Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………………………………гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
тричленен състав на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Деница Кръстева и с участието на
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното
от съдия Дичева КНАХД № 2270 по
описа на съда за 2022г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна срещу Решение № 429/28.03.2022г.,
постановено по АНД № 20223110200701/2022г. по описа на Районен съд – Варна, с
което е отменено Наказателното постановление № 03-013036/08.07.2020 г.,
издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на основание чл.414 ал.1 от Кодекса
на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция от 2000 лева на „ТИЙМ ПАУЪР
ЕВРОПА“ ЕООД за нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 228, ал. 3
от КТ, чл.107х ал.1 т.12 и чл.107ч от КТ.
Касаторът сочи, че
решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в
жалбата. Излагат се доводи, че нарушението е отстранено веднага след извършване
на документната проверка и още преди съставянето на АУАН, което мотивира
безспорен извод за търсене на административнонаказателна
отговорност. С оглед на изложеното моли за отмяна на въззивното решение и
потвърждаване на НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и сочи, че материално
правните предпоставки на чл. 224, ал. 1 от КТ са изпълнени и е дължимо
обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск. Излага твърдения, че
датата на извършване на нарушението е правилно определена, както в АУАН, така и
в наказателното постановление. Сочи, че не е нарушено правото на защита на
наказаното дружество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД, чрез адв. С.Б.
с отговор по касационна жалба, излага подробни съображения за неоснователност
на същата и моли съда да я отхвърли. Отправя искане за присъждане на сторените
разноски.
Представителят
на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от
оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Районният съд е приел, че при извършване на проверка
по спазване на трудовото законодателство, служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна са установили, че „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД, притежаващо
удостоверение за осъществяване на дейност по осигуряване на временна работа, не
е изплатил в законоустановения срок, в дължимия размер, парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение с лицето р. м. р на длъжност „машинен оператор“, което е
начислено във ведомостта за заплати за месец април 2020 г. в размер на 429,05лева.
За констатираното нарушение на 20.06.2020 г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било посочено, че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. чл. 288, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и 107ч от
Кодекса на труда. Посочено било че нарушението е извършено в гр. Варна, ****на
04.05.2020 г., към който момент следвало да бъде изплатено дължимото
обезщетение. Актът бил надлежно предявен на управителя, който е отказал да го
подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел. Постъпили са писмени
възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН. На 08.07.2020 г. въз основа на акта било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на работодателя била
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
РС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, българското законодателство е
приложимо в случая, при издаване на
наказателното постановление нарушението не е описано пълно и точно от
фактическа страна. Приел е, че в НП и АУАН липсват съставомерни
факти и това препятства възможността на
санкционираното лице да обори твърденията на административнонаказващия орган, с
оглед на което е нарушен 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което е отменил НП.
Решението е правилно и законосъобразно.
„ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“
ЕООД в качеството на работодател на р. м. р
е бил длъжен да му изплати парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в
срока по чл.228 ал.3 от КТ - не по-късно от последния ден на месеца, следващ
месеца, през който правоотношението е прекратено.
Видно от АУАН и НП дружество е привлечено към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.
224, ал. 1 вр.
чл. 228, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от КТ.
Съгласно нормата на чл. 224, ал. 1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
Нормата на чл. 107х, ал. 1, т. 12 от КТ сочи, че
работникът или служителят, изпратен за изпълнение на работа в предприятие
ползвател, през времето, докато работи при него, има право на: други права,
непосредствено свързани с изпълнението на възложената работа, а чл. 107ч от КТ
предвижда, че за неуредените в този въпроси се прилагат общите разпоредби на
КТ.
От доказателства се установява, че трудовия договор с р.
м. р е прекратен на 23.03.2020 г.,
поради което на основание чл. 228, ал.3 от КТ на лицето е следвало да се
изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск до 30.04.2020г. Не е спорно, че е наложено извънредно положение
от Народното събрание за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. със Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, като
съгласно чл. 4, ал.1, т.1 от посочения закон, срокът по чл. 228, ал.3 от КТ е
спрял да тече в случая от 23.03.2020 г. и е започнал да тече на 13.05.2020 г.,
и съобразно посочената разпоредба е бил до 13.06.2020 г. /събота/, поради което
изпълнението на задължението е дължимо в първия присъствен ден 15.06.2020г.
Наказаното лице е осъществило бездействие на 16.06.2020г., поради което към
04.05.2020 г. дружеството не е осъществило нарушение. Допуснатото нарушение на
материалния закон е самостоятелно основание за отмяна на НП.
С оглед изложеното съдът намира, че наведените в
жалбата касационни основания не са налице, поради което същата трябва да бъде
оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и
законосъобразно трябва да бъде оставено в сила.
Искането на жалбоподателя за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно по аргумент на противното на чл.
63д, ал.4 от ЗАНН, поради което се отхвърля от съда.
От ответника е направено искане за присъждане на
сторени разноски. Относно настоящото дело не е представен договор за правна
защита и съдействие. Дори и да се приеме, че съгласно договора, представен пред ВРС, процесуалното представителство, по делото е
извършено безплатно, то спрямо юридическо лице, нормата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА е неприложима.
Търговските дружества не са сред изчерпателно посочените лица, на които
съобразно чл. 38, ал.1, т.1-3 от ЗА е предоставено право да бъдат представлявани
безплатно. В чл. 38, ал.1, т.2 /материално затруднени лица/ от ЗА не е посочено
относно физически или юридически лица ли е нормата, но с оглед разпоредбите на
чл.38, ал.1, т.1 /лица, които имат право на издръжка/ и т.3 /роднини, близки
или на друг юрист/ от ЗА, логическото тълкуване на закона е, че чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА е относим само за физическите лица. Предвид изложеното е неоснователно искането
на ответника за присъждане възнаграждение за адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 429/28.03.2022
г. по АНД № 20223110200701/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.