№ 33
гр. Т., 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на четвърти април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500286 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ПРОКУРАТУРАТА на РБ,
представлявана от Любен Владимиров - зам.районен прокурор в Районна
прокуратура –Т., против решение № 489/01.11.2021 г. на РС- Т., постановено
по гр.д. № 650/2021 г., с което съдът е осъдил Прокуратурата на Република
България да заплати на АЙЛ. АБДР. АХМ. от гр.Т., със съдебен адрес гр.Т.,
ул.“Г.Б.“ № 1, вх. Б, ет. 2, офис 4, чрез адв. Д.П., АК- Т., сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
незаконно обвинение по ДП 11/2021 г. на РУ Т. в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което е прекратено, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване - 27.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като в
останалата част и до пълният претендиран размер от 3000 лева е отхвърлил
предявения иск, като неоснователен. Присъдил е и сумата от 720 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 27.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски по делото.
Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, в
1
осъдителната му част, ПРОКУРАТУРАТА на РБ, представлявана от Любен
Владимиров, зам.районен прокурор в РП – Т., моли съда да го отмени,
алтернативно - да намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди като завишено. Излагат се доводи за наличието на
необходимия доказателствен минимум пред органа на досъдебното
производство, респ. прокурора, към момента на повдигане на обвинението
спрямо ищцата, за да не се презумира, както е направил РСТ, изначалната
незаконност на повдигнатото обвинение. Съдът се е позовал на вътрешно
противоречиви свидетелски показания при установяване на приетата от него
фактическа обстановка. Сочи се, че закономерно продължение на изградените
върху спорна фактическа основа констатации на първоинстанционния съд, е и
вътрешното противоречие относно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, веднъж посочено 1000 лв., в следващото изречение
1500 лв., като, според въззивника, фактът, че в диспозитива на решението е
определена по-голямата от двете суми, не внася допълнителна яснота по
въпроса. В заключение, в жалбата се обосновава извод, че не е доказана
причинната връзка между действията на прокуратурата, свързани с
процесното ДП № 11/21 г. и претендираните от ищцата вреди, обуславящо
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковите претенции. В
условията на евентуалност е молбата за изменение на решение в частта
относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди и разноски, като
бъде намален размера на същите като завишен, с оглед разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и константната съдебна практика.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата,
действащ чрез адв.Д.П., ТАК, моли съда да остави без уважение въззивната
жалба, като неоснователна.
В с.з. страните поддържат становищата си.
При извършената проверка с определението по чл. 267 ГПК съдът е
приел жалбата за редовна и допустима.
По реда на проверката на чл. 269 ГПК, съдът намира решението за
допустимо, а въззивната жалба, разгледана по същество – за неоснователна.
Предявените искове по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ вр. с чл. 45 и чл. 52 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000
лв. и имуществени в размер 720 лв. е обоснован с твърденията на ищцата, че е
2
претърпяла такива (сериозен стрес, шок, уплах, загуба доверието на
семейството й и обществото) вследствие на воденото срещу нея наказателно
производство от РП-Т., образувано на 08.01.21г., прекратено с
Постановление, връчено й на 19.02.21 г.
Решението в отхвърлителната му част,необжалвано, е влязло в сила.
След запознаване с доказателствата по делото, при самостоятелния им
анализ, въззивната инстанция приема следната фактическа обстановка:
От приложеното по делото ДП 11/2021г. на РУ-Т. се установява, че на
07.01.2021 г., около 22 часа, на бул. „М.А.“ в гр. Т., ищцата, като водач на л.а.
марка „БМВ 118“, с рег. № Т8578АК, била спряна от патрул на Сектор „Пътна
полиция“ на ОД на МВР-Т.. По настояване на полицейските служители и при
съгласие на ищцата, на последната бил извършен еднократен полеви тест за
употреба на наркотични вещества –чрез Drager Drag Chek 3000. Тестът бил
положителен за употреба на "Метамфетамин“. В представената по случая
докладна записка от мл.ав-р. М.Б. до Н-ка на С“ПП“, ОДМВР Т. е отбелязано,
че по време на проверката ищцата била „видимо неспокойна и притеснена, а
очите й воднисти и зачервени“. Ищцата била запозната с показанията на
теста, с които не се съгласила, поради което бил издаден талон за изследване,
отведена до СО при МБАЛ-Т., където дала кръв за химичен анализ – в 23.10
ч. (л.6 от ДП). В РУ-Т. й бил съставен АУАН по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП,
подписан от ищцата с възражение. След изготвяне на нужната документация
ищцата е задържана в изолатор на РУ-Т. за 24часа.
Издадена е Заповед за налагане на ПАМ № 21-1292- 000011/07.01.2021
г. по чл. 171, т. 2А б.Б от ЗДвП : прекратяване на регистрацията на л.а. БМВ, с
рег.№ Т8578АК за срок от 6 месеца, като й било отнето свидетелството за
правоуправление и 2 бр. регистрационни табели на автомобила, за извършено
от ищцата нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП за управление на ППС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. С протокол за
доброволно предаване от 07.01.21 г. ищцата е предала горепосоченото МПС,
оставен за съхранение в ОДМВР Т..
По случая, на 07.01.21 по повод данни за извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК е образувано ДП № 11/2021 г. на РУ Т. (за което е
уведомена РП-Т. с писмо на 08.01.21 г.). На 11.01.2021 г. на ищцата била
изпратена призовка да се яви на 15.01.21 г. , в качеството на обвиняем, в
3
сградата на РУ в гр. Т., при посочения разследващ полицай.
На 08.01.21 г. разследващият полицай е изпратил писмо до МБАЛ-
Варна, към ВМА, Специализирана лаборатория, ведно с постановление за
назначаване на съдебно-химическа експертиза, каквато била изготвена на
27.01.21 г. със заключение: „В предоставената биологична проба кръв, взета
на 07.01.21 г. в 23.10 ч. от лицето АЙЛ. АБДР. АХМ., ЕГН **********, не се
откри наличие на наркотични вещества, техни метаболити или аналози,
което беше установено с имунохимичен тест и доказано по надлежния ред
посредством газ-хроматографски анализ“. Въпросната експретиза е получена
в РУ МВР Т. на 03.02.2021 г.
Междувременно, на 11.01.21 г., ищцата по собствено желание посетила
специализирана лаборатория на „СМДЛ Рамус” ООД в гр. Т., където тестът й
за употреба на наркотични вещества бил „отрицателен”.
По искане на РПТ от 15.01.21 г. , на същата дата е постановено
определение по ЧНД 61/21 г. на РСТ, на осн.чл. 72, ал. 1 НПК, с което е
допуснато обезпечение на наказание „глоба“ на ищцата, чрез налагане на
ЗАПОР върху процесния л.а. и е издадена обезпечителна заповед.
На 05.02.2021г. разследващият полицай Д.Д. е изпратила мнение за
прекратяване на ДП 11/2021г. поради изготвено заключение заключение на
съдебна експертиза, съгласно която в кръвта на А.А. не е установено наличие
на наркотични вещества.
С постановление на РП-Т. от 09.02.2021г. наказателното производство
по ДП № 11/2021г. по описа на РУ-Т. е прекратено, като е отменена и мярката
за неотклонение на ищцата „Подписка“.
С писмо вх. № 80/2021 на РП-Т., на 16.02.2021 г. е изпратено писмо до
ищцата, ведно с копие от определение на съда от 12.02.2021 г. за отмяна на
наложеното обезпечение, на 19.02.2021 г., чрез адв. П., на ищцата е връчено
Постановлението от 09.02.21 г. за прекратяване на ДП, което, като
необжалвано, е влязло в сила на 27.02.2021 г. С разписка от 04.03.2021 г. на
ищцата й е върнат лекия автомобил.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. И.А.
(брат на ищцата) и М.Й. (нейна приятелка), от чиито показания се установява,
че след проверката на служителите на КАТ и положителния полеви тест за
наркотични вещества, ищцата изпаднала в стрес и паника. Веднага потърсила
4
брат си за помощ, защото я задържали за 24 часа в полицията. Плачела и
отричала да е употребявала такива вещества. Била силно притеснена от
задържането в полицията, защото „Друг път такива работи не са се случвали
и тя не е ходила в полицията“ (св. Ахмедов). На следващия ден, когато я
пуснали, се прибрала, но изпитвала срам, цяла вечер не спала, имало обиди от
роднините й във връзка със случилото се. Дори майка й, като разбрала (малко
след случая последната се върнала от Германия, където живеела от 6 години),
въпреки обясненията на ищцата, не й повярвала, нарекла я наркоманка, двете
се скарали. Ищцата се скарала и с приятеля си по този повод и се разделили,
докато не излезли отрицателните тестовете. Родителите на приятелката й - св.
М.Й., като разбрали за случилото се, докато не излезли отрицателните проби,
също не искали дъщеря им да контактува с ищцата. Предприетата мярка
административна мярка – отнемане на шофьорската й книжка и лекия
автомобил, създала допълнителни затруднения на ищцата, тъй като това
направило невъзможно обслужването на баба й и дядо й на село, което било
нейна грижа. Като върнали книжката на А., същата имала „проблеми с
малките талони - бяха й ги спрели и не можеше да си направи застраховка“
(св. Й.“). Наложило се да звънят до КАТ София, за да ги пуснат.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение №3/2004 г. по тълк.дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ.
От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност
за реализиране отговорността на държавата.
При възприетата фактическа обстановка и обективните данни,
установени от обсъдените по-горе писмени доказателства за образуването,
хода и прекратяването на ДП срещу ищцата, предвид и показанията на
разпитаните свидетели, които съдът изцяло кредитира, като последователни,
логични и непротиворечиви не само вътрешно, но и едни спрямо други, съдът
5
намира, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на ответника Прокуратура на РБългария,
обуславящо основателност на предявения иск по същество.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата за действия
на органите на следствието и прокуратурата, в посочената хипотеза по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е незаконно обвинено в
извършване на престъпление, а впоследствие е оправдано или образуваното
наказателно производство е прекратено. За успешното провеждане на
осъдителения иск в тежест на ищеца е докаже, че по отношение на него е
повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан с
влязла в сила присъда или наказателното производство е било прекратено,
както и обстоятелството, че от действията на длъжностните лица на ответника
за него са произлезли конкретни вреди, техния вид и размер. Това дава
основание на законодателят да квалифицира обвинението като незаконно,
независимо че отделните процесуално-следствени действия са били
извършени в съответствия със закона и правомощията на съответните органи.
Въззивният състав намира, че в случая са налице всички предвидени в
ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на прокуратурата и ОД на
МВР Т. – ищцата е била привлечена като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК на 15.01.2021 г. по образуваното на
07.01.2021 г. ДП 11/2021 г. на РУ- Т., с взета мярка за неотклонение
„Подписка“. Задържана е в изолатор на РУ-Т. за 24 часа (07-08.01.21 г.), като
преди това още на 07.01.21 г. управляваният от ищцата л.а. е предаден
доброволно за съхранение в база на МВР, спрямо него е наложено
обезпечение запор от разследващите органи. Не е спорно още, че след
проверката с тестовия полеви Дрегер ищцата е дала кръв и урина за
медицинско изследване, като заключението на извършената в ДП съдебно-
химична експертиза е установено, че в биологичната доза кръв, дадена от
ищцата непосредствено след проверката, не се открива наличие на
наркотични вещества, техни метаболити или аналози, установено от експерта
с имунохимичен тест и доказано по надлежния ред посредством газ-
хроматографски анализ. Именно въз основа на тази експертиза, с
Постановление на РП-Т. от 09.02.2021г. наказателното производство по ДП №
11/2021г. по описа на РУ-Т. е прекратено, като е отменена и мярката за
неотклонение на ищцата „Подписка“. Постановлението за прекратяване,
6
необжалвано, е влязло в сила на 27.02.2021г.
Незаконно повдигнатото обвинение е рефлектирало по неблагоприятен
начин върху личната, неимуществена сфера на ищцата, обуславящо извод, че
същата е претърпяла действителни вреди, пряк и непосредствен резултат от
повдигнатото й обвинение.
Съдът намира за неоснователен довода на ответника, поддържан и във
въззивната жалба, че е бил налице необходимия и достатъчен доказателствен
минимум към момента на повдигане на обвинението спрямо ищцата, водещо
до неоснователност на исковата претенция по същество. Няма как да бъде
споделено подобно становище, с оглед самата законова разпоредба на чл. 4 от
ЗОДОВ, съгласно който подлежат на обезщетение неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали
са причинени виновно от длъжностното лице. В случая обстоятелството, че
очевидно използваният полеви тест (въз основа на който е образувано ДП) е
бил недостатъчно благонадежден/точен/съответен на действителността,
предвид категоричната СХЕ, извършена въз основа анализ на взета кръвна
проба в болничното заведение, където ищцата е заведена от проверяващите, и
то непосредствено след проверката, няма как да бъде преценено като
отричащо отговорността на съответните държавни органи, ангажирани с
провеждането на наказателното преследване.
По размера на иска за обезщетяване за неимуществени вреди:
Съдебната теория и практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД и чл. 2
от ЗОДОВ е категорична в насока, че понятието "справедливост" не е
абстрактно, а предполага във всеки конкретен случай да се съобразят
обективно настъпилите обстоятелства - тежестта на повдигнатото и
поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното
преследване, интензитет на проведени процесуални действия, вида и
продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на
наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на
обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията
му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване
на вредите и др.
Изхождайки от установените факти и обстоятелства във връзка с
негативните преживявания, чувства, емоции, дискомфорт, притеснения срам,
7
преживени от ищцата – от повдигнатото обвинение за умишлено
престъпление, 24-часовото й задържане и престоя в изолатора на полицията,
което за един млад човек, за първи път попаднал в полицията и то за
престъпление, което не е извършил, за пръв път принуден да ползва
адвокатска защита и то по наказателното производство, е довело, съобразно и
свидетелските показания до уплах и стрес, до сериозен разрив с приятеля й (с
когото се разделили до установяване на отрицателния резултат от СХЕ) и с
майка й, които били много огорчени от поведението й, не повярвали на
нейните отричания, че не е употребила наркотични вещества, поради
установеното от полицията чрез полевия тест, довело до повдигане на
обвинението в престъплението по чл. 343, б, ал. 3 НК, негативния отзвук сред
приятелите й и роднините на ищцата;, отделно – съпътстващите ограничения,
а в последствие и неудобства от преодоляването им, свързани с отнемането на
СУМПС, на лекия й автомобил, с който същата помагала в ежедневието на
баба си и дядо си, призоваването и явяването й в следствието като обвиняем,
съдът определя във финансово изражение на 1500 лв., който е съответен на
интензитета на преживяното от ищцата, въпреки сравнително малкия период
от време на продължителност на наказателното производство, съобразявайки
и обичайната съдебна практика в подобни случаи, обуславящо уважаване на
исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
именно в размер, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2019г. (датата
на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на ДП). В останалата
част до пълния предявен размер от 3000 лв. – искът, като неоснователен,
следва да се отхвърли.
В тази връзка въззивът намира за неоснователни доводите на
въззивника в жалбата, че неправилно са кредитирани показанията на
свидетелите, за които самият РСТ бил посочил в мотивите, че са
заинтересовани и освен това, според прокуратурата, показанията на тези
двама свидетели били противоречиви в голямата си част относно съществени
обстоятелства. Макар разпитаните свидетели да се определят като
„заинтересовани“, по смисъла на закона, предвид близкото родство на първия
-брат на ищцата, както и близките приятелски отношения между ищцата и св.
Й., съдът ги кредитира, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с
оглед всички събрани доказателства, сред които няма нито писмени, нито
гласни, които да ги оборват, а освен това самите показания не си
8
противоречат, а напротив, са ясни, последователни, логични. Единственото
противоречие, ако така може да бъде наречено посоченото от ответника кога,
според двамата свидетели майката на ищцата се е завърнала в България – по
време на инцидента или след това, не е от съществено значение, доколкото и
двамата свидетели са категорични и еднопосочни в установените от тях факти
за отношението на майката към ищцата, и преживяното от ищцата от това
недоверие.
Съгласно правната теория и съдебната практика видът и интензитетът
на психическите страдания на едно лице могат да бъдат установени основно
чрез разпита на негови близки хора, такива, с които тези дълбоко лични
преживявания могат да бъдат споделени (така и в Решение № 239 от
22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 43/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдия
Емануела Балевска), а разпитаните свидетели определено са именно лица от
този кръг, и съответно тези показания, съпоставяйки ги с останалите
писмените доказателства относно хода на досъдебното производство, съдът
цени като обективна база на определяне интензитета и вида на преживяните
от ищцата страдания.
Неоснователно е и оплакването в жалбата за неяснота относно приетото
от съда като размер на обезщетението. Очевидна е, предвид идентитетът
между посочения и в мотивите, и в диспозитива на решението, паричен
еквивалент на неимуществените вреди, подлежащи на репариране, в размер
1500 лв., действителната воля на съда, а изписаното предходно изречение е
техническа грешка, която не се отразява на законосъобразно на решението.
По иска за обезщетяване за имуществени вреди:
По делото са представени доказателства, че ищцата е упълномощила
защитник, осъществил процесуалното й представителство в досъдебното
производство, срещу договорено и заплатено му от ищцата
адв.възнаграждение в размер на 720 лв.,с ДДС – минимумът, предвиден
съгласно чл. 13, ал.1, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ (600 лв. + 120
лв.ДДС).
С ТР по т.д. 1/2017 г. ОСГК на ВКС, в мотивите си посочва, че в НПК
не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по
отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това
9
тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в
производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на
основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателност на тази искова
претенция изцяло.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи и краен резултат,
поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна не е направила и не е претендирала разноски за
въззивната инстанция.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 489/01.11.2021 г., постановено по гр.д. №
650/2021 г. по описа на Районен съд- Т., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10