Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………..
гр. Варна, ………...2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, XІV състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКИ адм. дело № 2125 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „О.Г.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, кв. „***, срещу
Уведомително писмо изх. № 02-030-2600/4540 от 05.08.2021 г., издадено от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е
оторизирана и изплатена субсидия по отношение на заявените от „О.Г.“ ООД
схеми/мерки, базирани на площ, в подаденото от дружеството заявление за
подпомагане с УИН 03/140519/81624 за кампания 2019 година.
В жалбата се релевират доводи
за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо на всички основания по
чл. 146 АПК. Сочи се, че тъй като е налице висящо съдебно производство по
обжалване на мълчалив отказ на административния орган по същото заявление за
подпомагане, издаването на изричен индивидуален административен акт –
уведомително писмо, със същия предмет противоречи на изискването за правна
стабилност. Твърди се липса на материална компетентност на
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да издава уведомителни
писма по чл. 10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба № 5 от
27.02.2009 г./. Аргументира се, че уведомителното писмо не съдържа мотиви
относно определените стойности на всяка една от оторизираните за плащане суми.
Излагат се съображения за липса на яснота какви са конкретните факти,
обосновали описаните в таблиците суми, спрямо заявеното от дружеството
подпомагане. Не е посочено как административният орган е формирал решението си
за намаление в посочения в таблицата размер. Изтъква се, че това нарушение е
съществено и не би могло да бъде санирано в хода на съдебното обжалване на
административния акт. Отправя се искане за отмяна на уведомителното писмо и
връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание по даване
ход по същество жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие,
който навежда доводи, че тъй като дружеството не е било длъжно да поддържа
екологично насочени площи поради това, че десертифицирането на продукцията като
био не води непременно до десертифициране на обработваните площи, извършеното с
уведомителното писмо намаляване на полагащото се финансово подпомагане по мярка
схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда, т.нар. „Зелени плащания“ за 2019 г., със сумата от 31 104,29
лева е неправилно. Обстойни съображения за незаконосъобразност на обжалвания
индивидуален административен акт се излагат в депозирана писмена защита.
Ответната страна –
заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, по подробно
изложени съображения в депозирани чрез процесуален представител писмен отговор
и писмени молби, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ като
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски в размер на 600
лева, от които 300 лева за юрисконсултско възнаграждение и 300 лева за заплатен
депозит за изготвяне на експертиза. Прави възражение за прекомерност на размера
на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок,
срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице – адресат на акта, и пред
надлежния съд, поради което се явява допустима за разглеждане и съдът дължи
произнасяне по същество.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 АПК, Административен
съд – Варна приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление за подпомагане
УИН 03/140519/81624 с вх. № 18971125/25.03.2019 г. /л. 16-19 от адм. преписка/
„О.Г.“ ООД е заявило за подпомагане изрично посочени парцели по следните схеми
и мерки за подпомагане за 2019 година /л. 29-гръб – л. 30 от адм. преписка/:
схема за единно плащане на площ /СЕПП/, схема за преразпределително плащане
/СПП/, схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, схема за преходна
национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/, Биологично земеделие
/Мярка 11/ и Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за
водите /Мярка 12/. Към заявлението за подпомагане е приложен сертификат от
CERES /л. 24-25 и 54-55 от адм. преписка/, в който са посочени сертифицираните
площи, обработвани от дружеството, и видовете култури, като е отразено, че
площите са биологични или са в период на преход.
С уведомително писмо изх. №
02-030-2600/4540 от 05.08.2021 г. /л. 1-4 от адм. преписка/, издадено от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, „О.Г.“ ООД е
уведомено за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на заявените
схеми/мерки, базирани на площ, в подаденото от дружеството заявление за
подпомагане с УИН 03/140519/81624 за кампания 2019 година. В писмото е
посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от
ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане, които са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. В Таблица 1 от уведомителното писмо са
посочени исканата сума, извършените намаления и оторизираните суми /в лева/ по
схема/мярка, както следва:
-
СЕПП: искана сума –
65 411,96 лева; намаления – 1 059,44 лева; оторизирана сума –
64 352,52 лева;
-
Мярка 12/натура 2000: искана
сума – 996,99 лева; намаления – 15,02 лева; оторизирана сума – 981,97 лева;
-
СПП: искана сума –
4 116,60 лева; намаления – 58,98 лева; оторизирана сума – 4 057,62
лева;
-
Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания /ЗДП/: искана сума – 41 237,97 лева; намаления –
31 104,29 лева; оторизирана сума – 10 133,68 лева;
-
Възстановяване от ФД:
1 069,80 лева.
В Таблица 2 от уведомителното
писмо са отразени извършени плащания /в лева/ по всяка схема/мярка, като
изплатените суми съвпадат с оторизираните по Таблица 1.
По делото са назначени и
изслушани съдебно аграрна експертиза /САЕ/, съдебно техническа експертиза
/СТЕ/, допълнителна съдебно техническа експертиза /допълнителна СТЕ/ и
комплексна съдебна експертиза /КСЕ/.
Съгласно заключението по САЕ
/л. 100-106 от делото/ от заявените със заявление за подпомагане УИН
03/140519/81624 от 25.03.2019 г. от „О.Г.“ ООД имоти парцел 20359-262-1-1 не е
сертифициран с представения от дружеството сертификат № 83144 от 30.04.2018 г.
с валидност до 30.07.2019 г., а парцели 20359-15-2-1 и 20359-15-3-1 са
сертифицирани с по-малки площи от посочените в заявлението за подпомагане.
Вещото лице М.И. е констатирала, че имотите, заявени за подпомагане за кампания
2019 г. по заявление УИН 03/140519/81624 от 25.03.2019 г. не са сертифицирани с
действащия към момента на кандидатстване сертификат № 83144 от 30.04.2018
година. Според експерта поради липсата на сертификат за всички заявени площи
като биологично производство и площи в преход към момента на подаване на
заявление за подпомагане за кампания 2019 г. „О.Г.“ ООД има задължение да
поддържа специализиран слой екологично насочени площи. Посочено е, че към
момента на кандидатстване за кампания 2019 г. няма прекъсване на
сертифицирането, но не са сертифицирани всички заявени площи. Установено е, че
в сертификат № 83749 от 30.09.2019 г. са описани всички площи от заявените в
заявлението за подпомагане за кампания 2019 г. с две грешки при изписване на
парцелите, има парцели, които дотогава не са били сертифицирани, а са втора
година преход. Това е отразено в табличен вид на стр. 6 от заключението /л. 105
от делото/.
При изслушване на заключението
по САЕ в съдебно заседание вещото лице И. уточнява, че имот 20359-262-1-1 от
9,39 ха изцяло липсва от сертификата, а в два от имотите има разлика в площите,
записани в заявлението, и тези, описани в сертификата – имот 20359-15-2-1,
който в сертификата е сертифициран с площ 1,12 ха, е заявен за подпомагане с
площ 1,15 ха; имот 20359-15-3-1 е заявен за подпомагане с площ от 1,97 ха, а е
сертифициран с площ от 0,39 ха. Заявява, че в сертификата от 2020 г. се появяват
имоти, които са в преход втора година и вече са био, при положение, че същите
не фигурират в предходните сертификати.
Видно от заключението по СТЕ
/л. 146-148 от делото/ в таблица 1 на стр. 3 /л. 147 от делото/ са посочени
подробно парцелите, в които има отклонение в заявените и допустимите площи след
извършените административни проверки на площите в заявлението на жалбоподателя.
Като недопустими са останали 0,93 ха поради това, че попадат извън допустимия
за подпомагане слой и 0,01 ха са останали като застъпени с друг кандидат поради
липса на право на ползване. Съобразявайки относимата правна регламентация,
вещото лице В.А. е установил, че оторизираната и изплатена на жалбоподателя
сума в размер на 10 133,68 лева по схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания /ЗДП/, за кампания 2019 г., отразена в колона 6 на Таблица 1 към
уведомителното писмо, е коректно изчислена относно незаявяването на екологично
насочени площи. Според експерта недопустимата /наддекларирана/ площ по СЕПП
съгласно подаденото от „О.Г.“ ООД заявление е в размер на 0,93 ха и
представлява разликата между декларираната площ от 336,17 ха и установената
площ от 335,24 ха. Констатирано е, че процентът на наддеклариране е в размер на
0,28 % и е процентното съотношение на наддекларирана площ спрямо установената.
Посочено е, че за кампания 2019 г. няма санкционирана площ, тъй като процентът
на наддеклариране е по-малък от 3 %, а наддекларираната площ е по-малка от 2
ха.
От заключението по
допълнителната СТЕ /л. 152 от делото/ се установява, че парцел с идентификатор
№ 20359-262-1-1 се появява за първи път в заявление 03/140519/81624 и е с площ
от 9,39 ха /93,9 дка/, като същият имот е описан и в сертификат № 83749 от
20.02.2020 година. Вещото лице В.А. посочва, че доколкото му е известно
информацията, която се подава на сертифициращите фирми, се взема директно от
заявлението, с което кандидатства бенефициентът, а административните проверки
относно наличие на застъпени площи се установяват впоследствие.
При изслушване на заключенията
по СТЕ и по допълнителната СТЕ в съдебно заседание вещото лице А. уточнява, че
имот с последни цифри 262-1-1 не е заявяван в ДФ „Земеделие“ през 2018 г., като
същият се появява за първи път през 2019 г. със заявлението. Експертът допуска,
че е възможно имотът, посочен в заявлението с номер 262-1-1, и този, отразен в
сертификата на CERES с номер 261-1-1, всъщност да е един и същи имот, тъй като
са с идентична площ от 93,9 дка.
В заключението по КСЕ /л. 237-240 от делото/ е установено, че необходимите екологично насочени площи трябва да се в размер на 16,762 ха, което е 5 % от допустимите за подпомагане площи в размер на 335,24 ха. Посочено е, че няма нормативно изискване за конкретни парцели да бъдат екологично насочени площи, а това е предоставено на избора на бенефициента, като е необходимо само да бъдат 5 % от площите, допустими за подпомагане. Изчислено е, че по схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, е оторизирана сума в размер на 10 133,68 лева. Констатирано е, че всички парцели са заявени по схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – мярка ЗДП, както и че съгласно анекс към сертификат 83749, издаден на 20.02.2020 г., „Цялата реколта от култури 2019 е десертифицирана и следва да се разглежда като конвенционална“, т.е. за кампания 2019 г. няма парцели с биологично земеделие. Според експертизата разликата между заявената и допустимата за подпомагане площ при парцели 20359-15-2-1 и 20359-15-3-1 се дължи на това, че част от тях попадат извън площите в слой „Допустими за подпомагане“, определен със Заповед № РД09-228/28.02.2020 г. на МЗХГ, като разликите са отразени в табличен вид на стр. 4 от заключението /л. 240 от делото/. Установено е, че процентното съотношение на констатираната разлика към общата заявена за подпомагане площ, която е в размер на 336,17 ха по мярка ЗДП, е 0,012 %. Вещите лица А. и И. посочват, че имот № 39083-11-1-1 е погрешно изписан в сертификат № 83749/20.02.2020 г., издаден от СERES, и не е идентичен с имот № 39983-11-1-1. След направена справка в Единния класификатор на административно-териториалните единици е установено, че в Република България не съществува такава ЕКАТТЕ 39083.
При изслушване на заключението
по КСЕ в съдебно заседание вещото лице И. пояснява, че е възможно площите да
бъдат регистрирани като био, но при подаване на данни от земеделския
производител за много по-голям добив от регламентирания среден добив, който
може да даде съответната култура, сертифициращата организация има право да
отнеме лиценза на сертификата на площите за определена стопанска година, както
в случая се е получило с площите на жалбоподателя. Уточнява, че след като е
налице продадена стока в повече от предвидената и от заложената в самите
сертификати, които е направила сертифициращата организация преди това, площта
за тази стопанска година вече не може да бъде сертифицирана като био земеделие,
защото не отговаря на условията. Относно липсата на идентичност между погрешно
посочения в сертификата имот № 39083-11-1-1 и имот № 39983-11-1-1 вещото лице И.
разяснява, че в заявлението имотът е изписан правилно, а в сертификата номерът
му е сгрешен, но след връчването на сертификата земеделският производител не е
предприел действия за отстраняване на техническа грешка.
Документите, използвани от вещите лица при изготвяне на заключенията по експертизите, са приобщени към доказателствения материал по делото с нарочни протоколни определения от проведените открити съдебни заседания, в т.ч.: дневник на стопанството на „О.Г.“ ООД, формуляр-заявка за извършване на сертификация на органично производство и сертификати от сертифициращата организация CERES /л. 108-124 от делото/.
Заключението по КСЕ е оспорено
от процесуалния представител на жалбоподателя с аргументи, че вещите лица са
допуснали съществени пропуски, дали са необосновани и неправилни отговори на
въпроси от първи до трети, както и доста неясен отговор по отношение на пети
въпрос, и са направили правни квалификации и правни тълкувания, които не са в
рамките на тяхната компетентност.
В депозирания от ответния
административен орган писмен отговор на жалбата /л. 45-53 от делото/ са
изложени подробни съображения по отношение на извършените намаления и
определените оторизирани суми по всяка схема/мярка, по която е поискано и
отпуснато подпомагане. Приложени са извадки от ИСАК за извършена окончателна
калкулация по СЕПП 2016-2020, калкулация за зелени плащания преди оторизация и
окончателна калкулация по ЗДП 2016-2020 /л. 54-59 от делото/, както и писмо
изх. № 10-608/21.06.2019 г. /л. 60-61 от делото/ и писмо изх. №
10-454/28.04.2020 г. /л. 62-63 от делото/, в които са посочени цифрови
географски данни за специализирания слой „Екологично насочени площи“.
С писмо от 02.09.2019 г. /л. 127 от делото/ сертифициращата организация CERES уведомява изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА за наложена мярка 5.3.2 на цялото стопанство съгласно Приложение № 3 на Наредба № 5 от 03.09.2018 г. на „О.Г.“ ООД. Посочено е, че санкцията се налага поради неправдоподобна информация за добивите на стопанството.
Видно от писмо № 11-297/03.06.2022 г. на директора на дирекция „Биологично производство“ към Министерството на земеделието /л. 183 от делото/ по данни на настоящото контролиращо лице „Био Сертификейшън“ ЕООД на база предадената им информация от предходното такова лице, имот с идентификационен номер по ИСАК 20359-261-1-1 с площ 9,39 ха стартира преходния период в системата на контрол за биологично производство на 10.05.2018 г., като съгласно Анекс към сертификат № 83749 от 20.02.2020 г., издаден от CERES, очакваният край на преходния период на парцела е 10.05.2020 година.
Съгласно писмо от 07.02.2023 г. от трето, неучастващо по делото, лице – CERES GmbH, видно от приложение/анекс към сертификат № 83749 статутът на земята, обработвана от „О.Г.“ ООД, не е десертифициран и запазва биологичен статут. Десертифицирана е само продукцията, добита през 2019 година. Към писмото са приложени уведомление за несъответствие и предложено прекратяване на сертификацията, налагане на санкция 5.3.2 от 30.08.2019 г.; възражение от „О.Г.“ ООД от 02.09.2019 г.; отговор на горецитираното възражение от CERES от 23.10.2019 г. /л. 271-280 от делото/.
Въз
основа на горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни
изводи:
Лишено от основание е релевираното в жалбата възражение, че наличието на висящо съдебно производство по обжалване на мълчалив отказ на административния орган по същото заявление за подпомагане, по което е постановено оспореното в настоящото съдебно производство уведомително писмо, със същия предмет, противоречи на изискването за правна стабилност. На съда е служебно известно, че по оспорването на мълчалив отказ по заявление за подпомагане по схемите и мерки за директни плащания за кампания 2019 г. с УИН 03/140519/81624, подадено от „О.Г.“ ООД, е налице произнасяне от ВАС с решение № 10474 от 17.11.2022 г. на ВАС по адм. дело № 6537/2021 г., с което е обезсилено решение № 487 от 16.04.2021 г., постановено по адм. дело № 2366/2020 г. на Административен съд – Варна, и производството по делото е прекратено. В мотивите към посоченото решение ВАС се е позовал на Решение на Съда на Европейския съюз от 28 април 2022 г., постановено по съединени дела № 160/21 и С-217/21, като възприемайки приетото с него разрешение, е приел, че в случая не е формиран мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, поради което подадената пред първоинстанционния съд жалба е била процесуално недопустима поради липса на предмет, съответно на правен интерес от търсената защита, респективно оспорване. Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че след като липсва мълчалив отказ /т.е. административен акт/ издаването на процесното уведомително писмо не нарушава правната стабилност, тъй като не се явява повторно, а първо и единствено, произнасяне по заявлението на жалбоподателя.
При извършване на задължителната проверка по чл. 168 АПК, съдът констатира, че оспореното уведомително писмо представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП предоставят правомощие на ДФЗ – РА да издава уведомителни писма за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 от Наредбата по реда на АПК и да взема решения по заявленията за подпомагане и исканията и заявките за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Заявените от жалбоподателя мерки и схеми за подпомагане за кампания 2019 г. са посочените в чл. 1, т. 1, 2, 3, 23, 28 и 29 от Наредба № 5 от 27.02.2009 година. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и 2 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като организира и ръководи дейността ѝ и я представлява. В чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е предоставено правомощие на изпълнителния директор на ДФЗ да делегира със заповед част от правомощията си, произтичащи от правото на ЕС и от националното законодателство, включително за вземане на решения и произнасяне по подадени заявления за подпомагане и по заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед № 03-РД/2891-2 от 16.06.2021 г. /л. 56-58 от адм. преписка/ изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е делегирал на П. Димитрова Славчева – заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, правомощията по издаване и подписване на уведомителни писма от вида на процесното. Доколкото обжалваното Уведомително писмо изх. № 02-030-2600/4540 от 05.08.2021 г. е издадено именно от П. Славчева – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, същото не страда от порока липса на компетентност.
Актът е постановен в писмена форма – уведомително писмо, но при липса на мотиви – не са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които административният орган е приел, че заявените за подпомагане суми следва да бъдат намалени. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той задължително трябва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства извършването на този контрол. Неизлагането на мотиви винаги представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
В обжалваното уведомително
писмо не са изложени фактическите и правните основания, обосноваващи крайния
резултат – намаляване на сумите за подпомагане. В писмото се съдържа Таблица 1,
в която, освен данни за исканата сума, крайният размер на извършените намаления
и оторизираната сума, не са посочени конкретните площи, които са засегнати от
тази намаления, правното основание, въз основа на които са отразени намаленията
на заявените суми, фактическите данни довели до приложение на тези намаления,
както и методът на тяхното изчисляване. Мотиви относно извършените намаления не
могат да се изведат и от разясненията за съдържанието на отделните колони,
поместени под таблицата. Относно колона 3 „Намаления“ е посочено, че като
„намаления“ се отчитат: 1) намаления на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
2) намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за
подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009
г. за условията и реда за подпомагане на заявления по схеми и мерки за директни
плащания; 3) наложена ставка корекция („финансова дисциплина“), определена
съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕС)
№ 1307/2013; 4) линейно намаление съгласно чл. 51, пар. 2 от Регламент (ЕС) №
1307/2013, налагано съгласно чл. 6, пар. 2, буква е), т. i) от Регламент (ЕС) №
809/2014 на Комисията; 5) линейно намаление съгласно чл. 65, пар. 2, буква в)
от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, пар. 2, б. е), т. iii)
от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията. Поясненията към колона 3 и
извършените намаления по съответните схеми не покриват изискването за
мотивираност на административния акт. Всяко от посочените основания за намаление
по същество съдържа различни предпоставки, въз основа на които се стига до
определено намаление, но същите предполагат наличие на различни фактически
констатации. Например по първата точка е необходимо да е установено деклариране
на недопустими площи, при това на едно от посочените в нея основания – двойно
заявени площи или несъответствие (недопустимост) на площите спрямо данните в
слоя с допустимите площи от СИЗП. Във втората точка пък е посочено – неспазване
на срокове за подаване и/или редакция на заявление. В случая в процесното
уведомително писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се
определи дали същите съответстват на някоя от посочените по-горе хипотези. От
друга страна, не е ясно и кое от така въведените правни основания за определяне
на „намаления“ от исканата сума за подпомагане е приложено по отношение на
всяка една от заявените схеми и мерки – дали всички са приложени едновременно
или за всяка една схема и мярка са налице различни правни основания или
комбинация от тях. Липсата на фактически констатации и обвързаност на същите с
конкретното правно основание води до невъзможност да се установи начинът на
определяне на изложените в Таблица 1 „намаления“, респективно дали са налице
предпоставките за тяхното определяне, както и невъзможност да се извърши
проверка дали същите са правилно изчислени. При тези данни волята на
административния орган да наложи „намаление“ на исканите от кандидата суми за
подпомагане е останала напълно неясна. Таблица 2 от уведомителното писмо и поясненията
под нея също не могат да послужат като фактически и правни основания за
издаване на акта, тъй като в същата са отразени единствено извършени плащания
по дати и суми, без да се съдържат данни относно изчисляването на изплатените
суми, както и относно това за кои заявени площи и на какво основание е отказано
подпомагане.
Посоченото в писмото, че
общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП)
на данните в подаденото заявление за подпомагане, които са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване
на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Към
административната препика не е приложено доказателство, какво точно е
установено при извършените проверки и съпоставянето им с наличната информация.
Волята на административния орган не би могла да се установи и от придружаващите акта и приложени към административната преписка писмени доказателства, които по своето същество съдържат единствено подадените от жалбоподателя заявления за подпомагане, от които се установяват само заявените за подпомагане площи и избраните за подпомагане схеми и мерки, карти на блоковете на земеделското стопанство на жалбоподателя и сертификати, издадени от сертифицираща организация CERES, съдържащи описание на площите и на културите и очакваните добиви.
Съображения на
административния орган, въз основа на които са определени „намаленията“ на
заявената субсидия, евентуално биха могли да се изведат от представеното по
делото становище на заместник-изпълнителния директор /л. 7-10 от адм.
преписка/, в което е отразено, че в резултат на извършените административни
проверки са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за
кампания 2019 г. по заявление с УИН 03/140519/81624, като след преминаване на
процедурата за разрешаване на двойно заявените площи е установена недопустима
площ в размер на 0,01 ха поради липса на право на ползване. Посочено е, че при
административните проверки са установени недопустими за подпомагане площи в
размер на 0,93 ха спрямо площи в слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2019 година. В становището се сочи, че фактически основания за
издаване на уведомителното писмо се съдържат в Таблица 1 и Таблица 2 от същото
и обясненията на всяка колона под тях. Предвид изложените по-горе съображения
обаче съдът намира, че посочените таблици не съдържат нито фактически, нито
правни основания за издаване на акта.
Действително съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., на ОСГК на Върховния съд е допустимо мотивите към административния акт да бъдат изложени на по-късен етап, но извършването на това действие е ограничено във времето – най-късно със съпроводителното писмо, с което жалбата и административното производство се изпращат за разглеждане на горестоящия административен орган. В случая обаче се касае за писмено становище на административния орган, изразено по повод постъпилата в съда жалба срещу уведомителното писмо, а не за съпроводително писмо по изпращане на жалбата и преписката на по-горния административен орган. Уведомителното писмо не е обжалвано по административен ред пред Министъра на земеделието, храните и горите въпреки изрично посочената в него възможност за това. Поради обстоятелството, че становището е изготвено именно по повод постъпилата в съда жалба, същото не представлява излагане на мотиви към конкретен административен акт. По смисъла на цитираното тълкувателно решение е недопустимо административният акт да се мотивира във фазата на съдебното производство. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му, доколкото съдебното установяване е само за факти, приети за установени от административния орган. Наред с това за да се приеме, че мотивите са установими от съдържанието на други документи по преписката, то актът надлежно следва да препраща към тях, а в случая уведомителното писмо не препраща към нито един документ, било то представен с преписката или въпросното становище. Налага се извод, че изготвеното становище, макар и изхождащо от административния орган, издал уведомителното писмо, не може да санира липсата на мотиви в административния акт. В същия смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение № 570 от 18.01.2023 г. по адм. дело № 6186/2022 г.; Решение № 2766 от 23.03.2022 г. по адм. дело № 11944/2021 г.; Решение № 2895 от 29.03.2022 г. по адм. дело № 436/2022 година.
По идентични на гореизложените
съображения не може да се приеме, че мотиви за издаването на акта се съдържат в
депозирания от ответния административен орган писмен отговор на жалбата и в
приложените към него извадки от ИСАК за извършена окончателна калкулация по
съответните схеми/мерки. Както бе отбелязано, недопустимо е мотивирането на
административния акт едва във фазата на съдебното производство. Тези
доказателства би следвало да представляват част от административната преписка
по издаване на уведомителното писмо и да бъдат обсъдени от органа, като по този
начин допринесат за изясняване на неговата воля, което е в случая не е сторено.
Неизлагането на фактически и
правни основания препятства извършването на контрол за законосъобразност на
акта. Липсата на мотиви е тежък порок, който във всички случаи е самостоятелно
основание за отмяна на издадения административен акт /така и т. 2 от
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на Общото
събрание на съдиите на ВАС/, тъй като се отразява върху неговата действителност
и го прави незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 АПК.
Не са изяснени и фактите и обстоятелствата от значение за случая в нарушение на чл. 35 АПК. В производството пред административния орган не са събрани доказателства, обосноваващи извършеното намаление на поисканите суми. Не става ясно въз основа на какви информационни източници е базирано решението за намаление на сумите. Посочено е, че са извършени административни проверки на място, без обаче резултатите от тези проверки да са обективирани в конкретен документ. Едва в хода на съдебното производство са събрани доказателства, съдържащи значими за спорното право данни. Такива за заключенията по назначените по делото експертизи и събраните писмени доказателства, включително представените от административния орган извадки от ИСАК за извършена окончателна калкулация по съответните схеми/мерки и представените от трето, неучастващо по делото, лице – CERES GmbH, в които се сочи, че не земята, а продукцията на „О.Г.“ ООД е десертифицирана.
Неизлагането на конкретни
фактическите и правни съображения на органа, обусловили крайното му решение за
намаляване на сумите, и липсата на доказателства относно значимите за случая
факти и обстоятелства, опорочават издаденото уведомително писмо до степен на
неговата унищожаемост.
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е
незаконосъобразен – издаден при неспазване на изискването за форма поради липса
на мотиви /чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК/ и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на
относимите към конкретния казус факти и обстоятелства /чл. 35 АПК/ – основания
за оспорване по чл. 146, т. 2 и 3 АПК, поради което следва да бъде отменен.
Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от
съда, то на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписката следва да бъде изпратена
на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за
подпомагане с УИН 03/140519/81624 за кампания 2019 г. от „О.Г.“ ООД. Ако при
новото разглеждане на въпроса от административния орган се приеме, че следва да
бъдат намалени исканите от заявителя суми, трябва да бъдат изложени конкретни
фактически и правни съображения за извършеното намаление – установените факти
коя хипотеза на намаления покриват, по кои мерки и схеми, по какъв ред и в
какъв размер се определят намаленията, както и да бъдат приложени съответните
доказателства, обосноваващи извършените намаления.
При този изход на правния спор, а именно основателността на оспорването, и предвид направеното своевременно искане, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени действително направените по делото разноски, за които са представени доказателства, както следва: 50 лева – за заплатена държавна такса, 951 лева – за заплатени депозити за изготвяне на експертизи; 10 лева – заплатени такси за издаване на съдебни удостоверения; 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. С представения списък на разноските /л. 258 от делото/ се претендират 15 лева за заплатени такси за издаване на съдебни удостоверения, но доколкото по делото са налице доказателства за заплащането на два броя такива такси общо в размер на 10 лева, именно последната сума следва да бъде присъдена на жалбоподателя. Възражението на ответната страна за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно. Съгласно действащата понастоящем редакция на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. – ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г./ минималният адвокатски хонорар за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители е в размер на 800 лева, а според редакцията на нормата /изм. и доп. – ДВ, бр. 68 от 2020 г./, действала към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие /26.08.2021 г./ и заплащане на договорения адвокатски хонорар /09.09.2021 г./, минималният размер на адвокатското възнаграждение за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители е в размер на 500 лева. Съобразявайки цитираната правна регламентация и обстоятелството, че делото е с фактическа /събрани са множество доказателства, вкл. четири броя съдебни експертизи/ и правна /касае приложението на норми както на българското право, така и на правото на Европейския съюз/ сложност, както и реално осъществената адвокатска защита /направени са множество искания и са формулирани задачи към вещи лица за извършване на експертизи от различни области на науката/, съдът счита, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева не е прекомерно и следва да му бъде присъдено изцяло. В заключение дължимите в полза на жалбоподателя разноски, които ответната страна следва да бъде осъдена да заплати, са в общ размер на 1616 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-030-2600/4540 от 05.08.2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е оторизирана и изплатена субсидия по отношение на заявените от „О.Г.“ ООД схеми/мерки, базирани на площ, в подаденото от дружеството заявление за подпомагане с УИН 03/140519/81624 за кампания 2019 година.
ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 03/140519/81624 за кампания 2019 година, подадено от „О.Г.“ ООД, съобразно задължителните указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр. София да заплати в полза на „О.Г.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, кв. „***, сумата от 1616 /хиляда шестстотин и шестнадесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: