№ 234
гр. Враца, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря В.А.
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420102232 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от Д. Т. ИЛ. от гр.Враца против ОД на МВР Враца за
признаване за незаконно уволнението на ищцата, отмяна на заповед № 369з-577/26.03.2020г.
на директора на ОД на МВР Враца, възстановяване на предишната работа и осъждане на
ответника да й заплати обезщетение за оставането без работа, вследствие уволнението в
размер на 766.48 лева за периода 31.05.2021г.- 12.06.2021г. С оплаквания за
незаконосъобразност на уволнителната заповед и неизпълнение от страна на работодателя
на задължения по КТ във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение се моли за
уважаване на исковете. В исковата молба се твърди, че на основание докладна записка №
967р-5857/09.12.2019г. до директора на ОД на МВР Враца, по повод публикация в
информационен сайт за извършено от ищцата митническо нарушение и съставен й АУАН
№3087/07.12.2019г. за нарушение по чл.233, ал.3 вр. с ал.1 от Закона за митниците е
назначена комисия за проверка на обстоятелствата. Изготвен е доклад от 28.01.2020г. до
директора на ОД на МВР Враца, с който в хода на проверката са установени две нарушения
на служебната дисциплина от страна на ищцата:
-нарушение на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, за това, че на 07.12.2019г. в 04.02ч. е
напуснала страната в посока РТурция без да уведоми по съответния ред директора на ОД на
МВР Враца;
-нарушение на чл.187, ал.1, т.8 от КТ, за това, че на 07.12.2019г. около 20.00 ч. при
влизане в РБългария на ГКПП Капитан Андреево в личния й багаж са намерени 12 стека
цигари, без български акцизен бандерол, съставен АУАН и изземване на стоката, довело до
уронване престижа на МВР.
Тези нарушения са възприети впоследствие и в уволнителната заповед.
Ищцата твърди, че при напускането на страната без предварително писмено
уведомление на ръководителя на организационната единица за задгранично пътуване е
съобразила поведението си със заповед № 8121з-1591/20.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи, в която е създадена т.3, разпореждаща при невъзможност
уведомяването да се извърши преди датата на пътуването, да се осъществи до три дни след
1
завръщането от отпуск или командировка. Поддържа, че такава възможност не й била
предоставена, тъй като веднага след прибирането си от задгранично пътуване на
08.12.2019г./неделя/ в първия следващ работен ден 09.12.2019г. при явяването й на работа
била извикана от прекия си началник И.К., който й показал статията от информационния
сайт и я уведомил за разпореждането на директора да напише докладна по случая. Била
разпоредена от директора проверка със заповед № 369з- 2259/11.12.2019г. по повод
изготвената от Коцев докладна още преди да изтече срока за подаване на уведомление по т.3
от заповед № 8121з-1591/20.12.2016г. на министъра на вътрешните работи. Според ищцата
не може да се установи от описаното в заповедта изпълнително деяние кога наказващия
орган е приел, че е извършено нарушението, което й се вменява - неподаване на
уведомление по чл.18, ал.4 от ЗЗКИ, нито обстоятелствата при които е извършено, което
възпрепятства съдебния контрол върху законосъобразността на заповедта.
По отношение на вменената й злоупотреба с доверието и уронване доброто име на
предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения ищцата твърди,
че визираното нарушение по чл.187, ал.1, т.10 от КТ уронване доброто име на
предприятието, чрез накърняване на престижа на държавната служба, не се сочи в какво
точно се изразява това уронване на доброто име. Според нея не е допустимо укоримостта на
дадено поведение на работника/служителя да се обсъжда единствено на плоскостта на
субективната преценка на работодателя, без посочване на конкретни действия/бездействия,
в които се е изразило. Счита също, че разпоредбата на чл.187, т.8 от КТ изисква наличието
на две кумулативни предпоставки, които са в причинно- следствена връзка, каквито
обстоятелства не се констатират, поради което не следва да се търси дисциплинарна
отговорност.
Оспорва уволнителната заповед и поради несъобразяване тежестта на наказанието с
тежестта на нарушението, което е нарушение на чл.189, ал.1 от КТ.
Счита на следващо място, че е нарушена процедурата по чл.333 КТ за преодоляване
законовата закрила при уволнение на работник/служител с ТЕЛК. Ищцата поддържа, че има
издадено ЕР №3372/103 от 10.07.2018г. с определена 60% ТНР, но в нарушение
изискванията на закона работодателят й е поискал първо разрешение от Инспекцията по
труда, а след това становище от ТЕЛК.
Исковете са с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 вр. чл.225, ал.1 КТ и са
процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете като
неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Твърди, че атакуваната заповед е
законосъобразна и при издаването й са спазени изискванията на КТ. Поддържа становище,
че по повод извършената проверка по постъпили данни за нарушение на трудовата
дисциплина от ищцата е установено, че същата е пренасяла през ГКПП „Капитан Андреево“
недекларирани 12 стека с цигари, които били иззети и съставен АУАН за митническо
нарушение. Служителката е запозната с всички събрани материали при проверката и не е
нарушено правото й на защита. Развива съображения, че с факта на неуведомяване на
директора на ОД на МВР Враца за задграничното й пътуване до РТурция ищцата виновно е
нарушила чл.18, ал.4 от ЗЗКИ, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, а с пренасянето на 120 бр. кутии - 2400 къса цигари
марка „Карелия слимс“ без български акцизен бандерол, укрити и недекларирани, е
осъществила състава на нарушението по чл.233, ал.3 вр. с ал.1 от ЗМ, като е пренесла
акцизни стоки - тютюневи изделия /цигари/ през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи. Именно за второто деяние на служителката е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. По повод трудоустрояването й е изискано
по реда на чл.333, ал.1, т.2 от КТ становище от ТЕЛК и е изплатено искане за разрешение за
уволнение от Инспекцията по труда, което разрешение е получено на 05.03.2020г. Счита, че
2
деянията са установени по безспорен начин и е наложено съответстващо дисциплинарно
наказание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно
и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, намира следното:
Безспорно е между страните, че ищцата Д.И. е била в трудовоправна връзка с
ответната страна по делото – О.Д.м.В.Р.В. като И. е изпълнявал длъжността системен
оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците и
водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към Охранителна полиция при *****а.
Със Заповед №369з-577/26.03.2020 г. трудовото правоотношение с Д.И. е прекратено
поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта са посочени
фактическите обстоятелства, свързани с извършените нарушения, а именно:
1. На 07.12.2019 г. в 04.02 часа (в извънработно за нея време) с автобус ***** марка
„Мерцедес“ Д. Т. ИЛ. е напуснала страната и е посетила Р.Т.. На същата дата през ГКПП
„Капитан Андреево“, в 19.45 ч. със същия автобус е влязла в страната. За задграничното си
пътуване до Р.Т., Д.И. не е уведомила директора на *****а. При извършената проверка в
автоматизираната информационна система за документооборот и личното кадрово дело на
Д.И. не е установено регистрирано и приложено уведомление за нейно задгранично
пътуване до Р.Т. на 07.12.2019 г., но са установени уведомления за предишни нейни
задгранични пътувания - peг.№ 967р-4300/19.09.2019 г. и peг. № 967р-1576/02.04.2019 г.
Посочено е, че с деянието си Д.И. виновно е нарушила разпоредбата на чл. 18, алинея 4 от
Закона за защита на класифицираната информация - „Служителите на службите за сигурност
и за обществен ред писмено уведомяват ръководителите си за всяко задгранично пътуване“,
което е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10, предл.1 от
КТ/Неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закона и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния ред, в колективния трудов договор или определени при
възникване на трудовото правоотношение.
Посочено е, че за извършеното нарушение на трудовата дисциплина, вземайки
предвид тежестта на нарушението - тежко нарушение на служебната дисциплина свързано с
отчетността на задграничните пътувалия на служителите на службите за сигурност,
обстоятелствата, които е извършено – умишлено, както и поведението на работника или
служителя, предишни наказания, е определено дисциплинарно наказание "предупреждение
за уволнение“
2. На 07.12.2019 г., около 20.00 часа, на връщане от Р.Т., при извършване проверка на
багажа на Д.И. от митнически служители на ГКПП „Капитан Андреево“ е установено
наличието на 120 броя кутии - 2400 къса цигари марка „Karelia slims“ без български акцизен
бандерол, укрити и недекларирани, собственост на Д.И.. Посочено е, че с това си деяние И.
е осъществила състава на административно нарушение по чл. 233, ал. 3, във връзка с чл. 233,
ал. 1 от Закона за митниците, като е пренесла акцизни стоки - тютюневи изделия през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи, за което й е
съставен АУАН.
Посочено е, че извършеното от Д.И. митническо нарушение (квалифицирано като
контрабанда), установено на ГКПП „Капитан Андреево“ е станало достояние пред широката
общественост - пътуващите в автобуса, служителите на агенция митници и на гражданите
чрез електронните медии „Bulnews“ и „fakti.bg“, което е довело до уронване на престижа на
MBР .
В уволнителната заповед се сочи, че с деянието си Д.И. виновно е нарушила чл.2, ал.5
– служителят следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба, не
само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот и
чл.17, ал.1 – „При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот
3
служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба“ от Кодекса
за поведение на служителите в държавната администрация, задължение, предписано в
чл.107а, ал.21 от КТ, което е нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл.187, ал.1, т.10
/неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение) от Кодекса на труда. Деянието
й е станало обществено достояние, което поведение представлява уронване престижа и
доброто име на *****а и службата-чл.187, ал.1, т.8, пр.2 от КТ /Злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяването на поверителни за
него сведения/. Посочено е, че Д.И. е запозната с Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, видно от протокол peг. № 967р-7701/23.08.2017 г.
Посочено е, че за извършените две едновременно установени нарушения на
трудовата Дисциплина на 07.12.2019 г. от Д.Т. Илнева - системен оператор в група
регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи" в сектор
„Пътна полиция“ отдел „Охранителна полиция“ при *****а, установени от проверка,
назначена със заповед peг. № 369з-2259/11.12.2019 г., на Д.И. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение й е прекратено.
По делото е приложено наказателно постановление №3089/2019 г. на и.д. заместник-
директор на Териториална дирекция Южна Морска, с което са отнети в полза на държавата
от Д.И. на осн.чл.233, ал.6 във вр. с чл.233, ал.3 ЗМ-цигари „Karelia slims“-120 кутии с
продажна цена 624лв. и на Д.И. на осн. чл.233, ал.3 и с чл.233, ал.1 ЗМ е наложено
административно наказание глоба в размер на 1248лв.
Приложен е протокол №2847/07.12.2019 г. за извършена митническа проверка и
***** на Агенция „Митници“ ТД на Южна Морска, с което на Д.И. за нарушение по чл.233,
ал.3 във вр. с чл.233, ал.1 ЗМ - пренасяла е акцизни стоки - тютюневи изделия/цигари/ през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи.
В доклада записка рег.*****. на началник сектор Пътна полиция при О.Д.м.В.Р.В.
директора на ОД на МВР Враца е уведомен, че на 09.12.2019 г. информационен сайт Bul
News е публикувал информация, че на 07.12.2019 г. около 20 часа на КПП „Капитан
Андреево“ е извършена проверка на автобус влизащ на територията на Република България
с пътуващи на еднодневна екскурзия до гр.Одрин. Посочено е, че Д.И. системен оператор в
група РОППССВ на сектор ПП при ОДМВР Враца е пренасяла в нарушение недекларирани
12 стека цигари, които са били иззети и е съставен АУАН за митническо нарушение.
Със Заповед №369з-2259/11.12.2019 г. директора на ОД на МВР е наредил да се
извърши проверка по отношение на изнесеното в докладна записка рег.*****. на началник
сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Враца срещу Д.И.
По делото е приложено сведение №369р-22863/12.12.2019 г. от Д.И. до ОД на МВР
Враца, според което същата на 06.12.2019 г. е пътувала с организирана екскурзия до Р.Т., а
именно Одрин и Чорлу като при влизане в Р.Т. от безмитната зона си е купила цигари от
марка „Karelia“ без български акцизен бандерол, тъй като същите били по-евтини от тези в
България и ги била закупила за лична употреба като не се интересувала колко е разрешеното
количество за пренасяне на стоки без български акцизен бандерол при преминаване през
границата. Посочено е че при проверката на място в МП „Капитан Андреево“ от служители
на ТД „Южна Морска“ при Агенция Митници, ищцата не е споменавала, че е служител на
МВР, тъй като се е срамувала от постъпката си и не е вадила и показвала служебната си
карта в опит да не бъде санкционирана, не е злоупотребявала със служебното си положение.
На 28.01.2020 г. е съставен доклад за извършена проверка по постъпили данни за
нарушение на трудовата дисциплина от Д.И., според който на осн. чл.186, вр. чл.187, ал.1,
т.8 предл.1, вр. чл.187, ал.1, т.10 предл.1, вр. чл.126, т.9 и т.13 от КТ, вр. чл.2, ал.5, чл.17,
ал.1, вр. чл.22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“,
4
чл.188, т.3, чл.189, ал.1, чл.192, ал.1 от КТ, вр. чл.159, ал.2 от ЗМВР на Д. Т. ИЛ.-системен
оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и
водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към „Охранителна полиция“ на ОД на МВР-Враца е
предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Приложен е протокол 967р-7701/23.08.2017 г., според който Д.И. е запозната с
„Кодекс за поведение на служителите в държавна администрация“.
Видно от Заповед ***** г. на министъра на вътрешните работи е посочено, че в
изпълнение на чл.18, ал.2 и ал.4 от Закона за защита на класифицираната информация се
създава нова точка 3: “При невъзможност уведомяването да се извърши преди датата на
пътуването, по изключение, служителите по т.1.1 уведомяват в срок до три дни след
завръщането си от отпуск или командировка“. Д.И. е запозната със заповедта съгласно
протокол от 27.01.2020 г. на ОД на МВР Враца, сектор Пътна полиция.
Видно от писмо от директора на ОД на МВР Враца до началника на отдел
„Административен“ при *****а, е посочено, че в личното кадрово дело на Д.И. са
приложени две уведомления на осн. чл.18, ал.4 ЗЗКИ, както следва:
-уведомление с рег.№967р-1576/02.04.2019 г. за периода от 11.04.2019 г. до
14.04.2019 г., посещение-Т.
-уведомление с рег.№967р-4300/19.09.2019 г. за периода от 20.09.2019 г. до
30.09.2019 г.-А.Т.
На 30.01.2020 г. във връзка с извършвана проверка съгласно Заповед №369з-
2259/11.12.2019 г., че на 07.12.2019 г. около 20.00ч. на ГКПП „Капитан Андреево“ при
извършване на проверка на багажа, при влизане в Р.Т. от служители на Агенция „Митници“
от директора на ОД на МВР Враца на Д.И. е връчена покана за даване на писмени
обяснения от Д.И.. Посочено е, че деянието извършено от И. е станало достояние на
широката общественост чрез публикуването на подробности в новинарски електронни
сайтове като за напускане на страната И. не е уведомила по съответния ред създаден в МВР,
директора на ОД на МВР-Враца. Посочено е, че с действията си И. е нарушила чл.2, ал.5 и
чл.17, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“, което е
нарушение на трудовата медицина съгласно чл.187, ал.1, т.8 и не е изпълнила задълженията
си произтичащи от 126, т.9 от КТ. Посочено е, че с неподаване на уведомление до директора
на *****а, на осн. т.1.1 от Заповед №8121з-1591/20.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи е извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.10 от КТ.
На 31.01.2020 г. Д.И. е дала обяснения до директора на ОД на МВР-Враца като
същата е оспорила изцяло, че е извършила цитираните в поканата нарушения на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация и от показаната за даване на
обяснения не ставало ясно конкретното нарушение извършено от И. и цитираните
разпоредби на КТ, които са нарушени. Същата сочи, че при извършване на проверка на
ГПКК „Капитан Андреево на 07.12.2019 г. не се е легитимирала като служител на МВР,
нито е давала повод да се счита, че е налице злоупотреба с доверието и уронване на доброто
име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения.
Видно от Експертно решение №3372 от 10.07.2018 г., Д.И. е с 60% трайно намалена
работоспособност и с водеща диагноза „неинсулинозависим захарен диабет“. Същото е
представено от И. на директора на *****а.
До председателя на *****-гр.Враца е изпратено писмо рег.№369000-2269/13.02.2020
г., с което във връзка с нарушение на трудовата дисциплина от служител Д.И. е поискано на
осн. чл.333, ал.2 КТ мнение относно предприетите действия по дисциплинарно уволнение,
която е трудоустроена по чл.333, ал.1, т.2 КТ.
С писмо вх.№20019312/04.03.2020 г. на ОД на МВР Враца до Дирекция „Инспекция
по труда” е поискано разрешение за уволнение на Д.И..
5
С писмо изх.№20012486/05.03.2020 г. Дирекция „Инспекцията по труда”-гр.Враца е
дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.330,
ал.2, т.6 от КТ с лицето Д.И. работеща на длъжност „системен оператор” при ОД на МВР
Враца.
По делото са разпитани свидетелите Д.Б. И.К.
В показанията си Диана Богданова твърди, че с ищцата Д.И. са приятелки от 1972
година и на 07.12.2019 г. с нея са пътували до Турция. Качили се на автобус и минали през
ГКПП Капитан Андреево. Пътували през нощта по тъмно за Турция, а през деня пазарували.
Свидетелката твърди, че не са преспивали вечерта в Турция. Ходили са само на пазар и още
същият ден се върнали в България. Богданова поддържа, че ответницата купила на връщане
цигари от магазин Фришоп на границата, който е от турската страна на границата, за да
подари на децата си и на съпруга си. Свидетелката поддържа, че не са знаели, че има
забранени за пренасяне на цигари от Турция. Българските митничари при проверката са
изготвили протокол на ответницата, конфискували й цигарите и са я пуснали да си пътува.
Свидетелката твърди, че ищцата по време на проверката изобщо не се е представяла какво
работи и къде е служител и се е притиснила като са й конфискували цигарите. Богданова
твърди, че след проверката продължили да пътуват към Враца. Свидетелката поддържа, че в
Турция са ходили до един завод за текстилни изделия и от там купили завивки, възглавници,
хавлиени кърпи, спални комплекти като на границата митничарите нищо не са искали да се
декларира. Свидетелката твърди, че нейният багаж бил в салона на автобуса, а ищцата
имала багаж вътре в салона на автобуса и в багажното отделение.
В показанията си св. И.К. твърди, че през 2019 г. е бил началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Враца, а ищцата била тяхна служителка. Свидетелят твърди, че
заради една публикация в местен Врачански сайт била направена проверка от ОД на МВР -
Враца, а той написал само докладна. Коцев твърди, че знае, че ответницата е пътувала до
Турция и на границата са й били конфискувани вещи - цигари и е съставен акт от
митническите власти на България. Свидетелят поддържа, че за случая с колежката си Д.И.
разбрал от местните медии, тъй като му влиза в задълженията да следи публикациите в
медиите. Коцев поддържа, че в отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР, обсъдили този
въпрос и изготвили докладна, а директора е знаел. Свидетелят твърди, че е написал
докладната след което я е дал на директора. Директорът назначил проверка и след като
приключила проверката, ответницата била уволнена. Според свидетеля ищцата никога не е
извършвала нарушения и е работела много добре, а приключила с уволнение. Твърди, че
служителката от много години е работела в КАТ, преди той да напусне. Знаела си работата
много добре и според него уволнението й е прекалено.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Елементи от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение са задължението
на работника или служителя да изпълнява работата, която му е възложена и да спазва
трудовата дисциплина. Съгласно даденото в чл.186 от КТ определение, всяко виновно
неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, за което
право на работодателя е да наложи някое от изчерпателно посочените дисциплинарни
наказания. Като носител на това право работодателят следва да докаже при оспорване, че го
е упражнил законосъобразно, т.е. да установи, че е извършено дисциплинарно нарушение,
както и че действията във връзка с налагане на наказанието са съобразени с процесуално и
материално-правните норми. Дисциплинарната отговорност представлява неблагоприятните
последици, които виновното лице следва да понесе за това, че е допуснало неизпълнение на
трудово задължение или нарушение на нормите на трудовата дисциплина, изразяващи се в
налагане на дисциплинарно наказание. Законосъобразността на провежданата процедура по
налагане на наказание ” уволнение”, предполага наличието на дисциплинарно нарушение,
виновно поведение на наказваното лице, индивидуализация на наказанието, след преценка
6
на писмените обяснения дадени от нарушителя, компетентност на наказващия орган и
спазване на предвидените в закона срокове за ангажиране на дисциплинарната отговорност,
както и спазване на разпоредбите регламентиращи процедурата по предкратяване на
трудовото правотношение.
Съобразно разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
писмена и мотивирана заповед на работодателя или упълномощено от него лице, на база
която съдът да извърши проверка за законосъобразност от фактическа и правна страна на
наложеното наказание. Императивно изискване от процесуална страна е даването на
обяснения от работника или служителя в рамките на процедурата по налагането на
наказания. По същество работодателят следва да докаже, че е извършено дисциплинарно
нарушение, правилно е определено по тежест дисциплинарното наказание и е спазена
процедурата по налагане на наказанието.
Доколкото ищецът поддържа довод, че уволнителната заповед е незаконосъобразна,
т.к. при прекратяването на трудовото правоотношение между страните работодателят не се е
съобразил със закрилата по чл.333, ал.1 т.2, ал.2 КТ съдът ще изследва най-напред този
спорен между страните въпрос.
Предварителната закрила за трудоустроените работници и служители и за онези, които
страдат от болестите по Наредба № 5/1987 г. на МНЗ (чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ) е засилена в
сравнение с останалите случаи по чл. 333, ал. 1 КТ. Тя изисква предварително разрешение от
инспекцията по труда, предхождано от мнение на ТЕЛК. Целта е да се ангажират и здравните
органи, тъй като закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ е по здравни, а не по социални
причини, както са останалите случаи по чл. 333, ал. 1 КТ. Достатъчно е работодателят да е
поискал мнението на ТЕЛК и да го е изпратил на инспекцията по труда в разумен срок след
получаването, за да изпълни задължението по чл. 333, ал. 2 КТ. Мотивирането на мнението
съобразно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. е задължение на ТЕЛК, а работодателят не може
да я контролира. Следователно както когато мнението е немотивирано, но и когато е с
очевидни фактически грешки (очевидно несъответствие между изразената и действителната
воля на ТЕЛК), работодателят следва да го препрати, ако мнението обективно се свързва със
случая – с конкретния работник, основание за уволнение и за закрила (чл. 333, ал. 2, вр. ал. 1,
in fine КТ). Изводите следват логиката на приетото в решение № 219/28.04.2011 г. по гр.д.№
1821/2009 г. и решение № 177/19.07.2017 г. по гр.д.№ 3777/2016 г., все на ВКС, IV ГО.
Съгласно решение №60092/07.06.2021 по гр.д. № 2605 по описа за 2020 г. на ВКС, IV
Г.О. постановено по реда на чл.290 ГПК преди да връчи предизвестието за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК, а след като го
получи – в разумен срок поиска и разрешението от инспекцията по труда; при това - за всяко
от двете основания на закрила – аргумент от чл. 333, ал. 1, in fine КТ (така и решение №
168/11.06.2012 г. по гр.д. № 1113/2011 г. III ГО, решение № 83/ 11.04.2011 г. по гр.д. №
1784/2009 г. IV ГО, решение № 443/24.03.2016 г. по гр.д. № 2569/2015 г. IV ГО).
В случая по делото не става ясно кога работодателят е поискал мнение на ТЕЛК за
уволнение на служителката. Липсват доказателства кога писмото е входирано при *****. На
л.85 от делото е приложено само копие от него, без входящ номер при *****. Отделно от това
липсва и приложено мнение на ***** към делото.
Искането до директора на „Инспекцията по труда” –Враца е входирано в институцията
на 04.03.2020 г. Липсват данни работодателят да е изпратил мнението на ТЕЛК /каквото по
делото не е приложено/ на инспекцията по труда в разумен срок след получаването, за да
изпълни задължението по чл. 333, ал. 2 КТ.
При тези съображения съдът приема, че работодателят не е доказал, че е изпълнил
задължението си визирано в чл.333, ал.2 и ал.1, т.2 КТ.
Чл.193 от КТ съдържа императивното изискване преди налагане на дисциплинарното
7
наказание работодателят да изиска и приеме писмени или устни обяснения на работника по
повод нарушението. За да се спази това изискване работодателят следва изрично да изиска
обясненията по от работника. В настоящия случай на 30.01.2020 г. във връзка с извършвана
проверка съгласно Заповед №369з-2259/11.12.2019 г., по повод задграничното пътуване на
07.12.2019 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ в Р.Т. и извършена проверка от служители на
Агенция „Митници“ на Д.И. е връчена покана за даване на писмени обяснения.
На 31.01.2020 г. Д.И. е дала обяснения до директора на ОД на МВР-Враца като
същата е оспорила изцяло, че е извършила цитираните в поканата нарушения. Предвид
изложеното съдът приема, че процедурата по налагане дисциплинарно наказание на ищцата,
свързана с искането на обяснения преди това и в рамките на дисциплинарното
производство, е спазена от страна на работодателя.
Даването на обяснения е предвидено в законов интерес на работника, за да може да
обори твърдяната информация и да посочи аргументи в защита на своето поведение.
Заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание отговаря на изискванията по
чл.195, ал.1 от КТ. В нея се съдържат изискуемите от закона реквизити. Посочени са
нарушителят, както и нарушенията, които е ищцата е извършила, момента на извършването
им, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Описани са
обстоятелствата при които са извършени деянията.
Съдът приема за основателно възражението на ищцата за несъответствие между
извършените нарушения и наложеното дисциплинарно наказание.
За съответствието между извършените нарушения и наложеното дисциплинарно
наказание, в частност относно критериите при преценка тежестта на нарушенията, е налице
задължителна съдебна практика с решения, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК за
уеднаквяване на съдебната практика, както следва: решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д.
№ 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр.д. № 1102/2012 г. на
ВКС, ІV г.о., решение № 29 от 10.03.2015 г. по гр.д. № 3149/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 162 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 299/2009 г. на ВКС, ІV г.о. В тях е прието, че преценката
на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.
Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е
изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно
извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и
наложеното наказание.
На Д.И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” след предходно наложено
наказание „предупреждение за уволнение” в същата уволнителна заповед.
На ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на
07.12.2019 г., около 20.00 часа, на връщане от Р Турция, при извършване проверка на багажа
й от митнически служители на ГКПП „ Капитан Андреево“ е установено наличието на 120
броя кутии - 2400 къса цигари марка „Karelia slims“ без български кцизенбандерол, укрити и
недекларирани, собственост на Д.И.. Посочено е, че с това си деяние И. е осъществила
състава на административно, нарушение по член 233, алинея 3, във връзка с член 233,
алинея 1 от Закона за митниците, като е пренесла акцизни стоки - тютюневи изделия през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи, за което й е
съставен АУАН.
В уволнителната заповед е посочено, че извършеното от Д.И. митническо нарушение
8
(квалифицирано като контрабанда), установено на ГКПП „Капитан Андреево“ е станало
достояние пред широката общественост - пътуващите в автобуса, служителите на агенция
митници и на гражданите чрез електронните медии „Bulnews“ и „fakti.bg“, което е довело до
уронване на престижа и доброто име на МВР, което е нарушение на трудовата дисциплина
по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 от КТ.
Според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решения № 14/15. 03.
2017г. по гр.д. № 112/2016г. на ІV г.о.; 232/18. 05. 2012г. по гр.д. № 41/2012г. на ІV г.о.;
229/30.10.2017г. по гр.д.№ 215/2017г. на ІV г.о. и 80/26.10.2010г. по гр.д.№4679/2008г. на ІІ
г.о., споделяна от съдебния състав, доброто име и престижа на работодателя е уронено,
когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се
отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на
предприятието – работодател. Касае се за самостоятелен фактически състав на нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ,
В случая следва да се изследва доколко деянието е укорително от морална гледна
точка и като такова би навредило на доброто име на работодателя като се вземе предвид и
поведението на служителката по време на извършването му.
Установи се, че ищцата И. е пътувала за еднодневна екскурзия до Турция, откъдето е
закупила 10 стека цигари за лична и на близките си употреба, което се установява и от
показанията на св. Диана Богданова, която е пътувала с И. до Турция.
Видно от доклад относно извършена проверка по постъпили данни за нарушение на
трудовата дисциплина от лице, работещо по трудово правоотношение в *****а на л.30 от
делото се установява, че от обяснението на Кирил Иванов – старши инспектор в ТД „Южна
морска”, става ясно, че по време на съставяне на акта и при последващите действия,
служителката на която е съставен акта не е показвала документ на служител на МВР и не се
е знаело и няма как да се знае, че лицето е служител. По същия начин от обяснението на
Желязко Кичуков –митнически служител в ТД „Южна морска” става ясно, че И. не е
споменавала, че е служител на МВР. От доклада личи, че И. лично е написала обяснение
пред митническите служители, че цигарите са нейни и ги е закупила за лични нужди като
при проверката и съставянето на документите за нарушението не е споменавала, че е
служител в МВР, тъй като се е срамувала от постъпката си и не е показвала служебната си
карта в опит да не бъде санкционирана. В доклада от проверката е отбелязано и сведение от
шофьора на автобуса, с който И. се е прибрала от Турция в България, според което той не е
забелязал жената да е изваждала служебната карта и да се е легитимирала пред служители
като същата се е държала нормално и етично и е приела без възражения извършеното от нея
нарушение.
С оглед посочените обстоятелства, т.е. факта че се касае за закупени 10 стека цигари,
предназначени за лична употреба, че И. по време на проверката не е парадирала със
служебното си положение и никой от проверяващите, включително и шофьора на автобуса
не са разбрали, че се касае за служителка на ОД на МВР и с оглед цялостното поведение на
И. по време и след проверката налага извод, че деянието не обосновава най-тежката санкция
на трудовата дисциплина „уволнение”, което й е наложено.
Този извод се налага и с оглед предходното нарушение, описано в уволнителната
заповед, а именно, че за напускането на страната на 07.12.2019 г. ищцата не е уведомила
директора на *****а. Действително съгласно чл. 18, алинея 4 от Закона за защита на
класифицираната информация - „Служителите на службите за сигурност и за обществен ред
писмено уведомяват ръководителите си за всяко задгранично пътуване“, което е нарушение
на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10, предл.1 от КТ. Същото нарушение
не обосновава съгласно тежестта си втората по-вид санкция за нарушение на трудовата
дисциплина, а именно „предупреждение за уволнение”. Действително липсват
доказателства, че ищцата е декларирала това си пътуване преди или след завръщане, но от
9
самото нарушение за работодателя не са настъпили вреди или по някакъв начин са
накърнени неговите права и интереси.
С оглед изложеното наложеното наказание „уволнение” на ищцата И. се явява
несъразмерно тежко спрямо извършеното от нея нарушение. Същото не обосновава тай-
тежката санкция на трудовата дисциплина и с оглед предходно наложеното
„предупреждение за уволнение”, което също се явява несъразмерно тежко спрямо
извършеното от нея нарушение.
С оглед изложеното предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за
незаконно уволнението на ищцата и за отмяна на заповед № 369з-577/26.03.2020г. следва да
бъде уважен.
Предвид уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде уважен и
обусловеният иск по чл. 344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства,
собствениците и водачи” в сектор „Пътна полиция към отдел „Охранителна полиция” при
*****а”.
Съдът намира за основателен и доказан и евентуалния иск за присъждане на
обезщетение за времето на оставане на ищеца без работа за периода от 31.05.2021г. до
12.06.2021г. От фактическа страна на спора се доказа по несъмнен начин, че през този
период, И. не е работила по трудови или други правоотношения и не е реализирал доходи от
престиране на работната си сила, поради което следва да бъде обезщетена за претърпените
вреди от неполучени трудови възнаграждения, настъпили като последица от уволнението й в
размер на 766,48 лв. Върху тази сума следва да се присъди законна лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 14.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
По делото липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от страна
на ищцата, поради което такова не следва да й се присъжда.
В тежест на ОД на МВР Враца на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да се възложи
сумата от 190.00лв.-държавна такса върху предявените искове/70.00лв. за предявеният иск
по чл.344, т.1, 70.00лв.-за предявеният иск по чл.344, т.2 и 50.00лв. за предявеният иск по
чл.344, т.3 във вр. с чл.225 КТ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ заповед № 369з-577/26.03.2020г. на директора на ОД на МВР Враца, с която е
прекратено трудовото правоотношение на Д. Т. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес гр.Враца,
ж.к.Дъбника, бл.19, вх.В, ет.1, ап.53.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Д. Т. ИЛ. с ЕГН**********, с
адрес гр.Враца, ж.к.Дъбника, бл.19, вх.В, ет.1, ап.53 на заеманата преди уволнението
длъжност системен оператор в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства,
собствениците и водачи” в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при
*****а.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Враца да заплати на Д. Т. ИЛ. с ЕГН**********, с адрес
гр.Враца, ж.к.Дъбника, бл.19, вх.В, ет.1, ап.53 сумата от 766,48 лв. представляваща
обезщетение за времето на оставане на ищцата без работа за периода от 31.05.2021г. до
12.06.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА *****а ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
10
на Районен съд Враца сумата от 190.00 лв. държавната такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11