МОТИВИ
към
Присъда №3 от 29.01.2020 г. по ВНОХД № 292/2019 г. по описа на ПРС /изготвени
на 25.02.2020 г./
С присъда №763
постановена по НОХД №02309/2017 г. по описа на Пернишкия районен съд,
подсъдимият В.С.Р., роден на ***г***, българин, българско гражданство, *** образование, пенсионер по болест, разведен /живеещ на съпружески
начала/, с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***, осъждан, с ЕГН:***********,
е бил признат за виновен в това, че на
19.01.2017 г., около 13:00 часа в гр. Перник, ***, в съучастие като
помагач с неустановено по делото лице-извършител, с цел да набави за себе си и
за неустановено по делото лице имотна облага, умишлено е улеснил извършването
на престъплението “измама” /като отишъл до жилищния блок, където живеела
потърпевшата от деянието М.Г.К. и взел хвърлена от нея през терасата на
жилището й торбичка с парична сума в размер на 1000 /хиляда/
лева, у която било възбудено и поддържано заблуждение от неустановеното по
делото лице /че й се обажда служител от криминална полиция и че трябва да
предаде парична сума, като я хвърли през терасата, за да заловят престъпници/ и
с това причинил на М.Г.К. имотна
вреда в размер на 1000 /хиляда/ лева, поради което и на основание чл.209, ал.1, във
връзка с чл.20, ал.4, във връзка с чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1
година и 6 месеца.
На основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл.23,
ал.1 от НК е определено и наложено на подсъдимия В. Р. едно общо
най-тежко наказание измежду наложените такива с присъдите по НОХД №2309 от
2017г. по описа на ПРС и по НОХД №897 от 2017г. по описа на РС - Стара
Загора, а именно - лишаване от свобода за срок от 1 година и 6
месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК е
било отложено изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание лишаване
от свобода в размер на 1 година и 6 месеца за изпитателен срок от 3 години,
считано от влизането на присъдата в сила.
Недоволен от постановената присъда е останал защитникът
на подсъдимия В.С.Р. - адвокат И.К. от САК, която в срок е депозирала въззивна
жалба с допълнение към нея до Окръжен съд –Перник. Чрез депозираната въззивна
жалба е обжалвана в цялост присъдата от 13.12.2018 г., постановена по НОХД
№2309/2017 г. на VI-ти състав НО, на
Районен съд - Перник. В жалбата са развити доводи за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на постановения съдебен акт. Чрез депозираната въззивна жалба
адв. И.К. е направила искане на основание чл.336, ал.1, т.3 от НК да бъде
отменена атакуваната присъда, като на нейно място да бъде постановена нова
такава, с която да бъде признат В.С.Р. за невинен по повдигнатото му обвинение
и да бъде оправдан с всички последици от това. Алтернативно, е отправена и
молба за намаляване на наложеното наказание на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК. В допълнение на въззивната жалба адвокат К. е изложила допълнителни
аргументи, като е конкретизирала основанията, въз основа на които следва да се
изключат определени доказателства от доказателствения материал, както и е
изложила своята теза като заключение от доказателствения си анализ, а именно,
че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият поддържа пледоарията на своя защитник, като в последната си
дума заявява, че не е извършил деянието, за което е обвинен.
Окръжна прокуратура – Перник е изразила становище, че първоинстанционната
присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
След като провери правилността на обжалвания съдебен акт с оглед на
сочените доводи и изцяло служебно на основание чл.14 от НПК, съдът намери, че
депозираната въззивна жалба е основателна в частта си по отношение на искането
за оправдаване на подсъдимия. Това е така, по следните съображения:
Видно от мотивите на постановения
съдебен акт, първостепенният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
С подсъдимия В.С.Р.,
с ЕГН:********** се свързало неустановено
по делото лице и му предложило да изкарва пари като прибира парични суми от
адреси, които то му посочи и на които го изпрати. Лицата, които предавали
паричните суми, били въвеждани предварително в заблуждение чрез измама,
осъществена от непознатото по делото лице посредством телефонни обаждания.
Уговорката между последното и подсъдимия В.С.Р. била, след като Р. взима
парите, да прибира част от сумата за себе си, а другата да му предава.
В изпълнение на уговорката, сутринта на 19.01.2017 г.
неустановеното по делото лице се свързало с пострадалата М.Г.К., обаждайки се
на домашния й телефон с № ***. По това време тя се намирала в дома си в гр. Перник, находящ се на адрес: ***.
Неустановеното по делото лице се представило за полицай от криминална полиция.
То уведомило пострадалата посредством продължителен телефонен разговор, че ще я
спаси от престъпници, а освен това я помолило да окаже съдействие за залавянето
им като за целта предаде колкото пари има в дома си. Притеснена, М.Г.К. заявила,
че разполага с 1000 /хиляда/ лева. В отговор неустановеното по делото лице й наредило
да увие парите във фолио и да ги постави в торбичка заедно с портокал и ябълка,
които да пусне през терасата на апартамента си, находящ се на посочения по-горе
адрес. В рамките на проведения телефонен разговор, потърпевшата била уверена,
че непосредствено след залавянето на престъпниците парите ще й бъдат върнати. Междувременно,
на същата дата, неустановеното по делото лице се свързало с подсъдимия В.С.Р.,
инстуктирайки го да отиде на адрес в гр. Перник, ***, пред вход «*» и да вземе
хвърлен от жена пакет с пари.
Първоинстанционният съд е приел, че В.Р. е изпълнил
телефонната инструкция, като е отишъл на посочения адрес, паркирал автомобила
си пред посочения блок и застанал в близост до посочения вход В, който се
намирал от задната му страна. Около 13.00 часа той видял М.К., която излязла на
терасата и хвърлила торбичка с парите, в която имало и ябълка и портокал. През
това време В.Р. получил нова инструкция от неустановеното по делото лице, с
което поддържал постоянна телефонна връзка. Последното наредило на Р. да изчака
кратък период от време преди да отиде и да вземе хвърления пакет с пари. В
отговор той изпълнил указанията точно, прибрал пакета с парите в пазвата си и
незабавно се насочил към автомобила, с който бил дошъл от гр. ***. Според
първоинстаинционния съд по време на извършването на деянието подсъдимият добре е
съзнавал, че възрастната жена /пострадалата К./ умишлено е била въведена в
заблуждение чрез измама, тъй като по телефона чувал разговора, който
неустановеното по делото лице провеждало с нея по другата телефонна линия. Бил
наясно и със съдържанието на пакета.
Впоследствие, подсъдимият отворил пакета, преброил
хвърлените в него пари, които били в размер на 1000 лева, изхвърлил смачканите
от падането портокал и ябълка, и в рамките на последващ телефонен разговор с
неустановеното по делото лице се разбрал да задържи част от сумата за себе си,
а останалите да предаде по допълнително указан нему начин.
Изложената
по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че се установява
от показанията на всички разпитани по досъдебното производство свидетели. В
това число били включени тези на пострадалата М.К. и на самия подсъдим В.С.Р..
Последният бил признал, че е извършил инкриминираното деяние като е дал
изчерпателно и подробно описание на механизма на неговото извършване, датата,
мястото, автомобилът с който се е придвижвал. Дадените от В.С.Р. показания в
рамките на досъдебното производство са възприети от първоинстанционния съд като
припокриващи се изцяло с установената фактическа обстановка, както и със
свидетелските показания, дадени от пострадалата М.К. и потвърждаващи се в
цялост от тези на свидетелката Г.Ц.С.., с която подсъдимият живее на семейни начала.
Последната категорично била заявила, че подсъдимият ползва СИМ-карта с № ***,
регистрирана на нейно име от мобилен оператор “***”. Споделила още и, че преди неопределен
период от време незнайно лице от мъжки пол се е свързало с В.Р. с предложение
да изкарва пари във връзка с упражняваната по занятие от В.Р. дейност като
таксиметров шофьор. Направената между двамата телефонна уговорката се
изразявала в осъществяване на обаждания от страна на неопределеното лице към В.Р.,
с които да го изпраща да взема пакети от посочени от него лица, срещу
заплащане.
Свидетелят К.С.К.
/криминален разузнавач към КП при ***/ е бил разпитан както пред
първоинстанционния съд, така и във въззивното производство. Той е заявил пред
съда, че в края на 2016 г. и началото на 2017 г. е имало подадени сигнали за
извършени измами в гр. Перник, по които той и колегите му работели. Във връзка
с това бил засечен автомобил марка “Хюндай”, за чийто водач възникнало
подозрение за съучастие. При извършена проверка се установило, че посоченият
автомобил се управлявал от В.С.Р.. След извършени справки в системата на АПИ,
се констатирало съвпадение между идването на автомобила, престоя и тръгването
му от гр. Перник и извършването на измама в района, където се намирал той по
това време. В рамките на проведената с подсъдимия В.С.Р. неформална беседа,
последният признал, че е взел плик, хвърлен от жена от терасата на блок,
находящ се на адрес в ***, близо до автобусна спирка. Описал механизма на
деянието като споменал и подробности, които могли да бъдат известни само на
неговия извършител. Подсъдимият споделил, че е посетил посочения адрес по
указания на лице, от което получил телефонно обаждане преди това. Същото му
било давало точни инструкции какво да прави през цялото време. След като взел хвърления
плик с пари Р. се качил на автомобила си и потеглил към гр. ***, като
междувременно видял, че в плика има ябълка и портокал, които изхвърлил.
Преброил парите като част от тях оставил за себе си, а останалите оставил на
място, което му било посочено от лицето, които ръководело постъпките му по
телефона, а именно под камък, намиращ се до пътен знак на бул.”***”, близо да магазин “***” в гр. ***.
Подсъдимият бил признал пред свидетеля К., че е осъзнавал, че извършва измама,
но го било страх да не пострада от хората, които му се обаждали по телефона.
Подсъдимият освен това е отрекъл идването си в гр. Перник на дати около датата
на процесното деяние, както и да се е срещал с други хора в същия ден.
По делото била
изготвената и приета справка за мобилен номер +***, собственост на Г.Ц.С.., от която
първоинстанционният съд приел за установено, че на инкриминираната дата –
19.01.2017 г., между 10:32 ч. и 12:17 ч., абонатът, ползващ посочения телефонен
номер, е бил в гр. *** и е провел разговори от клетки в района на ***, ***, ***,
***, ***, ***, а после от района около с. ***, след което в 12:31 е бил на
територията на гр. Перник. От обхвата на клетките, намиращи се на територията
на гр. Перник, от посочения номер се провеждали телефонни разговори с голяма
продължителност. За времевия диапазон от 12:31 ч. до 13:06 ч. абонатът е бил в
гр. Перник, *** и кв. ***, като в периода от 13:01 до 13:06 ч. е бил обслужван
от клетка в гр. Перник, *** блок *, след което е провел два кратки разговора
/първият с продължителност от 25 сек, проведен в 13:06 ч., а вторият – 32 сек -
проведен в 13:29 ч./ от клетка в гр. Перник, ***, след което видно от разпечатката
е отпътувал за гр. ***, като в 13:44ч. е бил на бул. ***.
От справка № ***,
изготвена от ОДМВР – Перник въз основа на преглед и анализ на информационните
данни, съдържащи се в предоставена справка на оптичен носител /диск/ от мобилен
оператор “Виваком” за регистриран трафик от клетка № *** и телефон с номер ***
за времето от 09:30 ч. на 17.01.2017 г. до 19.01.2017 г. на същата дата
първоинстанционният съд е приел за потвърдени показанията на пострадалата М.К.
относно проведените между нея и неустановеното по делото лице телефонни
разговори. На 19.01.2017 г., за периода от 10:14 ч. до 12:40 ч., на телефонния
й номер *** са били регистрирани шест обаждания от номер *** с различна
продължителност. Последният разговор с продължителност 28,33 минути е бил започнал
в 12:40 часа, следователно бил приключил в 13:08 ч.
От същата справка
било установено още, че на 19.01.2017 г., в периода от 12:30 ч. до 13:29 ч., от
абонатен номер +*** /за който било установено, че бил собственост на Г.Ц.С../
са били проведени 15 разговора с номер ***, включително и във времето, през
което от телефона на пострадалата М.К. са провеждани разговорите с телефонен
номер ***. И двата номера *** и *** било установено, че са част от румънското
номерационно пространство.
Първоинстанционният
съд е приел за установено по делото, че подсъдимият В.С.Р. притежава недвижим
имот, находящ се в гр. Перник, *** /видно от нотариален акт № *** ******,
съставен от нотариус И.И. на 21.01.1992 г./, удостоверение за наследници изх. №
***, издадено от община Перник, удостоверение изх. № *** на община Перник,
както и че имотът се намирал на 887,00 м от адреса, на който живеела
пострадалата М.Г. /видно от Писмо с изх. № ***, издадено от община Перник/. Събрани
са и гласни доказателства чрез разпити на посочени от защитата свидетели С.Л.Г.
Р.С.Г., И.Й.Т. и Б. Д. С..
Въззивният съд не
приема изводите на първия съд, че така описаната в мотивите на първата
инстанция фактическа обстановка относно фактите, свързани с участието на
подсъдимия В.С.Р. в престъплението, предмет на обвинение по делото, е безспорно
установена. Въпреки, че в мотивите на районния съд е отразено, че е приел за
установена описаната фактическа обстановка въз основа на почти всички разпитани
на досъдебното производство свидетели, включително и на пострадалата М.К. и на
самия подсъдим, настоящата съдебна инстанция намира, че описаната фактическа
обстановка в частта относно участието на подсъдимия В.Р. в престъплението,
предмет на обвинение по делото, не се подкрепя от нито едно допустимо пряко
доказателство, събрано на етапа на досъдебното производство.
След анализ на
събраните по делото доказателства, настоящият състав на въззивния съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Сутринта на 19.01.2017 г. неустановено по делото лице
се свързало с пострадалата М.Г.К., обаждайки се на домашния й телефон с № ***. По това време тя се
намирала в дома си в гр. Перник,
находящ се на адрес: ***. Неустановеното по делото лице се представило за
полицай от криминална полиция. То уведомило пострадалата посредством
продължителен телефонен разговор, че ще я спаси от престъпници, а освен това я
помолило да окаже съдействие за залавянето им като за целта предаде колкото
пари има в дома си. Свидетелката М.Г.К. била силно притеснена и заявила, че
разполага с 1000 /хиляда/ лева. В отговор неустановеното по делото лице й
наредило да увие парите във фолио и да ги постави в торбичка заедно с портокал
и ябълка, които да пусне през терасата на апартамента си, находящ се на
посочения по-горе адрес. В рамките на проведения телефонен разговор,
потърпевшата била уверена, че непосредствено след залавянето на престъпниците
парите ще й бъдат върнати. Около 13.00 часа свидетелката М.К. излязла на
терасата на апартамента си и хвърлила торбичка с парите, в която имало и ябълка
и портокал. Пакетът бил поет от неизвестно лице, което се навело, взело го и се
отдалечило от мястото.
Така приетата за установена фактическа обстановка се доказва
от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелката М. К., както
и писмените доказателства, събрани на етапа на досъдебното производство, както
и пред първоинстанционния съд.
Въззивният съд намира, че, действително, от предоставената
от Областна Дирекция на МВР – Перник
справка АИС “Пътна Карта” се установява, че автомобилът с №***, собственост на
осъдения В.С.Р. в деня на деянието е бил в гр. Перник, но от това обстоятелство
не може да се направи несъмнен извод, че именно подсъдимият Р. е извършител на
деянието, предмет на обвинение с обвинителния акт. Видно от справката лицето
често е пътувало до Перник, както и, че има лично жилище в града, придобито от
него по наследство.
От приложената по делото подробна разпечатка, изпратена
от мобилен оператор “Теленор България” ЕАД за сим-карта с номер +***,
собственост на Г.Ц.С.. е видно, че на посочения в обвинителния акт ден и час на
извършване на престъплението от същия номер са били провеждани телефонни
разговори. На първо място, липсват категорични доказателства, че посоченият
по-горе телефонен номер е бил ползван в посочения ден и час от В.С.Р., тъй
като, както сим-картата, така и мобилният телефон по своята природа са
преносими вещи и биха могли да бъдат ползвани от всекиго. Единственият безспорно
установен по делото факт е, че посочената сим-карта с номер +*** е регистрирана
не на името на подсъдимия, а на името на друго лице. Макар това лице да
съжителства на семейни начала с подсъдимия, не би могло да се приеме за
доказано нито, че конкретният телефонен апарат, нито сим-картата са ползвани на
19.01.2017 г. именно от подсъдимия. Показанията, дадени от свидетелката Г.Ц.С..
на досъдебното производство /лист 40 и 41/, настоящият състав на въззивния съд изключи
от доказателствената съвкупност, тъй като свидетелката е заявила на етапа на
съдебното производство, че се възползва от правото си да откаже да дава
показания на основание чл.119 от НПК, а именно, че съжителства на семейни
начала с подсъдимия, поради което и дадените на досъдебното производство от нея
показания не може да се ползват от съда при постановяване на присъдата.
На следващо място, въззивният съд намира, че
предоставената телефонна справка не е достоверна по отношение на времето,
отразено в нея, тъй като, видно от съдържанието й е регистриран разговор
проведен от кв. ***, гр. Перник в 13:29 ч., а в 13:44 ч. е регистриран разговор
вече от територията на гр. София, бул. ***, което не би могло да бъде логично обяснено,
с оглед разстоянието между двете точки /втората се намира в центъра на София/ и
ноторно известните особености на движението с моторно превозно средство от
едната до другата точка. Крайният извод, който би могло да се направи е, че
липсват категорични и безспорни доказателства, че лицето, което е ползвало
посочената сим-карта на 19.01.2017 г. е бил именно подсъдимият В.С.Р..
Първоинстанционният съд недопустимо е ценил дадените от
полицейския инспектор К.К. свидетелски показания. Последните следва да бъдат
изключени от доказателствената съвкупност по делото и да не бъдат ползвани при
изясняване на релевантните за изхода на делото факти. Това е така, защото единственият
легален начин да бъдат правени самопризнания в рамките на наказателното
производство е при даване на обяснения от обвиняемия и при спазване на
разпоредбата на чл.115 от НПК.
Чрез въвеждането на разпоредбата
на чл.115 от НПК и забраната в разпоредбата чл.118 от НПК в
наказателнопроцесуалния закон е установен стандарт, който гарантира правото на
защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и осигурява
законосъобразно протичане на разпита му. Ето защо, този стандарт не би могло да
бъде заобиколен чрез кредитиране на показанията на свидетели относно възприето
от тях самите самопризнания на привлечено към наказателна отговорност лице,
които те са възприели в процеса на разследване на престъпление, тъй като това
представлява заобикаляне на закона и постигане на доказателствени резултати по
ред, непредвиден в НПК. Т.е., настоящият състав на съда намира, че
кредитирането на показанията на полицейския служител К.К. е недопустимо.
Свидетелят, макар и формално да може да бъде разпитан в качеството на свидетел
дава информация, която му е станала известна при проведена с подсъдимия
„неформална оперативна беседа“ като в случая показанията му заместват направени
от последния самопризнания. Становището на настоящия състав на съда е, че
единственият законов начин да бъдат правени самопризнания в рамките на
наказателното производство е при даване на обяснения от обвиняемия и при
спазване на разпоредбата на чл.115 от НПК. Както се посочи, в
наказателно-процесуалния закон законодателят е въвел стандарт, който гарантира
правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и който
обезпечава законосъобразното провеждане на разпита му. Заобикалянето на
посочения стандарт представлява заобикаляне на закона. В настоящия случай,
независимо, че свидетелят К.К. няма формално качество, което да съставлява
пречка за участието му в наказателното производство като свидетел, разпитът му
относно възприетите извънпроцесуални самопризнания в рамките на своеобразната
„неформална оперативна беседа“ е недопустим и тези показания не би могло да
бъдат ползвани. В този смисъл е и забраната в процесуалния закон да бъдат
замествани оригинерни доказателства с деривативни такива. Следва да се прави
разлика между показанията на свидетел, който е възприел извънсъдебни
самопризнания и такива на полицейски служител, който е извършвал действия по
разследване и е възприел направени самопризнания от лице, което е задържано в
рамките на същото разследване /в този смисъл и решение №45 от 3.02.2010 г. на
ВКС по н.д. №712/2009 г., III н.о., НК, докладчик П.П.,
решение №391 от 25.10.2013 г. на ВКС по н.д. №1220/2013 г., III н.о.НК, докладчик съдията К.Ш., също и решение на
ЕСПЧ от 08.03.2018 г. по делото „Д.М. срещу България“ (жалба №34779/09)/. От показанията на свидетеля К.К. се установява, че по времето, когато с В.Р.
е провеждана полицейската беседа, последният е бил задържан за 24 часа. Поради
всичко изложено дотук, настоящият състав изключи показанията на свидетеля К.С.К.
от доказателствената съвкупност и не ги ползва при преценката на
доказателствения материал по делото.
Следва да се отбележи, че в
мотивната част на присъдата си, първоинстанционният съд е обсъдил и ползвал при
постановяване на присъдата и показанията на подсъдимия В.Р., дадени на
досъдебното производство в качеството му на свидетел. Това също е недопустимо,
тъй като, както се посочи по-горе, обвиняемият може да направи самопризнания
единствено по установения процесуален ред – при спазването на разпоредбата на
чл.115 от НПК. В наказателното производство обвиняемият /подсъдимият/ не може
да участва и в друго процесуално качество, освен като обвиняем /подсъдим/.
Конкретната забрана за това е налице в разпоредбата на чл.118, ал.1 от НПК,
която позволява обвиняемият да бъде разпитван като свидетел единствено в
случай, че производството спрямо него е прекратено или завършено с влязла в
сила присъда, какъвто не е настоящият случай.
Единственият
свидетел – очевидец в случая е свидетелката М.К.. Нейните показания са твърде
противоречиви по отношение на описанието на лицето, което тя е възприела да
взема пакета, представляващ увитите във фолио хиляда лева, ябълка и портокал.
От показанията й се установява, че тя е възприела едно малко момче на възраст
около 20-22 години. Конкретните изрази, употребени от свидетелката по отношение
на човека, взел пакета, са: „Едно малко момченце къде долу беше на входа“,
„Момчето прилича точно на него /свидетелката сочи подсъдимия/ - син ли му е,
внук ли му е, не зная“, „Видях едно малко момче, на което хвърлих парите“,
„Момчето го видях, не е много високо, не е много пълно. Мисля, че беше с
панталон и сако“ /изразите са цитирани от протокол за разпит на свидетел в
съдебно заседание на 22.02.2018 г. по НОХД №02309/2017 г. по описа на
РС-Перник, лист №23 – лице и гръб/. Самата свидетелка заявява, че към момента
на деянието – 19.01.2017 г. е виждала добре, а чак една година след това се е
разболяла и й са й се развалили зрението и слухът. Няма как да се приеме, че
свидетелката е разпознала подсъдимия, тъй като самата тя заявява категорично,
че не той е лицето, което е взело парите – подсъдимият е мъж на 58 години,
докато тя твърди, че лицето, което е взело парите е младо момче – на максимум
22 години.
От показанията на
свидетеля С.Г. се установява, че подсъдимият В.Р. на 19.01.2017 г. е дошъл в
дома на свидетеля, находящ се на ул. *** в гр. Перник, след което двамата
отишли в жилището на подсъдимия в гр. Перник, кв. ***, за да отстрани
свидетелят теч в банята му. С.Г. е категоричен, че подсъдимият го е взел от
дома му в гр. Перник, на *** и през цялото време е бил с него. Посочил е, че
след като е отстранил теча, се е прибрал вкъщи със сина си Р.С.Г., който по
това време работел като шофьор на бус и разкарвал хляб с него. Според
показанията му Р. го бил взел с буса пред блока на подсъдимия В.С.Р., като
заедно се прибрали вкъщи. При повторно извършения разпит пред
първоинстанционния съд, свидетелят С.Г. категорично е заявил, че е посетил
апартамента на подсъдимия на 19.01.2017 г., като последният е отишъл да го
вземе от дома му с таксиметровия си автомобил около 11:30 – 12:30 часа, а след
като приключил с ремонта се прибрал със сина си /Р. Г./, който го чакал пред
входа на блока с буса си. Докато Г. отстранявал теча в банята същият потвърдил,
че подсъдимият В.С.Р. бил непрекъснато с него като през това време не е водил
разговори по телефона.
Свидетелка Б. Д. С.
твърди, че свидетелят С.Г. и съпругата му са били на гости у тях на 17.01.2017
г. като останали да пренощуват. Съпругата му си тръгнала на другия ден, около
7.00 часа, а С. около 11:30 часа като преди да си тръгне му се обадил приятел,
който го поканил на имен ден. От дома й С.Г. тръгнал към дома на приятеля си.
Същата вечер свидетелката забелязала, че той бил забравил ръкавиците си у тях
във връзка с което тя му се обадила, като в отговор на обаждането й той
споделил, че в рамките на деня е ходил да прави ремонт у лице на име В..
Свидетелката била категорична, че С.Г. е визирал именно подсъдимия, тъй като го
била виждала преди и знаела, че е бил негов колега, когато той работел като
таксиметров шофьор в миналото.
Свидетелят Р.С.Г.,
син на свидетеля С.Л.Г., е категоричен в показанията си, дадени пред
първоинстанционния съд, че подсъдимият В.С.Р. е отишъл около 12 ч. да вземе
баща му от дома им, находящ се на адрес: *** като двамата заедно отишли в дома
на подсъдимия да извършат ремонтна дейност. Свидетелят е потвърдил, че самият
той е взел баща си от кв. *** в 13:30 часа по предварително направена между
двамата уговорка. В посочения час подсъдимият Р. и С.Г. слезли заедно и се
разделили, като Р. се прибрал у дома
заедно с баща си. По отношение на датата, свидетелят Р. Г. заявява, че това се
е случило през 2017 г. в дните след А., но точна дата не може да посочи.
Свидетелката И.Й.Т. в дадените от нея показания е заявила
пред първоинстанционния съд, че е знаела за посещението на свидетеля С.Г. в
дома на В.Р. във връзка с ремонта, за който е бил ангажиран. Категорично е
заявила, че подсъдимият е отишъл на адреса, на който живеели със С.Г., а
именно: ***, за да го вземе. Не е могла обаче да посочи конкретна дата.
Споделила още, че е била запозната с факта, че синът й Р. Г. е отишъл да
прибере баща си от кв. *** след приключването на ремонта. Също така си
спомнила, че на 17.01.2017 г. са били с мъжа си на имен ден на негов племенник
на име А., а на следващия ден С.Г. сам бил отишъл и на имен ден на свой приятел
на име А.. Макар и да не си спомня конкретната дата, свидетелката твърди, че
посещението в дома на подсъдимия е било непосредствено след посочените имени
дни.
Вярно е, че както
в показанията на свидетеля С.Г., така и при съпоставката на неговите показания
с показанията на свидетелите Б. Д. С., Р.С.Г. и И.Й.Т. са налице доста
противоречия, някои от тях посочени и в мотивите на първоинстанционния съд.
Например, налице
са противоречия в показанията на свидетеля С.Г. по отношение на обстоятелството
дали подсъдимият му се е обадил по телефона преди да дойде при него на
19.01.2017 г. или направо е пристигнал, без да му се е обаждал предварително.
Противоречие има и по отношение на това дали при пристигането на подсъдимия в
дома на свидетеля С.Г. синът на свидетеля С.Г. е бил вкъщи или го е нямало.
Известни противоречия са налице и между показанията на свидетеля С.Г. и тези на
другите трима свидетели, ангажирани от защитата. Например свидетелят Р. Г. не
си спомня да е имал проблем със служебния бус, с който твърди, че е взел баща
си от дома на подсъдимия, а свидетелят С.Г. заявява, че двамата със сина му са
се прибрали вкъщи за да ремонтира С.Г. буса, който управлявал сина му. Налице е
разминаване по отношение на обстоятелството, твърдяно от свидетелката Б. С., че
свидетелят С. Г. й е споделил за ремонта, който щял да прави в апартамента на
подсъдимия, докато самият С. Г. твърди, че не е казвал на никого за това. Има
разминавания и в изявленията на свидетелите във връзка със забравените ръкавици
при гостуването на С. Г. и съпругата му в жилището на свидетелката Б. С. на А.
през 2017 г. /свидетелят С. Г. изобщо не помни това обстоятелство/.
Настоящата
инстанция приема, че е възможно тези разминавания и противоречия да се дължат
на изминалия сравнително дълъг период от време, тъй като едни свидетели помнят
едни обстоятелства, а други свидетели – други, в зависимост от особеностите на
паметта си. Поради което, намира, че посочените противоречия не са от такова
естество, че да изключват напълно вероятността твърдяните от свидетелите факти
да са се случили. Но дори и да се приеме тезата на първия съд, че показанията
на тези свидетели не следва да се кредитират, а следва да се отхвърлят изцяло,
това отново не би променило основния извод по делото, а именно – че по делото
не са събрани достатъчно доказателства, които да доказват по един несъмнен
начин авторството на престъплението, в извършването на което е обвинен
подсъдимият В.Р..
И тъй като, както
се посочи, в настоящия случай няма нито едно пряко доказателство по делото,
което да потвърждава участието на подсъдимия В.Р. в извършването на деянието,
предмет на обвинение с обвинителния акт, то се налага изводът, че от събраните
по делото доказателства би могло да се направи само едно предположение за
участието на подсъдимия В.Р. в престъплението, но доказателствата не са
достатъчни да трансформират това предположение в един несъмнен и категоричен,
единствен извод, че подсъдимият В.Р. е извършил деянието, за което е обвинен с
обвинителния акт. В случая не е налице и верига от косвени доказателства, които
в своята съвкупност да водят до несъмнен и категоричен извод, че именно
подсъдимият е осъществил деянието, предмет на обвинение с обвинителния акт.
При така направения
анализ на доказателствената съвкупност по делото, настоящият състав на въззивния
съд намира, че подсъдимият В.С.Р. не е осъществил от обективна и от субективна
страна изпълнителното деяние на престъплението по 209, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.4 от НК, за което е обвинен и осъден от първоинстанционния съд, а именно че на
19.01.2017г., около 13:00 часа в гр. Перник, ***, в съучастие като помагач с
неустановено по делото лице-извършител, с цел да набави за себе си и за
неустановено по делото лице имотна облага, умишлено е улеснил извършването на
престъплението “измама” /като отишъл до жилищния блок, където живеела
потърпевшата от деянието М.Г.К. и взел хвърлена от нея през терасата на жилището
й торбичка с парична сума в размер на 1000 /хиляда/
лева, у която било възбудено и поддържано заблуждение от неустановеното по
делото лице /че й се обажда служител от криминална полиция и че трябва да
предаде парична сума, като я хвърли през терасата, за да заловят престъпници/ и
с това причинил на М.Г.К. имотна
вреда в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на
предположения, а според ал.2 на посочения текст, съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което по настоящото
дело не се установи.
Ето защо, настоящата въззивна инстанция намери, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, поради което и на основание чл.303, ал.2 от НПК,
съдът, след като призна подсъдимия В.С.Р. за невиновен, го оправда изцяло по
повдигнатото обвинение.
Водим от изложеното и в същия смисъл, съдът постанови диспозитива на
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.