Р
Е Ш Е Н И Е
№
151
гр.
Пловдив, 26. 01.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Пловдив, Първо отделение, I
състав, в открито съдебно заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря U=<=,
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2901 по описа за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Ж.В.Г.,
ЕГН: **********, с посочен адрес: ***,
чрез пълномощника адв. А.К., със съдебен адрес:***,офис 25, против Заповед № 765
от 31.10.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр.
София, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено
служебното му правоотношение на длъжност „началник отдел“ с ранг 5-ти старши,
отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ в Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“ – гр. Пловдив, считано от 31.10.2022г.
По подробно изложени в жалбата
съображения се поддържа,че оспорената заповед е незаконосъобразна,издадена в
нарушение на процесуалния и материалния закон,поради което се иска да бъде
отменена.Поддържа се,че при издаване на оспорения административен акт са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Органът
по назначаването не е установил факти и обстоятелства от съществено значение за
издаването на заповедта,като не е дадена възможност на Ж.Г. да представи
доказателства ,че притежава изискуемата се по длъжностна характеристика дигитална
компетентност .Горното е довело и до неправилно приложение на материалния
закон.Оспорва се още,че не е налице обективна невъзможност в хипотезата на чл.107,ал.1,т.5 от ЗдСл ,която да е основание
за прекратяване на служебното правоотношение-. .Претендират се разноски по
делото.
Ответникът - Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, чрез процесуалния си представител Н.Х.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди данните по
делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА. Видно от отбелязването
в самата заповед, същата е връчена на жалбоподателя на 31.10.2022г. Жалбата е
подадена направо пред съда на10.11.2022г, т.е. в законоустановения срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, по делото се
установява следното:
Няма спор между страните,че към момента
на издаване на процесната заповед Ж.В.Г. е бил назначен на длъжност „началник
отдел“ с ранг 5-ти старши, отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ в
Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив.
С обжалваната Заповед № 765 от
31.10.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр.
София, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено
служебното му правоотношение на длъжност „началник отдел“ с ранг 5-ти старши,
отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ в Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“ – гр. Пловдив, считано от 31.10.2022г.
Като фактически основания за издаване на
заповедта е посочено, че с оглед посочените ,в новата утвърдена длъжностна
характеристика, изисквания за заемане на длъжността от 01.04.2020г,,а именно да
притежава изискуемата дигитална
компетентност съгласно т.5 от раздел НЕОБХОДИМИ КОМПЕТЕНТНОСТИ ,за които
липсват документи в служебното досие на Г.
,то същият престава да отговаря на изискванията за заемането й. Това
обстоятелство обуславя обективната невъзможност за изпълнение на служебните
задължения на длъжността „началник отдел РРА“ в областна дирекция на ДФЗ – гр.
Пловдив.
В мотивите на заповедта е посочено
още,че Ж.Г. не е представил документи за завършени курсове за повишаване на
дигиталните умения съгласно определението за дигитална компетентност и утвърдената
в НУРОИСДА Рамка на дигитална компетентност, а именно: знания и умения за
обработване на информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация,
информационна сигурност и решаване на проблеми, които са необходими за изпълнение
на длъжността
Видно от представеното копие на
длъжностната характеристика за длъжност „началник отдел“,жалбоподателят
е запознат с нея на 01.06.2022г.
Към жалбата са представени :Удостоверение
за професионално обучение Per. № 23-089/21.05.2018 г.,издадено от Национална
Агенция за професионално образование и обучение, Център за професионално
обучение към „Солидарност - 2006" ЕООД за преминото обучение -курс за
„Оператор на компютър" и „Текстообработване" от Ж.Г.,както и Сертификат
№ 027/21.04.2021 г,от който е видно,че през
2021 г. Г. е преминал ново обучение при същия Център за професионално обучение
по Ключова компетентност „Дигитална
компетентност" - „Базови умения за работа с персонален компютър.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, регламентирани в разпоредбата на чл.
146 от АПК, намира следното: обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ –
гр. София, избран за такъв от Управителния съвет на фонда на заседание, провело
се на 19.08.2022г., документирано с протокол № 197 от същата дата (л. 23 – 25 и
сл). Именно изпълнителният директор на
ДФЗ е материално компетентният административен орган, съгласно разпоредбата на
чл. 107, ал. 1 от ЗДСл.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя
доводите на жалбоподателя, че оспорената заповед е немотивирана. В нея, като
правно основание за издаване, са посочени разпоредбите на чл. 107, ал. 1, т. 5
и чл. 108 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В
случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите
обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните
задължения. В тази връзка, следва да се отбележи, че в разпоредбите на ЗДСл не
се съдържа нормативно определение на понятието "обективна
невъзможност", прието като материалноправна предпоставка за издаване на
административния акт. Поради това органът по освобождаването е приел, че липсата
на дигитална компетентост, съгласно утвърдената длъжностна характеристика за
заеманата от жалбоподателя длъжност, обуславя обективната невъзможност за
изпълнение на служебните задължения.
В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от
ЗДСл се изисква нова фактическа обстановка, която да стои извън волята на
административния орган. Напълно обосновано е възражението на жалбоподателя, че
обективната невъзможност следва да е породена от причини, за настъпването на
които нито една от страните по правоотношението не е съдействала в една или
друга степен. Фактът на въведените изисквания за дигитална компентност не стои
извън волята на органа, а точно обратното - това е извършено по изрично
волеизявление, обективирано в длъжностната характеристика, утвърдена от изпълнителния
директор на ДФЗ на 01.04.2020г.
Едновременно с това, обективната
невъзможност за изпълнение на служебните задължения следва да се дължи и на
причини, които са извън волята на държавния служител, а в случая не е налице
обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Г.,
тъй като липсват данни за нормативна или друга по характер фактическа промяна,
която да е извън волята на страните и която да е довела до наложително
изменение на обстоятелствата, а оттам и на задълженията, заложени за изпълнение
на процесната длъжност. Отделно от това, следва да се отбележи, че основателни
са възраженията в жалбата, че на Г. не е дадена никаква възможност да представи
документи,които да установят дали има съответната дигитална компетентност,като
с жалбата такива документи са представени.Органът не е поискал жалбоподателя да
представи доказателства в тази насока.
Тук именно следва да се съобрази, че съгласно чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители изменение на длъжностните характеристики може да се извършва по инициатива на звеното по човешки ресурси или на преките ръководители при: 1. настъпили промени в характера и организацията на работата; 2. изменения във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3. въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определени административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи. По делото липсват доказателства относно възникването на нови обстоятелства, такива каквито изисква чл. 8 от Наредбата, за промяна на длъжностна характеристика. Но дори и да бяха представени такива доказателства, както бе отбелязано по-горе в мотивите на настоящото решение, изменението на която и да е част от длъжностната характеристика е във волята, преценката на органа по назначаване и не може да бъде обективен фактор, който да обоснове обективна невъзможност за изпълнение на служебните му задължения. В този смисъл е и константната практика на ВАС.
Т.е.налице е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила,като органът по назначаването не е
установил всички факти и обстоятелства
от значение за издаването на оспорената заповед-нарушение на чл.35,чл.36
от АПК.Горното е довело и до неправилно приложение на материалния закон по
изложените по-горе съображения,като оспорената заповед не е съответна и на
целта на закона.
По изложените съображения, обжалваната
заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на делото и своевременно
направеното искане, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Съдът намира, че същото е в размер на 1500лв. и не е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Ето
защо, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 765 от 31.10.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. София, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от
ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Ж.В.Г., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** на длъжност
„началник отдел“ с ранг 5-ти старши, отдел „Регионална разплащателна агенция –
РА“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, считано от
31.10.2022г.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – гр. София да заплати на Ж.В.Г., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** сумата в
размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин )лева разноски.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: