Решение по адм. дело №959/2024 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

 

Делото е образувано по жалба на Д. И. М. от [населено място], против Заповед № 8121К-12721 от 20.09.2024г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на оспорващия на основание чл.106, ал.1,т.2 от ЗДСл.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна – издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при явно несъответствие с целта на закона.

Счита, че при извършването на структурни и организационни промени е бил нарушен принципът на съразмерност по чл.6, ал.1 и ал.2 АПК. Разумното и добросъвестно упражняване на правомощията изисквало при необходимост от реорганизация на длъжностите в ОДМВР – Хасково с премахване на някои от бройките за длъжността „главен юрисконсулт“, да се извърши преценка с оглед това, че се запазва цялостната дейност на сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“, дали остават незаети щатните позиции, които да се заемат от служители реално допринасящи за изпълнение на работата на дирекцията. Сочи в тази насока, че спецификите на дейността на съответните длъжности в сектора нямали съществено значение освен, ако не обосновавали изискване на определена квалификация, тъй като на всички длъжности били възложени идентични функции, т.е. това била длъжност, чиито съществени задължения били в пряка връзка с цялостната работа в сектора. В подкрепа на това било и обстоятелството, че новата длъжност „експерт“, открита в сектора, била вакантна, а цялостната дейност там била запазена и именно тя била за преобразувания щат. Тази длъжност можело да бъде заета от специалист с юридическо образование, тъй като функциите в по-голямата си част се припокривали.

Налице било засягане на права в по-голяма степен от необходимото за целта, тъй като оптимизирането на работата с намаляване на броя на длъжността „главен юрисконсулт“ било възможно да се предприеме без да се засягат реално заети длъжности при положение, че се оставяла вакантна експертна длъжност.

Оспорващият отбелязва, че за органа по назначаване не съществува задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава, друга подходяща. Това обаче не го освобождавало от задължението да упражни правомощията, предвидени в закона по добросъвестен и разумен начин още повече, че смисълът на преструктурирането бил оптимизиране на дейността, като функциите и задълженията се изпълнявали от по-квалифицирани служители. Нарушението на принципите на чл.6, ал.1 и ал.2 АПК обосновало извод за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон и било основание за нейната отмяна.

На следващо място, нарушена била и целта на закона, тъй като действията на органа по назначаване не били насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по- квалифицирани служители – което било и смисълът на съкращението, а към освобождаване от длъжност на професионално подготвен служител и същевременно разкриване на вакантна позиция с функции, сходни на изпълняваните от служителя с прекратено правоотношение.

В допълнителна писмена молба на първо място се релевират доводи за материална незаконосъобразност на оспорения акт, като в тази връзка се изтъква, че в случая не следвало да се прилага ЗДСл, тъй като относим бил Закона за министерство на вътрешните работи, съответно той бил специален по отношение на ЗДСл. На тази плоскост се твърди, че не бил спазен чл.226, ал.5 от ЗМВР поради неизследване от страна на административния орган наличието на кумулативните предпоставки – да била налице обективна необходимост от съкращаване на длъжността, да било извършено реално съкращаване на щата и на служителя да била предложена „подходяща“ (т.е. алтернативна и еквивалентна длъжност в системата на МВР), и служителят да бил отказал да я заеме. Всичко това не било реализирано от фактическа страна. Липсата на установяване на обстоятелство за наличието на други свободни длъжности, които да са подходящи за заемане от служителя към дата на издаване на заповедта, водила до несъответствие на акта с материалния закон и се явявала отрицателна предпоставка за упражняване на правомощие по чл.226, ал.1, т.5 от ЗМВР. Служебното правоотношение можело да бъде правомерно прекратено само при отказ на служителя да заеме не всяка предложена длъжност, а само длъжност с признака по ал.5 на чл.226 ЗМВР. С други думи, непровеждането на процедурата и липсата на реално предложение за друга вакантна и подходяща длъжност, която да заеме лицето, представлявали грубо нарушение на посочената норма.

Твърди се също, че по време на издаване на процесната заповед числеността на служителите в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при ОДМВР – Хасково била запазена, като служителите там имали сходни функции, поради което реално не било извършено съкращаване на длъжността, налице било само формално такова.

Жалбоподателят обръща внимание и на липсата на подбор при издаване на заповедта. Комисия за такъв подбор не била сформирана, съответно не били приети ясни и конкретни правила за работа й, нямало оценка на точно определени за подбора факти и обстоятелства по конкретни показатели, не била определена тежест на отделните на показатели, не бил разработен образец на формуляр за оценка. Във връзка с посоченото се оспорват изложените в доклад от 04.09.2024г. констатации. Същите били неоснователни и необективни, изразявали единствено субективното отношение на издателя на документа, а не действителното фактическо положение.

От органа по назначаване не били взети предвид квалификациите, знанията, умения и опита на служителя в системата на МВР, както и факта, че не бил наказван, а напротив – награждаван.

Сочи се и че дори да ставало дума за подход по целесъобразност, изискването за съразмерност също било приложимо.

На следващо място, в допълнението на жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати в хода на производството по издаването му процесуални нарушения, конкретно не били спазени чл.26, чл.34, чл.35 и чл.59 от АПК.

Адресатът на заповедта не бил уведомен за началото на производството. Той не бил запознат и със събраните по преписката документи. Не били изяснени всички факти и обстоятелства по случая. Липсвали фактически и правни основания за издаване на заповедта. Позоваването на чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 ЗДСл не можело да замести мотивите на акта, тъй ЗДСл се явявал общ по отношение на специалния ЗМВР, и по конкретно относно императивните разпоредби на чл.226, ал.5 и сл. от ЗМВР. Не било спазено изискването за форма на заповедта, съобразно предвиденото по чл.59, ал.2, т.4 АПК.

Заповедта била незаконна и поради обстоятелството, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение Д. М. бил член на синдикална организация. Предвид това, не било взето съгласието на синдиката. Тази ситуация била аналогична на тази в Кодекса на труда – чл.333, ал.3 и ал.4, като следвало да се приеме наличието на непълнота в уредбата по този въпрос, която трябвало да се преодолее по аналогия на закона и правото (чрез прилагане на КТ). От друга страна, предвид чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, ако се приемело, че държавните служители нямат право на закрила, аналогична на тази по чл.333, ал.3 и ал.4 от КТ, то щяла да е налице допусната дискриминация по признака служебно положение и да се наруши принципа на равенство, съответно равното третиране между служителите, работещи по трудово и служебно правоотношение.

Визираната закрила се предвиждала и в член 2 от Конвенция №94 за трудовите клаузи в договорите, сключени с публичната власт, приета на 32 сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева на 29.06.1949г., в сила от 20.09.1952г., в сила за Република България от 07.11.1956г. Същата закрила била предвидена и по силата норми от Конвенция №111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите, приета на XLII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 04.06.1958г., влязла в сила на 15.06.1960г., ратифицирана от Република България с Указ №205 от 03.06.1960г. на Президиума на Народното събрание. Според международните стандарти по труда социалната защита се считала за едно от основните човешки права. В Конвенция №111 нямало ограничение относно дискриминацията по отношение на лицата и професиите, като целта била да се закрилят всички лица срещу дискриминация в заетостта или професиите на основата на изрично изброените основания, като съществувала възможност тази закрила да се ползва при проявата на други критерии съобразно член 1, ал.1, б. „b“ (цитира се).

Ратификацията на посочените документи обвързвала България със съдържанието им. Дори и да не били ратифицирани, с Декларацията на Международната организация на труда за основните принципи и права в областта на труда и механизъм за нейното прилагане (приета на 18.06.1998г.), поради самия факт, че членували в организацията, страните се задължавали да спазват предвиденото в документите “с добра воля и съобразно Устава принципите, отнасящи се до основните права, които са обект на споменатите конвенции”.

Изискването за гаранция срещу дискриминация било предвидено и в Протокол 12, подписан в Рим на 04.11.2000г. към Европейската конвенция за човешките права.

Предвид изложеното, касателно членството на жалбоподателя в синдикална организация, се моли да се даде приоритет на международните трудови стандарти над националното законодателство като се приеме, че прекратяване на служебното правоотношение по време на членуване на държавния служител в синдикална организация, без да е изискано предварителното съгласие за съкращаване на длъжността от синдикалния орган, е незаконосъобразно. В тази връзка следвало да се съобрази, че органът по назначаване бил длъжен да зачете правото на лицето да членува в синдикален орган. Щом основанието за съкращаване на длъжността възникнало по същото време на членството в синдиката, органът трябвало да предприеме съответните действия едва след изискано предварително съгласие за съкращаване на длъжността от синдикалния орган.

По изложените съображения се претендира отмяна на заповедта, възстановяване на жалбоподателя на предишната му длъжност и присъждане на разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В съдено заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващия.

Ответникът, Министър на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита я за неоснователна и недоказана, а оспорения акт намира за правилен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

В адресирана до директора на ОДМВР – Хасково Докладна записка (ДЗ) рег.№272р-21915 от 04.09.2024г. (л.14), началникът на сектор „Координация, административно и правно обслужване, и човешки ресурси“ (по-нататък сектор КАПОЧР) при ОДМВР – Хасково (Н. Д.) обосновала необходимост от промени в щата на сектора. Посочила, че в сектора има две щатни бройки „главен юрисконсулт“. Към момента с най-голямо натоварване били служителите по направление на дейност човешки ресурси. В тридесет и две точки в ДЗ се изброява дейността по линия на човешките ресурси и е посочено, че съгласно Заповед рег.№8121К-553/24.02.2015г. за утвърждаване на щата на ОДМВР – Хасково, изменена със Заповед № 8121К-11181/22.07.2024г. общата численост на дирекцията по основния щат била 977,5 щатни бройки, като в щата били включени нови 166 щатни бройки от резерва на МВР. След това увеличение на щата, общата щатна численост на ОДМВР – Хасково по основния щат била с 21 % повече. По-големият брой служители в ОДМВР – Хасково предполагал и по-голям обем от работа за служителите по направление човешки ресурси. На следващо място в ДЗ е описана щатната численост на ОДМВР – Хасково към 31.12.2021г., 31.12.2022г., 31.12.2023г. и до 31.08.2024г., като е видна тенденцията за увеличаване на броя на служителите. Отбелязано е, че от началото на годината до 31.08.2024г. били назначени 46 служители и преназначени 140. Издадена била 1 бр. заповед за налагане на дисциплинарно наказание. За заемане на новите 166 щатни бройки бил обявен конкурс за назначаване на 152 полицаи и до момента имало подадени над 430 заявления за участие в конкурса, като срока за прием на документи бил до 09.09.2024 г. След приключване на приема на документи предстояло организиране и провеждане на следващите етапи от конкурсната процедура. Обявени били и конкурси за повишаване в длъжност за заемане на другите нови длъжности. Дейността по заемане на свободните щатове, както и цялостното обслужване по линия на човешките ресурси, се увеличавала, а реално работещите служители (по направление човешки ресурси) били двама, съответно били крайно недостатъчни. Големият брой длъжностни задължения и увеличения щат на дирекцията, изисквали щатна обезпеченост на работещите по направлението, а именно: увеличаване на щата на експертите човешки ресурси с една бройка.

На следващо място и във връзка с горното, в ДЗ се посочва, че в щата на сектор КАПОЧР има включени 2 щатни бройки за длъжността „главен юрисконсулт“ и към момента и двете били заети. От включването в щата на втората бройката, реално работещи двама юрисконсулти имало от дата 02.02.2024г. до момента. Натовареността на двамата служители, заемащи длъжността, не била голяма. От началото на годината до 31.08.2024г. било осъществено процесуално представителство по осем съдебни дела. За предходните години не можело да се посочи точна статистика, тъй като същата не е била обобщавана в анализ, но като база можело да се посочи, че през 2023г. са били оспорени по съдебен ред 10 заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, през 2022г. също 10 броя, през 2021г. – 24 бр., което означавало, че необходимостта от процесуално представителство намалявала. Нямало и категорични данни, че е било осъществявано процесуално представителство по тези съдебни дела. Във връзка със заявленията по ЗДОИ и издаваните решения, за 2021г. същите били 7 бр., за 2022г. 4 бр., за 2023г. 6 бр., а за 2024г. до 31 август – 2 бр. За настоящата година били съгласувани 16 бр. договори, изготвени от сектор „Управление на собствеността и социални дейности“. През 2023г. договорите също били 16 бр., през 2022г. 19 бр., през 2021г. 23 бр. Имало трайна тенденция към намаляване на договорите за съгласуване. По линия на дисциплинарната практика натовареността била намаляла – дисциплинарните наказания за този период били 1 бр., съответно и необходимостта от процесуално представителство на дисциплинарно наказващия орган силно намаляла. По линия на административно-наказателната дейност – юрисконсултите не се явявали по делата за обжалване на електронни фишове и наказателни постановления. Отговорите по жалбите в по-голямата им част се изготвяли и депозирали от служители на сектор „Пътна полиция“, група Административно - наказателна дейност“, където и двамата инспектори били с юридическо образование. Същевременно имало и други ръководни служители с юридическо образование, които при необходимост могли да осъществяват процесуално представителство, а именно началника на сектор КАПОЧР, началника на РУ – Свиленград, началника на РУ – Хасково. Отбелязано е в ДЗ, че до 01.10.2021г., когато със Заповед №8121K-10610/01.10.2021г. била включена в щата на ОДМВР – Хасково още една бройка за длъжността „главен юрисконсулт“, в щата на дирекцията винаги имало само една щатна бройка за тази длъжност и това не е затруднявало работата на административната структура. След включването на втората щатна бройка нямало установено завишение на натовареността на юрисконсулта. Освен това, от създаването на втория щат през 2021г. до 02.02.2024г. фактически имало само един служител, осъществяващ задълженията за длъжността „главен юрисконсулт“, поради временно преназначаване на другия (в друга структура на МВР), а през определен период и на двамата служители, заемащи длъжностите, конкретно: от 03.11.2022г. до 02.02.2024г. едната щатна бройка била незаета.

По тези съображения с ДЗ е обоснована необходимост за създаване на организация за по-ефективно изпълнение на задачите, възложени на сектор КАПОЧР. В тази връзка е посочено, че това можело да се постигне като се увеличи щатната численост за длъжността „старши експерт ЧР“ с една щатна бройка, която да се осигури чрез съкращаване на една щатна бройка „главен юрисконсулт“ и откриване на една щатна бройка „старши експерт ЧР“. Изтъкнато е и че изложеното ще доведе до икономия на средства, с оглед годишните разходи за издръжката на една щатна бройка „старши експерт ЧР“ и за една щатна бройка „главен юрисконсулт“. Посочено е също, че двете длъжности нямат никакви общи длъжностни задължения.

На 04.09.2024г. ДЗ рег.№272р-21915/04.09.2024г. е получила положителна резолюция от директора на ОДМВР – Хасково, който е разпоредил изготвяне на ДЗ до министъра на вътрешните работи.

Съдържанието на ДЗ рег.№272р-21915/04.09.2024г. е обективирано в ДЗ рег.№272р-21915 от 04.09.2024г. (л.20), с която директорът на ОДМВР – Хасково предлага на министъра на вътрешните работи да се извърши промяна по щата на ОДМВР – Хасково, утвърден с M3 рег.№ 8121К-553/24.02.2015г., както следва: I. Да се съкрати от щата на ОДМВР – Хасково и да се включи в резерва на министерството 1 (една) щатна бройка, на държавен служител с виеше образование, както следва: ОДМВР – ХАСКОВО 1. Сектор КАПОЧР – Главен юрисконсулт, IV младши ранг, магистър, ДСВО …1, Всичко …; II. Да се включи в щата на ОДМВР – Хасково от резерва на министерството 1 (една) щатна бройка за държавен служител с виеше образование, както следва: ОДМВР – ХАСКОВО 1. Сектор КАПОЧР – Старши експерт /ЧР/, V младши ранг, бакалавър, ДСВО .. .1, всичко …1. Към ДЗ е приложена финансова обосновка.

Със Заповед №8122К-12598/16.09.2024г. (л.40), на основание чл.33, т.9, чл.145, ал.1 от ЗМВР и ДЗ рег.№272р-21917/04.09.2024г., министърът на вътрешните работи е изменил т.1 от Заповед рег.№ 8121К-553/24.02.2015г. за утвърждаване на щат на ОДМВР – Хасково, както следва: 1. съкратил от щата на ОДМВР – Хасково и включил в резерва на МВР 1 щатна бройка за държавен служител с висше образование, както следва: сектор КАПОЧР – Главен юрисконсулт, IV младши ранг, магистър, ДСВО ... 1; 2. включил в щата на ОДМВР – Хасково от резерва на МВР 1 щатна бройка за държавен служител с виеше образование, както следва: сектор КАПОЧР – старши експерт (човешки ресурси), IV младши ранг, бакалавър, ДСВО ...1. В заповедта е посочено, че влиза в сила от 01.10.2024г.

На 18.09.2024 г. началник сектор КАПОЧР изготвила ДЗ рег.№272р-23096 (л.41), в която се е позовала на Заповед №8122К-12598/16.09.2024г. и в тази връзка е посочила, че е необходимо да бъде освободен един от двамата служители, заемащи щатове „главен юрисконсулт“. Отбелязала, че за разлика от Кодекса на труда, ЗДСл не предвижда провеждане на подбор при прекратяване на правоотношение поради съкращаване на щата. В Министерство на вътрешните работи също нямало утвърдени правила за провеждане на подбор при съкращаване на щатове, заети от държавни служители. В тази връзка предложила избора да се извърши на база анализ на дейността на двамата служители, заемащи длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор КАПОЧР. Посочила, че: 1. главен юрисконсулт Д. М. заемал длъжността, считано от 09.02.2024г. като за времето от 25.05.2022г. до 28.08.2022г. изпълнявал длъжността ВПД началник сектор „Обществени поръчки“ в Главна дирекция „Национална полиция“. 2. за 2023г. служителят имал годишна оценка за изпълнение на длъжността „Неприемливо изпълнение“, като мотивите за това били следните: не притежава нужните умения за аналитична компетентност, като не дава компетентни правни становища, съвети и мнения за правилното протичане на дейностите в ОДМВР – Хасково; регистрираните през оценявания период документи, изготвени от служителя са общо 102 бр., което е крайно недостатъчно с оглед обема от действията, който юрисконсулта трябва да обслужва; при съгласуване на договори подхожда формално и не защитава интересите на органите на управление на ОДМВР Хасково – изготвените проекти на договори след съгласуване с други структури са променяни поради непрецизиране на клаузите от страна на юрисконсулта; неприемливо поведение в хода на провежданите обществени поръчки, даване на нееднозначни мнения, което е наложило ползването на чести консултации с други служители в министерството; дава непълни и неточни съвети по повод плащания, касаещи обезщетения, присъдени разноски по изпълнителни листове и други подобни; неглижира и омаловажава проблемите, свързани с подготовката на провеждането на обществени поръчки от СУССД; неизпълнение на Разпореждане №2328/20.02.2023г. за обжалване на отменени наказателни постановления и електронни фишове и участие в съдебните заседания; изготвяне на становища с голямо закъснение или без изпълнение; не проявява нужната компетентност при осъществяване на дейността по реализиране на дисциплинарна отговорност в ОДМВР – Хасково, като не съгласува заповедите за дисциплинарни наказания и не дава становища по дисциплинарните проверки, въпреки изричната разпоредба на чл.12 ал.4 от Инструкция №8121з-877/2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР; не анализира и не обобщава съдебната практика по отношение на дисциплинарните наказания и АНД в ОДМВР – Хасково; при осъществяване на процесуално представителство на органите на управление на ОДМВР – Хасково не показва нужните компетентност, инициативност и ангажираност, включително има констатиран случай на непредставяне на материали по гражданско дело за отмяна на уволнение, което е било единствено основание на съда да отмени уволнението като незаконно. По друго исково производство не е представил пълномощно, поради което съдебния състав не е кредитирал изложеното в депозирания отговор; не планира и не изпълнява текущата си работа по начин, осигуряващ възможно най-добър краен резултат; не спазва определените срокове и не се стреми да спазва изискванията за качество.

В ДЗ се сочи още, че всички тези мотиви за поставяне на оценка „Неприемливо изпълнение“ били формирани на база становищата №272р-940/09.01.2024г., №1253р-567/12.01.2024г., №272р-1295/12.01.2024г. и №272р-1296/12.01.2024г., на ръководители от различни структури на ОДМВР – Хасково, изискани по реда на чл.15 ал.1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация.

Освен изложеното, издателят на ДЗ е посочил в същата, че лично тя констатирала забавяния при изпълнение на поставените задачи, по-конкретно установила, че Д. М. се забавил при изпълнение на служебните задължения, като в качеството му на процесуален представител на ОДМВР – Хасково не представил в съда в срок доказателства по повод обжалвана заповед за прекратяване на трудови правоотношения във връзка с установено тежко дисциплинарно нарушение, което било самостоятелно основание за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение с М. Х. К. (техник, механик/технически контрол на МПС в СПП при ОДМВР – Хасково). Също така, не изпратил в законоустановения срок постъпила жалба вх.№272000-24092/28.12.2023г. срещу Решение №272000- 23985/21.12.2023г. за отказ да се предостави достъп до обществена информация, ведно с цялата преписка, като съставил съпроводително писмо за изпращане на жалбата до Административен съд – София на 26.02.2024г. В хода на работата многократно констатирала, че главен юрисконсулт М. не проявявал инициативност в работата си, изпълнявал формално служебните си задължения, изготвя отговори и справки без да бил събрал нужната информация.

На следващо място, в ДЗ за изброени професионалните качества, начина на изпълнение на служебните ангажименти и задачи, и постигнатите резултати на главен юрисконсулт Х. Д. Х.-Б., заемаща длъжността „главен юрисконсулт“ от 02.02.2024г.

На база всичко изложено е направен извода, че поради съкращаване на щата от длъжност следва да бъде освободен главен юрисконсулт Д. И. М..

Във връзка с ДЗ рег.№272р-23096/18.09.2024г., с ДЗ рег.№272р-23098/18.09.2024г. (л.45) директорът на ОДМВР – Хасково е предложил на министъра на вътрешните работи да бъде прекратено служебното правоотношение с Д. И. М. – главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР при ОДМВР – Хасково, поради съкращаване на длъжността.

На 20.09.2024г. министърът на вътрешните работи е издал предизвестие рег.№8121р-18654 (л.47), с което на основание чл.106, ал.1 от ЗДСл Д. И. М. е предизвестен, че след изтичане на едномесечен срок от получаване на предизвестието, ще се прекрати служебното му правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността. Посочено и че при неспазен срок на предизвестието ще му бъде изплатено обезщетение на основание чл.106, ал.4 от ЗДСл. Предизвестието е получено от М. на 26.09.2024г., видно от направено в него отбелязване.

С оспорената Заповед № 8121К-12721 от 20.09.2024г., на основание чл.106, ал.1, т.2, и чл.108 от ЗДСл, във връзка със Заповед №8121К-12598/16.09.2024г. за изменение на заповед на министъра на вътрешните работи №8121К-553/24.02.2015г. за утвърждаване на щат на ОДМВР – Хасково, ДЗ №272р-23098/18.09.2024г. и писмено предизвестие, министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя Д. И. М. – главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР при ОДМВР – Хасково, едностранно от органа по назначаване с предизвестие, при съкращаване на длъжността, считано от 01.10.2024г. В заповедта е предвидено изплащане на обезщетения на лицето, в т.ч. и за неспазване на срока на предизвестието.

Наред с описаните доказателства по делото, се представиха също:

Формуляр рег.№272р-4715/01.03.2022г. (попълнен на 24.01.2023г.) за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контроли функции (л.100), за оценка на главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР при ОДМВР – Хасково Д. И. М., за периода на оценяване 09.02.2022г. – 31.12.2022г., с годишна оценка „изпълнението напълно отговаря на изискванията“;

Формуляр рег.№272р-1711/19.01.2023г. за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контроли функции (л.102), за оценка на главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР при ОДМВР – Хасково Д. И. М., за периода на оценяване 01.01.2023г. – 31.12.2023г., с допълнение (л.105), в което е отразена годишна оценка „неприемливо изпълнение“, като в допълнението са обективирани пространни мотиви за поставената оценка (идентични е изложените в ДЗ рег.№272р-23096/18.09.2024г.);

Формуляр рег.№272р-3698/09.02.2024г. за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността (л.113), попълнен от контролиращия ръководител, с който се потвърждава поставената годишна оценка на Д. И. М. за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г. – „неприемливо изпълнение“;

Възражение рег.№272р-3177 от 02.02.2024г. (л.114) от Д. М. против годишна оценка за изпълнението на длъжността за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г.;

Формуляр рег.№272р-2835/30.01.2024г. за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контроли функции (л.116), за оценка на главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР при ОДМВР – Хасково Д. И. М., за периода на оценяване 01.01.2024г. – 31.12.2024г., с допълнение (л.119), в което е отразена междинна среща на 30.07.2024г. и коментар на оценяващия ръководител – че служителят проявява умения за аналитична компетентност в недостатъчен обем, като не проявява нужната инициативност при осъществяване на основните си длъжностни задължения и заложените в плана критерии;

ДЗ с УРИ272р-940/09.01.2024г. от началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Хасково (л.108), в която са изброени множество недостатъци в работата на главен юрисконсулт Д. И. М., структурирани в направления управленска компетентност, работа в екип, комуникативна компетентност, ориентация към резултатите, професионална компетентност;

ДЗ с УРИ1253р-567/12.01.2024г. от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково (л.109), в която също са изброени множество недостатъци в работата на главен юрисконсулт Д. И. М., вкл. неявяване по съдебни заседания по дела по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове, за което са му били вменени задължения с Разпореждане с рег.№1253р-2328/20.02.2023г., като е посочено и забавяне при даването на становища по казуси, касаещи дейността на сектора;

Писмо рег.№272р-1295/12.01.2024г. от старши експерт в СУССД при ОДМВР – Хасково (л.110), в което са изразени негативни впечатления от съвместната работа на експерта с главен юрисконсулт Д. И. М. в хода на дейностите по подготовка, провеждане и възлагане на обществени поръчки в ОДМВР – Хасково;

Отговор рег.№272р-1296/12.01.2024г. (л.111) на покана за изразяване на мнение по реда на чл.18, ал.2 от Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация, даден от началник сектор „ФО“/главен счетоводител, в който се изброяват редица недостатъци в работата на Д. И. М. в хода на дейности по сключване на договори, участие комисии при провеждане на обществени поръчки, изясняване на казуси във връзка с плащания по присъдени обезщетения, съдебни разноски и други подобни случаи;

Длъжностна характеристика рег.№272р-11113/18.05.2020г. (л.120) за длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор КАПОЧР в ОДМВР – Хасково;

Длъжностна характеристика рег.№272р-16327/29.07.2022г. (л.127) за длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор КАПОЧР в ОДМВР – Хасково;

Заповед №8121К-553/24.02.2015г. на министъра на вътрешните работи (л.137), относно утвърждаване на щат на ОДМВР – Хасково, като от нея е видно, че за длъжността „младши юрисконсулт – главен юрисконсулт“ е била определена 1 щатна бройка;

Заповед №8121К-10610/01.10.2021г. на министъра на вътрешните работи (л.136), с която е изменена т.1 от Заповед рег.№8121К-553/24.02.2015г. за утвърждаване на щат на областна дирекция на МВР – Хасково, с която е съкратена 1 щатна бройка от РУ – Хасково, сектор „Охранителна полиция“, група „Охрана на обществения ред“ – „сътрудник, охрана, средно образование, ЛРТП“, и е включена в щата на ОДМВР – Хасково 1 щатна бройка за длъжността „главен юрисконсулт“, IV младши ранг, магистър, ДСВО, с дата на влизане в сила на заповедта 01.10.2024г.;

Писмо от управителя на сдружение Национален синдикат „Полиция“ (л.134), с което директорът на ОДМВР – Хасково е бил уведомен, че Д. И. М. към дата 30.09.2024г. е член на сдружението.

По делото се представиха и документи за процедура по организиране и провеждане на конкурс за длъжността „старши експерт /ЧР/“ в сектор КАПОЧР в ОДМВР – Хасково, и назначаване на служител (л.172-198). Приеха се за сведение на съда писмени материали, от които става ясно, че жалбоподателят е бил свидетел по гр.дело №20583/2022 на Софийски районен съд, образувано по искова молба на В. К..

Всички описани писмени доказателства и материали бяха обект на обстойно запознаване от страна на съдебния състав.

Снеха се и показания от свидетелите В. П. К. – бивш директор на ОДМВР – Хасково в период през 2021г., и Н. Д. Д. – началник сектор КАПОЧР в ОДМВР – Хасково, и пряк ръководител на М. в периода от 02.01.2024г. до освобождаването му от длъжност с оспорената заповед.

Свидетелят К. посочва, че при оглавяването на ОДМВР – Хасково структурата била без юрист. Когато жалбоподателят започнал работа в Дирекцията нещата потръгнали, забавените преписки били поизчистени нямало нови забавяния. Твърди, че М. изпълнявал „перфектно“ задълженията си. Работили заедно 7 месеца в [населено място], после и в [населено място] (не уточнява втория период).

Свидетелят Д. посочва, че жалбоподателят не спазвал дадените му срокове за изпълнение на поставените задачи, за което били изготвяни докладни. Поставената му оценка била „крайно незадоволителна“, но причината за съкращаване на щата не била тази, а факта, че секторът бил кадрово необезпечен. Сочи в тази връзка, че разполагат с три щата „старши експерт /ЧР“, но към дата 28.03.2024г. един от тях ползвал неплатен отпуск за срок от 1 година. Реално работещи останали двама експерти. През юли 2024г. щатът на областната дирекция бил изменен, като били включени 152 бройки за „полицай“, което създало огромен обем от работа за сектора – провеждане на конкурс за тези бройки и цялата друга текуща работа. Трябвало да се реагира с допълнителен щат на „старши експерт /ЧР/“ и тъй като от министерството отказало отпускане на бройка от резерва, трябвало да трансформират някой от съществуващите щатове. Затова, поради наличие на два щата „юрисконсулт“ предложили едната щатна бройка да бъде съкратена, а да бъде открита бройка за „старши експерт /ЧР/“. Това била причината да се съкрати този щат („главен юрисконсулт“). Към момента бройката за „старши експерт /ЧР/“ била налична, като била проведена конкурсна процедура и предстояло назначение на човек на тази длъжност при условията на чл.81а ЗДСл. – подбор по мобилност. Подбор между двамата юристи в сектора, преди освобождаването на жалбоподателя от длъжност, не бил правен, тъй като не бил изискуем по закон. Заявява, че е наясно с факта на членство на оспорващия в синдикална организация, като сочи, че той не заемал там длъжност като секретар, председател или друга подобна.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата съдържа изискуемите съгласно АПК реквизити, изхожда от лице с правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт. Ето защо е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, съгласно която норма органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. Предвид факта на издаване на Заповед № 8121к-1272/20.09.2024г. от министъра на вътрешните работи, то несъмнено същата е издадена от органа по назначаване.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички, изискващи се съгласно чл.108, ал.1, изр. първо от ЗДСл, реквизити – правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобитият ранг на държавна служба.

Твърдението в жалбата за неспазване на изискването за форма, съобразно предвиденото по чл.59, ал.2, т.4 АПК, е неоснователно. Макар и нормата на чл.108 от ЗДСл да е специална спрямо чл.59 от АПК и в тази връзка в заповедта да не са посочени фактическите основания за издаването й, такива все пак са налице по административната преписка – ДЗ рег.№272р-23096/18.09.2024г. (л.41) Заповед №8121К-12598/16.09.2024г. (за съкращаване на щата) и други, поради което с оглед Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС, оспорения акт се явява надлежно мотивиран. Тук следва да се отбележи, че макар и фактическите основания за издаване на процесния акт да не изхождат пряко от ответника, същият несъмнено се е запознал с тях и това се установява от съдържанието на оспорената заповед, в която е посочено, че се издава на основание на ДЗ рег.№272р-23098/18.09.2024г., в която пък е записано, че е във връзка с ДЗ рег.№272р-23096/18.09.2024г. В този смисъл, непосочването в административния акт на фактически основание за издаването му не представлява порок във формата му. Следва да се отбележи тук, че принципно административният орган не е задължен да излага мотиви защо прекратява служебното правоотношение на служителя, основани на предварително утвърдени критерии, тъй като в случая не е приел вътрешни правила за подбор, с които да би бил задължен да се съобразява (вж. Решение №14040 от 15.11.2018г. на ВАС по адм. д. №71/2018г.), а прекратяването на правоотношението е поради съкращаване на щата.

При осъществения съдебен контрол не се установиха допуснати от органа съществени процесуални нарушения, съответно водещи до отмяна на оспорения акт на това основание. В тази връзка, неоснователни се доводите за неспазване на чл.26, чл.34, чл.35 от АПК.

Производството по чл.106 от ЗДСл е специално такова и в хода на същото не е предвидено задължение за органа по назначаване, респ. при прекратяване на служебното правоотношение, да уведомява служителите си, по смисъла на чл.26 АПК, за започване на процедура по съкращаване на щат. Приложение намират нормите на специалния закон (ЗДСл), които регламентират изрично реда, по който се развива производството при съкращаване на щата, довело впоследствие и до прекратяване на служебно правоотношение.

Съдът не констатира и допуснато нарушение по смисъла на чл.35 АПК, доколкото преди издаването на обжалваната заповед в пълнота са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай.

Законодателят не е регламентирал специфична процедура за издаване на заповед на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Единственото изискване е наличието на отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, но това изискване не е абсолютно, доколкото неспазването на срока на предизвестие може да бъде компенсирано с обезщетение, съгласно чл.106, ал.4 от ЗДСл. В случая, установения от закона едномесечен срок за отправяне на предизвестие не е спазен, но в предизвестието е посочена приложимостта на възможността по чл.106, ал.4 от ЗДСл., което е и реквизит на оспорената заповед.

С оглед възраженията в жалбата следва да се посочи и че в хипотезата на прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл законодателят не е установил изискването да се извършва подбор (вж. Решение №1796 от 04.02.2020г. на ВАС по адм. д. №8316/2019г., Решение № 11270 от 25.10.2016г. на ВАС по адм. д. №6371/2015г. и Решение №12305 от 16.10.2014г. на ВАС по адм. д. № 2894/2014г.). Разпоредбите на Кодекса на труда във връзка с правото на подбор на работодателя не могат да намерят приложение в процесния случай, тъй като преценката на органа по назначаване при съкращаване на длъжността относно обстоятелството кои от държавните служители ще бъдат съкратени и кои не, от персонална гледна точка, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗДСл органът по назначаване разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавните служители, при която да бъдат съкратени едни и евентуално открити други длъжности (Решение №1796 от 04.02.2020г. на ВАС по адм. д. №8316/2019г.). А и освен това, както вече се посочи по-горе, в конкретния случай липсват данни за одобрена в МВР процедура на подбор при съкращаване на държавни служители, аналогична на задължението на работодателя за лицата по трудов договор по чл.329 от Кодекса на труда. При съкращаване по ЗДСл за органа по назначаване не съществува задължение да извърши подбор между служителите, заемащи еднакви длъжности.

Във връзка с горното и с доводите (основание на разпоредба от ЗМВР) на жалбоподателя в насока, че на служителя не била предложена подходяща друга длъжност, следва да се има предвид, че липсва задължение за органа по назначаване да предлага друга длъжност на съкратените държавни служители. Липсата на предложение до служителя да бъде преназначен на друга длъжност не променя факта на съкращаване на неговата длъжност (в този смисъл Решение № 11270 от 25.10.2016г. на ВАС по адм. д. №6371/2015г.). При наличието на няколко бройки за длъжността – в случая „главен юрисконсулт“, органът по назначаване, който провежда процедурата по съкращението, има право да прекрати служебното правоотношение на служител по свой избор.

Не се възприемат за релевантни доводите на жалбоподателя за приложимост на чл.226, ал. 5 от ЗМВР като специален закон спрямо ЗДСл. Няма спор между страните, че жалбоподателят е бил държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР. Съгласно чл.142, ал.4 ЗМВР статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл.56, чл.151, ал.1 и 7, чл.156, ал.4, чл.181, ал.3, чл. 182, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.189, ал.1, т.7, чл.190, ал.2, чл.191, 233, 238, ал.1 – 3 и 5, чл.239, ал.1, т.1 и ал.2, чл.245а, чл.247, ал.1 и 4 и чл.247а, ал.1, 3 и 4 от този закон. Видно е, че посочената от оспорващия норма - чл.226, ал.5 от ЗМВР, не попада в изключенията по чл.142, ал.4 ЗМВР (в този смисъл Решение № 3462 от 16.03.2021г. на ВАС по адм. д. № 790/2021г.), следователно няма как тя да намери приложение по отношение на Д. М. в качеството му на юрисконсулт в МВР.

Според настоящия състав на съда, неуведомяването на Национален синдикат Полиция, респ. липсата на съгласие на синдиката, не представлява съществено процесуално нарушение. В ЗДСл правомощията органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение поради съкращаване на щата са уредени с императивни разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани или ограничени от самия факт на членство на конкретен служител в синдикални организации. В тази връзка, без значение за прекратяване на правоотношението на цитираното материалноправно основание е обстоятелството дали служителят членува в съответна синдикална организация. В ЗДСл няма предвидена специална закрила на членове на синдикални организации, каквато закрила е уредена в Кодекса на труда. Между трудовото и служебното правоотношение има прилики, но и съществени различия, поради което правилата за синдикална закрила, съдържащи се в КТ, не могат да намерят приложение спрямо държавния служител. В този смисъл, при съкращаване на определена длъжност органът по назначаване няма задължения да уведомява съответната синдикална организация за започнала процедура по съкращаване на щата и прекратяване на служебно правоотношение, нито има задължение да иска съгласие от такава организация за започване и приключване на процедурите. С оглед изложеното, не се споделят доводите за предвидена в международни конвенции закрила на всички лица срещу дискриминация в заетостта или професиите.

Съдът отчита и факта, че по делото няма данни жалбоподателят да е бил на ръководна изборна длъжност в Национален синдикат “Полиция” по смисъла на чл.247, ал.1 ЗМВР, поради което за ответника не е било налице задължението по чл.247, ал.2 ЗМВР – за уведомяване на ръководния орган на синдикалната организация, преди за издаде оспорената заповед (вж. Решение № 2854 от 24.02.2020г. на ВАС по адм. д. №9146/2019г.).

Съдът намира, че са спазени и относимите към издаване на оспорения акт разпоредби на материалния закон.

Приложената от ответника разпоредба на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл предвижда правомощие на органа по назначението да прекрати едностранно служебното правоотношение, с едномесечно предизвестие, при съкращаване на длъжността.

Съгласно легалното определение на чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.

За да е налице реално съкращаване на заеманата длъжност по смисъла чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, следва да бъде установено отпадане на длъжността като нормативно определена (или чрез друг административен акт) позиция в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, или да е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е реализирана втората от визираните две хипотези.

При изменение на щатното разписание административният орган действа в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощие да премахва отделни длъжности, да създава нови или да прави промени в числеността на щатните бройки с цел да подобри изпълнението на отделни функции на ведомството. В процесния случай без съмнение е налице съкращение на длъжността на жалбоподателя.

Между страните по делото няма спор относно обстоятелството, че общата численост на ОДМВР – Хасково е определена законосъобразно със заповед, съобразно съответните правни основания по ЗМВР, който в чл.145, ал.1 дава правомощие на министъра на вътрешните работи да утвърждава функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл.33, т.7 и чл.37, като това правомощие несъмнено е било упражнено през 2015г., предвид издаването на Заповед №8121К-553/24.02.2015г., с която е предвидена една щатна бройка за длъжността „главен юрисконсулт“ в ОДМВР – Хасково (л.137). Впоследствие числеността за тази длъжност е била повишена на 2 бройки – със Заповед №8121К-10610/01.10.2021г. (л.136).

През 2024г. е последвало изменение – когато със Заповед №8122К-12598/16.09.2024г. (л.40) е извършено съкращаване на 1 щатна бройка за длъжността „главен юрисконсулт“, считано от 01.10.2024г. и е разкрита нова щатна бройка – старши експерт /човешки ресурси/“, в сектор КАПОЧР при ОДМВР – Хасково. Необходимостта от това е надлежно обоснована и това се установява от съдържанието на документите по административната преписка – ДЗ рег.№272р-21915/04.09.2024г. и ДЗ рег.№272р-21915 от 04.09.2024г., като е посочено, че дейността по заемане на свободните щатове в ОДМВР Хасково – 166 броя, както и цялостното обслужване по линия на човешките ресурси, се увеличавала, а реално работещите служители по това направление са двама, съответно са крайно недостатъчни, както и че големият брой длъжностни задължения и увеличения щат на дирекцията изисква щатна обезпеченост на работещите по направлението, а именно увеличаване на щата на експертите по човешки ресурси с една бройка. Прието е в тази насока и че натовареността на двамата служители, заемащи длъжността „главен юрисконсулт“ не е голяма и че е необходимо създаване на организация за по-ефективно изпълнение на задачите, възложени на сектор КАПОЧР, което можело да се постигне чрез увеличаване на щатната численост за длъжността „старши експерт ЧР“.

Заповед №8122К-12598/16.09.2024г. не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и като издадена в условията на оперативна самостоятелност, не подлежи на проверка по отношение нейната целесъобразност. При допустимата съдебна проверка за издаване на тази заповед при съблюдаване разпоредбата на чл.169 АПК, за да се приеме наличието на реално съкращаване на щата, настоящият състав констатира, че ответникът е спазил изискването за законосъобразност на административните актове.

По отношение възраженията в насока припокриване на изискванията за изпълнение на задълженията за двете длъжности – „старши експерт /ЧР/“ и „главен юрисконсулт“, следва да се посочи, че при прегледа на длъжностните характеристики за длъжността „главен юрисконсулт“ (л.120, 127) и на документите за процедура по организиране и провеждане на конкурс за длъжността „старши експерт /ЧР/“ (л.172 – 194) не се установява наличие на посоченото от жалбоподателя обстоятелство. В този смисъл, не може да се приеме и че втора бройка за длъжността „главен юрисконсулт“ е продължила да съществува под друго наименование, но със същите функционални задължения. Анализът на трудовите задължения за сравняваните длъжности, обуславя извод, че длъжността, заемана от жалбоподателя не е запазена като система от функции и задачи, възложени на длъжност с различно наименование и ниво, съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията.

С оглед така установеното, настоящият състав намира, че предпоставките на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, поради съкращаване на заеманата от него длъжност, са изпълнени, поради което обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

Както вече се посочи по-горе, съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗДСл, органът по назначаване разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни или други длъжности. Органът има интерес от най-ефикасно управление на дейността. В тази връзка неоснователни са доводите за несъответствие на обжалваната заповед с целта на закона. Въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаване (която не подлежи на съдебен контрол) е как да организира дейността на администрацията с цел оптимизиране на работата. В случая, целта на съкращаването е постигана – организацията на сектор КАПОЧР е оптимизирана, от една страна посредством намаляване на заетия персонал на длъжност „главен юрисконсулт“ поради намаляване на обема от работа за тази длъжност (което е изследвано от ръководителя на администрацията и е взето предвид от ответника), и от друга чрез увеличаване на заетия персонал по направление човешки ресурси поради увеличаване на обема от работа, като това е сторено с оглед увеличението на общата щатна численост на ОДМВР – Хасково с 21 %, респ. възникнала необходимост от повече служители за извършване на обема от работа по посоченото направление.

Съдът намира, че в случая не е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Не се установява от доказателствата по делото неразумно, недобросъвестно или несправедливо упражняване на правомощия, нито са налице действия явно неизмерими с преследваната цел. В тази насока следва да се отбележи, че е направен избор за прекратяване на служебното правоотношение между двамата служители в ОДМВР – Хасково, изпълняващи длъжността „главен юрисконсулт“ и той е основан на резултатите от извършено проучване на мнението на ръководни служители в дирекцията относно впечатленията им от съвместната работа с жалбоподателя. Видно от същите (л.108 – 111) всички те са изразили отрицателни становища, като този факт наред с впечатленията на прекия ръководител от работата на Д. М. и другите обстоятелства по случая, вкл. финансовият разход за годината издръжка на всяка от длъжностите „юрисконсулт“ и „старши експерт /ЧР/“, са формирали крайния извод на органа по назначаване за съкращаване на една щатна бройка от щата за длъжността „главен юрисконсулт“ и това засегне именно жалбоподателя, респ. неговото служебно правоотношение да бъде прекратено. Последното е извършено след предприетите организационни промени с цел подобряване на дейността на съответната администрация, в съответствие с правомощията на органа по назначаване, който е овластен да избере организационната форма, под която ще се осъществява дейността, и да определи в рамките на установената численост, служителите, които ще заемат длъжностите и ще го подпомагат в изпълнение на неговата дейност.

По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Ето защо подадена против нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. М. от [населено място], против Заповед № 8121К-12721 от 20.09.2024г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение като „главен юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване, и човешки ресурси“ при ОДМВР – Хасково.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.