РЕШЕНИЕ
гр.София,02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на единадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №3176 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 99036 от 24.05.2020 г. по гр.д.
№ 10375/17 г., СРС, ГО, 63 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.Г.
с ЕГН **********, че има задължения по чл. 430, ал. 1; чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл.
288 ТЗ вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД към „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК*********, по Договор за
банков кредит от 12.07.2007 г. в размер на: 21642,32 лв.
- главница по договора за кредит, 5914,52 лв.
— договорна лихва за периода от 05.4.2013 г. до
15.1.2015
г., наказателна
лихва в размер на 638,14 лв. за периода от
16.12.2014 г. до
15.1.2015
г.; заемна
такса в размер на 120 лв. — за
които по ч.гр.д.№ 2192/2015 г. по описа на СРС, 63-ти състав е издадена Заповед
по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.Г. с ЕГН ********** да заплати на „БАНКА
ДСК“ ЕАД с ЕИК*********, сумата 954,72 лв. —
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 2192/2015 г. по описа на СРС,
63-ти състав; 1335,97 лв. — съдебно разноски за
исковото производство.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,с която обжалва решението като неправилно,немотивирано.Не
била спазена родовата подсъдност като се твърди,че делото е подсъдно на СГС ;подадената искова молба и
извършените процесуални действия били от лице без представителна власт
;допуснатата ССч.Е не следвало да бъде приета,тъй като му била връчена в
съдебно заседание и освен това нямало внесен депозит за нея и не е следвало да
се приема,а да отпадне като доказателствено искане;поддържа,че представеният
договор е с подменена първа страница,а втората не е по договор по който е
длъжник,не фигурират подписи на всеки лист от договора ,каквато е практиката на
Банката,на първата страница било записано,че кредитът е без обезпечения ,а на
втората се споменавало за учредяване и заличаване на обезпечения ;посочената
сметка в извлечението и в договора били различни ;в ОИМ уведомил съда,че на
15.12.12 г. е поканил ищеца да му възстанови неправомерна взета сума в размер на 13924.39 лв.и тъй като не била
възстановена с писмо от 05.07.13 г. го уведомил,че прави прихващане на
задълженията си с тази сума,тези два документа били входирани при ищеца,затова твърди,че
с решението следвало да бъдат прихванати задълженията му с тази сума;имало
разминавания в претенцията за главница ,наказателна и договорна лихва и в
това,което е постановено в решението;оспорва връчената му покана като подадена
от лице без представителна власт ;позовал се на изтекла давност,по която нямало
произнасяне-към датата на вписване на исковата молба била изтекла погасителната
давност за всички лихвени плащания.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението и вместо това да постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция.
От въззиваемата страна е
постъпил отговор на
въззивната жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима , следва да бъде разгледана
по същество.
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.За пълнота:
Според въззивника родовата подсъдност на делото била на
СГС.Възражението за неподсъдност на делото на СРС е неоснователно.Предявени са искове
,всеки с цена с цена под 25 000
лв.,поради което правилно са разгледани от СРС като родово подсъдни.
Исковата молба и извършените процесуални
действия са от редовно упълномощен представител на ищеца-юрисконсулт.Представеното
нотариално заверено безсрочно пълномощно от 07.01.2011 г.на юрисконсулт Г. е издадено от законните представители на
„Банка ДСК“ЕАД ,изпълнителни директори В.М.и Д.Н.,представляващи банката и към
10.2017 г.Възражението за липса на представителна власт на юрисконсулта е
неоснователно.
Въззивникът неоснователно твърди,че допуснатата ССчЕ не следвало да се
приема и да се изключи от доказателствата.Той не е поискал допълнителен срок за
запознаване с експертизата,като твърди,че му е връчена в съдебно заседание,не е
направил възражение за приемането й.Не е основание за неприемане на експертизата
и ако депозитът не е внесен,за
събирането на същия може да бъде издаден изпълнителен лист спрямо задължената
страна.
Не се установява съществуваща
практика на Банката да се подписва договора за кредит на всяка страница.Представената
първа страница на процесния договор е без таковна отразено подписване,но не е
представен от ищеца неговия екзепляр ,за да се установи разминаване
.Действително на първа страница е записано,че кредитът е отпуснат без
обезпечения, а споменаването на втора страница ,продължение на т.14 от
договора относно това,че
кредитополучателят е запознат с Тарифата,действаща към деня на сключването на договора,както и с
дължими такси по учредяване,вписване и заличаване на обезпечения не
удостоверява,че е налице наложено обезпечение по този кредит.Възражението ,че
процесният договор е с подменена първа страница правилно е прието от
първоинстанзционният съд за неоснователно.
Посочената сметка в извлечението от
сметка и в договора действително са различни.А това е така,защото след
отпускане на кредита банката отчита издължаването му по индивидуална заемна
сметка с вътрешнобанков номер.
Въззивникът
твърди,че с ОИМ уведомил съда,че на
15.12.12 г. е поканил ищеца да му възстанови неправомерна взета сума в размер на 13924.39 лв.и тъй като не била
възстановена с писмо от 05.07.13 г. го уведомил,че прави прихващане на задълженията
си с тази сума,тези два документа били входирани при ищеца.Затова твърди,че с
решението СРС следвало да извърши
прихващане на задълженията му с тази сума.Възражението за прихващане не
е предявено съдебно.Ответникът само е записал в депозирания отговор на искова
молба,че е уведомил Банката,че прави възражение за прихващане.
Не са
налице разминавания в претенцията за главница ,наказателна и договорна лихва и
в това,което е постановено в решението.Има пълно съвпадение на присъденото с
издадената заповед за изпълнение,претенциите в исковото производство и
постановеното с обжалваното решение.
Според възражението на жалбоподателя, връчената му покана била подадена от неидентифицирано лице без
представителна власт.Възражението е неоснователно.Нотариалната покана е подадена
от упълномощено лице- М. И.,с пълномощно дадено й от изпълнителните директори
на Банката,удостоверено от нотариус.
Според
въззивника,към датата на вписване на исковата молба, била изтекла погасителната
давност за всички лихвени плащания.Погасителната давност за лихвените
задължения е 3 годишна,тя не е изтекла към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение-16.01.2015 г.Възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
Решението на
СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд.
Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
На въззиваемата страна се
дължат разноски,50 лв.за юрисконсултско възнаграждение ,които следва да бъда
присъдени.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е
Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99036 от 24.05.2020 г. по гр.д. № 10375/17 г., СРС,
ГО, 63 с-в
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, Д.Д.Г.
с ЕГН ********** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК*********, сумата 50 лв.,
представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|
|
|
|