Решение по дело №5695/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1329
Дата: 8 април 2019 г.
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20185330105695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1329                          08.04.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 5695 по описа за 2018 година.

 

Предявени са искове с правно осн. чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е абонат на мобилни услуги по договор от 16.02.2016г. По силата на същия му били предоставени тридесет броя СИМ карти с пакетни отстъпки. Договорът първоначално бил сключен за срок от двадесет и четири месеца, считано от 16.02.2016 г. и изтичал на 16.02.2018 г. На 30.03.2016 г. бил сключен нов договор за предоставяне на още осем броя мобилни номера. Твърди се, че задълженията за ползваните номерата са заплащани до издаването на фактура от 18.08.2016г. След това плащанията престанали. В резултат на неизпълнението дружеството ограничило предоставените услуги, като сторнирало авансово начислените суми за месечен абонамент за такси и за отчетни периоди, за което било издадено кредитно известие за 93,63 лева. Получената разлика била отнесена към най-старото задължение, т.е. това по фактурата от 18.08.2016 г. Последната фактура била издадена на 18.11.2016 г., като в нея била начислена и неустойка на 200 лева за всяка една СИМ карта, общо за 38 броя СИМ карти. В нея било пренесено и задължението от предходния период. За така дължимите суми била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил. Иска се да се установи съществуването на вземането.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът намери за установено следното:

          На 16.02.2016г. дружеството ответник е сключило с ищеца „Теленор България“ ЕАД рамков договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на който юридическото лице търговец получило от ищеца възможност да ползва не по-малко от тридесет СИМ карти с мобилни номера по цени, описани в приложение към договора /лист 8 – 17 на делото/. В отделно приложение към договора били описани конкретните номера на СИМ карти и предоставените мобилни номера /лист 18 – 24/. За предоставената услуга ответникът поел задължение да заплаща дължимите абонатни такси и стойност на ползваните услуги. Установява се от представените писмени доказателства, че за периода от 18.07.2016г. до 17.11.2016г. на името на ответника са издадени фактури, чиято обща стойност възлиза на 8060,24 лева /лист 25 – 49/. Тъй като сумите не били погасени, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК. По същото било образувано приложеното дело № 735/2018г. на Пловдивския районен съд и издадена заповед за изпълнение както следва: за 8060,24 лв. главница, дължими за тридесет и осем броя мобилни номера за периода на потребление, както и 825,58 лв. мораторна лихва за времето от 04.12.2016г – 06.12.2017г. Тъй като в двуседмичния срок постъпило възражение, било образувано настоящото дело.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги. Задължение на мобилния оператор е да предаде на ответника СИМ карти, чрез които той да има достъп до мобилната мрежа, както и да активира съответните телефонни номера. Това задължение е изпълнено. Насрещното задължение на ползвателя на мобилните услуги е да заплаща генерирания трафик съобразно определения му тарифен план. Издадените фактури установяват предоставянето на услугата, а оттам и изпълнение на задълженията на ищеца по договора. Следователно е възникнало задължение на ответника да заплати цената на предоставената услуга. Въпреки, че носи тежест да докаже плащането, ответникът не е представил доказателства, че е сторил това, нито пък прави някакви други правопогасяващи или правопрепятстващи възражения. Ето защо главницата е дължима и искът е основателен.

Задължението за заплащане на цената по договора е периодично, като падежите на отделните периоди са фиксирани на определена дата, която предварително е известна на длъжника. След тази дата той изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху неиздължените суми. За периода 04.12.2016г. – 06.12.2017г. -подаване на заявление по чл.410 ГПК размерът на законната лихва е 825,58 лева. Ето защо, съдът намира, че изцяло основателен е искът за мораторни лихви.

          Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе и отговорността за разноските, сторени в заповедното и настоящото производство. За заповедното се дължи сумата 227,72 лева, а за настоящото исково – 277,72 лева, от които 177,72 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение

Мотивиран така, съдът    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 против „ГМ Груп 66“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Михаил Такев №37 офис партер за сумите: 8060,24 лв. /осем хиляди и шестдесет лева и 60 лева и 24ст./ главница за месечни абонаментни такси и начислени неустойки по договор за мобилни услуги във връзка с която са издадени фактури № **********/18.08.2016г., №**********/18.09.2016г., №72448813454/18.11.2016г.; 825,58 лв. /осемстотин двадесет и пет лева и 58 ст./ мораторна лихва върху главницата за периода от 04.12.2016г. до 06.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2017г. до окончателното заплащане относно което вземане е издадена заповед за изпълнение №514 от 15.01.2018г. по ч.гр.д.№735/2018 г. на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА ……………. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 277,72 лв./двеста седемдесет и седем лева/, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и  227,72лв./двеста двадесет и седем лева и 72ст. / - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№735/2018 г.на Пловдивския районен съд.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

          Вярно с оригинала

          ВД