Решение по дело №313/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 114
Дата: 2 май 2019 г. (в сила от 30 юли 2019 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20194310200313
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 02.05.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на петнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №313 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С наказателно постановление №18 от 01.02.2019 г. на И.Ц. Д. – Председател на Комисията за регулиране на съобщенията, е наложена на „А1 България” ЕАД, ЕИК   със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” №1, на основание чл.53, ал.1, във вр. с чл.83, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.326 от Закона за електронните съобщения, във вр. с чл.42, ал.3 от Общите изисквания - имуществена санкция в размер на 8 5 00,00 /осем хиляди и петстотин/ лева, за това, че на 24.10.2018 г. в гр. Ловеч, ул. „Търговска” №52 „А1 България” ЕАД, ЕИК  , не е предоставило на Н.Б.П. проект на Анекс към договор №   за запознаване със съдържанието му преди подписването му.  Г-н Н.Б.П. е поканен да подпише проекта на договора без преди това, да му бъде дадена възможност да се запознае със съдържанието му в цялост преди неговото подписване. Съгласно чл.42, ал.3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /Общите изисквания/, преди подписване на индивидуалния договор предприятията са задължение да предоставят на потребителя проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му. Във връзка с горното, като не е предоставило на г-н Н.Б.П. проекта на Анекс към договор №  за запознаване със съдържанието му преди подписването му, „А1 България” ЕАД е нарушило чл.42, ал.3 от Общите изисквания, което съставлява нарушение на чл.326 от Закона за електронните съобщения, във връзка с чл.42, ал.3 от Общите изисквания. В НП е посочено, че извършеното нарушение е от категорията на формалните и не представлява маловажен случай. Посочено е, че законодателят е предвидил за този вид нарушения да се налагат високи санкции. Сочи се, че срещу предприятието са издадени и други наказателни постановления №56/2017 г.; №72/2017 г.; №160/2017 г.; №39/2018 г. за нарушение на чл.42, ал.3 от Общите изисквания, които са влезли в сила. Посочено е, че индивидуалния договор е основно средство, гарантиращо възможността потребителите да получат прозрачна, сравнима и леснодостъпна информация за условията, които се ползват заявените електронни съобщителни услуги. Индивидуалният договор създава и правна сигурност за потребителите в отношенията им с предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги. Непредставянето на договора за запознаване със съдържанието му би довело до засягане на имуществената сфера на потребителя за не кратък период от време /най – малко една или две години/.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „А1 България”, ЕАД, ЕИК  , чрез пълномощника си П.П. – в качеството му на юрисконсулт на „А1 България” ЕАД, който го обжалва в срок, и моли НП да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно. Сочи, че описаната в обжалваното НП фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, както, и че в НП не се съдържа пълно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата при които то е извършено. Сочи, че от Приложението към №ВТ-ЙЙ-063/24.10.2018 г. било описано, че г-н П. е избрал параметрите на услугата, като не е изявил желание да прочете договора, т.е. не е имало отказ от обслужващия го служител на А1 да му предостави проекта на договора. Излага, че обстоятелството, че е бил поканен да подпише договора без да се предостави възможност да се запознае с него, е било в началото на проверката, като впоследствие проекта на договора е бил разпечатан на хартия и г-н п. е имал възможност да се запознае с него. Излага, че съгласно Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения не е предвидено задължение за предприятията, предоставящи подобни услуги, да предоставят индивидуалния договор на хартиен носител. Излага, че никъде в текста на цитираната разпоредба законодателят не бил регламентирал начина, по който трябва да бъде осъществено това задължение. Излага, че нарушението не е несъмнено доказано, тъй като актосъставителят не е установил и доказал по безспорен начин защо и как е достигнал до заключението, че представляваното от него дружество е в нарушение на визираната в НП правна норма. Излага, че в нарушение на ЗЕС проверяващите, съставили КП и НП не са се легитимирали със служебните си карти преди или  по време на извършване на проверката, с което са нарушили закона, и до опорочаване на последващите изготвени актове. Излага, че в случая са налице обстоятелства определящи случая като маловажен, като следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и нарушението да се квалифицира като маловажен случай. Алтернативно моли да се намали санкцията до законовия минимум от 3000 лева.

            В съдебно заседание жалбоподателят  - „А1 България” ЕАД, редовно призовани, се представляват от юриск. П., който моли да се отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно по мотивите подробни изложени в жалбата. Алтернативно моли да се намали санкцията до минимума определен в закона.

            Ответникът – КРС гр. София - редовно призовани се представляват от юриск. Стойнева, която моли съда да се произнесе с решение, с което да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. В представена пред съда писмена защита излага подробни аргументи в тази насока.

            От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Й.Д.Й., Г.П.И. и Н.Б.П., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят и становището на процесуалният представител на ответника и представените от същия писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 14.12.2018 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №ВТ – 361/14.12.2018 г. от св. Й.Д.Й., в присъствието на св. Г.П.И. и св. Н.Б.П., срещу „А1 България” ЕАД, ЕИК  , представлявано от Александър Василев Д., в качеството му на Главен изпълнителен директор и Младен Марковски, в качеството му на Изпълнителен директор, адрес на управление гр. София, бул. „Кукуш” №1, за това, че на 24.10.2018 г. в гр. Ловеч, ул. „Търговска” №52 „А1 България” ЕАД, ЕИК  , не е предоставило на Н.Б.П. проект на Анекс към договор №********* за запознаване със съдържанието му преди подписването му.  Г-н Н.Б.П. е поканен да подпише проекта на договора без преди това, да му бъде дадена възможност да се запознае със съдържанието му в цялост преди неговото подписване. Съгласно чл.42, ал.3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /Общите изисквания/, преди подписване на индивидуалния договор предприятията са задължение да предоставят на потребителя проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му. Във връзка с горното, като не е предоставило на г-н Н.Б.П. проекта на Анекс към договор №********* за запознаване със съдържанието му преди подписването му, „А1 България” ЕАД е нарушило чл.42, ал.3 от Общите изисквания, което съставлява нарушение на чл.326 от Закона за електронните съобщения, във връзка с чл.42, ал.3 от Общите изисквания. В акта е вписано възражение „Оспорвам констатациите в акта. Ще представя възражение в законоустановения срок”. В законоустановения срок е депозирано писмено възражение, което е приложено по делото. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

            Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение  съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че действително жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.326 от Закона за електронните съобщения, във връзка с чл.42, ал.3 от Общите изисквания. Съгласно чл.42, ал.3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /Общите изисквания/, преди подписване на индивидуалния договор предприятията са задължение да предоставят на потребителя проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му. От показанията на разпитаните по делото свидетели, приложените писмени доказателства по делото, и констатациите обективирани в представените по делото КП, се установява, че при извършената на предприятието проверка, се е установило, че на 24.10.2018 г. в гр. Ловеч, ул. „Търговска” №52 служител на „А1 България” ЕАД, ЕИК  , не е предоставил на св. Й. проект на Анекс към договор №  4 за запознаване със съдържанието му преди подписването му.  От показанията и на св. Й. и на св. П. се установява, че последния е бил поканен да подпише проекта на договора без преди това, да му бъде дадена възможност да се запознае със съдържанието му в цялост преди неговото подписване.

            Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Й.Д.Й., Н.Б.П. и  Г.П.И., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на направената от първите двама свидетели проверка.

            По делото безспорно са установени авторството и изискуемата от закона причинно - следствена връзка,  за което е наложена санкция в допустим от закона размер, като наказанието е съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и  нарушителя. Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административно наказателната отговорност на ЮЛ, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.

            Съдът намира, че нарушението, и в АУАН, и в НП е формулирано пълно, точно и ясно, като е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация. Конкретното административно нарушение и извършването му от жалбоподателят са доказани по безспорен и несъмнен начин. В съдебно заседание жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят констатациите, изложени в АУАН и НП. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно - наказателното производство. В този смисъл, съдът възприема твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила като голословни и като защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в наказателното постановление.

            Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Й.Д.Й., на длъжност Главен инспектор в Главна дирекция „Контрол на съобщенията” на КРС и съответно като такъв притежава правото да съставя АУАН за посоченото констатирано нарушение. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от И.Ц. Д.  – Председател на Комисията за регулиране на съобщенията.

            Съдът намира, че наказателното постановление  и АУАН са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на административно - наказателното производство. АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40 от ЗАНН - в присъствието на двама свидетели, единният от които е присъствал при установяване на нарушението, а другия е свидетел по написването и връчването на акта. АУАН е съставен и връчен в присъствието на надлежно упълномощено от „А1 България” ЕАД лице. Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно и правилно, при спазване изискванията на чл.57 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни, които са без противоречиви и кореспондиращи помежду си. Съдът намира, че и в АУАН, и в НП се съдържа описание на мястото на извършване на нарушението, като това е направено с посочване на населеното място – гр. Ловеч, където именно „А1 България” ЕАД, ЕИК     не е предоставило на св. Н.Б.П. проект на Анекс към договор №   за запознаване със съдържанието му преди подписването му. Посочена е и датата на извършване на нарушението, а именно 24.10.2018 г. Настоящата инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН, ЗЕС и разпоредбите на Общите изисквания.

            Разпоредбата на чл.326 ЗЕС предвижда такава в размер от 3000 лв. до 15 000 лв. Административно наказващият орган е определил санкция в размер на 8500.00 лв., т.е. между средата и минимума на предвидения от закона размер, като в самото НП са изложени подробни мотиви, касаещи значимостта на засегнатите от нарушението обществени отношения. Съдът споделя извода на АНО, че извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност, а освен това се установява, че за описаното в наказателното постановление нарушение на „А1 България” ЕАД са издадени и други наказателни постановления, като част от тях са – НП №56/2017 г.; НП №72/2017 г.; НП №160/2017 г.; НП №39/2018 г., са влезли в сила. Не на последно място съдът изцяло споделя становището на ответника, че индивидуалния договор е основно средство, гарантиращо възможността потребителите да получат прозрачна, сравнима и леснодостъпна информация за условията, които се ползват заявените електронни съобщителни услуги. Индивидуалният договор създава и правна сигурност за потребителите в отношенията им с предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги. Непредставянето на договора за запознаване със съдържанието му би довело до засягане на имуществената сфера на потребителя за не кратък период от време /най – малко една или две години/.

            Съдът намира, че са неоснователни направените с жалбата възражения за недоказаност на извършеното нарушение. От показанията на свидетелите очевидци – Й. и П. по безспорен начин се установява приетата за установена фактическа обстановка. Показанията на тези двама свидетели напълно кореспондират и с отразеното в констативен протокол № ВТ-ЙЙ-063/24.10.2018 г. и съставения въз основа на него АУАН. Анализа на гласните и писмени доказателства по делото сочи, че на свидетеля П., който в хода на проверката се е представил като клиент и е поискал да сключи индивидуален договор, не е бил предоставен проекта на Анекс към договор №   за запознаване с неговото съдържание преди сключването му. Той е бил поканен да положи подпис, без преди това да му е предоставена възможността да се запознае със съдържанието на договора. Препис от договора е бил предоставен едва след легитимация на служителите и във връзка с изрично тяхно искане. Изпълнението на задължението по чл.42, ал.3 от Общите изисквания не е обусловено от наличието на отправено от страна на потребителя искане за запознаване със съдържанието на договора. За възникване на това задължение е достатъчно наличието на постигнато предварително съгласие по условията за договора и когато такова съгласие е налице, доставчикът е длъжен да предостави проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му. Това може да стане на хартиен или електронен носител. Тълкуванието на тази норма от жалбоподателят в насока, че за да е налице нарушение на чл.42, ал.3 от Общите условия следва да има подписан договор, е в пряко противоречие с посочената норма, която изрично въвежда задължение за предприятията, предоставящи електронни съобщения за предоставяне на потребителя проект на договора преди подписването му. От показанията на свидетелите Й. и П. е видно, че проект на договора не е бил предоставян за запознаване до момента, в който П. е бил поканен да подпише същия, с което е осъществен състава на нарушението. От показанията на цитираните по – горе двама свидетели е видно, и че монитора на компютъра не е бил обърнат към св. П., за да прочете съдържанието на договора, като същия не е имал видимост към монитора на компютъра на който е работел служителят на жалбоподателят.

            Неоснователни са и възраженията, че свидетелите Й. и П. са нарушили служебните си задължения като не са се легитимирали. По делото е установено, че те са сторили това в момента, в който са констатирали извършване на нарушението, което е предмет на оспорваното НП.

            Настоящият съдебен състав счита за неоснователни и доводите на касатора във връзка с приложимостта на чл.28, б."а" ЗАНН. Нарушението, за което е наложена имуществената санкция е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения. Ето защо при този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН от една страна, а от друга не могат да се обосноват смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, съдът счита, че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба.

            Предвид на изложеното съдът намира, че обжалваното постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            При този изход на процеса  въпроса за разноските  не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №18 от 01.02.2019 г. на И.Ц. Д. – Председател на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е наложена на „А1 България” ЕАД, ЕИК  , със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” №1, на основание чл.53, ал.1, във вр. с чл.83, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.326 от Закона за електронните съобщения, във вр. с чл.42, ал.3 от Общите изисквания - имуществена санкция в размер на 8 5 00,00 /осем хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл.326 от Закона за електронните съобщения, във връзка с чл.42, ал.3 от Общите изисквания, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен  съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.                                                    

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: