№ 51
гр. Пещера, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Административно наказателно дело № 20225240200085 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 2022-315-
01-19/20.05.2022г. на Началник РУ Пещера, с което на П. Т. Т. , ЕГН
**********, от гр. Батак,ул.“***“ №11, му е наложена глоба в размер на 500
лв. за нарушение на чл.64,ал.2 от ЗМВР на основание чл. 257ал. 1 от ЗМВР.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р. И.,
като поддържа подадената жалба, оспорва наказателното постановление и
иска неговата отмяна. В депозираната жалба са изложени доводи за
материалноправна и процесуалноправна порочност и основания за отмяна на
оспорваното наказателно постановление. Ангажира доказателства и
претендира разноски.
Въззиваемата страна РУ Пещера редовно призована, не изпраща
представител. По делото е постъпило становище от Началника на РУ
Пещера, представено с приложената административнонаказателна
преписка, в което са изложени подробно доводи в подкрепа на тезата, че
жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.64,ал. 2 от
ЗМВР и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбите предвиждат:
Чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските органи могат
да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически
лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Разпорежданията се издават писмено. Съгласно ал. 2 - при
невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават
устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се
отнасят.
Чл. 257 (1) от ЗМВР - Който не изпълни разпореждане на орган на
МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 19/ 05.05.2022 г бл.№ 197435, за това, че на
03.05.2022 г. около 22:15 часа в м. Света Богородица, в землището на
гр.Батак, при извършване на полицейска проверка на управлявания от П. Т.
лек автомобил м. Нисан Патрол рег. № СА 10 19 АМ , не изпълнява издадено
устно полицейско разпореждане издадено от проверяващите го полицейски
служители , като самоволно напуска мястото на проверката, след като му е
разпоредено да остане на място до приключване на проверката, нарушил чл.
654 ал. 2 от ЗМВР.
Жалбоподателят е подписал акта с възражения- „имам възражения“.
Въз основа на така издадения АУАН е издадено и обжалваното НП.
В същото е посочена като нарушена нормата на чл.64,ал. 2 от ЗМВР.
На основание чл. 257,ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на
500лв.
По делото са разпитани актосъставителя И. Ч., св. И. Х. и св. Н. А.,
свидетели по акта. Твърди актосъставителя И. Ч., че съставил акта по данни
на свидетелите Х. и А., които били очевидци на извършеното нарушение.
Същият депозира показания , че разпореждането било към жалбоподателя –да
остане на място за извършване на проверка на МПС и документи, като
2
жалбоподателя осуетил проверката.
Свидетеля Х., депозира показания, с които установи че на въпросната
дата спрели за проверка жалбоподателя, като му разпоредили устно – за слезе
от автомобила, за да му извършат проверка на документите и на това, което е
вътре в автомобила.
Св. А. депозира показания, че разпорежданията към жалбоподателя
били да слезе и да отвори багажното.
В проведената очна ставка двамата свидетели установиха че
даденото разпореждане било – да слезе от автомобила , за да се извърши
проверка. И двамата свидетели установиха, че жалбоподателя не се е
съобразил, запалил джипа и тръгнал в обратна посока към м. Тумбата.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите Ч. Х. и А.,
както и от писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема, че жалбата е основателна, поради следното:
След анализ на събраните доказателства по делото съдът установи, че
в хода на административно наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на
защита на санкционираното лице.
На първо място, съдът намира, че съставения АУАН, въз основа на
който е издадено НП, не отговаря на императивното изискване на чл. 42, т. 4 и
т. 5 от ЗАНН, а именно пълно точно и ясно описание на нарушението, като се
посочат обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на
правната квалификация, която следва да съответства на словесното описание
на нарушението.
С оглед на повдигнатото административно обвинение е
задължително да се посочи какво точно е издаденото разпореждане, тоест
съдържанието му, неговата форма, от кого е издадено (за да се установи дали
това лице е полицейски орган по смисъла на закона), по повод изпълнението
на какви функции конкретно е издадено това разпореждане, в каква форма е
същото, както и с какви действия съответното лице не е изпълнило
разпореждането. От изложените в АУАН обстоятелства не става ясно кой е
издал разпореждането, по какъв повод, по какъв начин, нито пък как не е
3
изпълнено . На следващо място посоченото в АУАН и НП разпореждане не
съответства на събраните гласни доказателства. В настоящия случай
разпитаните свидетели очевидци – Х. и А. , и по чиито показания е съставен
АУАН установиха, че разпореждането към жалбоподателя е било да слезе
от автомобила. Докато актосъставителят Ч. както в акта, така и в
показанията си твърди, че разпорежданията били – да остане на място.
Последното е транспонирано и в оспорваното НП.
На следващо място нито в акта, нито в НП, се сочи в какво се
изразява неизпълнението на даденото разпореждане. Свидетелите очевидци
твърдят, че същият запалил джипа и тръгнал в обратна посока, докато в акта
и НП не се сочат конкретни действия - самоволно напуска мястото на
проверка.
Наред с изложеното до тук не става ясно и по какъв повод е било
разпоредено, какво е било разпоредено на жалбоподателя и по какъв начин
не го е изпълнил. Едва със разпита на свидетелите Х. и А. ес внася яснота
каква е била целта на проверката, но това е внасяне на нови обстоятелства,
което е недопустимо едва във въззивното производство пред съда.
При това положение лицето спрямо, което е повдигнато
административно обвинение е лишено от възможността да разбере какво
точно нарушение му се вменява и да организира защитата си.
Съдът намира, че е налице и още едно основание за отмяна на НП.
Настоящият състав приема, че дори и да е извършено конкретното деяние, то
само формално осъществява признаците на административно нарушение
съгласно дефиницията на чл. 6 от ЗАНН и представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Задължението на полицейските органи да
регистрират нарушението чрез съставяне на АУАН не освобождава
наказващият орган от задължението му да прецени конкретната обществена
опасност на деянието, която в случая е малозначителна, поради което
жалбоподателят е следвало да бъде освободен от налагане на наказание, като
бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде
наложено административно наказание. Разпоредба на чл. 28 от ЗАНН е
приложима за всички видове нарушения, като с оглед конкретните
обстоятелства следва да се прецени, дали деянието поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
4
е явно незначителна. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 112/82 г.
ОСНК на ВС и т. 8 от ППВС № 3/1982 г. От страна на АНО не са ангажирани
каквито и да е отегчаващи вината на санкционираното лице обстоятелства.
Всичко това води до извода, че извършеното от жалбоподателя характеризира
случая като маловажен, поради своята явно незначителна обществена
опасност.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е приложил, то това е основание за
отмяна на НП. В този случай съгласно промените в ЗАНН- чл. 63, ал. 2, т. 2, в
сила от 23.12.2021 г., съдът следва да отмени наказателното постановление и
да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. В случая са налице допуснати
съществени процесуални нарушения на процесуалния закон, поради което
НП следва да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото и направеното иска за присъждане на
разноски , то същото се явява основателно съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
във вр. с чл. 143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (л. 3), от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева е изцяло заплатено в брой. От ответната
страна- АНО не е направено възражение за прекомерност на разноските. При
това положение ще следва да се присъдят в пълен размер поисканите
разноски. Същите ще следва да се възложат в тежест на ОДМВР- Пазарджик
имаща статут на ЮЛ, чието структурно звено е РУ- Пазарджик- органът
издал НП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, Пещерския районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2022-315-
01-19/20.05.2022г. на Началник РУ Пещера, с което на П. Т. Т., ЕГН
**********, от гр. Батак,ул.“***“ №11, му е наложена глоба в размер на 500
лв. за нарушение на чл.64,ал.2 от ЗМВР на основание чл. 257ал. 1 от ЗМВР.
5
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на П. Т. Т., ЕГН
**********, от гр. Батак,ул.“***“ №11, разноски в размер на 400
(четиристотин ) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд Пазарджик по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6