М О Т И В И
към
присъдата, постановена на 03.07.2019г. по НОХД №28/2019 година от
Варненски окръжен съд - наказателно отделение
Варненски окръжен прокурор е внесъл
във Варненски окръжен съд обвинителен акт по досъдебно производство №301/2017г. по описа на РУ - Девня, срещу:
И.В.П., ЕГН ********** *** за престъпление по чл.354а ал.1 пр.5 от НК, за това, че на 12.12.2017 г. в гр.Девня, обл.Варна, без надлежно разрешително разпространил на С.А.Г. високорисково
наркотично вещество – 0,30 гр.марихуана с процентно съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 7,26 % , на стойност 1,80 лева.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, което счита за несъмнено и безспорно
доказано и предлага да се определи наказание „Лишаване от свобода“ към
минималния размер, изтърпяването на което да бъде отложено с възможно най-дълъг
изпитателен срок, като се наложи и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ ,
също към минималния предвиден размер.
Адв.А. -
защитник на подс.П. заявява, че по делото няма нито едно пряко
доказателство в подкрепа на обвинението, а от наличните косвени такива не може
да се направи единствено възможен извод относно виновността на подзащитния му.
Посочва, че обвинението в конкретния случай се крепи единствено на твърденията
на няколко наркотично зависими свидетели, които предвид, че живеят в малък град
са били избирателно и лесно повлияни от страна на полицейските служители при
воденото разследване. Сочи и че, наркотично вещество не е намерено при
извършените процесуално следствени действия– нито в помещенията ползвани от
подс.П., нито в автомобила на същия, а единствено следи от такова, като в този
смисъл и обвинението не е категорично доказано, според изискванията на закона.
При
последната си дума, подсъдимият П., заявява, че не е извършил онова, за което е
обвинен. Сочи, че от малък работи, спортува, има хубави доходи, както той, така
и съпрлугата му, която предвид, че е кмет на с.Езерово, вероятно е и причина да
се случават подобни като на този „фарс“ неща.
Окръжен съд - Варна, като прецени
доводите на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установено следното:
Подс.И.П.,***, заедно със
съпругата и малкото им дете, като същият бил известен с прякора „Д.“, както и
че продава наркотични вещества – марихуана. На 12.12.2017 г., около 10.30 ч.
подсъдимият бил посетен в дома си от св.С.А.Г., който искал да си закупи
марихуана, предвид че употребявал такава и няколкократно същата му била
продавана именно от подс.П.. Свидетелят се качил до апартамента на подсъдимия -
№40, находящ се в бл.3, вх.В, ет.4 на ул.“Просвета“ в гр.Девня и позвънил на
входната врата. Подс.П. отворил, като след като разбрал от св.Г., че същият иска да си закупи „трева“ за 5 лева, му казал
да изчака, влязъл в жилището си и малко след това отново излязъл, давайки
опаковано в жълт найлон топче марихуана. Св.Г. заплатил за нея 5 лева, поставил
я в цигарената си кутия и излязъл от
блока. Полицейските служители от РУ-Девня – св.И.Р. и колегата му С.С., били
свидетели на посещението на св.Г., тъй като предвид получена информация за
разпространяване на наркотични вещества от подс.П., наблюдавали апартамента му,
който установили, че многократно е посещаван от различни лица, които след
кратък разговор с подсъдимия веднага си тръгвали. В случая, след видяното от
тях, когато св.Г. се отдалечил от жилищния блок, полицейските служители го
спрели за проверка. На отправеният към него въпрос, дали носи в себе си неразрешени
вещи, същият отговорил, че току-що си е закупил от „Д.“, марихуана, която с предал с Протокол за
доброволно предавене.
При извършено в условията на
чл.161, ал.2 от НПК претърсване в дома на подс.П., били намерени и иззети
електронна везна и жълта кутийка от шоколадово яйце, със следи от наркотична
субстанция по тях, а при извършено претърсване на друго ползвано от подсъдимия
и семейството му помещение в гр.Девня, ул.“Съединение “166 помещение, не били
открити вещи от значение за воденото по досъдебното производство
разследване. Протоколите от извършените
от разследващите органи действия били одобрени от съдия при Окръжен съд –
Варна.
Видно от заключението на
изготвената съдебно физикохимична експертиза, предадената от св.Г. суха зелено-
кафява тревиста маса, находяща се в жълто найлоново пликче, представлява
марихуана с тегло 0,30 грама с
процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 7,26%, а по вътрешната част на намерената и иззетата
от дома на подс. П. жълта кутийка от шоколадово яйце с полепнала тревиста маса
се установяват следи от наркотична субстанция - тетрахидроканабинол. По
работната повърхност на иззетата от дома му електронна везна също се
установяват следи от наркотична субстанция- тетрахидроканабинол и амфетаминови
производни, които са високорискови наркотични вещества под разрешителен режим,
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. От протокола за оценка на
наркотичните вещества е видно, че пазарната оценка на марихуаната е в размер на
1,80 лева.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена след обсъждане на събраните по
делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетели , включително и
тези приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.с ал.1, т.1 и 2 от НПК по досъдебното
производство, заключението на назначената и изготвена физикохимическа
експертиза, писмените
доказателства и протоколите за извършени действия по разследването, приложени
по делото - протоколите за претърсване и изземване, одобрени по реда на чл.161,
ал.2 НПК, , протокол за
доброволно предаване.
Видно от дадените от св.Г. показания
в хода на досъдебното производство – при проведените му 12.12.2017 г. и на
13.12.2017 г. разпити, последният - пред
съдия, същият заявява, че към инкриминарания период е употребявал марихуана,
като е закупувал няколкократно такава от подсъдимия, известен му с прякора „Д.“ и с това, че продава „трева“. На посочената дата отишъл до дома
му, около 10.30 ч и си взел трева срещу сумата от пет лева. Заявява, че се е
качил до жилището на подсъдимия, находящо се на четвъртия етаж, в дясно от асансьора, позвънил е на входната
му врата, която му била отворена от самия него, като след кратък разговор
помежду им, подс.П. го помолил да изчака и малко след това му дал
марихуана. Малко след това бил спрян за
проверка от полицейски служители, които го попитали дали носи забранени
вещества, като той им отговорил утвърдително и им предал закупената от него
марихуана, посочвайки и лицето, което му е продало. В проведения му в хода на
съдебното следствие разпит, св.Г. не релевира различни от подсочените твърдения,
свързани с обстоятелствата и фактите относно закупуването на инкриминараната
дата на наркотичното вещество, като предвид липсата на спомен на същия относно
това, дали даденото му топче е било опаковано и от кой си е закупувал преди
това марихуана, на основание чл.281, ал.3, вр.ал.1, т.2 от НПК, показанията му
дадени пред съдия от досъдебното производсто са прочетени, след което същите
изцяло са потвърдени от свидетеля.
При проведените в хода на
наказателното производство разпити на св.Р., чийто показания съдът напълно
възпрема като безпротиворечиви и обективни, същият заявява, че предвид получена
информация за
разпространяване на наркотични вещества от подс.П., заедно с колега си С.С.
наблюдавали апартамента му, при което установили, че същият многократно е посещаван от различни лица.
Всички те след кратък разговор с подс.П. веднага си тръгвали. Част от тях същият познавал във връзка с
работата си, като такива употребяващи наркотични вещества. На 12.12.2017 г., около 10.30 ч. подс.П.
отново бил посетен от друго такова лице, което отишло до жилището на подсъдимия
и малко след това излязло от входа. След като се отдалечило на известно
разстояние, му била извършена полицейска проверка, при която установили същия.
Попитали го дали носи забранени вещи, и той им казал, че си е закупил марихуана от „Д.“,
която предал доброволно. Заявява, че при
извършеното наблюдение от мястото, където били позиционирани с колегата си пред
жилищния блок на подс.П. имали видимост към етажа му, тъй като стълбищните
площадки на входа били с прозорци и се виждало насочващите се към апартамента
на подсъдимия хора.
Видно
от свидетелските показания на Р.С.,
същият твърди, че няколкократно е закупувал „трева“ от „Д.“, с който се е
свързвал предварително по телефон, като се е срещал със същия на различни места
в гр.Девня. В тази насока са и дадените показания в хода на досъдебното
производство на св.Г.М., св.К.В. и Д.И.. И тримата заявяват, че познават
подсъдимия, с прякор „Д.“, от който тъй като употребявали марихуана, редовно си
купували такава към инкриминираниата дата, най-вече посещавайки го в дома му.
При проведените им разпити в хода на съдебното следствие, същите отричат да са
имали някакви отношения с подсъдимия, когото познавали, тъй като и той като тях
живеел в гр.Девня, а на част от тях им бил и съсед, като след прочитането на
показанията им на осн.чл.281, ал.4, т.1 и т.2 от НПК, св.В. и св.М. заявяват,
че казаното е израз на лични конфликти с подсъдимия, а св.И., обяснява същото с
вероятно непрочитане от негова страна на протокола обективирал проведения му
разпит, и страх от полицайте.
Съдът изцяло кредитира показанията
на свид.Г. дадени в хода на съдебното
следствие, включително и приобщените такива от разпита му по досъдебното
производство пред съдия, относно сочените от същия обстоятелства свързани със
срещите му с подсъдимия от който е закупувал наркотично вещество, начинът по
който това е ставало, както и за получената от него марихуана на инкриминираната дата и в посоченото време
при което го е посетил в дома му за да си закупи „трева“, както е и станало, така
и относно извършената от полицейските служители проверка и доброволното
предаване на закупеното от него наркотично вещество. Същите изцяло се подкрепят
от дадените от полицейския служител – св.Р. показания, които съдът кредитира,
приемайки ги за обективно, последователно и непротиворечиво изложени,
кореспондиращи както помежду си, така и на други доказателства, събрани по
делото. От показанията на посочения свидетел се установява предприетото наблюдение
на жилището, обитавано от подсъдимия, при което св.Р. и колегата му са имали
пряка видимост към стълбищните площадки на
входа, в който на четвъртия етаж е и жилището на подсъдимия и са наблюдавали движението
на лица, насочващи се към неговия апартамент. На инкриминираната дата св.Р. лично е възприел влизането на св.Г. във
входа и отправянето на същия към апартамента на подсъдимия, излизането му и
предвижването до мястото, където е бил задържан, с негово участие, при което свидетелят
е заявил, че е закупил наркотично
вещество от подсъдимия. Същите кореспондират и на данните, поднесени от св.Р.С.,
както и от свидетелите св.Г.М.,
св.К.В. и Д.И. в хода на досъдебното производство, които са приобщени по реда
на чл. чл.281, ал.4, т.1 и т.2 от НПК, поради противоречието им с тези дадени в
хода на съдебното следствие и които съдът кредитира по отношение на развиваната
от подсъдимия дейност по разпространение на наркотични вещества, срещите им с
него, поводът за които е именно закупуването на марихуана от същия.
Анализирайки показанията на св. М., св. В. и св.И. дадени в хода на съдебното
следствие, съдът констатира тенденциозност и липса на обективност в изнесените
от свидетелите факти. Макар да не отричат познанството си с подсъдимия, те заявяват,
че не са търсили и не са се срещали със същия по повод закупуване на наркотично
вещество, като казаното от тях при проведените им разпити в хода на досъдебното
производство, противно на посоченото, обясняват с лична дразга с подсъдимия –
според св.В., на вероятно непрочитане на протокола за разпит преди полагането
на подпис – според св.М. и на омраза поради тормоз в детството от подсъдимия и
страх от полицаите – според св.И.. Посоченото съдът прие, че е тенденциозно поднесено, нелогично,
необективно, и необосновано. В подкрепа на това е и факта, че след прочитане на
депозираните от св.М. показания на досъдебното производство, тъй като
свидетелят заявява, че не помни съдържанието им, същият релевира за неверни
твърденията си, че е купувал за лични нужди наркотик от подсъдимия и за напълно
верни тези, по отношение на „д.“, които обаче взаимно си противоречат,
доколкото в проведения му разпит пред разследващите органи показанията му
свързани с „д.“ касаят обстоятелството, че именно той е лицето посредничило при
закупуването на марихуана от подсъдимия, след направена със същия уговорка и то
по молба на св.М., след която двамата с
него отивали до блока на „Д.“, в който „д.“ се срещал с подсъдимия и донасял
закупената от него трева. Св. М. потвърждава, че при
даването на показания пред разследващия орган, подписът положен на протокола за
разпит е неговия. Сочи, че не помни дали е прочел разпита, предвид миналия
период от време, както и какво е отговарял на зададените от полицайте въпроси, но
в същото време твърди, че полицайте са му казвали по отношение на „Д.“ „айде
какво се правиш, че не го познаваш“. Тази избирателност по отношение на
обстоятелствата свързани с провеждането на самия разпит и относно съдържанието
на същия по досъдебното производство в показанията на св.М., дадени в хода на
съдебно следствие, както и обясненията на свидетеля в тази връзка, които са
противоречиви и се отличават с липсата на логичност, последователност и
достоверност, е достатъчно основание настоящия съд да не подходи с доверие към
същите, а да кредитира изцяло депозираните от свидетеля пред разследващия
орган, където последователно, обективно и достоверно е възпроизвел факти и
обстоятелства, свързани с разпространението на наркотични вещества от страна на
подс. П..
Анализирайки показанията на св.К.В.,
дадени в хода на съдебното следствие, съдът констатира нелогичност и тенденциозност
в изнесените от този свидетел факти. Макар да не отрича, че е употребявал
марихуана, която твърди, че си закупувал само от кв.Максуда в гр.Варна, св.В. заявява,
че никога не си е купувал такава от подсъдимия,
който живеел в апаратамента над неговия в гр.Девня. Заявава, че не си
спомня какво е казал в проведения му разпит, освен, за наличие на движение на
хора във входа, като след прочитането на същия на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1,
т.1 и 2 от НПК, отрича съдържанието му, като заявява, че написаното не е вярно
и се дължи на лична дразга с подсъмия, случила се през 2009/2010 г. Посоченото
в съдебно заседание от свидетеля не може да бъде кредитирано от настоящия съд,
доколкото то се характеризира с едностранчивост и схематичност, заместване на
описателеното представяне на обстоятелствата за които е свидетелствал в
досъдебното производство с декларативно заявеното, че не е купувал марихуана от
подсъдимия за който не е знаел с какво се занимава, а единствено от гр.Варна,
като причината за отхвърляне на дадените от него предходни показания противоречи
на формалната житейска логика и не може да послужи за аргумент мотивиращ
твърдяното от свидетеля поведение. Противоречи на казаното от него в хода на
съдебното следствие и обстоятелството свързано с начина му на провеждане на
разпита пред разсл.орган, който видно от протокола е на 21.12.2017 г. в
гр.Девня , а не както същия твърди - в гр.Варна. Ето защо ВОС счита, че действителната картина на това,
което свидетелят е знаел във връзка с
интересуващите делото обстоятелства и факти е тази пресъздадена от
свидетеля при проведения му разпит по дъсъдебното производство в който подробно
обяснява за многократните си срещи с подсъдимия от който е закупувал марихуана.
Съдът не кредитира и дадните в хода
на съдебното следствие показания на св.Д.И., видно от които същият твърди, че
си спомня какво е казал в проведения му в хода на разследването разпит за
закупуваната от него марихуана от подсъдимия, но това не отговаряло на истината
и било мотивирано от омраза, предвид извършван преди 10 г. тормоз от страна на
подс.П.. Посоченото показва преднамереност по отношение на изопачаване на факти
от значение по делото, с които е посочил подсъдимия като лицето от което си закупува
марихуана при разпитите си от досъдебното производство, които именно показания
с оглед тяхната логичност и последователност настоящият съд прие за достоверни.
В същият свидетелят е посочил подробно механизмът на осъществяване на срещите
си с подсъдимия и точното място обикновено на същите, а именно – апартамента му
на четвъртия етаж вдясно в блока до този на свидетеля, посещаван редовно от
него именно с цел закупуване на марихуана, като подобна конкретика е в подкрепа
на обективността на казаното от него и предпоставя действителността на неговите
твърдения.
С оглед гореизложеното, настоящата
инстанция намира, че за изцяло достоверни следва да се приемат показанията на
посочените свидетели дадени именно в
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по
надлежния ред чрез прочитането им в хода на съдебното следствие, с които всички те са заявили, че познават подсъдимия П.
с прякора „Д.“ като човек от града, който
продава марихуана. Знаели са и точно къде живее . В същите показания
всички са потвърдили, че са си купували марихуаната от подсъдимия, като това е
ставало по абсолютно идентичен начин при
посещенията им до дома му/ касателно св.М. - до блока му/ .Ето защо и
настоящата инстанция намира, че правдиви са показанията на посочените
свидетели, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като са вътрешно и
едни спрямо други логични, последователни, съвпадащи изцяло с показанията на св.С.
и св. Г. относно лицето от
което в посочения блок са си закупували марихуана и начинът по който се е
осъществявало това, както и тези на св.Р. относно наблюдаваните от същия
краткотрайни посещения на известни му лица до апартамента на подс.П., поради
което изводите по фактите следва да се изградят въз основа на тези именно
показания. Те са дадени след разкриване на престъплението и са с
най-непредубедено съдържание.
Предвид и посоченото, ВОС счита, че
висички събраните по делото доказателства
по еднопосочен и безпротиворечив начин установяват обстоятелствата за
наблюдаваните от св.Р. действия на св.Г.
- посещението му във входа от блока, в който се е намирало жилището на подс. П., извършената му проверка след
излизането му от входа и намирането в него на инкриминираното наркотично
вещество, както и откритите следи от такова в дома на подс.П.; количествените
характеристики на предадената от св.Г. марихуана, процентното съдържание на
активнодействащ компонент от високорискови наркотични вещество в него и
неговата стойност; действията на подс.П., свързани с разпространението на
наркотични вещества.
При извършеното в дома на подс.П.
на 12.12.2017 г. претърсване е намерена пластмасова кутийка от шоколодаво яйце
със следи от нарокитчна субстанция – тетрахидроканабинол, както и везна със
следи от тетрахидроканабинол и амфетаминопроизводни, като предвид количеството
на същите, вещото лице изготвило назначената в тази връзка ФХЕ, посочва, че е
невъзможно изследването на количественият им състав, а единствено определяне
вида на веществата. Едното от от тях, видно от заключението на експертизата е идентично
по вид с предаденото от св.Г., като този факт, както и наличието на кухненска
везна в дома му, също намерена със следи от наркотични вещества по същата, са в
подкрепа на останалите събрани по делото доказателства относно осъществяваната
от подс.П. дейност, свързана с продажба на наркотични вещества и
разпространението на такова на инкриминираната дата. Настоящият съд не кредитира дадените в тази
връзка обяснения на подс.П., който твърди, че намерените в дома му следи от наркотични
вещества са от такива, единствено за лична употреба, доколкото същите от една
страна са откъснати от другите доказателствени източници, а от друга - с оглед тяхната
необоснованост е нелогичност. Безспорно, намерената в дома на подсъдимия
кухненска везна може формално да се обясни с някаква житейска логика, каквато е
посочил и подсъдимия – с нуждата си да
мери на взетата от фризьорския салон на съпругата си везна собствените си дози,
когато с оглед тежките му смени пуши марихуна - 4/5 пъти годишно. В конкретния
случай обаче се
касае за електронна везна, разположена върху маса в една от стаите на
обитавания от подсъдимия апартамент, което от своя страна само по себе си не
предпоставя ползването на тази вещ едва четири-пет пъти годишно, като намерените
по същата следи от друга наркотична субстанция, също не са в съответствие на
дадените от подсъдимия обяснения. Затова единственият разумен и подкрепен от
наличните по делото доказателства е изводът, че подсъдимият е използвал същата
именно за продажбата на веществото, следи от които са открити в дома му.
Предвид направеното и в тази връзка възражение на защитата, следва да се
посочи, че обстоятелството, че в дома на подсъдимия не са намерени наркотични
вещества, а единствено следи от такива е факт, но същият не води до извод за отсъствието
на наркотични субстанции, а единствено за неоткриването им, доколкото
последното по никакъв начин не изключва възможността такива да се намират в жилището,
като от друга страна - липсата към момента на извършеното претърсване на такива
не може да бъде еднозначно тълкувано, по начина заявен от защитата. Ето защо, за настоящия съд доколкото
обясненията на подсъдимото лице с оглед двойнствената им природа, са важно
доказателствено средство, но и израз на правото на защита на същото, то същите
в тази си част и по посочените причини не могат да бъдат кредитирани. Това е
относимо и досежно посоченото от него, че изобщо не е присъствал на
местопрестъплението в инкриминираното време, а заедно със семейството си и
други двама свидетели, е бил в гр.Варна.
В тази връзка следва да се посочи, че констатациите относно доказателствената
обезпеченост на изводите на съда не биха могли да се повлият от показанията на
исканите от защитата и недопуснати от съда свидетели, с които подсъдимия
твърди, че е бил и към момента на инкриминираното деяние в гр.Варна и с които
от пристигането си в града, за което посочва че е „към 9.00-09.30 ч“; „към
10.00 ч.“ - до обяд са „пили кафе“ в
гр.Варна, тъй като отстоянието между гр.Девня и гр.Варна позволява възможност
за няколкократни пътувания в посочения времеви диапазон, което от своя страна
не изключва по никакъв начин твърдяното от подсъдимия по отношение на срещата
си с тези свидетели.
ВОС счита, че за основните подлежащи
на доказване обстоятелства по делото - дали се е състояла среща между подс.П. и
св.Г. на инкриминираната по делото дата; ако се е състояла - къде и какво са е
случило на срещата, предавал ли е подсъдимия на свидетеля, наркотично вещество
- марихуана, същото, което е било предадено от него при задържането му в
близост до жилищния блок на подсъдимия -
са налице доказателства, съответстващи на заявеното от свидетелите и
кредитирано от съда. Дадените в
тази връзка показания от св.Г. се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства, каквито се явяват: показанията на свидетелите С., М., В. и И. -
в частта си относно идентичния механизъм на продажба на марихуана от подс.П. и от
дома на същия; свидетелските показания на полицейския служител Р., който предвид
дистанцията и наличното остъкление на стълбищните площадки е имал обективната възможност
да възприеме и наблюдава св.Г., при влизането в жилищния вход,
насочването му към апартамента на подсъдимия и излизането му няколко минути
след това от входа, както и показанията му по отношение на откритото при
задържането му непосредствено след това, казаното в тази връзка относно лицето продало
му наркотика и неговият вид; от съдържанието на протокола за доброволно
предаване и назначената ФХЕ, видно от която едно от намерените в дома на
подсъдимя следи от наркотични вещества е сходно по вид с предаденото от св.Г.. По
делото няма доказателства, които да установяват възможен друг повод за
посещение на свид. Г. във входа на жилищния блок, където е бил обитавания от
подсъдимия апартамент, след което посещение у него да е намерено
инкриминираното наркотично вещество, за да бъдат опровергани показанията на
същия свидетел, че именно при това посещение той е закупил от подсъдимия
намерената непосредствено след излизането му от блока марихуана за сумата от 5
лева, за който начин на придобиване е разказал и на свидетеля Р. при
задържането му.
В
хода на съдебното следствие беше приета изготвената в хода на досъдебното
производство физико -химическа експертиза, чието експертно становище изцяло се
кредитира от съда. Според заключението й предаденото от св.Г. с Протокол за доброволно
предавене на 12.12.2018 г. вещество представлява високорисково наркотично
вещество, а именно марихуана с нетно тегло–0,30 гр.със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 7,26 % , а
пластмасова кутийка от шоколодаво
яйце със следи от нарокитчна субстанция – тетрахидроканабинол. При извършеното
в дома на подс.П. на 12.12.2017 г. претърсване е намерена и везна със следи от
тетрахидроканабинол и амфетаминопроизводни.
Марихуаната е включена в Списък I от Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН) като вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, като
амфетаминопроизводните също са под контрол, съгласно
ЗКНВП. Според ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството високорисковите наркотични вещества, предмет на
разследваното престъпление, възлизат на стойност общо 1. 80 лв.
Във връзка с
направените от страна на защитата възражения свързани с достоверността на дадени
от свидетелите показания, аргументирайки ги с наркотичната им зависимост,
предпоставяща манипулируемостта на същите от страна на полицийските органи, а
относно тези на св.Г. - и с оглед неговата заинтересованост предвид липсата на
обвинение за държане на предаденото от него наркотично вещество, следва да се
посочи, че съдът не намира същите за основателни.
Показанията на свид. Г. са източник
на преки /според отношението им към главния факт на процеса/ и първични /според
източника им/ доказателствени факти, тъй като свидетелят е възприел лично и
непосредствено инкриминираното деяние. Достоверността на същите и основанията
им за кредитиране от настоящата инстанция, които са изложени по-горе, предвид,
че същите кореспондират със съдържанието
на останалите посочени доказателствени източници и не са единствените в
подкрепа на обвинителната теза, не се
разколебават от твърдението за заинтересованост на свидетеля от изхода на
делото,
доколото и още при извършената му
проверка и преди образуване на досъдебното производство, той, видно от
разпита на св.Р. е посочил лицето от което е закупил наркотика,
а в проведения му непосредствено след това разпит и в този пред съдия е обяснил
подробно всички относими към твърдяното обстоятелства. В тази връзка е необходимо да се
отбележи и че поведението на свид. Г. не
е предмет на изясняване в настоящето производство от гледна точка на евентуална
негова лична отговорност, защото този въпрос се решава най-напред от прокурора
и едва след това от съда.
Според съда, в случая, неоснователно е и релевираното възражение
свързано с ненадеждност на дадените свидетелски показания, с оглед очевидна манипулируемост
на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство свидетели, предвид
твърдяна от защитата за установена наркотична тяхна зависимост. По делото няма категорична индиция
за неправомерно влияние върху свидетелите /визираното в тази връзка от св.М.
при проведения в хода на съдебното следствие негов разпит, по изложените съображения не беше кредитиран
от ВОС/ и данни че действията на служителите на
полицията касаещи настоящото наказателно производство, надхвърлят или са в
противоречие с вменените им правомощия, с оглед даване на показания облагодетелстващи
определена версия за даване на показания в конкретна насока. Това че
показанията на визираните свидетели, обективирани в съответните протоколи в
съответствие с процесуалния закон, представят идентични гледни точки на няколко
лица, заявили ги независимо един от друг,
налага в конкретния случай извод за достоверността им, а не за
твърдяната манипулируемост. Изводът от горния анализ, който се налага е, че те
са логични, непротиворечиви, отличаващи
се със специфична за тях индивидуална описателност и конкретност. Така отнесеното от защитата
твърдение за оказван натиск върху свидетелите от страна на полицейските
служители е без сталилна основа,на която да се изгради, впрочем както и всяко
друго твърдение в наказателния процес, подлежи на установяване с всички
възможни и допустими доказателствени средства по делото, каквито по настоящото
не са събрани. Обратното би означавало да се приеме за житейски логично и
възможно, че промяната в показанията на свидетелите се дължи на натиск, но този
път от страна на подсъдимия, което поначало е недопустимо, тъй като липсват и обективно
каквато и да било индиция по делото и в тази насока / Решение № 137 от 18.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 510/2016 г., I н. о.,
НК/.
Неубедително е твърдението на
защитата, че по делото не са събрани преки, а единствено косвени доказателства,
които не били в такава връзка, така че да
водят до един възможен извод, поради което и обвинението е останало недоказано.
Известно е, че процесът на доказване не включва само и единствено оценката на
преки доказателства. Възможно е в определени случаи косвените доказателства да
послужат за основа на осъдителна присъда - самостоятелно или в съчетание с
преки доказателства. Това не препятства направата на обосновани изводи относно
даден факт, стига косвените доказателства да са свързани по между си по такъв
начин и тяхната взаимовръзка да е така последователна, че от анализа им да може
да се достигне до единствено възможния извод за дадено събитие или
обстоятелство. В конкретния случай в доказателствената съвкупност по делото се
съдържат не само косвени доказателства, но и преки такива, изводими от показанията
на св.Г., които пряко свидетелстват за
придобиването на наркотичното вещество от подсъдимия. Останалите писмени и
гласни доказателствени средства подкрепят показанията му, както относно
времето, така и относно мястото, лицето и начина на придобиване на наркотика,
неговия вид, като оценката на настоящия съд за тяхната правдивост е направена не
изолирано, а във взаимовръзка с останалите доказателства по делото, които не
могат да се игнорират.
Правни съображения
С оглед гореизложеното, при посочената
фактическа обстановка на извършеното, Варненсият окръжен съд намира, че от обективна и субективна страна, подс.П. несъмнено е осъществил
признаците на престъпния състав чл.354а ал.1 пр.5 от НК, за това, че на 12.12.2017 г. в гр.Девня, обл.Варна, без надлежно разрешително разпространил на С.А.Г.
високорисково наркотично вещество – 0,30 гр.марихуана с процентно съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 7,26 % , на стойност 1,80 лева.
По делото по категоричен начин е
установен предметът на престъплението, като е определен неговия вид и тегло.
Касае за наркотично вещество – коноп/марихуана/, включено в Списък І
"Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите.
Съобразно § 1, т. 11 от ДР на ЗКНВП "наркотично вещество" е
всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т.
1, 2 и 3, както и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в тези
списъци, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или
депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква
халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност,
поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия
върху човешкия организъм.
Съгласно чл. 30 от ЗКНВП се забранява производството, преработването,
търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът,
пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и
притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от
списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1.
От обективна страна, са засегнати
обществени отношения, свързани с охраната и защитата на живота и здравето на
гражданите, с режима за контрол на наркотичните вещества и риска, който същите
създават за човешкото здраве.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.354а, ал.1, пр.5 от НК, е осъществено от подсъдимия чрез
"разпространение", каквото обвинение е повдигнато спрямо подсъдимия
по настоящето дело. Същото се реализира, чрез фактическото преминаване на
предмета на престъплението от фактическата власт на извършителя в тази на трето
лице. Несъмнено е установено, че подс.П. е продал на св.Г. инкриминираното по
делото наркотично вещество, което е преминало в притежание на последния и с
което е реализирал посочената изпълнителната форма на престъплението.
Подсъдимият е бил наясно с вида на
разпространеното от него на свидетеля наркотично вещество, както и че не
притежава надлежно разрешение от компетентните органи, съгласно Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, за каквито и да е дейности с тях, вкл.
разпространение.
Деянието е осъществено от подсъдимия
при пряк умисъл, тъй като е съзнавал неговия обществено-опасен характер,
предвиждал е обществено-опасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.
Подс. П. е съзнавал че разпространява наркотично вещество -
марихуана, което е забранено от закона. В съзнанието му е формирана ясна
представа за осъществената от него престъпна дейност и е целял престъпния
резултата
По отношение вида и размера на наложените наказания:
При установената фактическа
обстановка и направената въз основа на нея правна квалификация на деянието,
след като се съобрази с целите на генералната и специалната превенция, съдът
намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия П. трябва да
бъде определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради
което й наложи наказание „Лишаване от
свобода“ в минималния размер, предвиден за престъплението, а именно - за срок от две години. Изпълнението на така
наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отлага с изпитателен срок от три години, като налага
и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 5 000 лева.
Определяйки вида и
размера на всяко едно от наказанията, съдът съобрази всички обстоятелства с
правно значение за неговата индивидуализация. Всяко от наложените наказания е съответно
на целите по чл.36 от НК, степента на обществена опасност на извършеното деяние
и на подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, по правилата на която съдът
определи наложените наказани, при индивидуализацията на същите следва да се
вземе предвид на първо място обществената опасност на конкретното деяние. В
тази връзка следва да се разгледат всички обективно проявени признаци на извършеното деяние,
което в конкретния случа, въпреки, че предмет на същото е неголямо количество
наркотично вещество, е със завишена
степен на обществена опасност, определяща се както от непосредствения обект на
засягане, а именно – обществените
отношения свързани с охраната и защитата
на живота и здравето на гражданите, с режима за контрол на наркотичните
вещества и риска, който същите създават за човешкото здраве, така и от индивидуализиращите неправомерния акт обективни признаци.
На следващо място, за индивидуализацията на наказанието следва да се
отчете и степента на обществената опасност на дееца, която се определя при
съвкупен анализ на данни свързани с личността на подсъдимия, неговото съдебно
минало, противообществени прояви, възраст, характеристични данни, трудова
заетост. В конкретния случай, предвид възрастта на подс.П., трудова заетост, семейно
положение, съдът счита, че същите обуславят смекчаващи отговорността
обстоятелства при превес на които и определи наложените наказания.
В случая не са налице основанията на
чл.55 от НК. Смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито
някое от тях притежава характеристика на изключителност. Не може да се направи
извод, че и най-лекото предвидено за престъплението наказание би се явявало
прекомерно репресивно съобразно данните за деянието и дееца. Наказание,
определено в по- нисък размер от приетото от съда не би постигнало целите,
визирани в чл.36 от НК и не би спомогнало за превъзпитанието на подсъдимия и
подготовката му за съобразен с обществените норми живот.
Определеното наред с основното и
кумулативно, в минимален размер наказание „Глоба“ от 5 000 лева се явява
оправдано и изпълнимо от подсъдимия, като съдът счита, че чрез него ще се
постигнат заложените от закона цели. Глобата като имуществена санкция има
самостоятелно значение да повлияе на процеса на поправяне и превъзпитаване на
подсъдимия.
Съдът намира, че за постигане целите
на наказанието, не се налага подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му
наказание "Лишаване от свобода" и да се откъсва от естествената му
социална, семейна и професионална среда,
като спрямо него успешно може да бъде приложен института на условното осъждане,
чийто законово изискуеми предпоставки са налице.
За прилагането на чл.66 от НК, законодателят
е предвидил наличието на три кумулативно дадени предпоставки - да е наложено от съда наказание лишаване от свобода в размер на три години включително, деецът да не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и
преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието.
Към момента на постановяване на
присъдата подс. П. не е осъждан. Наложеното му наказание лишаване от свобода е
под три години. Налице е и третата предпоставка, визирана в чл.66, ал.1 от НК и
свързана с липсата на наложителност за изтърпяване ефективно на наложеното наказание,
с оглед поправянето на осъдения и за постигане на основните цели по чл.36 от НК. Докато първите две предпоставки са обективни такива, то тази е свързана с
всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Предвид това, законодателят е
поставил акцент върху
индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността за
отлагане на неговото изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на
съответни индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в
своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и
превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. По отношение
на подс. П., за постигане целта на индивидуалната превенция спрямо същия и
преимуществено за неговото поправяне, не е наложително наказанието "Лишаване
от свобода" да бъде изтърпяно. Изолирането му от обществото и поставянето
му в затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект,
целян от закона, доколкото конкретната характеристика на подсъдимия сочи на
възможност за постигане на тези цели и докато той е на свобода. Ефектът на наказателното
въздействие може да бъде обезпечен с отлагането на изтърпяването на
определеното наказание "лишаване от свобода" за минимално допустимия
от закона срок. Именно изпитателният срок ще постави на проверка волята на
подсъдимия да коригира поведението си и да насочи същото към спазване на
нарушения закон и да се въздържа от престъпна дейност, доколкото в случай на
осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и наложеното наказание.
Въздържанието от престъпно поведение, както и коригиране на поведението по
отношение на засягане на обществените отношения, които се засягат при държането
и производството с цел разпространение на наркотични вещества, са конкретните
проявления, чрез които подсъдимият би демонстрирал своето поправяне и
превъзпитание. Съдът счита, че доколкото за да въздейства предупредително и
възпиращо върху останалите членове на обществото, една санкция трябва преди
всичко да превъзпитава и поправя самия деец, спрямо когото се налага, то в
конкретния случай именно, чрез прилагането на условното осъждане по отношение
на подс.П. ще се постигнат в максимална степен целите на наложеното му
наказание.
Настоящият
съд счита, че така наложените на подс.П. наказания в този си вид и развер в
максимална степен биха изпълнили целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
ВОС осъди подсъдимия да заплати и направените по
делото разноски.
Водим от горното, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
/особено
мнение/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.