РЕШЕНИЕ
№ 897
гр. *, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110109907 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: град *, срещу „* *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 12 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в телесни повреди и негативни психически преживявания, вследствие на ПТП от 30.08.2021
г., настъпило в град *, по *, в посока град *, по вина на водача на лек автомобил марка „*" с
рег. № *, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица, издадена от „*
Застраховане“ АД, валидна към датата на събитието, ведно със законната лихва, считано от
30.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 30.08.2021 г. е настъпило ПТП в град *, по *, в посока град *,
при което водачът на лек автомобил марка „*" с рег. № * блъснал автомобил „* с рег. № *
Посочва, че водачът на лек автомобил марка „*" с рег. № * е застрахован в „* Застраховане“
АД, съгласно полица, валидна към датата на събитието. Твърди се, че за настъпилото ПТП е
съставен Протокол с пострадали лица № */10.07.2022 г. по описа на на Сектор ПП при ОД на
МВР - *. В горепосочения протокол с пострадали лица като виновен е посочен водачът на
лек автомобил марка „*" с рег. № *. Сочи се, че виновният водач управлявал автомобила с
несъобразена скорост и с наличие на алкохол в кръвта.
Твърди се, че в резултат на ПТП ищецът получил контузия на шията, контузия на
къстната област, форсиране сгъване на гръбначния стълб, ожуквания в левия крак. Излага
се, че в резултат на инцидента ищецът е изпитвал силни болки, като седем месеца бил в
болничен поради временна неработоспособност. Твърди се, че приемал болкоуспокояващи,
като се налагало близките му да го обгрижват и обслужват ежедневните му нужди. Изпитвал
1
силен стрес и изпадал в паника при преминаване на автомобил, като се страхувал да се качи
в автомобил. Изпитвал болки при натоварване, като на 04.03.2022 г. били установени и
странични гръбначни аномалии.
Ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно
събитие с искане за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
като било предложено обезщетение в размер на 1 000 лева, което обаче не покривало
вредите.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, излага
съображения за основателност и доказаност на исковата претенция. Претендират се
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „* Застраховане“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск по основание и размер.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към датата на
събитието, както и настъпилото ПТП.
Оспорват се по съдържание приложените към исковата молба: Протокол за ПТП №
*/30.08.2021 г., издаден от СПП към ОД на МВР – *, както и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № */10.07.2022 г. по описа на СПП към ОД на МВР, в частта относно
вписаните обстоятелства за механизма относно настъпването на вредосното събитие. Излага
подробни твърдения за липса на деликт, като оспорва твърденията на ищеца относно
механизма на ПТП, липса на доказателства за причинно-следствена връзка между
твърдяната вина на застрахования и механизма на ПТП, както и че ПТП е извършено
виновно от водача на „*" с рег. № *.
Твърди, че има съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй като пострадалият е
бил без поставен предпазен колан. Отделно, счита, че Д. Д., в нарушение на разпоредбата на
чл. 24 ЗДвП, е предприел рязко спиране, като преди да намали значително скоростта на
движение на управляваното МПС не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение.
Твърди, че Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № */10.07.2022 г., по описа
на СПП към ОД на МВР — * е бил издаден близо година след инцидента. Предвид което
обстоятелство, не би могло да се стигне до категоричен извод, че описаните в исковата
молба телесни увреди са именно вследствие на процесния инцидент, а не от друго събитие,
настъпило след това. Излага твърдения, че ищецът с поведението си е допринесъл за
влошаване на здравословното си състояние, тъй като не е потърсил своевременно
медицинска помощ, както и че ищецът, преди настъпване на пътния инцидент, е страдал от
придружаващи заболявания, които са спомогнали за получаване на процесните травми,
настъпилите усложнения и твърдения в исковата молба дълъг период на възстановяване.
Оспорва и твърдението за продължителността на възстановителния период при пострадалия,
с оглед наведените в исковата молба твърдения, че две години след инцидента ищецът все
още има оплаквания.
Твърди прекомерност на претендираната сума в размер на 12 000 лева, предвид
обстоятелството, че в процесния случай претендираният размер по никакъв начин не
отговарял на принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД.
Оспорва инцидента да се е отразил психически на ищеца.
Оспорва вземането за лихва, поради неоснователност на главния иск.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск, като излага доводи за неговата недоказаност, в частност за липсата на
установена в производството причинно-следствена връзка между настъпилото
застрахователно събитие – ПТП и твърдените като претърпени от страна на ищеца
2
физически и психически болки и страдания. Претендират се разноски за производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Приобщени като писмени доказателства по делото са: Протокол за ПТП № * от
30.08.2021 г. за реализирано на същата дата ПТП в град *, *, в посока *, с участници лек
автомобил марка „*" с рег. № *, с водач * П. В., и автомобил „* с рег. № *, с водач Д. Й. Д.;
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № */10.07.2022 г. по описа на на Сектор
ПП при ОД на МВР – * с посочено като пострадало лице Д. Й. Д.; Уведомление за щета по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ с нанесени имуществени и
неимуществени вреди № 149/31.05.2022 г.; отговори от застрахователя до ищеца по повод
определено от ответника обезщетение по заявената щета; Уведомление вх. № 234/28.09.2022
г. от ищеца за отказ да приеме предложеното му обезщетение в размер на 1 000 лева.
Приета по делото е преписка, съдържаща: Сведения от 30.08.2021 г. от виновния водач
* П. В. и от ищеца, като в това на последния е посочено наличието на материални щети;
Талон за изследване № * от 30.08.2021 г. на водача * П. В. с установено наличие на алкохол в
кръвта от 1,30 промила; Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № */31.08.2021 г. със заключение за доказан
етилов алкохол в кръвта на виновния водач от 0,94 промила; Акт № * за установяване на
административно нарушение от 30.08.2021 г. срещу * П. В. за нарушение на разпоредбата на
чл. 23, ал. 1 ЗДвП, като в резултат на ПТП са настъпили материални щети по участвалите в
същото автомобили; Наказателно постановление № * от 23.09.2021 г., с което на * П. В. е
наложена глоба по чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП.
Представено от ищеца е Медицинско удостоверение № */07.09.2021 г., издадено от
лекар в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „* - *“ АД, със заключение за наличие на
контузии на шията и в кръстната област, които отговарят да са получени внезапно, при
форсирано сгъване на гръбначния стълб; ожулвания в лява кръстна област, които са резултат
на удари с или върху твърди тъпи предмети. В своята съвкупност описаните травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Приобщена по делото е медицинска документация, съдържаща: Лист за преглед на
пациент и Искане за рентгенологично изследване от 06.09.2021 г.; Амбулаторни листи,
издадени на ищеца в периода от месец септември 2021 г. до месец декември 2023 г. с
посочени основни диагнози: увреждания на междупрешленни дискове и лумбо-сакрални
коренчета, спинална стеноза; Болнични листи за временна неработоспособност, издадени в
периода от месец септември 2021 г. /първият от които за периода от 07.09.2021 г. до
20.09.2021 г. с посочена диагноза: контузия на долната част на гърба и таза/ до месец
декември 2021 г.
Представени от ищеца в производството са Безсрочен трудов договор № */31.07.2018 г.,
сключен между „* и ищеца Д. Й. Д. за длъжността „охранител“, както и Допълнително
споразумение от 01.04.2023 г. към договора.
Видно от приобщеното по делото Писмо от „*, през периода от 30.08.2021 г. до
07.09.2021 г. ищецът Д. Й. Д. е бил на работа и не е отсъствал.
В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
четирима свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172
ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят * П. В. твърди, че е участвал в процесното ПТП, настъпило на 30.08.2021 г.
в град *, по *, в посока град *, по време на което с управлявания от него автомобил блъснал
3
движещия се пред него такъв на ищеца. Заявява, че последният изкочил веднага от колата,
като не е забелязал дали същият е бил с поставен предпазен колан. Сочи, че видимо не е
имало щети по автомобилите, както и че ищецът не е изглеждал притеснен и не е индикирал
да има необходимост от оказване на медицинска помощ.
Свидетелката * А. Д.а – съпруга на ищеца твърди, че вечерта след процесното ПТП
видяла Д. Й. Д., който лежал, не можел да се изправи и се оплаквал от болки. Заявява, че
съпругът й потърсил медицинска помощ след няколко дни, тъй като болката не преминала,
като му изписали различни медикаменти и ползвал болничен в продължение на четири – пет
месеца. Сочи, че тя и племенникът им помагали на ищеца да се обслужва, като същият
ходил на рехабилитация и му предстояли медицински интервенции във връзка с различни
негови здравословни проблеми. Свидетелката твърди, че след претърпяното ПТП се
променило психическото състояние на Д. Й. Д., като станал раздразнителен. Заявява, че през
първите седем дни след инцидента съпругът й не е ходил на работа, като ползвал полагащи
му се компенсации.
Свидетелят Г. Г. И. – съставител на процесния Протокол за ПТП твърди, че последното
е настъпило вследствие на неспазване на дистанция между двата автомобила, като единият
от водачите бил с установено наличие на алкохол. Няма спомен някой от водачите да се е
оплакал от травми.
Свидетелят П. Г. Н. твърди, че към месец август 2021 г. не е бил пряк ръководител на
ищеца, но в деня на инцидента последният му се обадил, че ще закъснее за работа. Сочи, че
ищецът не му е споделял да има болестни оплаквания. Няма спомен дали на следващия ден
Д. Й. Д. е бил на работа.
По делото са изслушани заключения по допуснати първоначална и повторна
тричленна Съдебно-автотехнически експертизи. Съдът намира, че крайните изводи на
вещите лица по същите са идентични, като те са в следния смисъл:
Реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк
контакт между две превозни средства, движещи се в една посока, едно зад друго, като
вследствие на предприети мерки за престрояване и поради неспазена дистанция задното
превозно средство застига и удря движещия се пред него автомобил. С оглед наличните по
делото данни е направен извод, че виновният водач е имал възможност да възприеме
движещия се пред него лек автомобил, като при съобразяване на скоростта си на движение и
при липсата на употребен алкохол да избегне удара. Автомобилът на ищеца е фабрично
оборудван с предпазен колан, като по делото няма категорични данни дали по време на удара
ищецът е бил с правилно поставен такъв.
По делото са изслушани заключения по допуснати първоначална Съдебно-медицинска
експертиза и повторна комплексна Съдебно-медицинска експертиза. Съдът намира, че
крайните изводи на вещите лица по същите са идентични, като те са в следния смисъл:
Потърсената една седмица след процесното ПТП от ищеца медицинска помощ не дава
възможност да се установи причинна връзка между същото и медицинските констатации от
06 – 07.09.2021 г. Видно от приобщената по делото медицинска документация, ищецът е
имал болестни /дегенеративни/ промени в гръбначния стълб, които са били несъмнено
налични дълго време преди процесното ПТП, а именно: от 2013 г. Ако е имало травма без
видими увреждания при ПТП, то тя би следвало да се прояви като болка, вероятно по-силно
изразена поради наличните заболявания на гръбначния стълб, като липсват данни ищецът да
е потърсил медицинска помощ в период от една седмица след ПТП или на същия да е бил
издаден болничен лист във връзка с установена временна неработоспособност. На
експертизите не са предоставени медицински документи, които да дадат категорично
4
основание за наличието на травматични увреждания на ищеца, свързани с процесното ПТП.
В открито съдебно заседание вещото лице Вилиям Д. уточни, че обективно установеното в
издаденото на ищеца медицинско удостоверение ожулване е прясно такова, поради което и
не може да се установи връзката му с настъпилото ПТП.
По делото е изслушано заключение по допусната Съдебно-психиатрична експертиза,
съгласно което след процесното ПТП ищецът споделял за оплаквания от болки в гърба и
затруднения при извършване на ежедневни дейности, дължащи се на соматичното
заболяване, които биха могли да имат отражение върху психичното състояние. Ищецът не е
посещавал психиатър. Изводът на вещото лице е за липса на психично разстройство,
отключено вследствие на ПТП, както и за липса на актуално психично разстройство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е обусловено
от пълното и главно доказване от страна на ищеца наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на лек
автомобил „*" с рег. № *, със застрахователя – ответник, към момента на увреждането, както
и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно:
реализирането на противоправно деяние (виновно причинено ПТП от водача * П. В.,
управлявал лек автомобил: „*" с рег. № *), от което като пряка и непосредствена последица
са настъпили твърдяните от него неимуществени вреди в заявените размери, както и че
търпи от процесното ПТП продължителни болки и страдания. Ищецът следва да установи и
твърдението си, че е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответното
дружество и е представил всички документи пред застрахователя. Във връзка с направеното
оспорване от ответника на представените от ищеца протоколи за ПТП, следва да бъде
установен и механизмът за настъпване на ПТП.
В тежест на ответника е да установи наведените правоунищожаващи, правопогасяващи
или правоотлагащи твърдения, в това число и наведеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като установи неговото противоправно
поведение, намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, а именно, че бил без поставен предпазен колан и е предприел рязко
спиране,
Съдът е приел за безспорно установено между страните в производството наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица, издадена от „*
Застраховане“ АД, валидна към датата на събитието - ПТП, настъпило на 30.08.2021 г. в град
*, по *, в посока град *, между ищеца и застрахования при ответника водач, виновен за
настъпване на същото.
Представените по делото Протокол за ПТП № * от 30.08.2021 г. и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № */10.07.2022 г. по описа на Сектор ПП при ОД на
МВР – * са съставени от длъжностни лице на МВР в кръга на службата им и по
установените форма и ред, с оглед на което притежават обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното (аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП), относно факта на настъпилото
ПТП, състоянието на пътя, местоположението на участниците спрямо пътното платно и
датата и часа на посочените факти, както и пострадалите лица, като същите не са били
оспорени от участниците в инцидента.
Съдът намира за безспорно установен в производството и с оглед заключенията на
допуснатите първоначална и повторна тричленна Съдебно-автотехнически експертизи, че
реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт
5
между две превозни средства, движещи се в една посока, едно зад друго, като вследствие на
предприети мерки за престрояване и поради неспазена дистанция задното превозно средство
е застигнало и ударило движещия се пред него автомобил на ищеца.
Несъмнена, на следващо място, е и противоправността на действията на деликвента
при произшествието, след като той е нарушил действащи правила на Закона за движение по
пътищата относно поведението на участниците в движението съобразно пътната
сигнализация на място.
От приобщената по делото медицинска документация и от заключенията по
изслушаните в производството допуснати първоначална Съдебно-медицинска експертиза и
повторна комплексна Съдебно-медицинска експертиза се установява, че от 2013 г. ищецът е
имал болестни /дегенеративни/ промени в гръбначния стълб, като същите са налични и към
настоящия момент.
Въпреки значителния обем на ангажирания в производството доказателствен материал
обаче /писмени доказателства, свидетелски показания и експертизи/, ищецът не доказа
наличието на пряка и непоследствена причинна връзка между процесното ПТП и телесните
повреди, които са установени на същия след настъпване на последното, както и да е
преживял негативни психически преживявания вследствие на същото.
На първо място следва да бъде отчетено обстоятелството, че в Сведение от 30.08.2021
г. ищецът е посочил, че в резултат на настъпилото ПТП са налични единствено материални
щети по автомобилите, но не и увреждания на неговото здраве. От показанията на свидетеля
* П. В. се установява, че ищецът изкочил веднага от колата, същият не е изглеждал
притеснен и не е индикирал да има необходимост от оказване на медицинска помощ.
Разпитаният като свидетел съставител на процесния Протокол за ПТП- Г. Г. И. също заяви,
че няма спомен някой от водачите да се е оплакал от травми.
На следващо място, прави впечатление, че Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № */10.07.2022 г. по описа на на Сектор ПП при ОД на МВР – * с посочено като
пострадало лице Д. Й. Д. е издаден почти една година след настъпване на процесното ПТП
от 30.08.2021 г. и същият е бил иницииран от ищеца във връзка с указания на застрахователя
такъв протокол да бъде представен, с оглед евентуално определяне на обезщетение на
последния по заведената щета.
Представеното от ищеца Медицинско удостоверение № */07.09.2021 г. е издадено едва
осем дни след процесното ПТП, съответно първият издаден на ищеца болничен лист е за
периода от 07.09.2021 г. до 20.09.2021 г. с посочена диагноза: контузия на долната част на
гърба и таза. През посочения период от настъпване на произшествието до издаване на
медицинското удостоверение няма данни ищецът да е потърсил медицинска помощ.
Вещите лица по допуснатите в производството първоначална Съдебно-медицинска
експертиза и повторна комплексна Съдебно-медицинска експертиза и в заключенията, и в
открито съдебно заседание категорично заявиха, че потърсената една седмица след
процесното ПТП медицинска помощ не дава възможност да се установи причинна връзка
между същото и медицинските констатации от 06 – 07.09.2021 г. Безспорно установено от
приобщената по делото медицинска документация е, че ищецът е имал болестни
/дегенеративни/ промени в гръбначния стълб още от 2013 г., като обективно установеното в
издаденото на ищеца медицинско удостоверение ожулване е прясно такова, поради което и
не може да се установи връзката му с настъпилото ПТП.
Експертът по изслушаната по делото Съдебно-психиатрична експертиз е формирал
извод за липса на психично разстройство, отключено вследствие на ПТП, както и за липса на
актуално психично разстройство у ищеца.
Видно от Безсрочен трудов договор № */31.07.2018 г., сключен между „* и ищеца Д. Й.
Д. за длъжността „охранител“, към момента на ПТП последният е бил в трудово
6
правоотношение с посоченото дружество, като съгласно Писмо от „*, през периода от
30.08.2021 г. до 07.09.2021 г. ищецът Д. Й. Д. е бил на работа и не е отсъствал. В този
смисъл, не отговаря на действителното фактическо положение твърдението на ищеца, че
към момента на ПТП същият е бил в трудово правоотношение с друг работодател,
доколкото Допълнително споразумение от 01.04.2023 г. към Безсрочен трудов договор №
*/31.07.2018 г. е сключено след датата на настъпилото ПТП, а свидетелят П. Г. Н. заяви, че
към месец август 2021 г. не е бил пряк ръководител на ищеца, като деня на инцидента
последният му се обадил, че ще закъснее за работа, без да му е споделял да има болестни
оплаквания.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката * А. Д.а – съпруга на ищеца в
частите, в които същата сочи на влошено здравословно състояние и болестни усещания у
ищеца след претърпяното ПТП, както и на промяна в неговото психическо състояние. На
първо място, следва да бъде отчетена пряката заинтересованост на свидетелката от изхода на
производството. На следващо място, показанията на * А. Д.а в посочените части са
изолирани и категорично опровергани от останалия събран в производството
доказателствен материал.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за недоказан
един от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност, а именно: пряка и
непоследствена причинна връзка между процесното ПТП и наличните у ищеца физически
или психически увреждания на здравето, обуславящи ангажирането на отговорност на
ответника – застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Посоченото
обуславя извод за неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, поради което и същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва
да бъдат присъдени направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Претендираните и доказани такива са, както следва: 50 лева – депозит за свидетел, 1 600
лева – депозити за вещи лица, 1 776 лева с включен ДДС – адвокатско възнаграждение.
От насрещната страна е направено възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение, като минимално предвиденият размер на същото,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възражения, е 1 776 лева, предвид и включения в последното ДДС.
Настоящият съдебен състав, като съобрази фактическата и правна сложност на
производството, обстоятелството, че същото е протекло в три открити съдебни заседания и
извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия намира
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, като
претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, срещу
„* *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в телесни повреди и негативни психически преживявания, вследствие на ПТП от 30.08.2021
г., настъпило в град *, по *, в посока град *, по вина на водача на лек автомобил марка „*" с
рег. № *, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
7
застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица, издадена от „*
Застраховане“ АД, валидна към датата на събитието, ведно със законната лихва, считано от
30.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
*Д. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на „* *“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * сумата от общо 3 426 (три хиляди
четиристотин двадесет и шест) лева – разноски за настоящото производство, от която: 50
(петдесет) лева – депозит за свидетел, 1 600 (хиляда и шестстотин) лева – депозити за
вещи лица, 1 776 (хиляда седемстотин седемдесет и шест) лева с включен ДДС –
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8