№ 17651
гр. С, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110166271 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „АКПЗ” ООД с ЕИК
**** /ищец към датата на депозиране на исковата молба/, заменен в хода на процеса от
правоприемника - „АКПЗ” АД, ЕИК **** против Л. И. С., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к. „СТ“, бл. 308, вх. А, ет. 8, ап. 16 искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл.9 от ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
дължимост на сумата от 2000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №
3745409 от 21.01.2020 г., сключен между длъжника и „ИАМ“ АД с ****, която е изплатена
от „ФБ“ ЕООД на “ИАМ“ АД съгласно Договор за предоставяне на поръчителство
№3745409 от 21.01.2020 г., сключен между „ФБ“ ЕООД и длъжника, които вземания са
прехвърлени от „ФБ“ ЕООД с приложение №1 от 01.09.2020 г. към Рамков договор за
Покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г., ведно със законната лихва от
15.04.2021 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на
222,64 лв. за периода от 31.01.2020 г. до 31.07.2020 г. и мораторна лихва в размер на 138,95
лв. за периода от 01.02.2020 г. до 26.03.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 21436/2021 г.
по описа на СРС, 118 състав.
Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че с посочения договор "ИАМ" АД е предоставило на ответника заем
в размер на 2000 лв., като последният се е задължил да върне сумата ведно с уговорената
възнаградителна лихва в размер на 222,64 лева на 27 равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер от 82,32 лв. или общо сумата от 2222,64 лева с падеж на първата вноска –
31.01.2020 г. и на последната – 31.07.2020 г. Поддържа, че заемателят се задължил в
тридневен срок от подписването на договора да представи обезпечение за задълженията си
по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
1
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем сключен с „ИАМ" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години - да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на
просрочие от 0 до 30 дни“ като поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ
банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния
заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем ИЛИ одобрено от
заемодателя дружество – поръчител, предоставящо гаранционни сделки. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от първите две
договорени обезпечения, съгласно уговореното от страните, влязъл в сила сключеният на
21.01.2020 г. между длъжника и „ФБ“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство №
3745409, по силата на който потребителят възложил на поръчителя да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с "ИАМ" АД, с който се задължавал солидарно с длъжника
пред кредитора по отношение на всички задължения, възникнали с Договор за паричен заем
№ 3745409 от 21.01.2020 г., както и произтичащи от неизпълнението на същия от страна на
заемателя.
Поддържа, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава за периода от
01.02.2020 г. до 26.03.2021 г. Общият размер на начислената лихва е 138,95 лева, която сума
е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, но неплатена
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем. Срокът на договора е
изтекъл на падежа на последната погасителна вноска, а именно 31.07.2020 г. и не е обявяван
за предсрочно изискуем. Посочва, че на 01.09.2020 г., по повод липсата на изпълнение от
страна на длъжника, кредиторът отправил покана до солидарния длъжник „ФБ“ ЕООД за
заплащане на дължимите суми по договора за заем. Поръчителят платил на кредитора
сумата от 2278,40 лв., с която погасил изцяло задължението на заемателя към 01.09.2020 г. и
встъпил в правата на удовлетворения кредитор спрямо длъжника по договора за заем до
размера на платената сума, ведно с обезщетение за забава.
Поддържа, че суброгационните вземанията били прехвърлени от поръчителя на
„АКПЗ“ ООД /ищец към датата на депозиране на исковата молба/ с Приложение 1 от
01.09.2020 г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020 г.
Въз основа на упълномощаване от страна на „ФБ“ ЕООД прилага към исковата молба
уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията. Претендира, че с връчването на
уведомлението ведно с исковата молба по настоящото производство длъжникът следва да се
счита уведомен за цесията.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди липса
на процесуална легитимация по отношение на ищеца за предявяване на исковете. Моли за
отхвърляне на исковете
Съдът, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.9 от
2
ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 за установяване по реда на чл. 422 ГПК
съществуването в полза на ищеца на суброгационни вземания за платени задължения на
ответника за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава по договор за
паричен заем.
Исковете са за установяване съществуването на вземанията, за които по заявление от
15.04.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 21436/2021 г. и са предявени в срока по чл. 422 ГПК с оглед дадените от съда
указания поради постъпило възражение по чл. 414 ГПК. Явяват се допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Не се спори между страните и от представените писмени доказателства се установява,
че между ответника /в качеството заемополучател/ и "ИАМ" АД с **** /заемодател/ е
сключен представения с исковата молба договор за паричен заем № 3745409 от 21.01.2020 г.,
по силата на който "ИАМ" АД е предоставило на ответника заем в размер на 2000 лв., като
последният се е задължил да върне сумата ведно с уговорената възнаградителна лихва при
годишен лихвен процент 40% Видно от посоченото в договора уговорената възнаградителна
лихва e в общ размер за срока на договора - 222,64 лева /изчислена като разлика на общата
дължима сума по т. 7 -2222,64 лв и главницата 2000 лв /. Ответницата се задължила да върне
главницата ведно с възнаградителната лихва на 27 равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер от 82,32 лв. или общо сумата от 2222,64 лева с падеж на първата вноска –
31.01.2020 г. и на последната – 31.07.2020 г.
Съгласно чл. 3 от договора за заем с подписване на договора заемополучателят
удостоверява, че е получил заемната сума, като договорът има силата на разписка за това
обстоятелство.
Предвид посоченото установено по делото е наличието на валидно облигационно
отношение, възникнало първоначално между ответника и „ИАМ" АД по договор за заем.
Съдът, след служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договорните
разпоредби, сочени като основание на претендираните вземания за главница и
възнаградителна лихва, не установява такива. Предвид изложеното договорът за заем е
породил действие и за ответника е възникнало задължението да върне предоставената му в
заем сума в размер на 2000 лева ведно с дължимата лихва в уговорения размер 2222,64 лева
/525,36 лева – 500 лева/ на равни седмични вноски. Падежите на всяка една от вноските са
настъпили преди депозиране на заявлението по чл. 410, поради което и задълженията са
изискуеми.
Установява се, че с Договор за предоставяне на поръчителство № 3745409 от
21.01.2020 г., ответникът възложил на „ФБ“ ЕООД да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с "ИАМ" АД, с който се задължавал солидарно с длъжника пред кредитора
по отношение на всички задължения, възникнали с Договора за паричен заем.
Установява се и че „ФБ“ ЕООД заплатило на "ИАМ" АД с приложеното към исковата
молба платежно нареждане от 2278,40 лева за изпълнение на задълженията на ответника по
процесния договор за заем.
Вземанията по договора за заем, основаващи се на валидни договорни клаузи, са
възникнали валидно в полза на „ИАМ" АД, поради което с изпълнението им от „ФБ“ ЕООД
, последното е встъпило в правата на кредитора спрямо длъжника до размера на
изпълнените негови задължения.
Установява се и че „ФБ“ ЕООД е прехвърлило правата си спрямо ответника на
„АКПЗ“ ООД с Приложение 1 от 01.09.2020 г. към Рамков договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 02.03.2020 г., а от патримониума на последното след преобразуването
му правата са преминали по силата на универсално правоприемство в полза на „АКПЗ” АД,
ЕИК ****.
3
Цедентът „ФБ“ ЕООД изрично упълномощил с приложеното към исковата молба
пълномощно цесионера да уведоми от негово име длъжниците за прехвърляне на вземанията
по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Приложено към исковата молба като доказателство по делото е и
уведомление от „ФБ“ ЕООД чрез „АКПЗ“ ООД до ответника за извършеното прехвърляне
Уведомлението не е получено преди образуване на делото, но исковата молба ведно с него е
връчена лично на ответника, поради което ответникът е редовно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземанията най-късно с получаване на исковата молба, поради което и
прехвърлянето на вземането поражда действие за него в качеството на длъжник на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тези изводи са в съответствие с трайно установената съдебна
практика по въпроса за надлежното уведомяване на извършено прехвърляне на вземания, с
която е прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията и това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. /в този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о на ВКС и др./. В случая са налице доказателства както за предоставено
право на цесионера да извърши уведомяване на длъжниците, така и за извършеното
уведомяване. Получаването на уведомлението ведно с исковата молба съставлява редовно
уведомяване на длъжника за настъпилото прехвърляне на вземанията към него и като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право в полза
на ищеца, следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /в този смисъл - Решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І
т. о./.
Изложеното налага извод, че ищцовото дружество се легитимира като надлежен
кредитор на вземанията към ответника.
Ответникът от своя страна не твърди и не установява да е изпълнил задълженията си
по договора за заем нито на заемодателя, нито на дружеството изпълнило вместо него.
Предвид настъпване на уговорените падежи на разсроченото задължение за главница и
липсата на своевременно изпълнение ответникът дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, изчислена върху всяка погасителна вноска за част от главницата от
датата на съответния падеж, която съдът на основание чл. 162 ГПК определя на сумата
138,95 лева за общия период от 1.02.2020 г. до 26.03.2021 г.
Ответникът дължи и законната лихва върху вземането считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следователно исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени в
пълните им предявени размери.
По разноските
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл.78, ал.1 ГПК, да получи
сторените и доказани в производството разноски, а именно –147,23 лева за исковото
производство /47,23 лева - държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение/ и в
размер на 47,49 лева за заповедното производството / от които 15,83 лева - държавна такса и
31,66 лева– юрисконсултско възнаграждение/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Л. И. С., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к. „СТ“, бл. 308, вх. А, ет. 8, ап. 16 дължи на „АКПЗ” АД, ЕИК
**** като правоприемник на „АКПЗ” ООД с ЕИК **** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2000
лв. - главница и сумата 222,64 лв. – възнаградителна лихва за периода от 31.01.2020 г. до
4
31.07.2020 г., дължими по договор за паричен заем № 3745409 от 21.01.2020 г., сключен
между длъжника и „ИАМ“ АД с **** и изплатени от „ФБ“ ЕООД на “ИАМ“ АД съгласно
Договор за предоставяне на поръчителство №3745409 от 21.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в
размер на 138,95 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 26.03.2021 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.07.2021 г. по
ч.гр.д.№ 21436/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. И. С., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.
„СТ“, бл. 308, вх. А, ет. 8, ап. 16 да заплати на „АКПЗ” АД, ЕИК **** като
правоприемник сумата 147,23 лева - разноски в исковото производство и сумата 47,49 лева
– разноски за заповедното производство по гр.д. № 21436/2021 г. по описа на СРС, 118
състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5