Р Е Ш Е Н И Е

  №

гр.София, 22.07.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4247 по описа за 2018 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 432 КЗ, И.В.Т. и М.В.И. срещу „З.К.Л.И.“ АД, от всяка една от ищците, за заплащане на сумата  от по 200 000 лв., ведно със законна лихва от 21.02.2018 г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т.Т., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие на 07.10.2017 г., по вина на В.Е.Т.- водач на лек автомобил лек автомобил „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № *******, който самокатастрофирал на посочената дата на АМ „Хемус“, при км. 17+ 500.

В исковата молба се поддържа, че загиналата Т.Т., е майка на И.В.Т. и М.В.И., като вследствие нелепата и неочаквана смърт, те са загубили  обичта, грижата и подкрепата, с която ги дарявала. Датата 15.10.2017 г. – деня, в който е починала след произшествието, се превърнала в най-тежкия и черен ден и за двете. Все още не могат за приемат загубата на близък човек по такъв безмислен и жесток начин, да осъзнаят и приемат, че майка им вече е няма, че вече няма кой да ги чака у дома, че от другата страна на телефонната линия няма да чуят гласа на жената, която ги е родила, отгледала и възпитала.

С молба вх. № 13696/21.11.2017 г. ищците са предявили искане пред застрахователното дружество ответник, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което е отказано с писмо изх. № L-3938/29.11.2017 г.

Ответникът „З.К.Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, с твърдения че не е ползвала обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от Закона за движение по пътищата. Потвърждава валидността на застрахователната полица № BG/22/117001969128 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена по отношение на лек автомобил „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № *******, към датата на пътнотранспортното произшествие.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, както и лицата, посочени в ТР от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Установява се от удостоверение за наследници от 24.10.2017 г., издадено от Столична община, район „Витоша“, че ищците И.В.Т. и М.В.И. са дъщери на починалата  на 15.10.2017 г., Т.М.Т., на 57 г.

От събраните по делото доказателства и от заключението на изслушаната и приета по делото комплексна медицинска и автотехническа експертиза, се установява следното:

На 17.10.2017 г. около 09:05 ч. в светлата част на денонощието по автомагистрала „Хемус“, км 17+500 в посока от гр. София към гр. Варна се движи лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган Сценик” с per. № *******управляван от В.Е.Т.. Платното за движение е с три пътни ленти, без лента за принудително спиране (аварийна лента). Пътните ленти са с широчина по 3 м. всяка, разделени с единична прекъсната линия M3. Пътят преди района на настъпване на пътнотранспортното произшествие има завой надясно, непосредствено в района на ориентира е праволинеен и от ориентира започва завой наляво. След излизане от десния завой и навлизане в праволинейния участък, водачът на лекия автомобил се движи със скорост 89,63 км/ч. Наближавайки началото на втория, левия, завой, който започва от приетия за ориентир билборд, водачът завъртва малко по-рязко кормилното колело наляво и автомобилът изгубва устойчивост срещу странично плъзгане и се насочва надясно. Водачът предприема мерки за възстановяване на устойчивостта на движението, като насочва автомобила наляво, но поради това, че се появява странична компонента на скоростта при промяна на посоката на движение и скоростта на автомобила е по-висока от минималната скорост 88,08 км/ч, при която настъпва аквапланинг и автомобилът влиза в контакт с предния си ляв калник със стоманената предпазна ограда. Ъгълът на контакт на автомобила със стоманената предпазна ограда е остър и тя го отклонява надясно в посока към дясната граница на платното за движение. Придвижвайки се натам, автомобилът пресича дясната граница на платното за движение, пресича банкета и с предната си част изпада в канавката и се удря в отсрещната стена. Скоростта на автомобила в мига на удара 64,25 км/ч.  От удара със срещуположната стена на канавката се деформира предната част на автомобила, той се преобръща по таван и се плъзга така до мястото на установяване, където е намерен.

Причина за пътнотранспортното произшествие е настъпването на аквапланинг между ходовите колела и пътната настилка, която е била мокра от валящия дъжд поради това, че скоростта 89,63 км/ч, с която се е движел автомобилът, в комбинация с появилата се странична компонента на скоростта при промяна на посоката на движение, е била по-висока от критичната скорост, при която настъпва аквапланинг 88,08 км/ч.

Въз основа на медицинска документация се установява, че след произшествието Т.М.Т. е транспортирана до болнично заведение, където са установени данни за тежка гръбначномозъчна травма в шийна част на гръбначен стълб, изявена с данни за компресия върху гръбначен мозък със спинален шок. Травмата е миелична и съчетава счупване с изкълчване с разместване в дисковото пространство между 6-ти и 7-ми шийни прешлени, съчетано с разкъсвания на предния надлъжен лигамент и частично на задния, разкъсани унковертебрални стави, кървене и хематом над твърда обвивка на гръбначен мозък и изявен клинично. По спешност е проведена гръбначномозъчна операция - предна шийна остеосинтеза за отстраняване на компресията и стабилизация на гръбначен стълб с фиксиране с метална плака. Проведена е и с диагностична цел коремна операция лапароцентеза - негативна. Като придружаващи заболявания от клинични и параклинични изследвания са установени данни за захарен диабет, силно изразено затлъстяване. Следоперативно болната остава в тежко състояние, възстановила е съзнанието, запазени са движения в горните крайници, изпълнява команди. Отчита се самостоятелното, но неефективно дишане, което налага да остане на апаратна вентилация. В следващите дни е с трайна тенденция към хипотония, хемодинамика стимулирана с допамин. В това състояние на 15.10.2017 г. е отчетено рязко влошаване на състоянието на фона на септичен шок и в 15,20 часа е регистриран смъртен изход.

Травмите на пострадалата са причинени от директно и индиректно действие на твърди тъпи предмети по механизъм на удар, притискане и инерционни въздействия. Тези травми са регистрирани непосредствено след инцидента и добре могат да се обяснят с причиняване по механизъм на ПТП, като пасажер в лек автомобил. С оглед данните от делото, категорично следва да се приеме, че между получените при ПТП травми и настъпването на смъртта е налице пряка и непрекъсваща се причинно-следствена връзка. При наличните данни следва да се приеме, че основна начална причина за смъртта на Т.М.Т. е получената тежка съчетана (гръбначно­мозъчна, гръдно-коремна и на опорно-двигателен апарат) травма с водеща много тежка, миелична гръбначномозъчна травма. На базата на тази травма и последвалото я принудително обездвижване и залежаване при Т. са настъпили дистрофични и възпалителни промени, които независимо от лечението са прогресирали и оформили непреодолима дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, която е и непосредствена причина за    смъртта й. Съществуващите при Трендафилово хронични заболявания са водели до отслабване на жизнените и съпротивителните й сили и могат да се приемат, като фон благоприятстващ настъпването на смъртта.

При съвкупната преценка са събраните по делото доказателствата по делото, съдът приема, че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има водачът на лекия автомобил „Рено Сценик“, който не е контролирал непрекъснато автомобила и не е управлявал превозното средство, със скорост съобразена с пътните условия, съобразно розпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесният автомобил е било противоправно и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция. По делото не е спорно обстоятелството, че към датата на деликта за процесния автомобил е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователното дружество – ответник. Следователно са налице всички предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 432 КЗ.

            Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

          По делото се установи че от показанията на свидетеля Д.В.Д., че Т.М.Т. е пътувала на задно дясно място. Свидетелят сочи, че пострадалата най-вероятно е била с поставен предпазен колан,  но не дава категорични сведения.

Съгласно заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, сигурни медицински данни за поставен предпазен колан се наблюдават при челен удар и се дължат на директно травмиращо действие от поставен предпазен колан, които задържа тялото. В практиката това е известно, като т.н. „синдром на предпазния колан“. Наблюдават се напречни широки лентовидни охлузвания и/или кръвонасядания по кожата и подкожието на гърдите и корема, нерядко придружени и със счупвания на ребра, гръдна кост, ключици, увреждания на вътрешни органи. Теоретично такива травми, обаче в зависимост от векторната сила на травматично въздействие и кинетичната енергия на удара могат да липсват дори и при поставен колан. В конкретния случай, като възможен признак за въздействие от надлъжната, коса част на предпазен колан, може да се приеме описаното лентовидно кръвонасядане външно- странично на дясна гърда: “...По кожата на дясната млечна жлеза, външно-странично се установи овално, пъстровато, синкаво-мораво кръвонасядане, успоредно на основната ос на тялото, с дължина около 11 см и ширина около 1,5-1,8 см...“. Такова увреждане се получава от контактно, травмиращо действие при удар и притискане от предмет с ограничена по площ контактна повърхност и може да се причини от вертикална част на колан, който при пасажер на дясна седалка в горната си, вертикална част преминава в тази област на тялото. От практиката е доказано, че предпазните колани са със значителна ефективност при скорости до 60 км/ч. и при челен удар и по-малко ефективни при по-високи скорости и при произшествия при които ударът е със странична компонента или преобръщане на автомобила. В конкретния случай индиректен извод за поставен колан може да се направи и отчитайки вида, характера на останалите увреждания съпоставен с механизма на ПТП. Липсата на тежки травмирания в областта на главата, лицето и крайниците говори за това, че тялото е било протектирано при векторното му придвижване на пред и настрани от по тежки наранявания тялото, което може да се обясни с поставен предпазен колан. При настъпване на пътнотранспортно произшествие телата на хората в автомобила продължават да се движат вътре в купето в посоката и със скоростта, с която се е движел автомобилът преди произшествието. При удара със стоманената предпазна ограда тялото на пострадалата се е насочило напред и наляво. След това, при движението в посока към банкета и последвалия удар на предната част на автомобила с плочките на отсрещния борд на канавката, тялото се е насочило напред. Ако е било без обезопасителен колан, то би се ударило в лявата част на облегалката на предната седалка отдясно на водача, каквито данни за травмиране не са описани. С правилно поставен обезопасителен колан, тялото не би достигнало дотам, но при това движение, с оглед възможно положението на тялото и колана, може да се получи увреждането на дясна гърда при травмиране от самия колан. По време на преобръщането на автомобила по таван поради центробежните сили при въртенето около опорната точка на автомобила с плочките то се е насочило по посока към седалките, а след преобръщането поради силата на тежестта тялото се е насочило надолу към намиращия се отдолу таван на автомобила. При това е травмирана главата и е възможно да са получени и травматични увреждания на шията при притискане от тежестта на тялото в положението, в което се е намирала. След преобръщането на автомобила, ако е била с правилно поставен обезопасителен колан, пътничката е следвало да се намира частично върху седалката, като поясната част на обезопасителния колан би я придържал, но е напълно възможно при изхлузване с главата надолу, тя да достигне тавана и да травмира шията индиректно по механизъм на притискане. Ако е била без поставен обезопасителен колан, пострадалата би се намирала долу върху тавана, лежейки в пространството под задната седалка. Теоретично описаната травмата на шията може да се причини и индиректно от рязко, надпределно „камшикообразно“ движение, каквито условия са създадени след първоначален удар. Тъй като главата е свободно подвижна в шията и крайниците също са свободно подвижни, те могат да достигнат и да се травмират леко с удар в интериора независимо от това дали тялото е фиксирано от колан към седалката в началните хилядни от секундата след пътнотранспортното произшествие. Колената могат да се наранят от вертикална част на предната седалка, а дясна ръката от странично стъкло или друга част на интериора в съседство. Същевременно от делото са налице данни за настъпили значими деформации навътре в автомобила в зоната на пострадалата пасажерка. Тези деформации с или без колан могат да обусловят травма, по механизъм на притискане, с което да се обясни обясни счупване на десни ребра отзад и получените ретроперитонеални хематоми. С оглед дадените разяснения за механогенезата на причинените уврежданията на пострадалата в експертизата и отчитайки механизма на ПТП, според вещите лица регистрираните при пострадалата  травми могат да се причинят и при поставен предпазен колан, като пасажер на задна дясна седалка. Въз основа на изложеното, съдът приема, възражението за съпричиняване, поради непоставен предпазен колан, за неоснователно.

            Свидетелят Д.В.Д. сочи, че при престоя на Т.Т. в болницата, след катастрофата, е била непрекъснато посещавана от нейните дъщери. Едната дъщеря е имала много малки деца – близначета, като едната сестра е гледала децата, а другата е била в болницата, в непрекъсната връзка с лекарите. След смъртта й са били много разстроени, И. е живеела с родителите си, а М. живее с мъжа си отделно. Били са нормално семейство, много са се обичали, нямали са пререкания, като няколко месеца преди произшествието М. е родила близначета, които са били дълго чакани.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Съдът взе предвид освен близките семейни връзки между ищците и починалата Т.Т.,  както факта, че са изгубили своята майка и ще продължават да страда от загубата й, както и от липсата на майчина обич и подкрепа през целия си живот. От показанията на свидетеля Д.Д. се установяват отношения на обич, уважение и подкрепа в семейството на ищцата, както и че дъщерите й, изключително тежко са преживели смъртта на тяхната майка. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид близките родствени отношения и факта, че ищците ще продължат да страдат от тази загубата и невъзвратимия й характер, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на по 120 000 лв. за всяка една от ищците И.В.Т. и М.В.И.. До пълният размер от по 200 000 лв. , исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Законната лихва върху присъдените обезщетения следва да бъде начислена от 21.02.2018 г., датата на която е изтекъл тримесечния срок от депозиране на претенция пред застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Относно разноските

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата И.В.Т. сумата от общо 533 лв., представляваща деловодни разноски за държавни такси и разноски за експертиза, съразмерно на уважената част на исковете. На ищцата М.В. следва да бъде присъдена сумата от 414 лв., представляваща деловодни разноски за държавна такса.

При този изход на спора на процесуалния представител на ищеца – адв. М.Д. от САК, следва да бъде присъдено  възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 5 718 лв.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 8 420 лв., представляваща държавна такса

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ищците следва да заплатят на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, сумата от общо 260 лв., от които от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение и сумата от 160 лв., за разноски за експертиза.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                                       Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, гр. София, бул. „********представлявано от адв. Д.Т.,  да заплати на И.В.Т., ЕГН ********** и на М.В.И., ЕГН **********, представлявани от адв. М.Д.,*** – ********, на основание чл. 432 КЗ, сумата от по 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева) на всяка една от ищците поотделно, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Т.М.Т., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 07.10.2017 г., на АМ „Хемус“, при км. 17+ 500 , с посока на движение София  - Варна, по вина на В.Е.Т., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № *******, към посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъденото обезщетение до пълния предявен размер от по 200 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на И.В.Т., ЕГН **********, сумата от   общо 533 лв., представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на М.В.И., ЕГН **********, сумата от   общо 414 лв., представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД,  ЕИК ********, да заплати на адв. М.Д. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 5 718 лв. - адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно на уважената част от исковете, при предоставена на ищцата безплатна адвокатска помощ. 

ОСЪЖДА З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 8 420 лв. - държавна такса.

ОСЪЖДА И.В.Т., ЕГН ********** и М.В.И., ЕГН **********, да заплатят на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска, сумата от общо 260 лв., представляваща деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: