ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе,
…………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 17 май през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 83
по описа за 2022 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искане на А.Ж.Ж. за
допълване на определение № 10/17.03.2022 г., постановено по адм. д. № 83/2022
г. по описа на Административен съд – Русе, в частта му за разноските.
Твърди се, че страни по делото са двамата
жалбоподатели – както А.А.Ж., така и А.Ж.Ж.. С оглед изхода на спора в полза на
жалбоподателите се дължат направените разноски – заплатени две държавни такси и
два адвокатски хонорара. Съдът е присъдил разноски за адвокатска защита само на
единия жалбоподател, поради което определението на съда, в частта за
разноските, следва да се допълни, като се осъди ответника да заплати в полза на
А.Ж. и претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв.
Ответникът по искането, в срока по чл. 248,
ал. 2 от ГПК изразява становище за неговата неоснователност. Твърди се, че А.Ж.,
в качеството на баща на малолетния А.Ж. - адресат на оспорения административен
акт, няма правен интерес да обжалва издадения административен акт, поради което
и няма право на присъждане на разноски за производството.
Производството по адм. д. № 83/2022 на АС –
Русе е било образувано по жалба от 28.02.2022 г. на А.Ж.Ж., в лично качество и
като баща на и законен представител на малолетния А.А.Ж., срещу заповед №
РД-18-236/18.02.2022 г. на директора на СУ „Христо Ботев“ – Русе. Жалбата е
подписана от бащата.
При администриране на преписката ответникът
е представил, с придружително писмо от 07.03.2022 г. , заверено копие на
заповед № РД-18-251/07.03.22 г. за отмяна на оспорената заповед.
В тази връзка, при извършена служебна
проверка, съдия-докладчикът е констатирал, че при отмяната на оспорвания акт е
допуснат порок при овластяването на подписалия отменителната заповед
(заместващият титуляря) и е дал указания в тази насока.
На 08.03.2022 г. е депозирано писмо от А.Ж.,
чрез адв. А., с което се уточнява, че жалбата се поддържа и се излагат
съображения за незаконосъобразност на административния акт. Приложено е
пълномощно и договор за правна защита от 02.03.2022 г. с вписана сума за
адвокатски хонорар – 550 лв., изплатена изцяло в брой.
С разпореждане от 09.03.2022 г.
съдията-докладчик е задължил А.Ж. да заплати още една държавна такса, на осн.
т. 2 от ТР № 3/12.04.2017 г. по ТД № 5/2016 г. на ОСС на ВАС. Указанията са
били изпълнени.
На 10.03.2022 г. е депозирано сходно
поддържане на жалбата от малолетното дете чрез законния му представител,
представлявани от адв. А., с приложено пълномощно по делото от 04.03.2022 г. и
вписана сума 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, заплатена
изцяло в брой.
На 16.03.2022 г. от страна на ответника е
депозирана заповед № РД-18-259/16.03.2022 г. за отмяна на оспорваната заповед,
издадена от титуляря на правомощието.
С определение № 10/17.03.2022 г. по делото
съдът е прекратил производството на осн. чл. 159, т. 3 и 4 от АПК като е осъдил
ответника да заплати на А.Ж., действащ чрез законния си представител, сумата
500 лв. за адвокатско възнаграждение. В полза на жалбоподателите са присъдени и
разноски, представляващи заплатените държавни такси.
При
тези данни по делото съдът намира искането за допълване на съдебния акт в
частта му за разноските, за основателно.
Видно от първоначалната жалба тя е била
депозирана от А.Ж. освен като законен представител на малолетния си син, така и
в лично качество. Представени са доказателства за направените разноски от
страна на двамата жалбоподатели, като приложеният договор за правна защита и
съдействие е от дата 02.03.2022 г. В него е вписана сумата 550 лв., заплатена в
брой, който запис има характера на разписка.
С оглед твърденията на ответника за индиции
за изготвяне на този договор предвид оттеглянето на оспорената заповед съдът
изрично е изискал от процесуалния представител на жалбоподателя копия на
договорите за правна защита и съдействие, съотв. предшестващи и следващия по
ред на представения по делото. Предшестващият е подписан на 09.12.2021 г., следващият
е подписан на 02.03.2021 г., поради което съдът не счита, с оглед на така
представените доказателства, че договорът е изготвен за целите на
неоснователното обогатяване.
По отношение на довода за липса на правен
интерес от иницииране на спора от страна на А.Ж. съдът не дължи незабавно
произнасяне, а може да се произнесе по допустимостта на жалбата на соченото
основание и с крайния си акт. В процесния случай тази преценка е била
възпрепятствана поради настъпило друго основание по чл. 159, т. 3, вр. чл. 156,
ал. 1 от АПК – оттегляне на оспорения акт, което е станало причина за
прекратяване на делото, а не за неговото отлагане или произнасяне по съществото
на спора.
В тази връзка и за пълнота съдът следва да
уточни, че правото на А.Ж. за оспорване на обжалвания акт попада в приложното
на чл. 147, ал. 1, предл. последно от АПК, доколкото съобр. чл. 53, ал. 2 от
Наредбата за приобщаващото образование родителят е длъжен да съдейства и да
подпомага учителите и другите педагогически специалисти при реализирането на
дейностите по чл. 45 от Наредбата, което правно основание е послужило за
издаване на обжалваната заповед и чието издаване е довело до подаването на
жалба.
В този случай в полза на А.Ж. следва да се
присъдят своевременно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 550 лв., на осн. чл. 143, ал. 2 от АПК.
Воден от горното и на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК Административен съд – Русе, II-ри
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА
определение № 10/17.03.2022 г., постановено по описа на Административен съд –
Русе като
ОСЪЖДА
Средно училище „Христо Ботев“ – Русе да заплати на А.Ж.Ж. сумата 550 (петстотин
и петдесет) лева за разноски по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: