№ 2900
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100508975 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 9915 от 27.05.2024 г. по гр.д. № 60626/2022 г. Софийски
районен съд, 155 състав признал за установено по предявените искове с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Д. И., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1 863.66 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 215.17 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 16.07.2019 г. до 09.06.2022 г., както и
законната лихва върху главницата, дължима от 24.06.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърлил исковете за сумата над 1 863.66 лв. до
претендирания размер от 1 863.67 лв. за главница, за сумата от 54.89 лв. –
главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец май 2019
г. до месец април 2021 г., и за сумата от 11.02 лв. – лихва за забава върху
главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г.
до 09.06.2022 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати
на ищеца сумата от 90.05 лв., представляваща направени разноски в
1
производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 18538 от 30.06.2022 г. по ч.гр.д. № 34175/2022 г. на СРС, 155
състав, и сумата от 1 355.35 лв. – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД, ЕИК *********,
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Е. Д. И., чрез
адв. Г.Д. от САК, преупълномощена от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адв. Д.Ц. от САК, който го обжалва в частите, с които
исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение
на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Районният съд неправилно приел, че по делото е доказано наличие на
облигационно отношение между страните. По делото не били представени
общи условия, нито доказателства за публикуване на ОУ съгласно нормата на
чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Ищецът представил удостоверение за наследници с много
стара дата – 15.08.2019 г., а не били представени и допълнителни
доказателства, че ответникът е приел наследството. По заявеното с отговора
на исковата молба възражение в този смисъл съдът не се произнесъл. Не се
произнесъл и по възражението за липса на надлежно получени покани за
дължими суми, поради което ответникът не бил изпаднал в забава и
акцесорният иск за лихви бил неоснователен. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението в обжалваните части като правилно. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция съгласно списък по
чл. 80 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК *********
(преди „Бруната“ ООД), не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
2
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. С
оглед оплакванията в жалбата, като краен резултат въззивният съд го намира
за правилно в същите части по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и в един местен
всекидневник, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо
от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
3
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от
§ 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на
заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на
писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ ) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие.
В случая от приетия и неоспорен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 2, том I, рег. № 249, дело № 1/2004 г. на нотариус с рег. №
152 на НК се установява, че на 16.01.2004 г. И. Д. И. е придобил собствеността
върху недвижим имот, представляващ ателие № 2, находящо се в гр. София,
ж.к. „*********. От приетото и неоспорено удостоверение за наследници изх.
№ РНД19-УФ01-629/3 от 08.05.2019 г., издадено от Столична община - район
„Надежда“ се установява, че И. Д. И. е починал на 10.02.2016 г. и е оставил за
4
наследник Д.И.М., баща; Д.И.М. е починал на 20.11.2018 г. и е оставил за
наследник ответника Е. Д. И., син.
Доводите в жалбата по делото да нямало доказателства ответникът да е
приел наследството на баща си въззивният съд намира за неоснователни.
Видно от върнатите съобщения до адреса на топлоснабдения имот,
връчителят е удостоверил, че по сведение на съседи ответникът живее в
ателие 2 на ет. 9, но не е открит при посещенията и не се отзовал на
оставените покани. Че ответникът ползва наследствения имот се установява и
от приетите и неоспорени формуляри за отчет за процесните два отоплителни
сезона, подписани за „клиент“, в които като клиент е посочен именно Е. Д. И..
Ползването на наследствения имот от ответника обуславя извод за приемане
на наследството с конклудентни действия (чл. 49, ал. 2 ЗН), и следователно
същият е придобил по наследствено правоприемство собствеността върху
процесния топлоснабден имот. Ето защо правилно като краен резултат
районният съд е приел, че ответникът, като собственик на топлоснабдения
имот, е бил в процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. клиент на
топлинна енергия за битови нужди и дължи на ищеца цената на доставената в
имота топлинна енергия.
Противно на поддържаното в жалбата, по делото са представени в
заверен препис и приети като доказателство действалите в процесния период
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.08.2016 г.
Завереният препис представлява извадка от вестник „Монитор“, в който ОУ са
били публикувани на 11.07.2016 г., и съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ с изтичане на
30 дни след първото им публикуване общите условия са влезли в сила, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Неоснователни са и доводите в жалбата във връзка с акцесорния иск за
лихви за забава върху главницата за топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2
от действалите в процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, в сила от 12.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят; Според чл. 33, ал. 4 от ОУ, продавачът начислява
5
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния
период. След като в общите условия е определен срок за изпълнение,
отправяне на покана не е необходимо, а длъжникът изпада в забава след
изтичане на срока – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо правилно районният съд е
приел, че искът за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия е
основателен за периода от изтичане на 45-дневния срок от издаване на
съответната обща фактура до 09.06.2022 г., и е уважил този иск в размера,
установен от неоспореното заключение на ССЕ.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните
части.
При този изход, разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемия, който е претендирал и юрисконсултско възнаграждение.
Доказано направените разноски са в размер на 250 лв. – депозит за
възнаграждение на особения представител на въззивника. По реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия
дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. Или общо разноските са в размер на 300 лв.
Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер
на 62.27 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9915 от 27.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 60626/2022 г. на Софийски районен съд, 155 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Е. Д. И., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
6
ЕИК *********, сумата 1 863.66 лв. – главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец
април 2021 г. за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „*********,
ателие 2, аб. № *********, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.06.2022 г. до окончателното плащане, и сумата 215.17 лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода от
16.07.2019 г. до 09.06.2022 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 18538 от 30.06.2022 г.
по ч.гр.д. № 34175/2022 г. на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Е. Д. И., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „*********,
ателие 2, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78 ГПК сумата 300 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Е. Д. И., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „*********,
ателие 2, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание
чл. 77 ГПК сумата 62.27 лв., представляваща държавна такса за въззивно
обжалване.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 60626/2022
г. на Софийски районен съд, 155 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на
„ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК ********* (преди „Бруната“ ООД), като трето лице
помагач на страната на ищеца-въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7