№ 163
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100512523 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20126522/28.05.2021г. по гр.д. № 28836/2019г. по описа
на Софийски районен съд, 173 ти състав М. П. Х., ЕГН **********, е осъдена
да заплати на всеки от ищците М. Д. Х., ЕГН: **********2, В. П. Х.,
********** и Ф. П. Х., ЕГН **********, суми в размер 1588,89 лв.,
представляващи припадащите им се части съобразно дела им в съсобствения
с ответницата недвижим имот широколистна гора с площ 635 496 кв.м. в
землището на село Ичера местност „Ройна“ общ. Сливен, идентификатор
32915.67.583 по кадастрална карта и регистри на с. Ичера, общ. Сливен,
одобрени със заповед № РД-18-54/25.08.2009г. на изпълнителния директор на
АГКК и последвало изменение със заповед № 18-5076/16.04.2014г. на
началника на СГКК Сливен, част от реализиран от извършвана в имота за
периода м.09.2014г. – м.12.2016г. сеч доход ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 21.05.2019г. до окончателното
изплащане на сумата. С решението ответницата е осъдена да заплати
сторените от ищците разноски.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответницата М. П. Х.. В жалбата са изложени оплаквания, че решението е
постановено в противоречие със съдебната практика като ищците, не са
уточнили и конкретизирали исковата си претенция, не са уточнили на какво
основание твърдят ответницата да се е обогатила, нито точно място, период,
не били посочили източника на правоотношение. ЖалбоподатЕ.та поддържа,
1
че за да се уважи искът по чл. 30, ал.3 от ЗС следва да ползващият
съсобственик да е реализирал доходи от използване на цялата обща вещ. В
случая не се установявало ответницата да се е обогатила за сметка на
останалите съсобственици, тъй като от приложеното удостоверение не се
установявало, че внесените суми са във връзка с договорите за продажба на
дървесина. Сочи също така, че пълномощникът на ищците получил от нея два
пъти по 5000 лв. Ето защо моли да бъде прекратено, евентуално да бъде
отменено в обжалваната му част.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от М. Д. Х., В. П. Х., Ф. П. Х., с който се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на всяка една от насрещните страни,
намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Оплакванията във въззивната жалба, че решението е постановено в
противоречие със съдебната практика като ищците, не са уточнили и
конкретизирали исковата си претенция, не са уточнили на какво основание
твърдят ответницата да се е обогатила, нито точно място, период, не били
посочили източника на правоотношение по съществото си представляват
възражения за недопустимост на първоинстанционното решение.
Съгласно цитираното от ответника решение № 494/15.06.2010г. по гр.д.
№ 673/2010г. по описа на ВКС ІV г.о., е За да е надлежно упражнено правото
на иск процесуална предпоставка е наличието на редовна искова молба.
Условие за редовност на исковата молба е да съдържа изложение
обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита.
В случаят ищците са изложили обстоятелството, че е налице съсобствен
имот, че ответницата е извличала ползи от недвижимия имот посредством
продажба на дървесина, добита от съсобствения имот за периода за периода
м.09.2014г. – м.12.2016г. Уточнена е цената на иска за всеки ищец, уточнен е
периода за който се претендира, че ответницата е извличала ползи. При това
положение съдът намира, че първоинстанционното решение е допустимо, а
възраженията във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите в насрещната въззивна жалба е необходимо да се
добави и следното:
2
По отношение на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС:
Съгласно нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си /съответстваща на
неговия дял в съсобствеността/. Ползите от общата вещ могат да бъдат най-
различни - плодове, прираст от добитък, наем и др.
За да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл. 30, ал. 3
ЗС, е необходимо да се установи, че: 1/вещта е съсобствена /респективно
какъв е делът на ищеца в съсобствеността/; 2/ че някой от съсобствениците /в
частност ответникът/ е извличал полза, събирайки някакви доходи от тази
вещ изцяло или над неговите права, както и какъв е техния размер и 3/ че този
съсобственик не е издължил съответния дял от тях на останалите
съобственици. Установяването на тези правопораждащи факти е било в
тежест на ищците при условията на пълно и главно доказване - чл. 154, ал. 1
ГПК.
Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че по
силата на настъпило наследствено правоприемство през процесния период
страните са били съсобственици на недвижим имот - широколистна гора с
площ 635 496 кв.м. в землището на село Ичера местност „Ройна“ общ.
Сливен, идентификатор 32915.67.583 по кадастрална карта и регистри на с.
Ичера, общ. Сливен, одобрени със заповед № РД-18-54/25.08.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК и последвало изменение със заповед № 18-
5076/16.04.2014г. на началника на СГКК Сливен.
Не е спорно, че дяловете в съсобствеността били следните – ответницата
М. П. Х., притежавала 2/3 идеални части от собствеността на процесния имот,
а всеки от ищците М. Д. Х., В. П. Х. и Ф. П. Х. по 1/9 идеална част.
Първият спорен въпрос във въззивното производство е дали ответницата
е извличала доходи от процесния имот.
От приложените по делото документи и от приетата по делото съдебно-
лесотехническа експертиза, която настоящият състав кредитира, като пълна,
задълбочена, и съответна на останалия доказателствен материал се
установява, че в периода м. септември 2014г. – м. декември 2016г. в
процесния имот е извършвана сеч, като са добити 1937,70 куб. м. дървесина
при средни пазарни цени през процесния период между 55,00 лв. и 62,00 лв.
за кубичен метър без ДДС. През 2014г. и 2015г. Сечта е извършвана от
„Л.К.**“ ЕООД, през 2015 е извършвана сеч и от „А. – 2014“ ЕООД, а през
2016г. от „Б.Л.***“ ЕООД.
От приложения по делото договор за покупко-продажба на дървесина, от
22.07.2015г. ответницата М. П. Х. е продала на „А. – 2014“ ЕООД, 286 плътни
кубика дървесина от недвижим имот в землището на село Ичера местност
„Ройна“ общ. Сливен, идентификатор 32915.67.583 по кадастрална карта и
регистри на с. Ичера, общ. Сливен, одобрени със заповед № РД-18-
54/25.08.2009г. на изпълнителния директор на АГКК и последвало изменение
със заповед № 18-5076/16.04.2014г. на началника на СГКК Сливен, за сумата
от 14 300 лв. В договора било уговорено, 5 000 лв. от сумата били платени по
банков път по сметка с титуляр Е. Х., а останалите следвало да бъдат
3
заплатени на три равни вноски от по 3 100 лв., с падежи както следва
11.08.2015г., 31.08.2015г. и 20.09.2015г.
От приложеното по делото банково удостоверение, е видно че по
посечената в договора банкова сметка с титуляр третото за спора лице
постъпили плащания в размер на 5000 лв. на 22.07.2015г., 3000 лв. на
18.08.2015г.1 3100 лв. на 01.09.2015г. и 3200 лв. на 25.09.2015г. Сумите
преведени по сметката на Е. Х. са направени от пълномощника на „А. – 2014“
ЕООД – Т.Т..
Ето защо настоящият състав намира, че ответницата е реализирала
доход от процесния имот в размер на 14 300 лв. Нейният дял от реализирания
доход възлиза в размер на 9 533,33 лева. Останалите съсобственици /ищците в
производството/ имат равни дялове всеки в размер на 1 588,89 лева.
Неснователно е възражението направено във въззивната жалба, че
основанието за превеждането на сумите е различно. На първо място сумите
са превеждани от пълномощник на „А. – 2014“ ЕООД – Т.Т.. Същото лице е
подписало договора от 22.07.2015г. , Сумите са превеждани по банковата
сметка посочена в договора. Направени са четири плащания, съответстващи с
уговореното в договора. Сбора на сумите отговаря на уговорения в договора
именно 14 300 лв., първата вноска от 5000 лв. отговаря като дата и размер с
посоченото в договора за покупко-продажба на дървесина. С оглед на всичко
изложено и липсата на представени други доказателства в обратна насока
следва да се приеме, че преведените суми са във връзка именно с процесното
правоотношение.
Неоснователно е и възражението за изплащане на дължимите суми
отстрана на ответницата. Действително в показанията си свидетелят В.К.Н.
твърди, че на пълномощник на ищците са дадени два пъти по 5000 лева. В
случая обаче не става ясно дали те са свързани с конкретния договор за
продажба на дървесина и изобщо дали имат връзка с подобно
правоотношение. Още повече не свидетелят не твърди лично да е възприел
даването на тези пари, а само да е чул за тяхното даване. Ето защо
показанията на свидетеля следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 от ГПК,
като се държи сметка за неговата вероятна заинтересованост, поради
наличието на общи деца с ответницата, а и достоверността на показанията му
не може да бъде проверена, тъй като не се подкрепят от други доказателства
събрани по делото.
При това положение и при съвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на производството, право на разноски имат въззиваемите
всеки от коиото претендира по 400 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20126522/28.05.2021г. по гр.д. № 28836/2019г.
по описа на Софийски районен съд, 173 ти състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М. П. Х., ЕГН **********, да заплати на М. Д. Х. ЕГН:
**********2, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 400 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. П. Х., ЕГН **********, да заплати на В. П. Х.,
**********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 400 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. П. Х., ЕГН **********, да заплати на Ф. П. Х., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 400 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5