Определение по дело №1652/2020 на Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 09.06.2020г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав в закрито заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА БОРИСОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

                                                                  Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря ………………и с участието на прокурора………….‚ като разгледа докладваното от съдия Михайлов  ВНЧД № 1652 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

 

Образувано е по частна жалба на М.Р.Т. срещу Определение от 09.01.2020г., постановено от СРС, НО, 97-ми състав по НЧД № 13311/2019г., с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на М.Т. против постановление на СРП от 03.07.2019г. с което е прекратено ДП № 766/2018г. по описа на 02 РПУ – СДВР, пр. пр. № 13474/2018г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.293а от НК.

 

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното Определение, доколкото според М.Т., същият има качеството на пострадало лице от престъплението по чл.293а от НК

 

 Съдът, след като се запозна с материалите по делото, както и с доводите в частната жалба, намира същата за процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Въззивният състав споделя виждането на СРС, че жалбоподателят не се явява пострадало лице от престъплението по чл. 293а от НК, поради което и Жалбата на М.Р.Т. срещу постановлението от 03.07.2019г. на Софийска районна прокуратура, не е подадена от лице, което може да обжалва прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство пред съда.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК такова постановление може да бъде обжалвано от обвиняемия и пострадалото лице. Пострадало от престъплението лице не е всяко лице, което има правен интерес от воденето на наказателното производство, а е това лице, което е претърпяло като пряка и непосредствена последица от престъплението имуществени или неимуществени вреди, за които може да поиска обезщетение, като предяви граждански иск в наказателното производство и да поиска да бъде конституирано като частен обвинител.

 

Престъплението, за извършването на което е водено наказателното производство, е престъпление по чл. 293а от НК - неизпълнение на съдебно решение за парично задължение и от извършването на същото не може да има пострадало лице по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК, тъй като обектът на наказателно-правна защита по този текст от материалния закон не включва субективни имуществени или лични права. Нормата на чл. 293а от НК защитава обществените отношения, свързани със съдебната власт и конкретно с авторитета на правосъдните органи, тъй като имат за свой подродов обект правосъдната дейност и който обект изначално не е свързан с причиняване на вреда от имуществен или неимуществен характер на определено лице.

 

Не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че същият е претърпял вреди от неизпълнението на съдебното решение, които следва да му се възмездят в едно наказателно производство. За сумата, която длъжникът му дължи вече има влязло в сила съдебно решение на гражданския съд, което се ползва със силата на присъдено нещо и този въпрос не би могъл да бъде пререшаван. За забавеното изпълнение на това решение, гражданският закон е предвидил съответната обезвреда в размер на законната лихва от датата на постановяване на крайния съдебен акт, до изплащане на сумата, която също му е присъдена с решението на гражданския съд.

 

Целта на разпоредбата на чл. 293а от НК не е да урежда договорни или деликтни отношения между кредитор и длъжник. Неслучайно този текст се намира в Глава Осма на НК - Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, Раздел ІІІ – Престъпления срещу правосъдието. С оглед на обществените отношения, които защитава нормата на чл. 293а от НК, наказателното правоотношение се развива между лицето срещу което е издадено съдебното решение и Държавата, чиято задължителна воля, обективирана чрез съдебното решение, не се изпълнява.

 

Наказателното правоотношение в конкретния случай се развива именно на плоскостта Извършител – Държава и именно задължителната сила на съдебните решения е общественият интерес, който се защитава. Това е и причината субектът на престъплението по чл. 293а от НК да носи съответната наказателна отговорност, не защото не е платил определена сума на своя кредитор, а защото не е изпълнил задължителното за него съдебно решение. Това е и причината изпълнителното деяние по този текст да е ограничено с едногодишен срок, след който срок, неизпълнението на съдебното решение е несъставомерно. Това е и причината частичното плащане на задължението да не се отразява на съставомерността на деянието по чл. 293а от НК, тъй като целта е да бъде принуден субектът на престъплението да се подчини на задължителната сила на решението на гражданския съд, под страх от наказателна отговорност, а не да се налага наказание на длъжника, за неговите дългове, нещо което е забранено от  Протокол № 4 към Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, ратифициран от България на 4.11.2000 г, където в член 1 е записано, че никой не може да бъде лишен от свобода само поради невъзможност да изпълни договорно задължение, а разпоредбата на чл. 293а от НК предвижда и наказание Лишаване от свобода.

 

 В тази връзка още веднъж следва да се посочи, че разпоредбите на НК не могат да се тълкуват разширително, като се включват в правоотношението и други елементи, външни за това правоотношение, както би станало, ако се признае правото на кредитора да бъде конституиран като пострадало лице в едно наказателно производство производство. Разпоредбите на наказателното право не могат и не следва да бъдат използвани от гражданите, за да постигнат един гражданско правен резултат, какъвто е заплащането на сумата по съдебното решение на гражданския съд. За тази цел кредиторът разполага със средствата на Изпълнителното производство.

 

С оглед на изложеното настоящия състав още веднъж прави извода, че от престъплението по чл. 293а от НК не би могло да има пострадало лице, тъй като то не би имало правен интерес от предявяване на иск, поради невъзможност да получи някаква защита, различна от тази, която вече е получил.

 

 По обвинение за извършено престъпление по чл. 293а от НК е недопустимо конституирането на частен обвинител и граждански ищец в съдебната фаза на производството, поради което и е недопустимо и разглеждането на жалба по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК, подадена от лице, считащо себе си за пострадало, срещу постановлението, с което е прекратено наказателното производство за такова престъпление.

 

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде потвърдено определението на Софийски районен съд, с което е отказано да бъде разгледана жалбата срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство, подадена от лице, което няма право да обжалва пред съда по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК същото постановление. Подалото жалбата лице може да оспори законността на постановлението за прекратяване на наказателното производство пред по-горестоящия прокурор, доколкото в производството по реда на чл. 200 от НПК не се изисква легитимация на жалбоподателите, като предвидената в чл. 243, ал. 4 от НПК.

 

Водим от горното СГС, НО, ХІІІ-ти въззивен състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 09.01.2020г., постановено от СРС, НО, 97-ми състав по НЧД № 13311/2019г.

 

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                       2.