заключена.

Подсъдимият И.Р. забелязал, че в дома на свидетеля А. рядко имало хора и за това решил да извърши кражба от там.

На  06.01.2010 г. срещу  07.01.2010 г., подсъдимият И.Р. след като счупил прозореца на избата на къщата   и взломил  дървената врата на втория етаж на къщата,проникнал в нея. Там намерил 1 бр. печка ”чудо”, 1бр.душ за баня, 1 бр.смесителна батерия за мивка, 1 бр.гръбна медна пръскачка, 1бр.велосипед, 1 бр. шейна, 1 бр.парна ютия, 1 бр.машина за мелене на домати, 1 бр.телевизор “София”, 1 бр.чук, 2 бр.брадви, 1 бр.кафеварка, 1бр.кафемелачка, 6 бр.кюнци, 3 бр.гипсови статуетки; 4 бр.юргани, 6 бр.одеала, 4 бр.покривки за легло, 7 бр.калъфки за юрган, 4 бр.възглавници, 10 бр.калъфки за възглавници, 8 бр.спални чаршафи, 2 бр.мокети и 2 бр.килими; 13 бр.лъжици, 6 бр.вилици, 2 бр.пепелници, 1 бр.тенджера алпака, 2 бр.огнеупорни тенджери, 2 бр.цинкови тенджери, 2 бр.цинкови тави, 1 бр.тава-алпака, 20 бр.порцеланови чинии, 27 бр.стъклени чаши, 12 бр.огнеупорни купички, 2 бр.сервиз от  дуралекс и 3 бр. купи-алпака.

Подсъдият Р. натоварил всичко отнето на дървена шейна, която намерил в дома на свидетеля А. и закарал вещите  в дома си в с. Мокрище. Една част от вещите унищожил, една част предал на вторични суровини,. Другата част от вещите подсъдимият Р. предел с протокол  за доброволно  предаване от 24. 02. 2010 г. на органите на полицията. Същите били върнати на собственика срещу разписка. Върнатите вещи били на стойност 315 лв.

От заключението на назначената оценъчна експертиза е видно, че стойността на вещите, обект на престъпно посегателство, по пазарни цени към датата на извършване на деянието, като е приспаднато съответното овехтяване е 977 лева.

От приложената справка за съдимост на Р. е видно, че същият е осъждан с с множество присъди на лишаване от свобода за срок повече от 1 година, търпени ефективно. при първоначален строг режим на изтърпяване и с присъда на РС Пазарджик

В този смисъл същият е извършил настоящото деяние при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетеля  А.А.,  заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, която напълно се подкрепя от събраните доказателства, съдът прие, че подсъдимият И.З.Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и "б" от НК, като на 06./07.01.2010 г. в с.Мокрище, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 977 лв. от владението на А.Г.А. ***,без негово съгласие с намерение противозаконно да ги  присвои.

При извършване на деяниета подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни елементи на състава, както и квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянията си.

От доказателствата по делото се установи, че за да проникне в къщата на свидетеля А. е счупил прозореца на избата на къщата и взломил  дървената врата на втория етаж. С оглед на това съдът прие, че се касае за взломна кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, като за преодоляване на преградата, здраво направена за защита на имота, подсъдимият е употребил физическа сила.

 При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И.Р. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид начина на извършване и високото стойност на предмета на деянието.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са отрицателни.

 Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени съдействието за разкриване на обективната истина, чрез направеното самопризнание, връщането на част от вещите, а като отегчаващи - лошите характеристични данни и предишните осъждания.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия И.З.Р. престъплението при условията на чл.58а във връзка с чл.55, ал.1 т.1 от НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът определи наказанието при условията на чл.58а от НК, тъй като процесулно правната норма на чл.373, ал.2 препраща към нея. Но разпоредбата на чл.58а от НК е материалноправна и касае начина на определяне на вида на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното престъпление. В този смисъл, тъй като престъплението е извършено от Р. преди действието на чл.58а от НК, в редакцията приета с ДВ бр.26/2010 г., съдът счита, че наказанието на подсъдимия следва да се определи съобразно изискванията на чл.2, ал.2 от НК, а именно при действието на чл.58а от НК в редакцията към момента на извършване на деянието, която се явява по-благоприятна за дееца.

Като прецени данните за личността на подсъдимия И.Р., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС постанови наказанието да се търпи при първоначален „СТРОГ” режим в затворнически общежитие от закрит тип.  

По НОХД №978/2010 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, със споразумение, влязло в сила на 18.05.2010 г. на Р. е наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за престъпление по чл.196, ал.11 т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК, извършено на 22.04.2010 г.

Съдът счита, че са налице изискванията на чл.25 във връзка с чл.23 от НК за определяне на едно общо наказание между наложените с описаната по-горе присъда и наказанието оределено по настоящото дело, тъй като престъпленията са извършени от И.Р.  преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях.

В този случай, съдът определи на И.З.Р. едно общо наказание в размера на най-тежкото от тези наложени наказания, а именно от ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните, за личността на подсъдимия, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС постанови общото наказание да се търпи при първоначален „СТРОГ” режим в затворнически общежитие от закрит тип.  

С оглед представеното от Затвора Пазарджик справка за правното положение на Р. на основание чл.25, ал.2 от НК от общото наказание съдът приспадна изтърпяната до момента част от наказанието наложено по НОХД №978/2010 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, считано от 31.05.2010 г.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.Р. бе осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 60 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: