Р Е Ш
Е Н И Е № 186/2.11.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на 8 октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 272 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Д.А.С. ***, против Ревизионен акт № Р-02000218002289-091-001/27.02.2019г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение №
94/05.06.2019г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Бургас при ЦУ на НАП по отношение на установени дължими задължения
на жалбоподателя за данъци върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ,
както следва: Вид задължение: Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ:
|
Период |
Главница (лв.) |
Лихва (лв.) |
|
от 01.01.2011
г. до
31.12.2011 г. |
36 660.96
лв. |
25 463.09
лв. |
|
от 01.01.2012
г. до
31.12.2012 г. |
41 829.27
лв. |
24 763.58
лв. |
|
от 01.01.2013
г. до
31.12.2013 г. |
22 451.44
лв. |
11010.59
лв. |
|
от 01.01.2014
г. до
31.12.2014 г. |
7 045.32
лв. |
2 739.27
лв. |
Претендира се отмяна по съображения
за допуснати процесуални нарушения в хода на извършената ревизия, с ревизионния
акт се влошава положението, установено с ревизионния доклад досежно
задълженията за данъчен период 2011г., за погасени по давност главница и лихва
за 2011 и 2012г. и лихва за 2013 и 2014г., липса на мотиви, неправилно
приобщаване на доказателства от предходно ревизионно производство, погрешно
определяне на наличните парични средства в началото на ревизираните периоди.Претендират
се направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.А.С.
и ответната страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Бургас при ЦУ на НАП, редовно призовани, не се явяват и не изпращат
процесуални представители. Писмена защита е постъпила от адв.Б.
от САК-процесуален представител на жалбоподателя със становище за
незаконосъобразност на ревизионния акт, както следва: 1.В нарушение на
административно производствените правила е извършено приобщаване на материали и
доказателства, събрани в рамките на предходно ревизионно производство, като
липсват мотиви за невъзможност същите да бъдат повторно събрани.Протоколите за
приобщаване на доказателства не са съставени по установения ред и не са връчени
на жалбоподателя.2.Нарушено е изискването за паралелно извършване на ревизия на
съпрузи при режим на СИО.Обстоятелствата, че
жалбоподателя е в граждански брак с К. С. от 1983г. и отношенията между
тях са в режим на СИО, не са съобразени при изготвяне на паричните потоци на
жалбоподателя.3.Производството по установяване на задължения за данъци по реда
на ДОПК във връзка с чл.17 от ЗДДФЛ по отношение на главницата и лихвата за
2011 и 2012г. и лихвата за 2013г. и 2014г. е образувано след като са изтекли 5
години от изтичане на годината, в която е подадена или е следвало да
бъде подадена декларация.Приложима в случая е разпоредбата на чл.109, ал.1 ДОПК, поради което приходният орган не е имал право да образува ревизионно
производство за посочените периоди.Не се споделят доводите в тази връзка в
Решение №94/05.06.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас, като се
твърди, че със Заповед №02000218002289-020-001/18.04.2018г. е стартирано ново
ревизионно производство.4.В нарушение на закона положението на жалбоподателя е влошено
след подаване от негова страна на възражение срещу ревизионния доклад като
са установени задължения за 2011г. в
размер 36 660.96лв. главница и 25 463.09лв.Видно от РД са били
установени задължения за 2011г. в размер на 6736.49лв. главница и 4622.73лв.
лихва.5.Алтернативно, ако съдът приеме, че оспорения РА не е издаден в рамките
на ново ревизионно производство, се сочи че
ревизиращият орган не е съобразил задължителните за него указания,
дадени с отменителното Решение №71/02.04.2018г.на Директора
на Дирекция „ОДОП“-Бургас.Неправилно в оспорения РА не е отчетена констатацията
в отменителното решение, че от приложените към
преписката удостоверения от ОД на МВР-Ямбол със справки за преминаванията на
границата на РБългария за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2015г. от Д.С., С.А.
и К. С. при съпоставка на същите с датите в приемо-предавателните
протоколи за предоставяне на сумите от С.А. на Д.С., се установява
съответствие.От обжалвания РА не става ясно каква е съдбата на признатите на
стр.26 от РД средства на жалбоподателя от работни заплати, бонуси и др. такива
в общ размер 422 259лв.След като в РА се приема, че по банковата сметка на
жалбоподателя от тези суми са останали 206 642.47лв., следва извода, че
разликата 422 259лв.-206 642.47лв.(215 616.53лв.) следва да се
отнесе в приходната част като налични пари в брой към 01.01.2011г.Позовава
се и на заключението на вещото лице по
делото, според което за всеки от данъчните периоди жалбоподателят няма недостиг
на парични средства и това е установено както в основното, така и в
допълнителното заключение при всеки един от вариантите.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Със Заповед №РД-1/02.01.2018г. на
Директора на ТД на НАП-Бургас за периода 01.01.2018г.
до 31.12.2018г. са оправомощени органи по приходите,
които да издават заповеди за възлагане на ревизии.В раздел І, т.4 от заповедта
е включена В.Х.Р. - Началник-сектор „Ревизии“.Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № №02000218002289-020-001/18.04.2018г.,
Заповед за изменение на Заповед за възлагане на
ревизия № № Р-02000218002289-020-002 / 28.09.2018 г., Заповед за
изменение на Заповед за възлагане на
ревизия № № Р-02000218002289-020-003 / 29.10.2018 г., и Заповед за изменение на Заповед за
възлагане на ревизия № №
Р-02000218002289-020-004 / 28.11.2018 г., всички на В.Х.Р. - Началник-сектор при ТД на
НАП-Бургас, е извършена ревизия на Д.А.С., ЕГН **********, за задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011-31.12.2014 година.
Ревизията е възложена на : 1. Г.Р.П. - Главен инспектор по приходите
(ръководител на ревизията) 2. А.А.К. - Старши
инспектор по приходите, които са изготвили Ревизионен доклад №
Р-02000218002289-092-001 / 28.01.2019 г.В същия се съдържа паричен поток на
средствата за всеки данъчен период, от който са вписани: в колона 2
„Парични средства в началото на данъчния период“, колона 3 „Постъпления“, колона 4
„Разходи“ и колона 5“ Парични средства в
края на данъчния период“.
От изготвения паричен поток за отчетната
2011 година е формирана констатация за несъответствие между получените доходи и
направените разходи. Установено е превишение
/к.2+к.3-к.4-к.5/ като отрицателна
величина в размер на -67 364.96лв. и е счетено, че към 31.12.2011г.
задълженото лице има недостиг на средства 67 364.96лв..Прието е, че тези
средства задълженото лице не може да докаже документално, поради което същите
се приемат като реализирани доходи от други източници, облагаеми съгласно
чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, които не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за
2011г.Изчислен е данък в размер на 6736.49лв.(10% върху ДО 67 364.96лв.) и на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други
подобни държавни вземания(ЗЛДТДПДВ) е изчислена лихва от 01.05.2012г. до
28.01.2019г. в размер на 4622.73лв.
От изготвения паричен поток за
отчетната 2012г. е формирана констатация
за несъответствие между получените доходи и направените разходи. Установено е превишение /к.2+к.3-к.4-к.5/ като отрицателна величина в размер на
-435 401.71 лв. и е счетено, че към
31.12.2012г. задълженото лице има недостиг на средства 435 401.71 лв. Прието е, че тези средства задълженото лице
не може да докаже документално, поради което същите се приемат като реализирани
доходи от други източници, облагаеми съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, които не са
декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012г.Изчислен е данък в размер на
43 540.17лв..(10% върху ДО
435 401.71лв.) и на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ
е изчислена лихва от 01.05.2013г. до 28.01.2019г. в размер на 25413.60лв.
От изготвения паричен поток за
отчетната 2013г. е формирана констатация
за несъответствие между получените доходи и направените разходи. Установено е превишение /к.2+к.3-к.4-к.5/ като отрицателна величина в размер на
–224 562.92лв. и е счетено, че към 31.12.2013г. задълженото лице има
недостиг на средства 224 562.92лв..Прието е, че тези средства задълженото
лице не може да докаже документално, поради което същите се приемат като
реализирани доходи от други източници, облагаеми съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ,
които не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013г.Изчислен е данък в
размер на 22456.29лв.(10% върху ДО
224 562.92лв.) и на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1
ЗЛДТДПДВ е изчислена лихва от 01.05.2014г. до 28.01.2019г. в размер на 10825.81лв.
От изготвения паричен поток за
отчетната 2014г. е формирана констатация
за несъответствие между получените доходи и направените разходи. Установено е превишение /к.2+к.3-к.4-к.5/ като отрицателна величина в размер на
–73319.41лв. и е счетено, че към 31.12.2014г. задълженото лице има недостиг на
средства 73319.41лв..Прието е, че тези средства задълженото лице не може да
докаже документално, поради което същите се приемат като реализирани доходи от
други източници, облагаеми съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, които не са декларирани
в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г.Изчислен е данък в размер на 7331.94лв лв.(10%
върху ДО 73319.41лв.) и на основание
чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 ЗЛДТДПДВ е изчислена лихва от 01.05.2015г. до
28.01.2019г. в размер на 2789.61лв.
Предложени са за установяване
изчислените суми за данък и лихва за всеки един от четирите данъчни периода.
Срещу РД е подадено възражение от Д.С.
с вх.№94-00-198 от 13.02.2019г. за изтекла погасителна давност по чл.109 от ДОПК и по чл.171 от ДОПК, за нарушение по чл.114 ДОПК – ревизията е продължила
повече от три месеца и срокът за това е удължен без да е изпълнена процедурата
по чл.114, ал.4 ДОПК, в нарушение на административно-производствените правила
са приобщени доказателства от други данъчни
производства като протоколите не са съставени в съответствие с чл.50 ДОПК, неправилна е установената фактическа обстановка във връзка с определянето
на приходите и разходите като се сочат конкретни съображения за това, че лицето
е в режим на СИО с К. С., но това обстоятелство не е намерило отражение в
паричните потоци, че са получени заеми от дъщерята С.А., от бащата А.К.-непризнати
като доходи, неправилно са отразени и доходите от заплати, бонуси и др. такива
само до размера на наличните по банкови сметки средства, не е обсъдено и
обстоятелството, че лицето е ползвало банкови сейфове и не е изяснено какви
средства са били съхранявани в тях.
С Ревизионен акт №
Р-02000218002289-091-001 / 27.02.2019 г. , изд.от В.Х.Р. (на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията) и Г.Р.П. (на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията) са установени за лицето Д.А.С. дължими
задължения за данъци върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и лихва
по ДОПК, както следва:
|
Период |
Главница
(лв.) |
Лихва
(лв.) |
|
2011
г. |
36660,96 |
25463,09 |
|
2012
г. |
43540,17 |
25776,46 |
|
2013
г. |
22456,29 |
11012,96 |
|
2014
г. |
7331,94 |
2850,71 |
Възражението на жалбоподателя е
прието частично за основателно-направени са корекции на началното салдо за
2011г.(Налични парични средства в банкови сметки- 206 487.97).Установеният
резултат в края на данъчния период за 2011г. - недостиг в размер на 366
606.96лв., е следствие на корекцията на началното салдо по банковите сметки и
съответно крайното салдо на същите. Начислен е данък в размер на 36 660,96 лв.
Установеният резултат в края на
данъчния период за 2012г. съвпада с този по РД- недостиг на парични средства в
размер на 435 401.71 лв. Начислен е данък в размер на 43 540.17 лв.
Установеният резултат в края на
данъчния период за 2013г. съвпада с този по РД- недостиг на парични средства в
размер на 224 562,92 лв. Начислен е данък в размер на 22456,29лв.
Установеният резултат в края на
данъчния период за 2014г. съвпада с този по РД- недостиг на парични средства в
размер на 73 319,41 лв. Начислен е данък в размер на 7331,94лв.
Извършена е корекция на дължимите
лихви, изчислени към 27.02.2019г.(датата на РА).
Срещу Ревизионен акт № Р-02000218002289-091-001
/ 27.02.2019 г. Д.А.С. е подал жалба до Директора на
Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП с възражения, идентични с изложените в
жалбата до съда - че с РА се влошава
положението, установено с РД досежно задълженията за
данъчен период 2011г., за погасени по давност главница и лихва за 2011 и 2012г.
и лихва за 2013 и 2014г., липса на мотиви, неправилно приобщаване на
доказателства от предходно ревизионно производство, погрешно определяне на
наличните парични средства в началото на ревизираните периоди, не са спазени
указанията, дадени с предходното отменително решение
на Директора на Дирекция ОДОП Бургас. По жалбата е налице произнасяне с Решение
№94/05.06.2019г. от Директора на Дирекция ОДОП Бургас. С решението е прието, че
обхватът на ревизията на Д.А.С. е за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 до
31.12.2014г.Обжалваната ревизия е повторна и в изпълнение на указанията, дадени
в отменително Решение №71/02.04.2018г. на Директора
на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП.В процеса на ревизионното производство е
извършена съпоставка на доходите на лицето с извършените от него разходи, в
резултат на което е установено превишение на
разходите.
Изложените мотиви по възраженията в
жалбата са следните:
1.1.Направеното
предложение с РД за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
2011 е 6736.49лв.Вследствие на възражение от ревизираното лице е направена проверка
на паричните средства по банкови сметки,
коригирано е началното салдо към 01.01.2011г.(от
505729.97лв на 206487.97лв.), поради което и превишението
на разходите става 366 606.96лв. и е начислен данък върху тази основа.Съгласно
чл.117, ал.2, т.8 от ДОПК с ревизионния доклад се прави предложение за
установяване на задълженията, а съгласно чл.118, ал.1, т.1 от ДОПК задълженията
се установяват с ревизионния акт, т.е. с РД не се установяват задължения, при
което не може да се влоши положението на ревизираното лице с РА.
1.2.С РА не са обсъдени всички
възражения на ревизираното лице против РД, но това не е самостоятелно основание
за отмяна на РА, тъй като лицето разполага с възможност да го обжалва по реда на чл.152 и следв.
от ДОПК.
1.3.По възражението за изтекла
давност по чл.109 от ДОПК е взето предвид, че ревизираният период е 01.01.2011г.-31.12.2014г., обжалваният ревизионен акт е
повторен за същия вид данък и период, издаден след отмяна на РА
№Р-02002816005639-091-001/15.01.2018г. с Решение №71/02.04.2018г. на Директора
на Дирекция ОДОП.Не е образувано ново ревизионно производство, а е продължено
първоначално образуваното, чието начало е било поставено с връчването на Заповед
за възлагане на ревизия №Р02002816005639-020-001/15.08.2016г., връчена на 17.10.2016г.,
т.е преди изтичане на срока по чл.109, ал.1 от ДОПК.
1.4.По възражението за изтекла
погасителна давност на задълженията във вид на главница и лихва за 2011 и
2012г., и за лихва за 2013 и 2014г., на осн. чл.171
от ДОПК, са изложени съображения, че за лихвите е относима
същата 5-годишна давност, както вземанията за данъци по арг.
от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК, т.е лихвите върху публични вземания(каквито са
данъците) също са публични вземания.
Според чл.171, ал.1 ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок.Давността за задълженията е започнала да тече от 01.01.2013г.
и изтича на 01.01.2018г., но ако не е налице спиране
или прекъсване на давността.В тази връзка е счетено, че са налице основанията
по чл.172, ал.1, т.1, т.4 и т.5 от ДОПК - давността е спряла да тече на осн. чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК за една година от датата на
връчване на Заповед за възлагане на ревизия
№Р02002816005639-020-001/15.08.2016г.(17.10.2016г.) до 17.10.2017г.; давността
е спряла да тече на осн. чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК за
срока на обжалване на акта, с който е установено задължението, т.е. от подаване
на жалбата срещу първия РА(30.01.2018г.) до датата на отменителното
решение на Директора на Дирекция ОДОП(02.04.2018г.);на осн.
чл.172,ал.1, т.5 от ДОПК давността е спряла с налагането на обезпечителни
мерки-налице е позоваване на постановление №С170028-023-000795/06.03.2017г. за
налагане на предварителни обезпечителни мерки за възбрана върху недвижими имоти(вписано
в СП-Ямбол на 07.03.2019г.), за запори върху суми по банкови сметки(Сосиете Женерал Експресбанк е потвърдила запорно
съобщение на 06.03.2017г., УниКредит Булбанк е потвърдила
запорно съобщение на 16.03.2017г., Райфайзенбанк – на
17.03.2017г., Алианц банк
България – на 17.03.2017г., ОББ – на 17.03.2017г.).Действието на
обезпечителните мерки е било продължено с определения на Административен съд
Ямбол по ч.адм.дело 171/2017; ч.адм.дело
380/2017;След отмяната на РА №Р-02002816005639-091-001/15.01.2018г. с Решение
№71/02.04.2018г. на Директора на Дирекция ОДОП наложените обезпечителни мерки
са били отменени от 25.04.2018г.При тези обстоятелства давността е спряла да
тече от 06.03.2017 до 25.04.2018г.
В заключение, на трите основания по
чл.172, ал.1, т.1, т.4 и т.5 от ДОПК - давността е спряла да тече от
17.10.2016г. до 25.04.2018г.Към издаването на обжалвания РА№ Р-02000218002289-091-001
/ 27.02.2019 г. са изтекли 4г8м18дни, т.е. 5-годишният давностен
срок по чл.171, ал.1 от ДОПК за задълженията за 2011г. не е изтекъл, аналогично
не е изтекъл и за следващите 2012, 2013, 2014г.
1.5.По възражението, че ревизията е
продължила повече от пет месеца, без да е спазен редът по чл.114, ал.4 от ДОПК
е изразено становище, че 5-месечният срок е спазен. Със заповедта за възлагане
на ревизия, връчена на 30.07.2018г. е определен срок два месеца, впоследствие
удължен със ЗИЗВР от 28.09.2018г., ЗИЗВР от 29.10.2018г и със ЗИЗВР от
28.11.2018г-крайният срок, определен с последната ЗИЗВР от
28.11.2018г(28.12.2018г.), т.е. пет месеца от започването й е спазен, при което
ревизиращият екип не е установил обстоятелства за прилагане на чл.114, ал.4 ДОПК.
1.6.По отношение на приобщаването на
документи от друго ревизионно производство в противоречие с чл.50 от ДОПК е
счетено, че документите които са приобщени са от предходната ревизия отменена с
решение на горестоящия орган, т.е. става въпрос за
продължаване на първоначално образуваното ревизионно производство и не е
необходимо непосредствено събиране на същите доказателства.
1.7.По отношение на възражението, че
е следвало да бъде водено паралелно производство на ревизираното лице и на
съпругата му, се сочи, че на К.Б.С.е извършена ревизия, завършила с РА №
Р-02002816005640-091-001/15.01.2018г., обжалван пред Административен съд
Бургас, като при извършване на ревизията на Д.С. констатациите на ревизиращите
органи са съобразени с тези, направени при ревизията на съпругата му.
2.Относно прилагането на ЗДДФЛ
2.1.Относно наличните парични
средства в брой към 01.01.2011г.
В хода на ревизията, ревизираното
лице е дало обяснения, е към 01.01.2011г. разполага с
974 104лв., с източници: приходи от работни заплати след приспадане на
разходи на живот в размер на 422259лв.; получен заем от С.А.(дъщеря) в размер
на 448500лв. и получен заем от А. С.(баща) в размер на 103345лв.
Ревизиращият екип не оспорва
наличието на спестявания на лицето от работни заплати, бонуси и др.такива, но
приема, че те са до размера на наличните средства по банковите му сметки, тъй
като не е представило доказателства нито за размера, нито за съхраняването им.
Относно получените средства като
заем от С.А. в общ размер 448500лв. за периода до 01.01.2011г.
е прието, че доходите на същата през 2007, 2008, 2009 са по-малко от дадените
заеми, а за 2010г. доходът превишава минимално дадения заем с 5540.70лв.Относно
соченият източник на средства за С.А. стипендия в размер на 17800 британски
лири е прието, че това са средства за покриване на нейните разходи за обучение
и живот, касаят периоди преди 2007г., поради което са неотносими.
Относно соченият източник на средства за С.А.-заем в размер на 160000британски
лири, даден на 02.01.2007г. в брой от Р.Д. от Ш. Л., независимо че е представен
договор за заем и споразумение за предаване от 02.01.2007г. и декларация от Р.Д.
от 30.04.2018г., подписана от консулската служба на РБългария
в Л.-прието е, че документите са с характер на частни документи и нямат
достоверна дата.На представените приемо-предавателни
протоколи за получените заеми от С.А. липсва реквизит за място на предаване на
парите, те също се ценят като частни документи.Във връзка с твърдението на
жалбоподателя, че сумите са предавани на него или на съпругата му на различни
летища и са носени в България от него и от членове на семейството му е прието,
че приложените удостоверения от
ОДМВР-Ямбол със справки за преминавания на границата на РБългария
за периода 01.01.2006г. до 31.12.2015г. от Д.С., С.А. и К. С. не удостоверяват предаването на парите.В заключение
е формиран извод за правилна преценка от страна на ревизиращия екип, че С.А. не
е имала възможност на предоставяне на заемите, както и че липсват документи с
достоверни дати за предаването на парите.
Ревизиращият екип е приел като налична
сума в брой в началото на ревизирания период само получен заем от А. С.(баща)
на 05.05.2010г.в размер на 103345лв., като тази сума
е намалена със сума за издръжка и живот на бащата в размер на 3000лв.Посочено
е, че намалението от 3000лв. е близко до статистическите данни за издръжката на
лице средно за област Ямбол за 2010г.(2877лв.), поради което не е налице
основание за корекция.
Като неоснователно е прието и
възражението, че ревизираното лице е имало в началото на всеки ревизиран период
средства в брой, съхранявани в сейфове и лична метална каса, тъй като конкретни
доказателства за налични такива пари не са представени.Поради установен
недостиг на парични средства за 2011г., началното салдо към 01.01.2012, към 01.01.2013 и към 01.01.2014г. правилно е прието за 0лв.
2.2.Относно
установените доходи/приходи.
По отношение на дадени заеми от С.А.
на Д.С. през 2011г. в размер на 117000лв., през 2012г. в размер на 78000лв.,
през 2013г. в размер на 195000лв., през 2014г. в размер на 97500лв.
ревизиращият екип е установил, че доходите на С.А. не са достатъчни да покрият
сумите на заемите след съобразяване на разходите за живот във В..Единствено
през 2012 и 2014г. С.А. е разполагала със свободни средства, с които да
предостави заем, като пред тези години Д.С. е превеждал на дъщеря си суми-
3705лв.през 2012г. и 28565.80лв. през 2014г.
За паричния поток 2012г. е прието,
че следва да се добави в приходната част сумата от 17109лв., получена от Д.С.
по разплащателна сметка в Алианц Банк
България и представляваща възстановени парични вноски в „ДИКС 2001“ ЕООД, а в
паричния поток за 2013г. в приходната част следва да намери приложение сумата
от 48.50лв. от продажба на поземлен имот в с.**, съсобствен
между Д.С. и съпругата му.
2.3.По отношение на направените
разходи
Определена е сума като ежегоден
разход за издръжка и живот на бащата на ревизираното лице А. С. К. в размер на
3000лв.Счита се, че с договора за паричен заем между А. С. К. и Д.А.С.
заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемополучателя
сумата 102 345лв., а заемополучателят се
задължава срещу получената сума да се грижи и за обслужва заемодателя до
неговата смърт.Това условие предполага извършването на разходи от страна на Д.С.,
като сумата от 3000лв. е в размер по-малък от статистическите данни за общ
разход средно на лице за област Ямбол за 2011, 2012, 2013 и 2014г., поради
което няма основание за корекция.
Прието е, че правилно са определени
разходите на ревизираното лице за комунални услуги, данъци, осигуровки,
застраховки, вноски в „ДИКС 2001“ ЕООД.
При преглед на паричния поток за
2014г. в частта на върнати заеми от Д.С. е установено основание за корекция на
сумата от 37341лв., като тя следва да се коригира на 34474.80лв. съобразно
преведените суми от Д.С. от негова банкова сметка ***.
Вследствие на описаните като
необходими корекции в приходната и разходната част, решаващия орган приема, че
като краен резултат, установените
превишения на разходите по години са както следва: за
2011г.-366606.96лв.; за 2012г.-418292.71лв.; за 2013г.-224514.42лв.; за
2014г.-70453.21лв., и въз основа на тези суми изменя РА, като го потвърждава за
установените задължения на Д.А.С. за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ както следва:
|
Период |
Главница (лв.) |
Лихва (лв.) |
|
от 01.01.2011
г. до
31.12.2011 г. |
36 660.96
лв. |
25 463.09
лв. |
|
от 01.01.2012
г. до
31.12.2012 г. |
41 829.27
лв. |
24 763.58
лв. |
|
от 01.01.2013
г. до
31.12.2013 г. |
22 451.44
лв. |
11010.59
лв. |
|
от 01.01.2014
г. до
31.12.2014 г. |
7 045.32
лв. |
2 739.27
лв. |
РА е отменен частично за установените
задължения на Д.А.С. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
както следва:
|
Период |
Главница (лв.) |
Лихва (лв.) |
|
от 01.01.2012
г. до
31.12.2012 г. |
1710.90
лв. |
1012.88
лв. |
|
от 01.01.2013
г. до
31.12.2013 г. |
4.85 лв. |
2.37 лв. |
|
от 01.01.2014
г. до
31.12.2014 г. |
286.62 лв. |
111.44 лв. |
Срещу
Ревизионен акт № Р-02000218002289-091-001/27.02.2019г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта, в която е потвърден
с Решение № 94/05.06.2019г. на Директор на Дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП,
Д.А.С. е подал жалба до Административен съд Бургас, регистрирана с
вх.№04-Д-Ж-69#5/01.07.2019г. в Дирекция“ОДОП“-Бургас, ЦУ на НАП, като жалбата е
била изпратена по пощата на 27.06.2019г. С Определение №1440/09.07.2019г. по адм.д.№1569/2019г. Административен съд Бургас е изпратил
делото по подсъдност на Административен съд Ямбол съобразно постоянния адрес на
жалбоподателя.
При разглеждане на делото от
Административен съд Ямбол, решаващият орган е възразил, че жалбата е
просрочена, тъй като Решение № 94/05.06.2019г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП е било
връчено чрез пълномощник на Д.А.С. от пощенски оператор като пратка с баркод 5100016135225 на 11.06.2019г.В тази връзка е
представено потвърждение от „М и БМ Експерс“ООД
изх.№19-481/26.07.2019г.(л.636 от делото). С
Разпореждане № 477/19.8.2019г. съдът е указал на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас, че следва
да представи доказателства за това, че пратка с баркод
5100016135225 от „М и БМ Експрес“ ООД с регистрирани подател ДОДОП БУРГАС и
получател Д.А.С., получена на 11.06.2019г. от С. С., е със съдържание Решение
№94/05.06.2019г. на Директор на Дирекция ОДОП-Бургас, на кой адрес е връчена и
в какво качество лицето С. С. я е получило.В тази връзка по молба на Директор
на Дирекция ОДОП-Бургас, на основание чл. 192 ГПК, съдът е задължил пощенски
оператор „М и ВМ експрес“ ООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция ***-трето
неучастващо в делото лице, в 7 дневен срок да представи на хартиен носител
заверено копие от поддържания регистър, удостоверяващ връчването на пратките,
за пратка с баркод 5100016135225 и заверено копие
на товарителница или друг документ,
удостоверяващ връчването на пратката. Постъпил е отговор от пощенски оператор
„М и БМ експрес“ ООД с вх.№ 2394/28.10. 2019г., че пратка с бар код № 5100016135225
е с подател ДОДОП-Бургас и получател Д.С.-*** е получена на 14.06.2019г. от
лицето С. С., представило пълномощно. Товарителница не е представена.
С оглед на представения отговор от
пощенски оператор „М и БМ експрес“ ООД с вх.№ 2394 от 28.10.2019г. и датата на изпращане
на жалба с вх.№04-Д-Ж-69#5/01.07.2019г. в Дирекция“ОДОП“-Бургас, ЦУ на НАП, по
пощата – 27.06.2019г.(л.16 от делото) и предвид обстоятелството, че по делото
товарителница за връчване на пратка с бар код № 5100016135225 не се представи, съдът
приема, че не е налице просрочие на жалбата. Същата е подадена от неблагоприятно
засегнато лице от Ревизионен акт № Р-02000218002289-091-001/27.02.2019г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, в потвърдената му част с
Решение № 94/05.06.2019г. на Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП, при което е допустима за
разглеждане.
По същество съдът счита жалбата за
основателна по следните съображения:
Проверката за законосъобразност на
оспорения в настоящото производство ревизионен акт е съобразно разпоредбата на
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, според която съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
І.Обжалваният ревизионен акт е
издаден от компетентни органи по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК - В.Х.Р. (на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията) и Г.Р.П. (на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията). Всички актове в
ревизионното производство – заповед за възлагане на ревизия(ЗВР), последващи заповеди за изменение на ЗВР, ревизионен доклад и ревизионен акт са
издадени от органи по приходите, създадени като електронен документ и подписани
с електронен подпис. По отношение на същите, с оглед на установената фикция по
чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, писмената форма се смята за спазена. Не се установява и липса на
задължителен реквизит на РА, съобразно предвидените в чл.120, ал.1, т.1-т.8 от ДОПК – РА съдържа името и длъжността на органите, които го издават; номер и
дата; данни за ревизираното лице; обхват на ревизията и изложение на
обстоятелствата от значение за извършването й; мотиви; разпоредителна част,
пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; подписи на органите по
приходите, които са го издали.Към ревизионния акт е приложен ревизионен доклад,
подписан от длъжностните лица, на които е възложено извършването на ревизия.
ІІ.С РА не е обсъдено в цялост подаденото
възражение на ревизираното лице срещу РД, но конкретни мотиви за неговата частична основателност
са изложени в решението на Директора на Дирекция ОДОП-Бургас, в тази връзка съдът счита, че не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя в хода на ревизионното производство.Не е налице
и съществено процесуално нарушение във връзка с приобщаването на доказателства
от предходното ревизионно производство, завършило с РА
№Р-02002816005639-091-001/15.01.2018г., отменен с Решение №71/02.04.2018г. на
Директора на Дирекция ОДОП, както и от ревизионното производство на " ДИКС
2001" ЕООД ЕИК-********* образувано със ЗВР № Р-02002815010743-020-
001/22.05.2015 г. - тези доказателства са известни на Д.А.С., като в първото
ревизионно производство същият е участвал в качеството на ревизирано лице, а
приобщените от ревизионното производство на "ДИКС 2001" ЕООД
ЕИК-********* във връзка с Искане № Р-02002815010743-040-003/23.03.2016 г. за
предоставяне на документи и писмени обяснения от Д.А.С. с цел изясняване
произхода на внесените от него в касата на дружеството средства, включително и
договори за заеми, декларации, ПКО, РКО, е предоставил в качеството си на
управител на дружеството.
ІІІ.Възраженията на жалбоподателя за
това, че част от установените задължения са погасени по давност, съдът също
счита за неоснователни.В тази връзка споделя доводите на решаващия орган,
изложени в т.1.3 и т.1.4 на Решение № 94/05.06.2019г., описани в констативната
част на настоящото решение по-горе, те са основани на представените писмени
доказателства от публичен изпълнител в ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол по искане
на Директора на Дирекция“ОДОП“-Бургас с писмо вх.№04-Д-Ж-69#4/05.06.2019г. и на
приобщени от предходната ревизия.Обобщено съдът приема, че: 1.Не е изтекъл
срокът за образуване на производство за установяване на задължения за данъци
съобразно чл.109, ал.1 от ДОПК, начало на ревизията е било поставено с
връчването на Заповед за възлагане на ревизия №Р02002816005639-020-001/15.08.2016г.,
на 17.10.2016г., декларация за данък върху доходите на физически лица за
задължения за 2011г. е следвало да бъде подадена през следващата 2012г. в срок
до 30 април, т.е. към 17.10.2016г. не са изтекли 5 години от изтичането на
годината, в която е следвало да бъде подадена декларация, начало на този срок е
01.01.2013г.;2.Според чл.171, ал.1 от ДОПК,
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение.Тази разпоредба е относима
за случаи, при които давността не е спирана или прекъсвана. В случая приложила
е давността по чл.171, ал.2 от ДОПК- с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.
Начало на този срок за задълженията за 2011 г. е 01.01.2013г.,
край на този срок е 01.01.2023г., т.е. вземанията за
целия период 2011-2014г. не са погасени, безспорно по делото са налице
доказателства за спиране и прекъсване на давността, описани в т.1.4 от Решение
№ 94/05.06.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП.Правилно е и становището на
Директора на Дирекция ОДОП за това, че лихвата върху данъци също е публично
задължение по арг. от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК.
ІV.Не е налице нарушение на
сроковете, определени за извършване на ревизията по чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК, първоначалният срок за извършване на ревизията е до три месеца и започва
да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане, този срок може да
бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа,
възложил ревизията. Заповед за възлагане на
ревизия № №02000218002289-020-001/18.04.2018г. е връчена на 30.07.2018г.,
последният определен срок със ЗИЗВР № Р-02000218002289-020-004 / 28.11.2018 г.
е 28.12.2018г.Съобразно този последен срок не е спазен срокът за изготвяне на
ревизионен доклад – чл. 117, ал.1 от ДОПК предвижда, че ревизионният доклад се
съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането
на срока за извършване на ревизията. Ревизионен доклад № Р-02000218002289-092-001
е с дата 28.01.2019 г., т.е. един месец след срока за извършване на ревизията.
Независимо от това съдебната практика приема, че срокът по чл.117, ал.1 от ДОПК е инструктивен
и изтичането му не преклудира правомощието на
ревизиращия орган да състави ревизионен доклад, изтичането му се отразява
единствено на годността на събраните след този момент доказателства.В случая
приобщаването на доказателства от органите по приходи е до 21.12.2018г., това е
отразено в от РД раздел II. ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ, т.е. събирането на
доказателства е в рамките на определения срок за завършване на ревизията.
V.Като основателни съдът счита
възраженията на жалбоподателя за необоснованост на ревизионния акт.
На първо място съдът счита, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява във следното:
Видно от РД раздел II. ПРОЦЕСУАЛНИ
ДЕЙСТВИЯ, предприети са действия за установяване на задължения на РЛ по особен
ред: На основание чл.124, ал.1 от ДОПК е издадено Уведомление
№ Р – 02000218002289-113- 001/19.12.2018 г.Същото не е връчено на ЗЛ. На
основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК е издадено Уведомление № Р –
02000218002289-139- 001/19.12.2018 г.Същото не е връчено на ЗЛ.Уведомленията са
налични на л.577-581 от делото.Според особените
правила за ревизии, предвидени в чл.124 от ДОПК, когато органът по приходите
установи наличие на обстоятелства по чл.
122, ал. 1, той уведомява ревизираното лице,
че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред, и му определя срок за
представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде
по-кратък от 14 дни. Уведомление № Р – 02000218002289-139- 001/19.12.2018 г.,
както и Уведомление № Р – 02000218002289-139- 001/19.12.2018 г. безспорно не са
връчени на ревизираното лице, това е видно от разписката към същите, които не
са попълнени.Към РД е приложено и искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задълженото лице Д.А.С. №
Р-02000218002289-040-002/19.12.2018г. за представяне на Декларация по чл.124 ДОПК, което отново не е връчено, видно от разписката към същото(л.140-141 от
делото).С оглед на това ревизираното лице е било лишено от възможността да
изпълни задължението си по чл.124, ал.3 от ДОПК-при установяване на
обстоятелство по чл.
122, ал. 1 ревизираното лице е длъжно да
декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички
източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или
на безвъзмездно финансиране и техния размер с декларация по образец, утвърден
от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. На ревизираното
лице не са били разяснени правата му за защита, нито е била предоставена
възможност за представяне на доказателства. По арг.
от чл.
124, ал. 2 ДОПК в тежест на администрацията е да
установи юридическите факти, представляващи основания по чл.
122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по
особения ред, като условие за процесуалното предимство на презумпцията за
достоверност на констатациите в ревизионния акт. В случая не се сочи конкретно
основание по чл.122, ал.1 от ДОПК, но констатацията както в РД, така и в РА, че
за всеки един от данъчните периоди ревизираното лице има недостиг на средства,
би могла да се квалифицира като основание по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК
(декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период) или по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК( налице са данни за
укрити приходи или доходи). Органите по
приходите приемат, че в края на всеки от ревизираните периоди лицето има
недостиг на парични средства, които задълженото лице не може да докаже
документално, поради което ги считат за реализирани доходи от други източници
облагаеми съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, които не са декларирани в ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ. Констатациите за недостиг на средства
и че ревизираното лице не е доказало документално доходите си в РА съдът
счита за недостоверни и необосновани, по аргумент за допуснато съществено
процесуално нарушение-неизпълнение на задължението на органа по приходите по чл.124, ал.1 от ДОПК, което е препятствало
изпълнението на задължението на ревизираното лице по чл.124, ал.3 от ДОПК.
Както се посочи по-горе,
ревизираното лице е било лишено от възможността да изпълни задължението си по
чл.124, ал.3 от ДОПК да декларира доходите си и да представи доказателства след
като органите по приходите са приели, че задълженията ще бъдат определени по
чл.122 от ДОПК. С оглед на това съдът счита, че всички доказателства,
ангажирани от жалбоподателя пред съда, са допустими и това са доказателства,
които лицето е било лишено да представи в ревизионното производство.Те сочат за
необоснованост на обжалвания РА.Изводите, че е налице недостиг на парични средства
на ревизираното лице, както и този, че целият недостиг на средства представлява
реализирани доходи от други източници облагаеми съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ,
които не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФ, не съответстват на събраните по
делото доказателства.
В хода на съдебното производство е
назначена съдебно-икономическа експертиза, със задача вещото лице да изготви
паричен поток на средствата за ревизирания период от 01.01.
2011г. до 31.12.2011г.; 01.01.2012г. до 31.12.
2012г.; 01.01. 2013г. до 31.12. 2013г.; 01.01. 2014г. до 31.12.2014г., да извърши анализ и да
даде заключение налице ли е недостиг на
средства за всеки от ревизираните периоди. По делото е представено писмено
заключение от 04.03.2020г. на вещото лице Р., изслушано в с.з. на 23.06.2020г.,
след което на същата е дадена възможност за отстраняване на технически грешки в
представеното писмено заключение и е поставена допълнителна задача за изготвяне
на вариант на заключение. Вещото лице Р. е представила допълнително заключение
на 29.09.2020г., второ изслушване на вещото лице Р. е извършено в о.с.з.на
08.10.2020г., като вещото лице е дало крайно заключение, че за нито един от
ревизираните периоди за жалбоподателя не е налице недостиг на средства.
Вещото лице Р. е заявила пред съда,
че поддържа в констативно-съобразителната му част писменото заключение от
04.03.2020 г. В Раздел ІІІ от същото са посочени документите, които е ползвала,
и фактите и обстоятелствата, които са изяснени въз основа на тях. За изготвяне
на заключението са използвани доказателствата по делото, информация от
Националния статистически институт, от службата на Националната статистика на В.,
удостоверения от МВР, сектор „Пътна полиция“, справки от Българска народна
банка, справки от Търговския регистър, справки от Националния осигурителен институт,
нотариални актове, фактури, талони, договори, извлечения от банкови сметки. Поддържа
крайния извод, който е формирала, както първоначално, така и с допълнителното
си заключение, че за всеки един от четирите данъчни периода за жалбоподателя няма
недостиг на парични средства.
При оценката на заключението на
вещото лице съдът взе предвид следното:
1.Спорно по делото е дали С. Д.А. е
предоставила в заем средства на баща си Д.С. през периода 2007-2013г., имала ли
е възможност за това и трябва ли тези средства да намерят отражение в паричните
потоци на Д.С.. Органите по приходите отричат тези обстоятелства.
За доходите на С. Д.А. е изготвено
Приложение 1 към заключението от 04.03.2020г., според което С. Д.А. към 2007г. има доход във В.(приравнен
в лева) 38218.93лв., към 2010г.-254644.99лв. и към 2014г.-982247.71лв.В
Приложение 3 към заключението са описани разходите за живот на С. Д.А. във В.(приравнени
в лева), общо за периода 2007-2014г.са на стойност 230290.50 лв. Паричен поток
на средствата на С. Д.А. за 2007-2014г. е изготвен като Приложение 13 към
заключението. С допълнителното си заключение вещото лице е представило
коригирани Приложения 1.1, 3.1,13.1 след отстраняване на технически грешки,
които поддържа. Според данните в Приложение 1.1 към заключението, С. Д.А. към
2007г. има доход във В.(приравнен в лева) 35834лв., към 2010г.-239224.13лв. и
към 2014г.-978240.52лв.. Данните в Приложение 3.1 - разходи за живот на С. Д.А.
във В.(приравнени в лева), общо за периода 2007-2014г.са на стойност
223351.09лв.
В Приложение 13 към заключението от
04.03.2020г. са направени парични потоци на средствата на С. Д.А. за
2007-2014г. отделно за всяка година:
В паричния поток за 2007г. е включен
като приход получен заем по Договор между Р.Д. и С. Д.А. от 02.01.2007г. в
размер на 160000 британски лири(463809.60лв) и като разход изплатени суми по
Договор за заем от 03.01.2007г. за 160000лв. м/у С. Д.А. и Д.А.С. на обща
стойност 156000лв. стойност по приемо-предавателни
протоколи от 07.01.2007г.; 23.03.2007г.; 30.04.2007г.; 17.07.2007г.; 28.08.2007г.;
22.09.2007г.; 23.12.2007г.
В паричния поток за 2008г. са включени
като изплатени суми по Договор за заем
от 03.01.2008г. за 160000лв. м/у С. Д.А. и Д.А.С. на обща стойност 97500лв. по приемо-предавателни протоколи от 17.03.2008г.;
01.07.2008г.; 03.08.2008г.; 11.09.2008г.; 07.12.2008г.
В паричния поток за 2009г. са
включени като изплатени суми по Договор
за заем от 03.01.2008г. за 160000лв. м/у С. Д.А. и Д.А.С. на обща стойност
62500лв. по приемо-предавателни протоколи от
08.01.2009г.; 21.03.2009г.;04.08.2009г., и по Договор за заем от 04.08.2009г.
за 160000лв. м/у С. Д.А. и Д.А.С. на обща стойност 54 500лв. по приемо-предавателни протоколи от 04.08.2009г. и от
28.12.2009г.
В паричния поток за 2010г. са включени
като изплатени суми по Договор за заем
от 04.08.2009г. за 160000лв. м/у С. Д.А. и Д.А.С. на обща стойност 78000лв. по приемо-предавателни протоколи от 06.03.2010г;
07.08.2010г.;26.09.2010г. и 29.12.2010г.
В паричния поток за 2011г. са
включени като изплатени суми по Договор
за заем от 04.08.2009г. за 160000лв. м/у С. Д.А. и Д.А.С. на стойност 19500лв.
по приемо-предавателен протокол от 26.02.2011г. и по
Договор за заем от 01.05.2011г. за 100000лв. м/у С. Д.А. и Д.А.С. на стойност
97 500лв. по приемо-предавателни протоколи от
01.05.2011г.; 11.07.2011г.;28.08.2011г.;23.10.2011г. и 23.12.2011г.
В паричния поток за 2012г. са
включени като изплатени суми по Договор
за заем от 07.04.2012г. за 160000лв. м/у С. Д.А. и Д.А.С. на стойност
78 000лв. по приемо-предавателни протоколи от
07.04.2012г.; 07.07.2012г.; 15.09.2012г.;
29.12.2012г.
В паричния поток за 2013г. са
включени като изплатени суми по Договор
за заем от 07.04.2012г. за 160000лв. м/у С. Д.А. и Д.А.С. на стойност по приемо-предавателен протокол от 08.03.2013г.-19500лв. и на
стойност по приемо-предавателен протокол от
30.04.2013г.-58500лв., както и изплатени суми по Договор за заем от 07.03.2013г.
за 270000лв. м/у С. Д.А. и Д.А.С. на стойност по приемо-предавателен
протокол от 15.09.2013г.-58000лв. и по приемо-предавателен
протокол от 21.12.2013г.-58500лв.
В паричния поток за 2014г. са
включени като изплатени суми по Договор
за заем от 07.03.2013г. за 270000лв. м/у С. Д.А. и Д.А.С. на стойност общо
97000лв. по приемо-предавателни протоколи от 20.04.2014г.;
07.07.2014г. и 18.11.2014г.
В Приложение 13.1. към
допълнителното заключение всички суми по договора за заем между Р.Д. и С. Д.А.
от 02.01.2007г. и С. Д.А., и по
договорите за заем между С. Д.А. и Д.С. през периода 2007-2013г. са включени в
приходната част на паричните потоци, съотв. като
разход са включени сумите по договорите за заем между С. Д.А. и Д.С. през
периода 2007-2013г., но данните са представени обобщено.
Заключението на вещото лице в частта
за приходите и разходите и паричния поток на средства на С. Д.А. съдът счита за
обосновано.По делото са налични сключеният Договор между Р.Д. и С. Д.А. от
02.01.2007г. в размер на 160000 британски лири, и споразумение за предаване на
сумата.По искане на ТД на НАП-Бургас е извършен обмен на информация с В.(л.440-452
от делото) и е получена информация за доходите на С.А. като инвестиционен посредник във ***, тази
информация е ползвана от вещото лице и отразена в Приложение 1(коригирано Приложение 1.1) от заключението. Потребителските
разходи за живот за основани на средностатистически годишни данни за член на
домакинство за В.. Съобразно изготвения паричен поток на С. Д.А. за 2007-2014г.
(Приложение 13, коригирано като Приложение 13.1 към заключението) съдът приема,
че С.А. е имала възможност да предостави
на баща си в заем сумите по всички договори за заем, сключени между тях през
периода 2007-2013г. Всички договори за заем и приемо-предавателни
протоколи са част от доказателствата по ревизионното производство. С.А. е потвърдила в писмени обяснения, дадени в
посолството на РБългария в Л. от 27.06.2017г. че е
предоставила на баща си заемите, посочила е и източниците на средствата за заем
– д-р с Р.Д. и доходи като инвестиционен банкер.Обяснението на Д.С., дадено в
хода на ревизията, че парите от заемите по договорите с дъщеря му са били
предавани в брой при задгранични пътувания съдът счита за логично, то се
подкрепя и от наличните по делото справки за пътувания от ОДМВР-Ямбол(л.430-431
от делото), в които изрично се сочи, че справките са непълни, тъй като след
присъединяването на РБългария към ЕС български
граждани се проверяват на ГКПП по метода“преценка на риска“.В подкрепа на
предаването на сумите са и свидетелските показания на К.Б. С. (съпруга на
жалбоподателя), дадени в с.з. на 29.10.2019г., тя е потвърдила, че са ходили
със съпруга си при дъщеря си в Л., тя им е давала пари там или когато е идвала
в България, предавани са суми и на летища, където са се срещали.Пренасяните
суми са били на равностойност до разрешената за пренасяне през границата без да се декларира.Дъщеря им
не е правила банкови преводи, тъй като от банката са изисквали големи такси за
международни преводи, виждали са се често.Потвърдила е наличието на сейф в дома
им, където са съхранявани пари в брой, достигали до 700-800хил.лв.
С оглед на горното съд счита, че
сумите по всички договори за заем м/у С. Д.А. и Д.А.С. през периода 2007-2013г.
са документално обосновани, С. Д.А. е
разполагала с парични средства, които да предостави в заем, те са реално
предадени и следва да намерят отражение и в паричните потоци за средства на Д.С.
през ревизирания период като налични пари в брой.
2.Досежно
предоставените парични средства в брой като заем между А. С. К.(баща на
жалбоподателя) и Д.А. К. по делото е наличен Договор за паричен заем от 05.05.2010г. и приемо-предавателен
протокол от 15.06.2010г.(л.560-562 от делото), видно от които А. С. К. е предоставил на Д.А. К. сума в размер на
102345лв. Органите по приходите не отричат тази сума като приход за Д.С.,
същата е включена като налични пари в брой в размер 99345лв. към началото на
периода в паричния поток за 2011г. от РД, като е намалена с разходи за издръжка
на А. С. К. в размер на 3000лв. Спорен
между страните по делото е размерът на разходите за издръжка на А. С. К., които
следва да залегнат в разходната част на паричните потоци за периода 2011-2014г.
Органите по приходите са приели сума в размер на 3000лв. В заключението на
вещото лице тези разходи по данни от НСИ са приети на стойност 2957 лв. за
2011г., 3096лв. за 2012г., 3882лв. за 2013г. и 3536лв. за 2014г., т.е. вещото
лице приема по-високи разходи за три от данъчните периоди, но това не променя
крайния му извод, че за нито един от данъчните периоди не е налице недостиг на
средства.
3.Спорен е въпросът дали в
изготвените парични потоци за Д.С. следва да фигурират като приход доходите от
работни заплати и постъпления по банкови сметки на К. С. (съпруга на
жалбоподателя), съотв. в разходната част да фигурират
разходи за живот сем.С. като двучленно домакинство.Вещото лице е включило в
паричните потоци от заключението си
съответните суми и съдът счита това за правилно, като обусловено от
безспорните обстоятелства, че Д.С. и К. С. са съпрузи от 1983г., имуществото им
след брака е в режим на СИО.Това е отразено в част ІV на РД – прието е, че
вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите
по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо на чие име са придобити. С оглед на това и в съответствие с
разпоредбата на чл.21, ал.1, 2 и 3 от Семейния кодекс, според които вещните
права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити;
съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи
за децата и в работа в домакинството;съвместният принос се предполага до
доказване на противното – съдът приема, че в парични потоци за Д.С. следва да
фигурират като приход и доходите от работни заплати и постъпления по банкови
сметки на К. С. (съпруга на жалбоподателя), съотв. в
разходната част следва да фигурират разходи за живот сем.С. като двучленно
домакинство.
4.Не е спорен въпросът, че Д.С.
има спестявания от трудови възнаграждения и др.подобни към 01.01.2011г., както е деклариран от лицето в размер на 422 259лв..Вещото
лице е изготвило Приложение 11 за доходи от трудови възнаграждения и като самоосигуряващо се лице по справка от персоналния регистър
в НОИ за лицето, като приетата сума към 31.12.2010 г. е 156544.64лв., същата е
отразена в Приложение 26 и в коригираното Приложение 26.1 като част от наличната
към 31.12.2010г. Вещото лице е изготвило
и алтернативен вариант с признатите от
органите по приходите спестявания от трудови възнаграждения към 01.01.2011г. в размер на 422 259лв.(Приложение 27,
коригирано Приложение 27.1 като част от наличната към 31.12.2010г. ).Съдът
счита, че в паричния поток за 2011г. като налична в началото на периода следва
да се включи сумата в размер на 422 259лв., която е призната от органите
по приходите, т.е. да се вземе предвид
тази сума като част от наличната 31.12.2010г. по Приложение 27, коригирано
Приложение 27.1 от заключението на вещото лице, тъй като вариантът по Приложение 11, залегнал в Приложение 26 и в
коригираното Приложение 26.1 би влошил положението на ревизираното лице в
сравнение с признатия му доход от органите по приходите.
5. Спорно е дали всички приходи и
разходи от недвижимо имущество и МПС на Д.С. са взети предвид при определяне на
наличностите към 31.12.2010г., дали участват в салдото на паричните потоци за
2011, 2012, 2013 и 2014г.. В тази връзка съдът счита, че следва да се кредитира
заключението на вещото лице(Приложение 5, Приложение 6, Приложение 17), тъй
като сумите са от покупна или продажна цена по нотариални актове и по справка
от регистрацията на МПС в ОДМВР-Ямбол, които счита за официални източници, като
ревизиращите органи са могли да съберат тази информация.
6.В хода на съдебното производство
жалбоподателят е представил договори за
заем, сключени между „Дикс 2001“ЕООД,
ЕИК128056432(заемодател) и Д.А.С.(заемател), съотв. на 01.01.2008г. за сумата
156 686лв.; съотв. на 03.01.2009г. за сумата
97 246 лв. и на 04.01.2010г. за сумата 47402.71лв., ведно с разходни
касови ордери. В тази връзка на вещото лице е поставена допълнителна задача и
същото с допълнителното си заключение е представило варианти на заключение за
парични потоци с включване на сумите по договорите(Приложения 26.1, 16.1, 19.1,
22.1, 24.1 и 27.1, 27.1.1,27.1.2,
27.1.3, 27.1.4) и без включване на сумите по договорите заради направено
възражение от името на Директора на дирекция ОДОП, че тези документи са
съставени за целите на ревизията(Приложения 26.2, 26.2.1, 26.2.2, 26.2.3,
26.2.4 и 27.2, 27.2.1, 27.2.2, 27.2.3,27.2.4).
При
изслушването си в с.з. на 08.10.2020г. вещото лице е заявило, че поддържа
представеното заключение от 04.03.2020г. с корекциите, направени с
допълнителното заключение.Обяснява, че с допълнителното заключение е преработена
част от приложенията, които са към заключението от 04.03.2020г.. Със
заключението, представено на 29.09.2020 г. са преработени: Приложение 3, Приложение
1, Приложение 13, Приложение 26, Приложение 16, Приложение 19, Приложение 22,
Приложение 24, Приложение 27. С оглед поставената допълнителна задача от съда
за всеки от двата варианта на приложения 26 и 27 са изработени и алтернативни
варианти за парични потоци, при които не са включени предоставени заеми от „Дикс 2001“ЕООД на жалбоподателя.
Вещото
лице дава отговор и на въпросите, които са поставени от представителя на
Директора на Дирекция „ОДОП“, част от тях в съдебно заседание на 23.06.2020г.,
допълнително с писмена молба. В тази връзка е преработило първоначално
представеното заключение, като в двата варианта на Приложение 26 и Приложение
27 са посочени наличните средства като такива в брой и по банкови сметки.
Приходите и разходите на лицето са включени в паричните потоци според
информацията, която е налична по делото, и която е събрана допълнително от
официални източници, като вещото лице счита, че всички приходи на лицето, в
т.ч. и от продажби на недвижимо имущество, моторни превозни средства, доходите,
които са установени от трудовите правоотношения и от справката в персоналния
регистър на НОИ, следва да бъдат включени. Ползвани са данни за потребителски
паричен разход на домакинствата от Националния статистически институт, защото
са жалбоподателят и К. С. са съпрузи и живеят заедно, приходите и разходите им счита
за споделени. За продажбата на моторни превозни средства и на недвижимо
имущество е ползвана информацията, която е от съответните документи за
собственост, фактури и справки от КАТ. След като има официален документ счита,
че сумите са платени. След като има сключен договор за продажба на МПС или
нотариален акт за продажба на недвижимо имущество, е налице разход. По
отношение на недвижимите имоти пояснява, че е взета сумата, посочена в съответния
нотариалния акт.Предвид възражението, че не следва да се включват суми по
сключени договори за заеми между „Дикс 2001“ ЕООД и
жалбоподателя, са изготвени два варианта, като в единия са включени сумите,
които са от заеми от „Дикс 2001“ ЕООД, във втория
вариант са изключени.По отношение на доходите на дъщерята на жалбоподателя С.А.
в първоначалното заключение е посочено кога е започнала работа, какви са
нейните доходи, изчислени са подробно по приложения, описани са протоколите за
предаване на сумите, посочено е какво е съвпадението със справките от граничния
контрол и в тази връзка вещото лице счита, че след като има приемо-предавателни
протоколи трябва да бъдат включени, лицето е потвърдило предаването на сумите пред
британските власти. Суми до 10000 евро, независимо в каква приравнена валута,
могат да се пренасят през държавната граница, включени са в левовата им
равностойност в заключението. Има доказателства за предоставен заем от Р.Д., С.А.
е дала обяснение в Посолството на Република България за заемите, които е
предоставила на баща си. Посочила е произхода на средствата – едните са от заем
с Р.Д., а другите са спестявания от нейни доходи и заеми, които са описани в
първоначалното заключение.В заключението е взета предвид стойността в лева,
защото така са записани и в протоколите.Разходите, които са за пътуване –
дневни, престой в чужбина, за всички разходи, които се полагат на лицата, са
базирани на справката от Националния статистически институт за паричния разход
на домакинствата. В нея са посочени всички видове разходи, които може да
извърши едно домакинство, включително данъци, осигуровки, за пътуване, за
социален отдих и други, за консумативи. Преработени са с допълнителното
заключение приложенията за доходите и разходите на С.А., като са изчислени като
годишни за 52 седмици. Взет е предвид курса на БНБ към 31-ви декември в края на
всяка от годините за периода, според възраженията на представителя на ДОДОП.Относно
сумата 998125 евро, която има равностойност 195549.38 лева, отразена на 55 стр.
на ревизионния доклад, счита, че тя е прехвърлена от „КТБ“ по прихода на друга
банка на жалбоподателя и тя не е разход за него така, както е отразен в ревизионния
доклад.Отстранени са допуснати технически грешки в представеното допълнителното
заключение.Поддържа допълнителното заключение, тези приложения, които са
преработени, с отстраняване на технически грешки. Констативно-съобразителната
част от първото заключение, която е ползвала, където са описани документи,
които са ползвани, изводите, които са формирани, приложенията, които не са
променени с допълнителното заключение, се поддържат.Като краен резултат вещото
лице счита, че във всеки един от представените варианти на парични потоци за
жалбоподателя няма недостиг на парични средства и това поддържа.
Съдът
счита заключението на вещото лице за компетентно и обективно изготвено,
съответстващо на събраните по делото доказателства и обосновано. Като краен резултат съдът
приема, че:
в
паричните потоци за средства на Д.С. следва да фигурират сумите по всички
договори за заем м/у С. Д.А. и Д.А.С. през периода 2007-2013г. като налични
пари в брой по съображенията в т.І от настоящото решение,
в
паричните потоци за средства на Д.С. следва да фигурират като приход доходите
от работни заплати и постъпления по банкови сметки на К. С. (съпруга на
жалбоподателя), съотв. в разходната част да фигурират
разходи за живот сем.С. като двучленно домакинство по арг.
от чл.21, ал.1, 2 и 3 от Семейния кодекс,
в
паричния поток за 2011г. като налична в началото на периода следва да се включи
сумата в размер на 422 259лв., която е призната от органите по приходите като
спестена от трудови възнаграждения, бонуси и др.такива,
всички приходи и разходи от
недвижимо имущество и МПС на Д.С. са взети предвид при определяне на
наличностите към 31.12.2010г. и участват в салдото на паричните потоци за 2011,
2012, 2013 и 2014г., изготвени от вещото лице Р.- сумите са от покупна или
продажна цена по нотариални актове и по справка от регистрацията на МПС в
ОДМВР-Ямбол.Част от тези суми не участват в паричните потоци на РД, но за
ревизираното лице е била преградена възможността да ги декларира с декларация
по чл.124, ал.3 от ДОПК,
сумите по договорите за заем,
сключени между „Дикс 2001“ЕООД,
ЕИК128056432(заемодател) и Д.А.С.(заемател), съотв. на 01.01.2008г. за сумата
156 686лв.; съотв. на 03.01.2009г. за сумата
97 246 лв. и на 04.01.2010г. за сумата 47402.71лв., следва да бъдат
включени като приход за жалбоподателя в паричните потоци, за същите са
представени разходни касови ордери и по аналогичен начин ревизиращият екип е
признал като реално предоставени заеми, сключени между Д.А.С.(заемодател) и „Дикс 2001“ЕООД(заемател) въз
основа на приобщените документи от ревизионното производство на „Дикс 2001“ЕООД.
Съобразно
горното съдът счита, че за нито един от ревизираните периоди не е налице
недостиг на средства, кредитира заключението на вещото лице от 04.03.2020г. и
допълнителното заключение от 29.09.2020г., като счита, че съобразно горната
оценка на заключението, като краен резултат на парични потоци за ревизирания
период следва да се приемат за обективни Приложения 27.1, 27.1.1, 27.1.2, 27.1.3 и 27.1.4 от
допълнителното заключение на вещото лице. Според данните в тези приложения, към
31.12.2010г. Д.С. има налични средства 1259795.65лв., тази сума е налична и към
01.01.2011г.; към 31.12.2011г. Д.С. има налични
средства 1521434.69лв., тази сума е
налична и към 01.01.2012г.; към 31.12.2012г. Д.С. има
налични средства 941259.69лв., тази сума е налична и към 01.01.2013г.;
към 31.12.2013г. Д.С. има налични средства 1517443.02лв., тази сума е налична и
към 01.01.2014г., към 31.12.2014г. Д.С. има налични
средства 1342703.44лв.
В
заключение съдът счита, че жалбата е основателна и ревизионния акт в
потвърдената му част следва да се отмени,по съображения първо за допуснато
съществено процесуално нарушение-ревизираното лице е било лишено от
възможността да декларира имуществото и доходите си с декларация по чл.124 от ДОПК, те се установиха в пълнота в хода на съдебното производство с приетата
съдебно-икономическа експертиза и сочат за това, че за всеки от ревизираните
периоди не е налице недостиг на средства за Д.С..При този изход на спора в
полза на жалбоподателя се следват и разноските по делото общо в размер на
5910лв.(10 лв. държавна такса, 5100лв. платено по банков път адвокатско
възнаграждение, 800лв. платен депозит за вещо лице).
Водим от горното и на основание чл.
160 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-02000218002289-091-001/27.02.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП - Бургас, потвърден с Решение № 94/05.06.2019г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП по отношение
на установени дължими задължения на жалбоподателя за данъци върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: Вид задължение: Данък върху годишната данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ:
|
Период |
Главница (лв.) |
Лихва (лв.) |
|
от 01.01.2011
г. до
31.12.2011 г. |
36 660.96
лв. |
25 463.09
лв. |
|
от 01.01.2012
г. до
31.12.2012 г. |
41 829.27
лв. |
24 763.58
лв. |
|
от 01.01.2013
г. до
31.12.2013 г. |
22 451.44
лв. |
11010.59
лв. |
|
от 01.01.2014
г. до
31.12.2014 г. |
7 045.32
лв. |
2 739.27
лв. |
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП да заплати
на Д.А.С. ***, разноски по делото общо в размер на 5910лв.(10 лв. държавна
такса, 5100лв. платено по банков път адвокатско възнаграждение, 800лв. платен
депозит за вещо лице).
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:/п/ не се чете