№ 22591
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110140013 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Д. - О. З." ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: област София (столица), община Столична, гр. С.....,
чрез адв. И. И. - С. срещу ЗД “Б. И.” АД, ЕИК *********, с адрес бул. ......, представлявано от
С. П., чрез юрк. Ц. Д. с която се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 528,04
лева, представляваща неиздължена част от стойността на регресната претенция по щета
№44010312208729, за която сума ответното дружество отговаря в качеството си на
застраховател по риска „гражданска отговорност" за лек автомобил Пежо 407" с рег. №
**********, чийто водач на 20.12.2022 г. виновно причинил процесното ПТП с имуществени
вреди, заедно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ишецът твърди, че на 20.12.2022 г., в гр. Варна, лек автомобил „Фолксваген Голф" с
рег. № ********, управляван от М. А., при излизане от паркинг на бул. „Република" е ударен
от преминалия в неговото платно насрещно движещ се лек автомобил „Пежо 407" с рег. №
**********, управляван от К. Г.. Поради допуснатото нарушение на правилата за движение
по пътищата водачът на „Пежо 407" с № ********** станал причина за ПТП с материални
щети по лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег. № ********. Посочените обстоятелства са
отразени в подписания от участниците в произшествието двустранен констативен протокол
за пътнотранспортно произшествие. Гражданската отговорност на виновния водач за
управлявания от него автомобил с рег. с рег. № ********* към момента на причиняване на
вредите от ПТП е била застрахована при ответника ЗД "Б. И." АД по силата на
застрахователна полица със срок на покритие от 6/04/2022 г. до 05/04/2023 г. Към датата на
ПТП увреденият л.а. „Фолксваген Голф" с рег. № ******** е бил имуществено застрахован
при ищеца „Д. - О. З." ЕАД по силата на автомобилна застраховка Каско+" с комбинирана
полица № 440122031038506, със срок на действие от 09.09.2022 г. до 08.09.2023 г., покрития
за рисковете по клаузи „Пълно каско" и „Доверен сервиз". По уведомление за
1
застрахователно събитие в „Д. - О. З." ЕАД е заведена щета № 44010312208729, извършени
са оглед и опис на причинените щети, документирани в описи-заключение и снимки.
Съобразно общите условия на застрахователя и договора обезщетяването на причинените
вреди е извършено чрез ремонт в сервиз на „Б. А." ЕООД, на когото по банков път е
изплатена стойността на дължимото от застрахователя обезщетение в размер на 1056.08 лв.
Ответникът погасил част от претенцията чрез прихващане на насрещно дължими, изискуеми
и ликвидни задължения с писмо изх. № ОК-423435/20.06.2023 г., описани в приложение №
№ 1 и 2 към него, предмет на която е и процесната претенция с одобрения от ответника
размер от 543.04 лв. Остатъкът след прихващането в размер на 50 189.22 лв. е издължен от
ищеца на 19.06.23 г. по банковата сметка на ответника. В резултат на прихващането към
настоящия момент дължима от ответника остава разликата в размер на 528,04 лв. Ето защо
моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма. Оспорва застрахованият
при него водач да е нарушил правилата за движение по пътищата. Оспорва размера на
обезщетението. Прави възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена
застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно
сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
С доклада по делото съдът е определил като безспорни обстоятелствата,
съществуването на валидно застрахователно правоотношение, считано към дата 20.12.2022
г., по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между ЗД “Б. И.” АД, ЕИК ********* и собственика на лек автомобил, марка „Пежо 407" с
№ **********.
Първият спорен въпрос е свързан с реализирания механизъм на настъпилото ПТП.
От разпита на свидетелите М. К. А. и К. Р. Г. и от заключението по допуснатата
съдебна-автотехническа експертиза и от протокола за ПТП се установява, На 20.12.2022 г.
около 09:50 часа, лек автомобил „Пежо 407“, с рег.№ ********, управляван от К. Р. Г.,
предприел маневра „завой наляво“ за излизане от вход-изход на паркинг на Търговски
комплекс „Я.“ при наличие на знак „Г2“. В същото време от друг вход-изход на същия
паркинг, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ ******* М. К. А. предприел
маневра за „завой надясно“ и включване в дясната лента на бул. „Република“. Вследствие на
предприетите от двамата водачи маневри, траекториите на превозните средства се пресекли
и настъпва удар между тях.
При така установения механизъм на ПТП съдът намира, че вина за настъпване на
ПТП има водачът на лек автомобил „Пежо 407“, с рег.№ ********, управляван от К. Р. Г..
К. Р. Г. нарушил разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДВП, според която участниците в
2
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Свидетелят не е спазил горното правило като не се е съобразил с наличието на знак
„Г2“, а именно движение само надясно след знака и е предприел маневра за движение
наляво след знака което е довело до съприкосновение с насрещно движещия се лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ *******, управляван от М. К. А..
Ето защо съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска.
Видно от заключението по допуснатата съдебно автотехническа експертиза
вследствие на настъпилото ПТП на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег.№
******* били причинени вреди като били увредени фар, броня (предна), калник, джанти.
Възстановителната стойност на процесното МПС по средни пазарни цени според
експертизата възлиза на сумата от 1526,17 лв.
Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ трябва да
бъде равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на
застрахователното събитие. От съществено значение е размерът на действително
причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените
вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също
така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400,
ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента
на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да
надвишава пазарната му стойност.
Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.
Застрахователят на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да
отговаря за повече, отколкото е отговорен самият причинител на вредата.
В случая се претендира сума в по-малък размер, равен на 528,04 лева.
При това положение искът се явява установен по основание, установен е и неговият
размер поради на разглеждане подлежи и своевременно релевираното възражение за
съпричиняване.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причИ. връзка
с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.
От доказателствата по делото не се установява водачът на „Фолксваген Голф“, с рег.
№ ******* да е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Автомобилът е бил трети
поред, не се установява да е спрял рязко или да е нарушил по друг начин закона за движение
по пътищата.
По отношение на разноските.
При този изход на производството, право на разноски има ищецът. Той претендира
разноски в размер на 50 лева за държавна такса 250 лева депозит по допуснатата
автотехническа експертиза и 60 лева депозит за разпит на свидетел по делегация.
3
Претендирани са и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с
ДДС.
Съдът намира че разноските за държавни такси и депозити и адвокатско
възнаграждение, което е съобразено с минимума по НМРАВ следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Б. И.” АД, ЕИК *********, с адрес бул. ......, представлявано от С. П.,
чрез юрк. Ц. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „Д. - О. З." ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: област София (столица), община Столична, гр. С....., чрез адв. И. И. - С., на
основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от сумата от 528,04 лева, представляваща
неиздължена част от стойността на регресната претенция по щета №44010312208729, за
която сума ответното дружество отговаря в качеството си на застраховател по риска
„гражданска отговорност" за лек автомобил Пежо 407" с рег. № **********, чийто водач на
20.12.2022 г. виновно причинил процесното ПТП с имуществени вреди, заедно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 27.06.2024г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД “Б. И.” АД, ЕИК *********, с адрес бул. ......, представлявано от С. П.
ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Б. В. И. Г.", ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
С....... чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 360 лева разноски в производството за държавна такса и
депозит за вещи лица и 480 лева с ДДС възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4