РЕШЕНИЕ
№ 1412
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330115614 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. М. К., ЕГН **********, с адрес гр.
******против „Сити Кеш” ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.
********* с която е предявен установителен иск за признаване за установено, че
клаузата за заплащане на неустойка в размер на 67,32 лв., уговорена в Договор за
потребителски кредит № 555072 от 03.08.2021 г., сключен между страните, е нищожна,
като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
неравноправна и нарушаваща изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно
задължителното съдържание на потребителските договори за кредит.
С исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит от дата 03.08.2021 г., с уговорена главница 200 лв., с фиксиран
лихвен процент – 40,05 %, при ГПР от 50 %. Посочено е, че съгласно чл. 5 от
Договора, вземането по същия е следвало да бъде обезпечено с едно от посочените в
клаузата обезпечения – предоставяне на банкова гаранция или осигуряване на поне две
физически лице за поръчители, които да отговорят на посочените в договора
изисквания. Поддържа се, че в чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено заплащане на
неустойка от потребителя в размер на 67,32 лева, ако не изпълни задълженията си по
чл. 5 от договора за предоставяне на обезпечение. Изложени са съображения, че чрез
начисляването на неустойката се заобикалят материално-правни изисквания,
регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото вземането за неустойка представлявало
допълнителна печалба за кредитора и водела до завишаване на разходите по кредита.
Аргументира се още, че така уговорената неустойка, предвид нейния размер и условия
за начисляване й, излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, и била нищожна, предвид тълкувателната практика на ВКС.
Иска се прогласяване нищожността на оспорената клауза и присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „Сити кеш“ ООД, признава, че между страните е
1
сключен посоченият договор за потребителски кредит, и признава основателност на
предявения иск. Развити са съображения, че доколкото не бил дал повод за завеждане
на делото и ответникът не дължал разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Сити Кеш” ООД е предявил и насрещен иск
срещу К. М. К., за осъждане на ответника по насрещния иск да му заплати сумата от
92, 68 лв. – сбор от сумите по непогасена главница по падежирали вноски по
процесния Договор за потребителски кредит № ******* г., сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба –
17.11.2021 г., до окончателното плащане на вземането.
Твърди се в насрещната искова молба, че на дата 03.08.2021 г. бил сключен
между страните договор за паричен заем № ******, по силата на който „Сити Кеш”
ООД предоставило на К. М. К. сумата от 200 лв., при ГЛП от 40,05 % и ГПР – 50 %,
срещу задължението начислените по договора суми да бъдат върнати на 14 седмични
вноски, съгласно приложен погасителен план. Поддържа се, че ответникът по
насрещния иск бил заплатил сумата от 120 лв. по договора, с която сума не били
погасени вземания за неустойка, а за възнаградителна лихва – 12,68 лв., и част от
главницата. Не била платена цялата главница, като всички вноски по кредита били с
настъпил падеж. Излага съображения, че уговорената с договора възнаградителна
лихва е съобразена с нормативно установените правила. По тези аргументи моли за
уважаване на иска и присъждане на сторените разноски. Представя писмени
доказателства по опис.
В указания срок не е постъпил отговор на насрещния иск от КР. М. К.. В
проведеното открито съдебно заседание се оспорва насрещната искова молба, като в
условията на евентуалност се моли да се прихване претендираната главница със
сумите, платени от К.К. за възнаградителна лихва по договора в размер на 12,68 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Като писмени доказателства са приети приложените документи към исковата
молба – процесния договор за потребителски кредит №*******г. към искане №
******* и погасителен план към същия, които подкрепят изложените от ищеца
твърдения. Копия от същите са представени с насрещната искова молба.
В хода на делото е прието и заключение по допусната ССчЕ, което не е оспорено
и е кредитирано от съда. Според заключението на вещото лице размерът на
непогасения остатък от главницата по процесния договор е в размер на 92,68 лв. По
същия договор е погасена от длъжника възнаградителна лихва в размер на 12,68 лв.
Вещото лице в табличен вид е посочило датите на извършените плащания, всички от
които са извършени през 2021 г.
По основателността на главния установителен иск:
Направеното с отговора на исковата молба признание на иска по съществото си
е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца
отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на
насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3
ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което
страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави,
предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение, поради което съдът ще следва да зачете извършеното признание.
Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови
2
решение, основавайки се на признанието, като уважи изцяло предявения главен
установителен иск.
По основателността на насрещния осъдителен иск:
По делото не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че
страните са сключили договор за паричен заем № ******** от дата 03.08.2021 г., по
силата на който „Сити Кеш” ООД е предоставил в заем на К.К. сумата от 200 лв., при
годишна възнаградителна лихва от 40,05 % и ГПР – 50 %, срещу задължението
начислените по договора суми да бъдат върнати, съгласно приложен погасителен план.
Установява се от заключението на вещото лице, че длъжникът и ответник по
насрещния иск К.К. е заплатил суми за погасяване на задълженията му по кредита в
общ размер от 120 лв., от които 107,32 лв. за главница и 12,68 лв. за договорна лихва.
Непогасена е останала част от главницата в размер на 92,68 лв., която подлежи на
връщане.
За отбелязване е обаче, че с отговора на исковата молба ответната страна е
направила признание на предявения срещу нея установителен иск за прогласяване на
нищожността на клаузата за неустойка в процесния договор за кредит, като намира за
основателни твърденията на ищеца за нищожността на клаузата, както на
самостоятелно основание, така и поради недействителността на целия договор за
кредит. В тази насока ответникът, чрез своето признание, се е съгласил, че клаузата е
нищожна, включително като неравноправна и нарушаваща изискванията на чл. 11, т. 9
и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителските договори за
кредит. Последното имплицитно включва и съгласие с извода, че договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Следователно приложение в случая намира
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, по силата на която когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази насока и предвид
данните за извършени плащания по кредита от К.К. в полза на „Сити Кеш“ ООД, а и с
оглед на извършеното признание на установителния иск, то платената по договора
сума от 120 лв. следва да се отнесе само за покриване на главницата, представляваща
чистата стойност на кредита, но не и за договорната лихва. Поради това направеното
възражение на ответната по насрещния иск страна за приспадане на сумата от 12,68 лв.
от общия размер на исковата претенция е основателно.
По изложените съображения насрещния осъдителен иск ще се уважи частично за
сумата от 80 лв., като ще се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от
92,68 лв.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.2 ГПК разноските, сторени от ищеца във връзка с
установителния иск, ще останат в негова тежест. По делото липсват данни ответното
дружество да е претендирало плащане от ищеца на начислената сума по нищожната
клауза за неустойка. Самият ищец не твърди и да му е била търсена тази сума или да я
е бил заплатил на ответника. Следователно съдът намира, че ответното дружество не е
дало повод за завеждане на делото, като същото, видно от отговора на исковата молба,
е признало иска изцяло и е пожелало постановяване на решение по реда на чл. 237
ГПК. В тази насока ответникът не дължи заплащане на ищеца на сторените от
последния разноски за установителния иск. Относно насрещния иск, то на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК К.К. ще следва да заплати на „Сити Кеш“ ООД, сторените от
последния разноски за този иск, съразмерно с уважената частна иска, а именно 43,18
лв. за държавна такса, 129,53 лв. депозит за вещо лице и 86,36 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните К. М. К., ЕГН
**********, с адрес гр. *******, и „Сити кеш“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр. *******, че клаузата за заплащане на неустойка в размер на 67,32
лв., уговорена в Договор за потребителски кредит № ******* г., сключен между
страните, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправна и нарушаваща изискванията на чл.
11, т. 9 и т. 10 ЗПК, относно задължителното съдържание на потребителските договори
за кредит.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. ******* да заплати на „Сити
кеш“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. *******, сумата от 80
лв. (осемдесет лева) – сбор от сумите по непогасена главница по падежирали вноски
по Договор за потребителски кредит №******г., сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 17.11.2021 г., до
окончателното плащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ насрещния осъдителен иск
за разликата от присъдените 80 лв. до пълния претендиран размер от 92,68 лв.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. ****** да заплати на „Сити
кеш“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *******по съразмерност
сторените по настящото дело във връзка с предявения насрещен осъдителен иск
разноски, а именно 43,18 лв. (четиридесет и три лева и 18 ст.) за държавна такса, 129,53
лв. (сто двадесет и девет лева и 53 ст.) депозит за вещо лице и 86,36 лв. (осемдесет и
шест лева и 36 ст.) за юрисконсултско възнаграждение
Присъдените суми могат да бъдат заплатени в полза на „Сити кеш“ ООД, ЕИК
****, по следната банкова сметка: IBAN: * в „Инвестбанк“ АД, с титуля*********р
„Сити Кеш“ ООД;
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4