О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./09.08.2017г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на девети август две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
Като разгледа докладваното т.дело №409/2016г. по описа на
съда и взе предвид извършената размяна,
намира следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК.
С решение №471/07.07.2017г. съдът е
отхвърлил предявеният от КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ ЕООД, ЕИК *********, София,
чрез адв.Г.А. срещу БЪЛГАРИЯ –КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ ООД, ЕИК
*********, с.Тополи, обл.Варна, иск за ОТМЯНА НА РЕШЕНИЯ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА
СЪДРУЖНИЦИТЕ на ответното дружество, обективирани в протокол №2128/2016г., том
първи, рег.№71 на нотариус Ж.Т., проведено на 15.03.2016г. в гр.Варна след 15 часа, за изключване на КАТАР
МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ ЕООД като съдружник в ответното дружество, на осн.чл.74 ТЗ.
С решението си съдът на основание чл.81
вр.чл.77 ГПК е постановил и определение за осъждане на ответното дружество да
заплати допълнителен депозит за възнаграждение на вещите лица по изслушаната и
приета от съда тройна съдебно-счетоводна експертиза. В срока за обжалване на
решението ответникът чрез адв.М.С. е депозирал молба по чл.248 ГПК за изменение
на решението в частта, в която съдът е осъдил ответника да заплати допълнителни
разноски за възнаграждение на вещите лица в размер на 2 472 лева. Правят
се доводи, че възнаграждението е било определено от съда в с.з. на 20.02.2017г.
и сумата е била внесена от страната с надлежен вносен документ. Оспорват се
представените от трите вещи лица Ж.Т., П.К. – Ж. и Пл.И. справки –декларации по
Наредба №2/2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица. Конкретно се оспорват часовете положен труд от всяко от вещите лица при
изготвяне на повторната тройна експертиза. Поради това се претендира изменение
на решението в тази част с намаляване на възнаграждението на вещите лица до
внесения авансово размер от 600 лева.
В срока за отговор на молбата, насрещната
страна чрез адв.А. изразява становище за неоснователност на искането,
евентуално неговата недопустимост. По същество на искането и направените с него
твърдения пълномощникът на ищеца адв.А. сочи, че с протоколно определение на
съда, въз основа на представените от вещите лица справки-декларации, е
определен окончателен размер на дължимото на вещите лица възнаграждения в
размера от 2 472 лева. Излагат се подробни съображения за това, че
отразеното в тези сравки отработено време напълно съответства на обема и
сложността на поставената на експертизата задача. Продължителността на
изготвянето и според страната се дължи на поведението на ответника, който не е
предоставял коректно исканата счетоводна информация или е предоставял различна
такава. Според становището, обемът на заключението не може да бъде аргумент за
определяне възнаграждението на вещите лица, а отделно следва да се съобразят
множеството приложения към същото.
За да се произнесе по искането, съдът
съобрази, че молбата е депозирана от надлежно легитимирана страна, в срока за
обжалване на решението, същия и срок за исканата корекция на решението в частта
за разноските по чл.248 ГПК. За страната не съществува друг ред за защита по
определения окончателен размер на възнаграждението за вещите лица освен по реда
на чл.248 вр.чл.78, ал.5 ГПК. Искането е допустимо, но неоснователно поради
следното:
По отношение допустимостта съдът намира
следното: Искането по чл.248 ГПК е единствено възможният способ за страната да
поиска изменение на решението в частта за разноските. В предходен момент, преди
определението за принудително събиране, страната би могла да поиска и изменение
по чл.253 ГПК, но след постановяване на определението по чл.77 ГПК с решението
по спора, тя няма друга възможност. В трайната практика на съдилищата се
приема, че когато страна остане задължена за разноски, каквато е и държавната
такса /и дължим депозит за вещо лице/, съдът, на основание чл. 77 ГПК, не само
има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна,
което във времево отношение може да стане, както по време на разрешаване на
спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния
срок. С оглед предмета на произнасяне, видът на съдебния акт, с който се
постановява принудително събиране на разноските, е определение, като характера
на акта е и изрично посочен в цитираната разпоредба. БезпротиворечИ. е и
практиката, че разноските по чл. 77 ГПК трябва
да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му
съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им. В
тази си част решението има характер на определение, подобно на хипотезата,
когато съдът се произнасяне по искане на страните за разноски по чл. 78 ГПК с
решението си, като приключващ делото акт в съответната инстанция по см. на чл. 81 ГПК, поради
което решението може да бъде изменяно в тази част по реда на чл.248 от
постановилия го съд. /в този смисъл определение № 104 от 9.02.2015 г. на ВКС по
ч. т. д. № 112/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова/
Възнаграждението на вещите лица се
определя съобразно извършената работа и сторените разноски съгласно общата
разпоредба на чл.75 от ГПК. Съгласно следващия чл.76 ГПК, всяка страна внася
предварително в съда разноските по действията, които е поискала. Така и
съгласно чл.160 ГПК, когато са събиране на някакво доказателство, в случая
експертиза, са необходими разноски, съдът определя размер и срок за внасянето
им. Доказателството се събира след представяне на доказателства за внасяне на
определения депозит за разноски.
В случая, в съдебно заседание на
20.02.2017г., по искане на ответника, съдът е допуснал повторна тройна ССЕ
/л.472 по делото/ като възложил на ответника да заплати депозит в размер на 600
лева по сметка Гаранции на съда. С молба от 21.02.2017г. ответникът, чрез адв.С.
е внесъл определеният от съда депозит от 600 лева като съдът е определил състав
на вещи лица за изготвяне на експертизата. Заключението е изготвено и
представено с вх.№15171/26.05.2017г. /л.504 по делото/ като със същото са
представени справки-декларации по чл.23, ал.2 и чл.24 от Наредба №2/2015г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Заключението е
прието в с.з. на 05.06.2017г. като с протоколно определение от същата дата
съдът е определил окончателно възнаграждение на вещите лица до размера от
приложените от тях СД по Наредбата както и срок за внасяне на сумата от
ответника, направил искането. Този срок към момента на постановяване на
решението /и определението по чл.77 ГПК/ е изтекъл, поради което и съдът е
постановил определение за принудителното събиране на дължимите разноски.
Основание за определяне на окончателен размер на възнагражденията на вещите
лица е именно цит.Наредба от 2015г., съгласно която съдът въз основа на
приложените справки –декларации определя окончателен размер на възнаграждението
за вещите лица /чл.26, ал.3 Наредба/ като се ръководи от предпоставките по
чл.23, ал.1 и приложените справки-декаларации за реално положения труд от
вещите лица/отработени часове/. Именно по този ред съдът е определил
впоследствие окончателен размер на възнаграждението на вещите лица от тройната
ССЕ. Именно поради невнасяне на сумата в определения срок, съдът е постановил
определение по чл.77 ГПК за принудителното и събиране доколкото процесуалното
действие е било надлежно извършено, респ. възнаграждението дължимо.
Съдът констатира, че в съдебно заседание
не е бил поставян въпроса за размера на определеното възнаграждение по чл.26,
ал.3 от Наредбата от заинтересованата страна. Независимо от това, именно по
реда на чл.248 ГПК, доколкото е налице осъдителен диспозитив за събиране на
тези разноски, страната може да възрази по размера им. Това е така независимо
от това, че страната не е представила списък по чл.80 ГПК – арг. от т.2 и т.9
от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Съдът счита, че тези разноски не биха могли да
бъдат включени в списък по чл.80 ГПК, доколкото не са били извършени от
страната към този момент, а и не са били дължими поради липса на осъдителен
диспозитив.
Съдът намира оспорването за неоснователно.
Изложените аргументи са неоснователни. Експертизата се е базирала на множество
документи и справки като е значителна по обем без оглед отговора на поставените
въпроси. При определяне на размера от значение са различни фактори като: сложността
и спецификата на поставените задачи; 2. компетентността и степента на
квалификация на вещото лице; 3. времето, необходимо за извършване на
експертизата; 4. обема на извършената работа; 5. необходимите разходи за
извършването на експертизата, като употреба на материали, консумативи,
използвани пособия, съоръжения и други; 6. други условия, оказващи влияние върху
заплащането за извършената работа, в това число срочност на изпълнението,
работа в почивни дни и национални празници /така чл.23 от Наредбата/.
Отработените часове се установяват със справка -декларация на вещите лица.
Съгласно чл.25 от Наредбата за всеки действително отработен час се заплаща
възнаграждение в размер 2,3 % от установената минимална работна заплата за
страната към датата на възлагане на експертизата, а посочената от вещите лица
ставка за отработен част е дори под този размер. Само при липса на СД или при
очевидно несъответствие, съдът може да не съобрази претендирания от вещите лица
размер на възнаграждението като откаже да увеличи същия.
С оглед на горното, съдът намира молбата
за неоснователна и с оглед на горното,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх.№21415/24.07.2017г. на БЪЛГАРИЯ –КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ ООД, ЕИК
*********, чрез адв.М.С., за изменение на решение №471/07.07.2017г. по т.дело
№409/2016г. на ВОС, ТО, в частта, в която съдът е осъдил ответното дружество на
осн.чл.77 ГПК да заплати допълнителен депозит за тройната счетоводна
експертиза, в размер на 2 472 лева, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда за обжалване
на решението пред ВнАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
1 СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: