№ 1492
гр. Варна, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501347 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 282586/09.04.2021 г. от Р. Д. ИВ., ЕГН
**********, срещу Решение № 2600776/05.03.2021 г., постановено по гр. дело № 9588/2019
г. по описа на ВРС, XVIII състав, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че длъжникът по изпълнението „Финансова къща Логос - ТМ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 94, ет. 2, не дължи на взискателя Р. Д. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „*****“ № 26, сумата от 10 010,28 лв., представляваща вземане по Обратен
изпълнителен лист № 2300 от 21.03.2019 г., издаден по ч. г. д. № 5039/2018 г. на ВРС, въз
основа на който е образувано и. д. № 20199230400085 по описа на ЧСИ Георги Николов, на
осн. чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Жалбоподателката счита обжалваното решение за неправилно, постановено при
погрешно тълкуване и прилагане на закона, и настоява за неговата отмяна. Изтъква, че
първоинстанционният съд неправилно е тълкувал нормата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, като е
приел, че доколкото не са налице хипотезите, визирани в т. 1 и т. 2 от цитираната норма, то
дължимите от „Финансова къща Логос -ТМ“ АД разноски по изпълнението следва да бъдат
в тежест на жалбоподателката, в качеството й на длъжник по заведеното от взискателя
изпълнителено дело № 20187180400198 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова. В
тази връзка излага, че горепосоченият законов текст визира разноски, които взискателят
фактически е направил при провеждане на изпълнението, като нормата цели да защити и
гарантира интересите на взискателя, който е направил разходи при провеждане на
изпълнението, предизвикани от поведението на длъжника, а не да бъдат събирани от
1
длъжника по принцип дължимите от взискателя такси и разноски по изпълнението, без
взискателят фактически да ги е заплатил. Сочи още, че нормата следва логиката на общия
текст – чл. 78 от ГПК, касаещ разпределението на разноските в гражданския процес, като
излага подробни съображения в тази насока. Счита, че доколкото взискателят „Финансова
къща Логос - ТМ“ АД не е заплатил разноските, дължими за извършване на изпълнителните
действия по изпълнително дело № 20187180400198 по описа на ЧСИ Станимира Костова-
Данова, същите не се дължат и от жалбоподателката, в качеството й на длъжник по
изпълнителното дело.
В законоустановения срок е депозиран отговор от „Финансова къща Логос – ТМ“ АД,
ЕИК *********, чрез адв. К.Р., с който се оспорва въззивната жалба. Счита
първоинстанионното решение за правилно и законосъобразно. Сочи, че в конкретния случай
не са налице хипотезите по чл. 79, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, в които разноските за
изпълнението се възлагат в тежест на кредитора, а се касае за хипотезата на т. 1, пр.
последно, при която длъжникът следва да поеме отговорността за разноските. Излага, че
жалбоподателят е дал повод за завеждане на производството с неизпълнението си в срок на
задължението си за плащане на изискуеми вземания, и с плащането на дълга си в хода на
изпълнителното производство е признал дължимостта на вземането. Доколкото плащането е
извършено след началото на изпълнителното производство, то длъжникът носи
отговорността за таксите, дължими на ЧСИ.
Настоява за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивната страна Р.И.,
поддържа жалбата. Излага, че тъй като въззиваемата страна „Финансова къща Логос – ТМ“
АД не е заплатила процесната сума на частния съдебен изпълнител, същата не представлява
разноски и не следва да бъде възлагана в тежест на длъжника по изпълнителното дело.
Сочи, че в чл. 4 на представеното по делото споразумение изрично е посочено по какъв
начин ще се разпределят всички разноски по незапочналото принудително изпълнение.
Заявява, че районният съд неправилно е приел, че Споразумението е неотносимо към
настоящия правен спор, съответно същото неправилно не е било обсъдено. Настоява за
отмяна на атакуваното решение и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Финансова къща Логос – ТМ“ АД, чрез
процесуалния си представител адв. Гюров, застъпва становище за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение. Изтъква, че допълнителното
споразумение е съобразено при постановяване на обжалвания съдебен акт. Сочи, че чл. 4 на
процесното споразумение касае разноски на ЧСИ. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от копие от нотариално заверен договор за заем от 21.02.2017 г. по описа на
нотариус Калоян Иванов, peг. № 336 на Нотариалната камара, с район на действие PC -
Варна, същият е сключен между „Финансова къща Логос-ТМ" АД, в качеството му на
заемодател, от една страна, и „Грийн зоун - 2011" ООД, в качеството му на заемател, Р. Д.
ИВ., ЕГН **********, в качеството й на солидарен длъжник, и Д.И.А.в, ЕГН **********, в
качеството му на солидарен длъжник, от друга страна, с предмет на договора парична сума,
равна на левовата равностойност на 76693,78 евро по фиксинга на БНБ в деня на плащането.
Видно от Изпълнителен лист № 3100 от 11.04.2018 г., същият е издаден въз основа на
Заповед за изпълнение № 2490/11.04.2018 г. по ч. гр. д. № 5039/2018 г. по описа на ВРС в
полза на „Финансова къща Логос-ТМ" АД срещу Р. Д. ИВ., ЕГН **********, и останалите
задължени лица по договора за заем от 21.02.2017 г., за следните суми: 76 693,78 евро -
2
неизплатената главница, съгласно чл. 3, ал.1 от Договора, ведно със законната лихва върху
нея от деня на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението;
1166,61 лева - възнаградителна договорна лихва за периода от 22.10.2017 г. до 21.12.2017 г.,
съгласно чл. 8 от Договора; 62 250,00 лева – неустойка за периода от 22.12.2017 г. до
14.03.2018 г., съгласно чл.10, ал.1 от Договора; направените съдебно-деловодни разноски, от
които 4268,33 лева – заплатенa държавна такса, и 9000,00 лева – адвокатско възнаграждение,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въз основа на горния Изпълнителен лист на 09.05.2018 г. е образувано изп. д. №
20187180400198 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. № 718, район на
действие: Окръжен съд – Варна.
Видно от Покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20187180400198 изх. №
7832/15.05.2018 г., същата е връчена на длъжника Р. Д. ИВ. лично на 30.05.2018 г.
Видно от Допълнително писмено споразумение към нотариално заверен договор за
заем от 21 февруари 2017 г., сключено на 18.06.2018 г. между страните по договора -
„Финансова къща Логос-ТМ" АД, в качеството му на заемодател, от една страна, и „Грийн
зоун - 2011" ООД, в качеството му на заемател, Р. Д. ИВ., ЕГН **********, в качеството й
на солидарен длъжник, и Д.И.А.в, ЕГН **********, в качеството му на солидарен длъжник,
от друга страна, в чл. 1(1) на същото заемателят и/или солидарните длъжници се съгласяват
да заплатят на заемодателя доброволно, на основание договора за заем, сума в размер на 213
411,60 лева, равна на левовата равностойност на 109 115,62 евро по фиксинга на БНБ в деня
на плащането. Уточнено е, че сумата ще бъде платена от доверителната сметка на нотариус
Ваня Георгиева, peг. № в НК 549, в срок до 01.07.2018 г. Съгласно чл. 4, в тридневен срок от
получаването на сумата по сметката на заемодателя, последният се задължава да входира
надлежна молба, с която да иска прекратяване на изпълнително дело № 198/2018 г. и да
поиска изрично вдигане на всички наложени възбрани върху недвижимия имот. Посочено е,
че солидарните длъжници и/или заемателят ще заплатят необходимите държавни такси и
такси на ЧСИ за заличаване на възбраната и прекратяване на изпълнителното дело.
Посочено е още, че заплатеният адвокатски хонорар по изпълнителното дело остава за
сметка на заемодателя.
По делото не се спори, че заемателят и солидарните длъжници заплащат на
заемодателя посочената в Допълнителното споразумение сума в размер на 213 411,60 лева в
уговорения срок.
Видно от Протокол за извършено погасяване по изпълнително дело №
20187180400198 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, на 20.07.2020 г. по делото е
постъпила сума в размер на 10 010,28 лева в интерес на задълженото лице Р. Д. ИВ., с която
сума са погасени таксите по т. 4, т. 31, т. 5, т. 10 и т. 26.
Видно от Удостоверение изх. № 4042/06.03.2019 г., изпратено от ЧСИ Станимира
Костова-Данова до Районен съд – Варна, 680,45 лева от сумата от 10 010,28 лева, постъпила
от Р. Д. ИВ., разплатена и удържана за такси по ТТР към ЗЧСИ, държавни такси и банкови
такси, са преведени към взискателя.
Видно от Разпореждане № 12287/20.03.2019 г. по гр. д. № 5039 на РС – Варна, IX
състав, след издадените на 11.04.2018 г. ЗНИ и ИЛ по делото са постъпили в срок
възражения от длъжниците, като на заявителя са дадени указания за предявяване на искове
по чл. 422 ГПК. Същите не са изпълнени в срок, поради което издадените ЗНИ и ИЛ са
обезсилени. Същевременно по тях е било образувано изпълнително дело №
20187180400198 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, по което от длъжника Р. Д.
ИВ. по принудителен начин са били събрани 10 010,28 лева, разпределени в част на
взискателя и в част на ЧСИ като разноски и такси по принудителното изпълнение.
3
Разпоредено е издаването на обратен изпълнителен лист в полза на Р. Д. ИВ. срещу
заявителя „Финансова къща Логос-ТМ" АД, за сумата от 10 010,28 лева.
Видно от Обратен изпълнителен лист № 2300 от 21.03.2019 г., издаден по ч. гр. д. №
5039/2018 г. по описа на РС – Варна, IX състав, същият е издаден за сумата от 10 010,28 лева
– стойност на принудително събраните от длъжника суми по изпълнително дело №
20187180400198 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, образувано въз основа на
издадените ЗНИ № 2490/11.04.2018 г. и ИЛ от 11.04.2018 г. по гр. д. № 5039/2018 г. по описа
на РС – Варна, IX състав, които към момента на издаване на Обратния изпълнителен лист са
обезсилени, на осн. чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Въз основа на издадения по ч. гр. д. № 5039/2018 г. по описа на Районен съд – Варна,
Обратен изпълнителен лист № 2300/21.03.2019 г. солидарният длъжник Р. Д. ИВ. е
образувала изп. д. № 20199230400085 по описа на ЧСИ Георги Николов, по което СГС е
издал обезпечителна заповед от 10.06.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на същите, а служебно - само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Оспорва се съществуването на
вземането по издадения обратен изпълнителен лист, въз основа на който е предприето
принудително изпълнение по отношение на ищеца „Финансова къща Логос-ТМ" АД.
Спорът се концентрира върху дължимостта на разноските на ЧСИ, които не са платени
авансово от взискателя по изпълнителното дело.
С т.13 от Тълкувателно решение 4/2013 и т. 6 от Тълкувателно решение №
4/11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за всички суми дадени от длъжника събрани
въз основа на нестабилна и обезсилена заповед, когато е допуснато предварително
изпълнение независимо дали са авансирани от взискателя или определени от ЧСИ се издава
обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3 от ГПК.
Според чл. 79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или
разноските, направени от взискателя, са за способи, които не са приложени. Във всички
останали случаи се дължат разноски по изпълнението. Ако дължимите авансови такси са
внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя,
а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от
съдебния изпълнител (така т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Видно от данните по делото, предварително внесената сума от
взискателя е в размер на 680,45 лева, като същата е преведена към него, а остатъкът над
680,45 лева до сумата от 10 010,28 лева, постъпила в интерес на задълженото лице Р. Д. ИВ.
4
за погасяване на таксите по т. 4, т. 31, т. 5, т. 10 и т. 26, е задържан от ЧСИ.
В конкретния случай длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди
образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за
извършените по делото изпълнителни и други действия (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ).
Предвид очертаните предели на правния спор, релевантно за уреждане отношенията
между страните е и сключеното между тях допълнително споразумение от 18.06.2018 г. В
същото е отразено, че солидарните длъжници и/или заемателят ще заплатят необходимите
държавни такси и такси на ЧСИ за заличаване на възбраната и прекратяване на
изпълнителното дело, като заплатеният адвокатски хонорар по изпълнителното дело остава
за сметка на заемодателя. Споразумението урежда именно материалните права на страните и
изрично обхваща всички разноски, освен посоченото адвокатското възнаграждение,
включително и таксите, определени от ЧСИ, без значение дали същите са определени
законосъобразно или не. Ако волята на страните е била да освободят длъжника от ненужно
начислени от ЧСИ разноски за суми, които не са авансирани от взискателя, тази воля е
трябвало да се изяви изрично, така както е изразена за адвокатския хонорар. Целта на
споразумението е да разпредели имуществените последици от правомерно предприетото
изпълнение, за което взискателят е бил снабден с изпълнителен титул.
Размерът на таксите и разноските по изпълнението се определя по реда на Тарифа на
МС на РБ - ТТРЗЧСИ, на основание чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ . ЧСИ дължи изпълнение на
задължението обективирано в чл. 79, ал.1 от ЗЧСИ, да изготви справка за таксите по
изпълнението, в която да посочи всички фактически и правни основания за определянето
им. Възложените от ЧСИ разноски подлежат на обжалване - разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК предвижда процесуалната възможност на длъжника да обжалва постановлението
на съдебния изпълнител за разноските като способ на защита срещу провежданото срещу
него принудително изпълнение. Постановление за разноски по смисъла на
горецитираната норма е всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението – така т. 2 от
ТР № 3 / 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка, необходимите разноски и
техният размер се обуславят от действията на длъжника, а именно от възможността на
последния да ги атакува. Ако длъжникът е считал, че някоя от таксите е недължимо събрана,
е следвало да упражни правото си на защита в изпълнителния процес. Необходимите
разноски са онези, които са стабилизирани, като задължение определено от ЧСИ евентуално
след съдебен контрол, какъвто в случая не е иницииран и упражнен. Веднъж стабилизирани,
всички разноски са необходими по смисъла на постигнатото и подписано между страните
споразумение от 18.06.2018 г., тъй като до събирането им процеса по принудителното
изпълнение не е приключил, по арг. от чл. 433, ал. 2 от ГПК.
След като е поела за своя сметка тези разноски, именно по повод на прието от
взискателя закъсняло плащане, длъжницата няма право да бъде компенсирана за тази сума
по облекчения ред на чл. 245 от ГПК.
Изложеното налага извод за основателност на предявения от ищеца отрицателен
установителен иск за недължимост на сумата по издадения в полза на ответника титул,
представляваща възстановена стойност на принудително събраните от длъжника разноски
по изпълнително дело № 20187180400198 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова.
Поради изложеното, съдът счита въззивната жалба за неоснователна, като
първоинстанционното решение, следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото разноски се следват на въззиваемото дружество. Същото,
5
съгласно приложените списък по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие от
18.05.2021 г. и разписка от 19.05.2021 г., претендира заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лева.
По възражението за прекомерност:
Съдът намира направеното от процесуалния представител на въззивницата възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за неоснователно.
Същото надвишава със 169,69 лева предвидения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 7 на Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но отговаря на
правната и фактическа сложност на делото.
Воден от горното, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2600776/05.03.2021 г., постановено по гр. дело №
9588/2019 г. по описа на ВРС, XVIII състав.
ОСЪЖДА Р. Д. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****“ № 26, да
заплати на „Финансова къща Логос - ТМ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 94, ет. 2, сумата от 1000,00 лева
(Хиляда лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция,
включващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6