Определение по дело №8926/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 май 2025 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20231110108926
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23304
гр. София, 28.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110108926 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ************, ЕИК: ************, седалище и
адрес на управление: *************************, чрез адв. Д. Ш., срещу А. К. К., ЕГН:
**********, действащ чрез своята майка и законен представител М. Д. К., ЕГН: **********,
с която са предявени искове за следното:
На осн.чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 21
000,00 лв., представляваща платена и получена сума при начална липса на основание, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност, на основание чл. 59 от ЗЗД, да се осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 21 000,00 лв., представляваща платена и получена сума при начална
липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията и в срока по чл. 131 от
ГПК е подал отговор на исковата молба чрез адв. А. Г..
С исковата молба и молба с вх. № 272117/26.08.2024 г. са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Основателно е искането на ищеца да бъде изискано от ***************** (понастоящем
********************) информация относно титулярството на посочената в исковата молба
банкова сметка и дали по същата е постъпила сумата от 21 000,00 лв. с наредител
*************.
Основателно е искането на ответника да бъде изискано от *****************
(понастоящем ********************) извлечение от банковата сметка с IBAN:
******************, считано от датата на откриването й до датата на изготвяне на
извлечението.
1
Предвид сумата на договора, искането за допускане на свидетелски показания за
установяване на липса на съгласие за сключването не е допустимо на основание чл. 164,
ал.1, т.3, пр.2 ГПК.
Доказателственото искане на ответника за допускане до разпит на един свидетел при
режим на призоваване, а именно на лицето *************., следва да бъде оставено без
уважение, доколкото от служебна справка в Търговски регистър се установява, че
посоченото лице е управител на ищцовото дружество, поради което същият не може да бъде
разпитван като свидетел по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 07.07.2025 г. от
14:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към молба с вх. № 272117/26.08.2024 г.
документи като доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от ******************** в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представи справка относно това кой е титуляр на банкова сметка с IBAN:
******************, кога е открита и кога е закрита, дали по същата на 30.03.2018 г. е
постъпила сума в размер на 21000,00 лв. с наредител ************* с IBAN:
******************, както и извлечение от банкова сметка с IBAN: ****************** за
периода от датата на откриването й до датата на изготвяне на извлечението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателсвени искания на страните.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са от ************ срещу А. К. К. два осъдителни иска, съединени в условията
на евентуалност, както следва:
1. главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 21 000,00 лв., представляваща сума, която е платена от ищеца и
получена от К. П. К., чийто наследник по закон е ответникът, при начална липса на
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;
2. евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 21 000,00 лв., представляваща сума, която е платена от ищеца и
получена от К. П. К., чийто наследник по закон е ответникът, с която сума ответникът се
2
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 30.03.2018 г. във връзка договор за потребителски
кредит № 110/30.03.2018 г. ищецът превел по посочената в него банкова сметка на
кредитополучателя с IBAN: ****************** при „*************** сумата от 21000,00
лв., като основание на превода било посочено „Договор 110/30.03.2018 г.“ Във връзка с
плащането на погасителните вноски по кредита ищецът се свързал с посочения в договора
кредитополучател - ****************, но последният категорично заявил, че не е
подписвал подобен договор, че не е давал съгласието си за него, че изобщо не знае за
съществуването му, че за сключването на този договор не е упълномощавал и други лица,
както и че до него не е достигнала сумата по кредита. По тази причина, ищецът твърди, че
договорът е неавтентичен в частта на положения за кредитополучателя ****************
подпис, доколкото не бил подписан от лицето, посочено за негов автор. Неавтентичността на
положения за кредитополучателя подпис било лесно установимо и при сравнение на
подписите, положени в договора и този в документа за самоличност. След справка ищецът
установил, че посочената в договора банкова сметка не е с титуляр кредитополучателя
****************, а друго лице – К. П. К., като сумата от 21000,00 лв. постъпила именно по
банковата сметка на последния, но същата не била върната на ищеца и към настоящия
момент. Твърди се, че преводът на посочената сума е извършен по банкова сметка и в полза
на лице, което не е обвързано с ищеца по посочения в основанието на платежното
нареждане договор за кредит, поради което и не може да черпи права от него. К. К. не
фигурирал в договора за кредит нито като страна по него, респ. като кредитополучател, нито
като процесуален представител на посочения кредитополучател, нито като лице, в чиято
полза да бъде извършен преводът и в чиято полза е сключен договора за кредит. На
следващо място, липсата на изрично изразена воля от страна на **************** спрямо
************ за обвързване по договора за кредит, следвало да се квалифицира като липса
на съгласие, водещо до незавършен фактически състав на сделката. Излагат се твърдения, че
в случая се касае за неправомерно използване на личните данни на **************** с цел
същият да бъде обвързан от правните последици на конкретен договор, но без да знае за
този договор и без да е давал съгласие и да го е подписвал. В условията на евентуалност, в
случай, че се приеме, че не е налице незавършен фактически състав и че действително е
налице сключен договор, се твърди, че посоченият в платежното нареждане договор за
потребителски кредит № 110/30.03.2018г. е нищожен поради лиспа на съгласие и всичко,
което е престарано по него подлежи на връщане на осн. чл.34, ал.1 от ЗЗД. С оглед
изложеното, счита, че К. К. е получил процесната сума при начална липса на основание и
дължи нейното връщане на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност
на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, доколкото същият се е обогатил за сметка на ищеца без
основание. Твърди се, че след смъртта си, К. К. оставил наследници по закон съпругата си
М. Д. К., която се отказала от наследството му, и сина си А. К. К., който приел наследството
му по опис, поради което бил материално легитимиран да отговаря по предявените искове.
3
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. А.
Г., с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорвам К. П. К.
да е титуляр на посочената в договор за потребителски кредит № 110/30.03.2018 г. банкова
сметка, както и да е получил пари от ищеца във връзка с посочения договор. Твърди, че К. П.
К. не е страна по договора за кредит, името му не фигурира никъде в договора за кредит,
включително и не става ясно по какъв начин ищецът е установил, че договорът за кредит не
е подписан от сочения в него кредитополучател ****************, както и че посочената в
договора банкова сметка не е негова, а е на К. К.. Твърди, че доколкото ищецът е финансова
институция, вписана с рег. № BGR00378 в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а
от ЗКИ към БНБ, която притежава лиценз за отпускане на кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове и други възстановими средства, и дейността
по отпускане на кредити се извършва от него, в това число договорите за кредит се изготвят
и подписват от него, то ищецът е този, който носи отговорност за законосъобразното
извършване на дейността си и използване на лични данни. Поради тази причина счита, че
всякакви нарушения в процеса по отпускане, кандидатстване, одобряване и усвояване на
кредитите като част от дейността на финансовата институция или злоупотреби се считат за
нарушения и неправомерни действия на самата финансова институция и последната не може
да черпи права от собственото си противоправно поведение. Твърди, че става дума за
системно поведение на ************, за което има данни, че е отпускало кредити и на други
лица, които също твърдят, че договорите за кредит не са подписани от тях, а парите са
преведени по сметка на различно от тях лице. В условията на евентуалност прави
възражение, че претендираното вземане е погасено по давност. Моли съда да отхвърли
исковете като като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже:
1) по главния иск: че е превел процесната сума от 21 000,00 лв. по банковата сметка на К.
П. К., респ. че последният я е получил; че ответникът е наследник по закон на К. П. К. и е
приел наследството му по опис, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения, включително, че посоченото в платежното нареждане основание за плащане
(договор за кредит) не е валидно възникнало поради липса на съгласие на посочения в него
кредитополучател.
2) по евентуалния иск: своето обедняване и обогатяване на ответника, включително, че е
превел процесната сума от 21 000,00 лв. по банковата сметка на К. П. К., респ. че последният
я е получил; че ответникът е наследник по закон на К. П. К. и е приел наследството му по
опис, размера на обедняването и връзката между обогатяването и обедняването, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително, че
посоченото в платежното нареждане основание за плащане (договор за кредит) не е валидно
възникнало поради липса на съгласие на посочения в него кредитополучател.
4
По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност.
В тежест на ответника е да докаже:
1) по главния иск: че е налице валидно основание за получаване и задържане
напроцесната сума, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
2) по евентуалния иск: че е заплатил претендираната от ищеца сума, както и всички
факти, на които основава своите искания или възражения.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от
доказване.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно възражението си, че посоченото в
платежното нареждане основание за плащане (договор за кредит) не е валидно възникнало
поради липса на съгласие на посочения в него кредитополучател, както и относно
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5