№ 282
гр. Пазарджик , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200578 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. А. Н., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, ул.“К.А.Б., чрез
адв.Л.М. против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4427039, издаден от
ОДМВР- Пазарджик, с който жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение
по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от с.з. с глоба в размер
на 100 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика
досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на акта .
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено становище, че
жалбата е неоснователна и електронният фиш следва да бъде потвърден.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
1
На 07.11.2020г. с преносима система за контрол на скоростта на МПС - ATCC -ARH
CAM S1 било заснето движение в гр. Пазарджик, на бул. Г. Бенковски N153, с посока - към
кръстовище с ул. Ст. Ангелов, на лек автомобил с рег. номер ******* със скорост 83 км/ч
при действащо ограничение за движение в населено място до 50 км/ч.
Установен бил собственикът на автомобила Уникредит лизинг ЕАД и на ползвателя - в
лицето на жалбоподателя (л.4) и с обжалвания ЕФ последният е санкциониран за
управление на МПС с превишена скорост - 80 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3%
спрямо отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189,
ал.4 вр .чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като формата и
съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с нормата на чл. 189,
ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с
разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис -
„Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията“ . Според чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице,
което в изявлението се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и
специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния
фиш следва да има свой обявен и известен издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на
електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за
неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми
относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
2
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му
и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на
предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се издава след
протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма
състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш
са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш
е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази
своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият
принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва
да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал
необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи
технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически
средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на
субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата и комуникации ;
дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала след включването й от оператор.
Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в
съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др
на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към
превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018
г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват
АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
3
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване
е призната на база на установената дефиниция и данните в документите на л. 7-8-9
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което
може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били
в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно автоматично и
независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е
активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки , които
касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на
действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от
Наредбата и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ,).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на
нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни,
за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес е
изведен и приложен съответния фотос – 5 броя , към ЕФ. . Всеки съдържа визуализация на
момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя
автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му
номер достатъчно ясно ( последното изискване е също на производителя в инструкцията и
при липса на възможност за разчитане на регистрационния номер поради повреда или
замърсяване системата се отчита резултат).
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за
видеонаблюдение в карето под единият фотос са разположени относимите към
нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и
ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са по предварително зададени
параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните
връзки данни - дата и час, местоположение , конкретно отстояние на уреда от автомобила
към момента на отчитане на скоростта,налично ограничение . Неоснователно се
възразява по същество, че не е спазено изискването на производителя , свързано с
отстояние на АТСС от мястото на измерване. Както вече се посочи, този параметър се
генерира автоматично от системата и за него са налични данни в единия от фотосите – 113
метра. Според представеното ( виж на л. 32 и сл.) Ръководство от производителя за
потребителя действително следва да има избор на местоположение за измерване на
скоростта - виж на л. 37. В т.4.1, пункт 4 са въведени конкретните изисквания за това
отстояние, като изрично е отразено, че автоматичното разпознаване на номерата е до ~150м,
а оптималната зона за мерене е от 70 до 130 метра. От това следва ,че при конкретно
отстояние 113 метра – изискванията са спазени и това се доказва от факта, че има надлежно
4
отчитане на скоростта и заснемане. Както е уточнено в последните изречения на пункт ІV
вр. пункт ІІІ на т.4.1 ( л. 37)- ако не е спазено съотношението между разстоянието от
камерата до центъра на лентата за измерване не се отчитат валидни резултати и няма запис.
Налични по делото са правно-релевантните данни, че процесният автомобил е
регистриран поради движението си със скорост от 83 км/ч ( при предвидена и от
производителя на измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3%
и тя е редуцирана до 80 км/ч с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането ( които са
възприети за време на нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен
измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в
ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство( виж към
ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси , отразяващи конкретните визирани горе параметри.
Самото изображение ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното
платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и
марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано техническо средство,
което е поставено на позиционирания патрулен автомобил. При позиционирането му и
преди активиране на системата за контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на
контрол в съответствие с нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което изискване акцентира
и задължителното за прилагане ТР 1/14г. на ВАС. Налице е попълнен от служителя на СПП
ОД МВР Пазарджик - оператор със системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/
15 г. ( виж на л. 5) , тоест спазено е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата
на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното
техническо средство (АТСС) е било в работен режим по зададените параметри ( виж в
протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено АТС С-то с
неговия регистрационен номер и разположение. В протокола надлежно са отразени: „
режим на измерване“ – „С“ – тоест устройството е било стационарно ( виж и на л.28), в
спрян служебен автомобил ( виж чл. 11 от Наредбата) ; въведеното ограничение на
скоростта с пътния знак, мястото на контрола с конкретния км на посочения път, времето на
контрол и всички други, относими към процесното измерване задължителни параметри.
Съвсем ясно и конкретно е обозначено мястото на контрол ( вижна л. 5) - бул. „ Г.
Бенковски“ в посока к-ще „Ст. Ангелов“ , което е посочено и в ЕФ и възраженията в тази
обратния смисъл са голословни
5
По делото има фотос, който да онагледява поставянето на измервателния уред ,
доколкото изискването на чл. 10 от наредбата е : „При работа с временно разположени на
участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда“ – виж на л. 51.
Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо извършени
нарушения от процесния вид, е станало по нормативно определена процедура, при спазване
на нормативно поставените изисквания и технически инструкции на производителя на
измервателния уред. Пътният участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол не е
бил обозначен по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г с оглед изменението
на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г., според което не се изисква поставяне на
пътен знак „Е24“.
Предвид горното обсъждане следва извода, че данните от ползвания измервателен уред
са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е гарантирана от удостоверението за
одобрен тип средство за измерване, дадено при първоначалното сертифициране ( л. 7и чл. 4,
ал.2 от Наредба 8121з-532/12,05,15г) и последващата периодична проверка - л. 8-9 и чл. 4,
ал.3 от Наредба 8121з-532/12,05,15г).
Установен е бил и собственика в лицето на посоченото в СРПМС дружество . Като
ползвател в този документ е вписан жалбоподателя, комуто директно е издаден ЕФ.
Издавайки фиша директно на ползвател, наказващият орган не е нарушил процедурата по
чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Тази норма въвежда оборимата презумпция (виж и Р 202/11,04,19г. на
АдМ.съд Пазарджик), че собственикът е управлявал автомобила си и поради това той е
субект на отговорността за извършено с него нарушение по смисъла на тази норма. С изр. ІІ
на чл. 189, ал.4 е установена възможността да се промени субекта на отговорността - чрез
декларация с данни за лицето, на което е предоставил управлението и което е извършило
нарушението. В процесния случай още от данните , свързани с регистрацията на МПС, е
била установено, че дружеството – собственик е такова по договор за лизинг, по който
ползвателят – надлежно вписан като такъв в СРМПС и комуто дори този документ е
предоставен - е жалбоподателя – виж СРМПС. Затова, при наличие на тези данни,
предоставени всъщност от самия жалбоподател при регистрация на МПС, не може да се
приеме, че директното издаване на ЕФ против него като ползвател е незаконосъобразно.
Тъкмо обратното.
Виж Решение на ПзАдС – 121/18.02.21 по канд 1413/20, което при това касае
аналогичен случай със същия жалбоподател!!! ).
6
При това обстойно изследване Съдът не отри порочност на акта от гледна точка на
неговото съдържание като санкционен документ, с който, при това, за първи път се
определят и параметрите на установеното нарушение. То е описано по време, място и
начин на извършването му, достатъчно ясно и детайлно, че да прави възможна, в
гарантирания от закона обем, защитата против него. Този извод е важим и по отношение на
мястото на нарушението, което ясно е определено във фиша, отразено и в протокола по чл.
10 от Наредбата.
Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност на
нарушението по възприетата от административния орган правна квалификация - първо и
второ - основателността на ангажираната административно -наказателна отговорност чрез
налагане на предвидената в твърд размер ( съобразно стойностите на превишението) глоба -
по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП
Изводите за законосъобразност на ЕФ обосновават решението за потвърждаването му,
поради което основателна е и претенцията за разноски в полза на ОД МВР Пазарджик
(становището на л. 26-27) и присъждане на на юрисконсулско възнаграждение в хипотезата
на чл. 63, ал.5 вр. Ал.3 вр. Чл. 144 от АПК вр. Чл. 78 ГПК и чл. 32, ал.3 , пр.2 ГПК и предвид
представеното пълномощно.Следва да се присъди, предвид чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ , вр. Чл. 37 ЗПП и предвид броя на съдебните заседания и обема
на доказателствения материал, възнаграждение за юрисконсулт - 80 лева , в тежест на
жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4427039, издаден
от ОДМВР- Пазарджик, с който на К. А. Н., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, ул.“К.А.Б.,
на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА К. А. Н., ЕГН **********, от гр.Пазарджик да заплати на ОД МВР
Пазарджик сума в размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7
8