Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана
Кадиева и при участието на
прокурор Василева от Окръжна прокуратура - Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.д.№ 142 по описа на
КАС за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс,
във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от П.Т.З. ***, чрез адв.Б.Б. от АК-***. Ищецът твърди,
че при посещение, на 01.06.2017 г., на общински басейн ***, заплатил такси, общо
в размер на 6 лева, от които: 4.00 лв. за входен билет за възрастни и 2.00 лева
- за шезлонг. Сочи, че размерът на горните такси бил определен с разпоредбите на
чл.85, т.4.1.2 и т. 4.3.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, приета с Решение №94/29.05.2008
г. на Общински Съвет-Кърджали, които разпоредби били отменени с Решение №113/27.07.2017
г., постановено по адм.д.№137/2017 г. по описа на АС-Кърджали.
Твърди, че въпреки задължението, вменено му с чл.195, ал.2 АПК, ОбС-Кърджали, не предприел служебно уреждане на правните последици
от отменените разпоредби. В тази връзка счита, че от незаконосъобразните разпоредби
на общинската наредба, отменени с влязлото в сила съдебно решение, за него е произтекла
имуществена вреда в размер на 6 лв., съставляваща заплатени от него такси в горния
размер. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Община Кърджали, да
му заплати сумата от 6 лв., като обезщетение за причинената имуществена вреда. Претендира
и направените по настоящото дело разноски. В допълнение към исковата молба, поддържа
подадения иск по основание и размер.
Ответникът
– Община Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира иска за недопустим,
респ. за неоснователен. Счита, че съгласно
правилото на чл.195, ал.1 АПК, до отмяната му по съответния ред, подзаконовият
нормативен акт се счита за законосъобразен и не може да причини вреди на граждани
и организации. В тази връзка се позовава
на ТР №2/27.06.2016 г. по ТД №2/2015 г. на
ВАС. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
по чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали намира предявения иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, за
основателен. В случая ищецът претърпял имуществена вреда, причинена от действието
на разпоредба на подзаконов нормативен акт, отменена като незаконосъобразна.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
Няма
спор по делото, пък е видно и от приложените фискални бонове, че на 01.06.2017 г.,
ищецът е заплатил в полза на Община Кърджали, такси за ползване на услуги в общински
плувен басейн ***, общо в размер на 6 лева, от които: 4.00 лв. за входен билет за
възрастни и 2.00 лева - за шезлонг.
Безспорно
е също, че горните суми са определени съобразно разпоредбите на чл.85, т.4.1.2 и
т. 4.3.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на община Кърджали, приета с Решение №94/29.05.2008 г.
на ОбС-Кърджали,
Съгласно
разпоредбите на чл.85, т.4.1.2 и т. 4.3.1 от общинската наредба, действащи към
01.06.2017 г., Община Кърджали събира такси за ползване на открит плувен басейн
***:
4.1
Входни билети:
4.1.2. За възрастни – 4,00 лв.
4.3.Съоръженията
в открит плувен басейн ***:
4.3.1 Шезлонг – голям – 2,00 лв.
С Решение №113/27.07.2017
г., постановено по адм.д.№137/2017 г. по описа на АС-Кърджали,
в сила от 17.08.2017 г., разпоредбите на чл.85, т.4, пр. 4.1.2, 4.1.3, 4.3.1 и
4.3.3 от Наредбата за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, са отменени
като незаконосъобразни.
По делото не
се твърди, нито се представят доказателства за служебно уреждане на правните последици
от отменените разпоредби на общинската наредба, в тримесечния срок по чл.195, ал.2 ЗОДОВ.
При така установените
факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявения
иск за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразен подзаконов нормативен
акт, в размер на 6 лв., е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Според чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност,
както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл.
204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след
отмяната на вредоносния административен акт по съответния ред. В процесния случай, ищецът претендира вреди, които са последица
от издаден подзаконов нормативен акт, чиято незаконосъобразност е установена с влязло
в сила съдебно решение, постановено по адм.д.№137/2017
г. по описа на АС-Кърджали.
Предявеният
иск е насочен против надлежен ответник. Съгласно нормата
на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие
са причинени вредите. Тъй като общинските съвети не са
самостоятелни юридически лица и поради това не са пасивно легитимирани да
отговаря по предявени срещу тях искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, пасивно легитимирана в настоящото производство е Община Кърджали,
която съгласно чл. 14 от ,
е юридическо лице със самостоятелен бюджет.
По
горните съображения, предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество искът е и основателен, поради следното:
По силата на
чл. 4 от ЗОДОВ, общината дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от актовете и действията на нейни
органи и длъжностни лица, независимо от това дали са причинени виновно. За да възникне
право на обезщетение в настоящия случай е необходимо да са налице едновременно няколко
предпоставки: незаконосъобразен акт на администрацията, отменен по съответния ред;
реално причинена имуществена вреда; както и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата
вреда. При липса на някой от посочените елементи, не може да се реализира отговорността
на държавата и общините по посочения ред. Доказателствената
тежест за установяване наличието на горните предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпените вреди. По отношение на въпросите за имуществената
отговорност, чл.203, ал.2 от АПК препраща към ЗОДОВ, а за неуредените и там въпроси,
се прилагат субсидиарно гражданските закони /§1 от ЗОДОВ/.
Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото
му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се
изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Налице е първата
предпоставка – незаконосъобразен подзаконов нормативен акт. Незаконосъобразността
на разпоредбите на чл.85, т.4.1.2 и т.
4.3.1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Кърджали, е установена с влязло в сила съдебно решение,
постановено по адм.д.№137/2017 г. по описа на АС-Кърджали.
Съдът намира,
че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна
връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.
В случая, заплатените
от ищеца такси, са били определени като вид и размер с отменените разпоредби на
общинската наредба. Установено е по делото, че именно във връзка с отменените като
незаконосъобразни т.4.1.2 и т. 4.3.1 от чл.85 на подзаконовия нормативен акт, ищецът
в настоящото производство е заплатил такси в размер на търсеното обезщетение, като
намаляването на неговото имущество, е предизвикано от издаването на общинската наредба,
в частта й по чл. 85, т.4.1.2 и т. 4.3.1.
Неоснователни
са възраженията на ответната страна, че до
отмяната му с влязло в сила съдебно решение, подзаконовият нормативен акт се счита
за законосъобразен и не може да причини вреди на граждани и организации. Съгласно
чл.195, ал.1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането
в сила на съдебното решение. Последната разпоредба обаче, не презумира законосъобразността на подзаконовия нормативен акт, преди влизането в сила на отменителното
съдебно решение. От своя страна, според допълнението на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, /ДВ, бр. 94 от 2019 г. /,
държавата и общините отговарят и за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови
нормативни актове. С влизането в сила на горната законова промяна ТР №2/27.06.2016
г. по ТД №2/2015 г. на ВАС е изгубило правно значение, тъй като въпросът за негативните
последици от действието на незаконосъобразните подзаконови нормативни актове, преди
отмяната им, е уреден на ниво закон.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване
на търсените от ищеца имуществени вреди в размер на 6.00 лева, представляващи платени
от него такси, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
в пълния си размер.
При
този изход на спора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и разноски по настоящото
дело. Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв., по представения договор за правна защита и съдействие
от 23.04.2020 г. Предвид отбелязаната в договора дата на плащане на уговореното
възнаграждение – 23.04.2020г., минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя съобразно разпоредбата на
чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, преди отмяната
й с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г.,
в сила от 15.05.2020 г.,
и възлиза на
300 лв. Настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено
е едно о.с.з. по което пълномощникът е представил писмено становище, поради което
справедливо и обосновано е адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По горните
съображения, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски в размер на 310 лева, от които: 10 лева - за държавна такса
и 300 лева - за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Административен съд Кърджали
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Кърджали,
***, да заплати на П. Т. З. от ***, сумата от 6.00 /шест/ лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, за платени такси за ползване
на открит плувен басейн *** и съоръжения към него.
ОСЪЖДА Община Кърджали,
***, да заплати на П. Т. З. от ***, ЕГН **********, направените по настоящото дело
разноски, в размер на 310 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: