РЕШЕНИЕ
Град Асеновград,
27.07.2020г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с Председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа в открито съдебно заседание
на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, при участието на
секретаря Т.Я., докладваното от председателя на състава нахд
№ 435.2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 19-1030-010973 от 03.01.2020г. на
Началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на П.И.П.,
ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 200 лева – двеста
лева, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
По
същество:
Страните, редовно призовани за съдебно заседание, не
изпращат процесуални представители.
В депозираната жалба срещу НП се иска неговата отмяна
като постановено при допуснати съществени нарушения на административно –
производствените правила – сочи се липса на индивидуализация на управляваното
ППС и като незаконосъобразно – изтъква се ангажиране на административно –
наказателна отговорност при недупостимост на същата,
с оглед водено наказателно производство, както и незаконосъобразност, предвид
на това, че е налице липса на установеност на мотопеда като ППС и оттам – липса
на законово изискване за неговата регистрация.
По
процедурата:
На жалбоподателя е вменено извършено нарушение по ЗДвП.
Предвид на това, е налице компететеност както на актосъставителя, изводима от чл.189, ал.1 от ЗДвП, така и
на издателя на обжалваното НП, изводима от чл.189, ал.12 от ЗДвП и Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен на 30.11.2019г. за нарушение, сочено за
извършено на същия ден, а НП за него е издадено на 03.01.2020г., с което съдът
намери, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на
свидетел по установяване на адм.нарушение. Екземпляр
от него му е надлежно връчен, с
разяснени права на възражение.
Съдът счете, че АУАН отговаря на изискванията за съдържание на чл.42 от ЗАНН,
а НП на тези, разписани в чл.57, ал.1 от ЗАНН.
При служебна проверка съсът не
констатира допуснати съществени нарушения на административно – производствените
правила. Наведените възражения в депозираната срещу НП жалба съдът отхвърля
като неоснователни, с оглед на това, че не е налице дублиране на наказателна с
административно – наказателна отговорност, тъй като процедурата по наказателна
отговорност не е приключила както се твърди в жалбата, с постановление за
прекратяване на наказателно производство, а с постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство и указване за реализиране на
административно – наказателна отговорност. Поради това не е налице дублиране на
два вида отговорности, относно едно и също деяние. Тук в този аспект, няма допуснато
съществено нарушение на административно – производствените правила.
На следващо място следва да се посочи, че управляваното
ППС е достатъчно добре индивидуализирано като потопед
марка „Пиаджо“, жълт на цвят, като следва да се
посочи, че номер на рама потопедите нямат. С това е
достатъчно спазено правото на защита на жалбоподателя относно установяване на
въпроса – какъв вид ППС точно е управлявал жалбоподателя, предвид на това, че
видът мотопед е напълно достатъчен, за преценка наличието, или липсата на съставомерност на вмененото административно нарушение. С
оглед на това, наведеното в обратния смисъл възражение на жалбоподателя, се
отхвърля от съда като неоснователно.
След като не намери допуснати съществени нарушения на
административно- производствените правила, съдът разгледа делото по същество.
Въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от
фактическа страна, съдът намери установено следното:
През 2015г. жалбоподателят П.И.П. закупил мотопед марка „Пиаджо“. До 2020г. той не го е регистрирал. Няма и
придобива правоспособност за каквато и да е категория ППС.На 30.11.2019г. той
управлявал въпросния мотопед в град Асеновград, където бил спрян за проверка от
служители на сектор „СПС“ при ОДМВР- Пловдив, Р.А. и Н.П., които установили, че
мотопеда, управляван от П. не е регистриран по надлежни ред. Нему бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, като случая бил отнесен до
РП- Асеновград, която след разглеждането му се е произнесла с постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 10.12.2019г. и с мнение за ангажиране на административно –
наказателно производство, като е изпратила преписката на компетентния орган.
Същият е издал обжалваното НП.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери
за доказани от показанията на свидетеля Р.А. – актосъставител,
които кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени и от
писмените доказателства по делото. Същите, като надлежно приобщени и
достоверни, съдът кредитира, а именно:докладна записка от 30.11.2019г.,
обяснение от П.П. от 30.11.2019г., Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 10.12.2019г., справка за
нарушител, Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи.
От
правна страна:
Съгласно §6 т. 14
от Допълнителните разпоредби на ЗДвп, "Мотопед" е дву- или триколесно
пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до
50 cm3 и чиято конструктивна
максимална скорост не надвишава 45 km/h.
Безспорно, управлявайки такъв на 30.11.2019г. негова
собственост, жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС.
В това му качество, той е имал законово разписаното
задължение по чл. 140 , ал.1 от ЗДвп, сочещи, че по
пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места.
В случая, това е следвало да бъде сторено при спазване на
„Наредба I-45
от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях.
Задължението да стори това е на техните собственици, но ЗДвП ппредвижда в нормата на чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП
отговорност на водачи, които управляват нерегистрирани МПС-та, каквото от
обективна страна е сторил жалбоподателя. За това административно нарушение
законосъобразно е била ангажирана неговата административно – наказателна
отговорност. От субективна страна стореното е с пряк умисъл, при съзнавани общественоопасни последици и тяхното целене.
Законосъобразна се явява и преценката на административно
– наказващият орган за липса на маловажност на случая, предвид на това, че от
една страна, жалбоподателят 4 години не е регистрирал придобитото през 2015г.
от него МПС – мотопед, а от друга страна – е управлявал същото на оживена улица
в Асеновград, бидейки неправоспособен.
По отношение на наложената му глоба от 200 лева, то
издателят на обжалваното НП е наложил нейния минимум, предвид на това, че не са
настъпили щети за други лица и не е причинено ПТП, като случаят реализира за
първи път състав на това адм.нарушение, поради което
и законосъобразно са били отчетени смегчаващите
отговорността обстоятелства.
Предвид на това съдът намери, че обжалваното НП е
постановено при спазване на административно – производствените правила и е
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено. Разноски от страна
на въззиваемата страна не се претендират, поради
което и въпросът за тяхното присъждане не следва да се обсъжда.
Поради това, че са направени разноски за пътни за
свидетел в размер на 7,70 лева, заплатени от бюджета на РС- Асеновград, то на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр.чл. 143 ал.4 от АПК, следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати тези направени в хода на
производството разноски в полза на РС – Асеновград.
С оглед на изложените и на основание чл. 63 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
19-1030-010973 от 03.01.2020г. на Началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на П.И.П., ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена
глоба в размер на 200 лева – двеста лева, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
На основание чл.
63, ал.3 от ЗАНН вр.чл. 143 ал.4 от АПК ОСЪЖДА П.И.П.,
ЕГН – ********** с адрес: ***, да заплати в полза на РС- Асеновград, разноски
за пътни за свидетели в размер на 7,70 лева – седем лева и седемдесет стотинки.
Решението да се съобщи на жалбоподателя и на въззиваемата страна.
Същото подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пловдив, по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания, визирани в НПК,
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Районен съд –
Асеновград.
Районен съдия: