РЕШЕНИЕ
№ 1197
гр. Пловдив, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500937 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Н.И. Т.“ лимитид против Решение №
262089/24.07.2021, пост. по гр.д.№19973/2018, ПдРС с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя против „Т. – Здраве и красота“ ООД положителни
установителни искове за признаване за установено, че „Т. – Здраве и красота“ ООД
дължи на „Н. И. Т.“ лимитид, сумата от 12 230 евро, представляваща сбор от
предоставени в заем парични средства, от които сумата от 5010 евро, преведена по
банкова сметка на ответника на 25.05.2017г., 2250евро, преведена по банкова сметка на
ответника на 07.06.2017г. и сумата от 4970 евро, преведена по банкова сметка на
ответника на 29.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 26.10.2017 до окончателното изпълнение на парично
задължение, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№17093/2017г., ПдРС, като жалбоподателят е осъден и за разноски в размер на 2625лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Подадена е и частна жалба от „Н.И. Т.“ лимитид против Определение №
260008/06.01.2023г., пост. по гр.д.№19973/2018, ПдРС, с което е оставена без уважение
1
молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на горепосоченото решение в частта за
разноските.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че се касае за множество заемни
правоотношения, като счита че законът не въвежда ограничения пред начина на
предаване на заемните средства – наведнъж или на части. Освен това поддържа, че в
исковата молба, а и в отговора на ответника и становищата на страните е ясно
изразено, че те коментират наличие на един договор за заем. Този извод на съда не
кореспондира и с доказателствата по делото. Оспорва извода на съда, че по делото не
е доказано наличието на втория елемент от договора за заем – волеизявлението за
поемане на задължението за връщане на заемната сума. Позовава се на Постановление
на прокурор от ОП-П., което счита че съставлява официален свидетелстващ документ и
съставлява доказателство включително и за съдържанието на свидетелски показания,
дадени в това производство. Поддържа, че по посочените в това постановление
показания на свидетели се установява сключването на заемен договор. Счита, че
осчетоводяването на извършените преводи в сметка 499, опровергава извода на съда че
основанието за превод не обвързва получателя, т.к. в противен случай сумите биха
били върнати. Счита, че първоинстанционният съд не може да основава изводите си на
практика изведена от друго дело на ПдОС, т.к. събраните доказателства по двете дела
са различни. Това решение не представлява и съдебна практика, поради което не може
да се ползва. Следващото оплакване за неправилност на решението е изводът на съда,
че заемният характер на сумите не може да се установи по категоричен начин от
осчетоводяването на същите. Сочи, че цитираната от съда практика е неотносима към
случая. Осчетоводяването е поставено в зависимост единствено от волята на ответното
дружество. Сочи и че осчетоводяването по сметка 499 е индиция, че получателят е
приел, че сумата е от заем. Поддържа, че съдът се е позовал на приета по друго дело
експертиза, което е недопустимо. Оспорва се и извода на съда, че осчетоводяването на
получените суми не е равнозначно на съгласие за получаването им. Счита, че съдът е
следвало да изследва цялостното поведение на ответника преди и по време на
сключване на договора. Прави оплакване за неправилност на изводите, че не е
установено по делото принадлежността на ел. поща, от която се е водила
кореспонденцията между дружествата, респ. са правени потвърждения и за изразявали
волята за получаване на процесните суми. Излага подробни доводи кои от
доказателствата обосновават тази теза. Оспорва изводите на съда, че макар и да е
допустимо доказване на исковата претенция с косвени доказателства, то такива не са
събрани по делото. Счита, че такива косвени доказателства са потвържденията за
получени заеми, приетата СТЕ, електронната кореспонденция, постановлението на
прокуратурата. Оспорва и становището на съда, че е безпредметно да обсъжда
възраженията на ответника след като ищецът не е доказал своя иск. Развива доводи, че
2
тези възражения не са доказани. Счита и че съдът не се е произнесъл по всички
наведени твърдения от ищеца относно приложението на конкретни правни норми.
Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да
постанови ново такова, с което да уважи предявения иск изцяло. Претендира разноски
за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Т. здраве и красота“ ООД е подала отговор на въззивната
жалба, в който същата се оспорва. На първо място сочи, че счита производството за
недопустимо, т.к. счита, че в исковото производство е въведен различен
правопораждащ факт от сочения в заповедното производство – претендира се, че
вземането произтича от един договор за заем, а в заповедното производство са
наведени твърдения за множество такива. По доводите и възраженията във въззивната
жалба поддържа, че повечето от тях са по несъществуващи и невъведени обстоятелства
и се основават на несъбран доказателствен материал. Подробно развива. доводите си в
тази насока. Развива доводи и по същество на предявения иск – за правната същност на
договора за заем, обсъждане на събраните по делото доказателства. Счита, че от тях не
се установява наличието на заемно правоотношение. В обобщение счита, че по делото
не се доказва сключване на договор за заем между двете дружества, като
постановеното в този смисъл решение се явява правилно и законосъобразно. Моли
решението да бъде обезсилено като постановено по недопустим иск, във връзка с
първите твърдения в отговора, а при условията на евентуалност - потвърдено.
Претендира разноски.
С частната жалба „Н.И. Т.“ лимитид оспорва Определение №
260008/06.01.2023г., пост. по гр.д.№19973/2018, ПРС, с което съдът е оставил без
уважение молбата на жалбоподателя да изменение на постановеното решение в частта
за разноските. Оспорва изводите на съда, че претендираните от ответника разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение е съобразено с изискването на чл.7, ал.2, т.4 от
Н1/2004МРАВ. Счита че договореното между страните възнаграждение е прекомерно,
същото надвишава два пъти законоустановения минимум. Счита и че между ответника
и пълномощника му липсва уговорка за заплащане на суми за всяко явяване по делото,
поради което и неправилно съдът е определил по 100лв. за всяко проведено по делото
заседание. Поддържа, че производството не е от фактическа и правна сложност, поради
което и съдът е следвало да намали претендираните разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение до законоустановения минимум. Моли за отмяна на този акт и за
постановяване на нов, с който се измени решението в частта за разноските, като
претендираните от ответника такива бъдат намалени. Претендира разноски.
Ответната страна по частната жалба „Т. - Здраве и красота“ ООД оспорва частна
жаба като счита, че същата е неоснователна. Поддържа, че претендираните разноски и
респ. присъденият размер на адвокатско възнаграждение е съобразен както с
3
фактическата и правна сложност на делото, така и с предмета на делото, броя на
проведените съдебни заседания. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.
Противопоставя се на искането за разноски, като поддържа, че производството по реда
на чл.248 от ГПК е съпътстващо исковото и за него не се дължат отделни разноски.
Позовава се на съдебна практика – О№683/21.12.2015г.ч.т.д.№5089/2015, 3г.о.,
О№288/07.05.2019, ч.т.д.№717/2019, 2 т.о., О№29/13.01.2017, ч.т.д.№1797/2016, 2 т.о.,
ВКС.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, с което са отхвърлени
предявените искове, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ищец в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с установителен иск с пр. осн. чл.422 от ГПК - установяване на дължимост на
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК. Предвид приложеното ч.гр.д.№ 17093/17, ПРС, по което е издадена
заповед за изпълнение въз основа на заявление на „Н. И. Т.” лимитид против „Т. –
Здраве и красота“ ООД за процесните суми, претендирани по договор за заем,
предоставен на длъжника чрез банкови преводи на три дати – 25.05.; 07.06. и 29.06.
2017г. се доказва допустимостта на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК.
Неоснователно е оплакването на въззИ.емата страна, че производството по
установителния иск е недопустимо, поради несъответствие между претендираното в
заповедното производство и формирания петитум в исковата молба. И в двата случая
се претендира сумата от 12 230 евро по договор за заем, която сума е предоставена на
трите посочени дати.
Ето защо съдът намира по отношение на валидността и допустимостта на
постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен
състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че са
извършвани преводи на процесните суми от ищеца по сметка на ответника и са налице
потвърждения за плащане. С оглед оспорване авторството на тези потвърждения е
допусната и приета СГЕ, от която се установява, че подписът не е положен от Е.Н.А. и
са налице технически поправки и пренасяне на подпис. Въз основа на тези заключения,
4
първоинстанционният съд приема оспорването за доказано, т.е. че протоколите не са
подписани от управителя на ответното дружество. Въз основа на допусната и приета
СТЕ съдът заключава, че по делото не се доказва и твърдението, че електронните
съобщения са изпращани от електронната поща на дружеството ответник, респ. че не
могат да бъдат ценени като косвено доказателство за волята му да получи в заем
процесните суми. По отношение осчетоводяване на сумите е кредитирал допусната и
приета ССЕ, съгласно която сумите са осчетоводени по сметка 499, по която се
осчетоводяват задължения, различни от обичайните доставчици – това биха могли да
бъдат всякакви разчети за различни взаимоотношения с други конграгенти. Въз основа
на тези изводи на експертизата е приел, че не се доказва основанието за даване на
процесните суми. Приел е и че не е настъпил падеж на задължението за връщане,
поради недоказване на твърдението за отправяне на покана за връщане. Въз основа на
така установеното фактически, съдът е приел, че по делото не се доказва по безспорен
и категоричен начин сключването на договор за заем между страните, като липсва
изрично волеизявление за поемане на задължение за връщане.
Съдът намира, че от фактическа страна по делото се установява от приложените
копия от извлечения на банкови преводи, както и от приетата по делото е неоспорена
от страните ССЕ, изготвена от в.л. Ш., че процесните три суми – 5010 евро, 2250 евро и
4970 евро, действително са преведени от ищеца по банковата сметка на ответника на
трите посочени дати – 25.05.2017, 07.06.2017; 29.06.2017г. Няма данни същите да са
върнати обратно на платеца. Сумите са осчетоводени по сметка 499 в счетоводните
книги на дружеството ответник Т. –здраве и красота ООД, като записаното основание
е „превод“. Представени са „потвърждения“ за получаване на заем от името на
управителя на ответника, изпратени по електронен път, като същите са оспорени от
ответника относно авторството, както и относно принадлежността на електронния
адрес на изпращача. По делото са допуснати и приети СГЕ с в.л.М. С. и СТЕ с в.л.
А.К., които също не са оспорени от страните и които установяват категорично, че
подписът на изпратените „потвърджения“ не е на сочения автор на същите –
управителя на дружеството ответник Е. А., както и че не може да се установи кой
ползва електронния адрес , от къде /георафски/ са изпратени мейлите с
кореспонденцията до дружеството, платец на сумите – „Н.И. Т.“ Лимитид. Тази
фактическа обстановка е установена и от първоинстанционният съд, като въз основа на
ней са изложени и правилни и законосъобразни правни изводи, поради което и на осн.
чл.272 от ГПК препраща към мотивите му.
В допълнение и с оглед наведените оплаквания във въззивната жалба, съдът
намира, че следва да изложи и следните мотиви: Основен спорен въпрос по делото е
постигано ли е съгласие за връщане на сумата, дадена като заем. Правната
характеристика на договорът за заем е на реален договор, при който за сключването му
е необходимо доказване на реално предаване на заемната сума от страна на
5
заемодателя и поемане на задължение от страна на заемателя да върне тази заемна
сума. В случая по делото не се доказва при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца, който е заемодател, сключването на твърдения от него договор.
Годни доказателства за поемане от страна на управителя на „Т.- здраве и красота“ ООД
на задължението сумата да бъде върната не са ангажирани по делото. Представените
„потвърждения“, се оказаха с неизвестен автор, различен от управителя на
дружеството ответник. Не се установи и принадлежността на електронния адрес, от
който е водена кореспонденцията с „Н.И. Т.“ лимитид. Не съставляват годно
доказателство и счетоводните записвания в счетоводството на ответника, доколкото
ССЕ установява, че тези суми са отнесени по сметка, по която се извършват всякакви
разчети за различни взаимоотношения с други конграгенти, а не по нарочна сметка за
това – група 15-151,152. Ако сумите бяха осчетоводени като заемни средства, то това
би съставлявало признание за сключване на сделката, но при така установените
записвания, не могат да се правят дори косвени изводи за признание за сключен
договор за заем. В този смисъл неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че
осчетоводяването на сумите било равнозначно на признание за сключване на
процесния договор. Напротив, точно обратния извод следва както от приетата ССЕ,
така и от обясненията на в.л. Ш., дадени в ОСЗ при приемането й – по тази сметка се
осчетоводяват всякакви плащания. Доказателства за изразяване на съгласие за
сключване на договор за заем, респ. за връщане на заемната сума не се съдържат и в
изявленията на управителя на дружеството ответник, дадени по реда на чл.176 от ГПК.
Съдът не споделя и оплакването на жалбоподателя, че в постановлението на ОП
П. се съдържали доказателства за сключването на договора за заем и че същото било
официален свидетелстващ документ. Процесуалният закон не предвижва обвързваща
сила на актовете на Прокуратурата, която да бъде зачетена от гражданските съдилища.
Съгласно чл.300 от ГПК задължителни са само влезлите в сила присъди, т.е. актове на
наказателен съд, но не и прокурорските постановления. Още повече приемането на
дадена фактическа обстановка за нуждите на обвинението не може да обвръже съда да
приеме същото дори в наказателен процес, развИ.щ се въз основа на повдигнато
обвинение.
В обобщение може да се каже, че при доказателствена тежест за ищеца да
докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на заемен договор, то
по делото това не е сторено. Напротив, събраните доказателства не само не
съставляват индиция за сключване на такъв договор, а дори опровергават подобно
твърдение, доколкото се установява, че ангажираните доказателства са подправени.
Неоснователни са оплакванията за порочност на решението поради позоваване
на решения по други дела между същите страни, както и поради позоваване на
експертизи, събрани по други дела. Настоящата инстанция намира, че изводите на
6
първоинстанционния съд са обосновани от установената по делото фактическа
обстановка. Жалбоподателят не сочи конкретно на какви други доказателства, извън
делото, съдът е обосновавал решението си. Известен и на настоящата инстанция е
фактът, че между страните има множество дела с идентичен предмет – връщане на
заем, като претендираните суми са давани в различни периоди. Това обстоятелство с
нищо не влияе на конкрените правни изводи, които се основават само на събраните по
конкретното дело доказателства.
По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят Н.И. Т. лимитид следва да заплати на „Т.-
здраве и красота“ ООД сумата от 1850лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
По частната жалба
С обжалваното решение са присъдени разноски в полза на ответника в размер на
2625лв., заплатено адвокатско възнаграждение, като не е уважил направеното
възражение за прекомерност. С обжалваното Определение №
260008/06.01.2023г.,пост. по гр.д.№19973/2018, ПРС, съдът е оставил без уважение
молбата на жалбоподателя да изменение на постановеното решение в частта за
разноските. Отчел е, че минимума на дължимото адвокатско възнаграждение по
Наредба №1/2004 е 1247,40лв., както и че са проведени общо 9 съдебни заседания, по
които се дължи допълнително заплащане по 100лв. или общо минимума е 2147,40лв.
Приел е и че делото съставлява фактическа и правна сложност, поради което не следва
договореното и заплатено възнаграждение да се намалява до законоустановения
минимум.
Настоящата инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд.
Действително законоустановения минимум по Р1/2004МРАНВ е 2147лв. Присъдените
разноски надвишават този минимум с около 500лв. В същото време е необходимо да се
отбележи, че по делото са извършвани множество процесуални действия – този факт се
установява както от броя на проведените съдебни заседания, така и от обема и вида на
събраните доказателства – събирани са множество писмени доказателства, допуснати и
приети са три експертизи, разпитвани са свидетели. При това положение липсват
основания за редуциране на претендираните разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение до законоустановения минимум, т.к. делото не попада в категорията „
с ниска фактическа и правна сложност“. Подадената частна жалба като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на изложеното съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262089/24.07.2021, пост. по гр.д.№19973/2018,
ПдРС.
ОСЪЖДА „Н. И. Т.“ Лимитид, рег. №***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя И.Т., да заплати на „Т.- здраве и красота“ ООД,
ЕИК ***, представлявано от управителя Е.Н. А., сумата от 1850лв., разноски за
въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Н. И. Т.“ Лимитид, рег. №***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Т., против
Определение № 260008/06.01.2023г.,пост. по гр.д.№19973/2018, ПРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8