Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 418/03.07.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Монтана, ІІІ състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести юни, през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Бисерка Бойчева
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурора
Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдията Бойчева административно дело № 92/2023г. по описа на Административен съд - Монтана, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 110 и § 4б, ал. 1 от ДР на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба ,подадена от лишения от свобода Ц.Ч.Е., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от
свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора гр. Враца против Заповед № Л-1636 от 22.06.2022 г.
на Началник на ЗОЗТ
Бойчиновци, с която на
основание чл.104, ал.2 ,във вр. чл.101, т.5 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка за
срок от 3 месеца“, потвърдена
с Решение рег. №3475 от 05.07.2022 г. на началника на Затвора-Враца,издадено
на основание чл. 110, ал. 5, т. 2 от
ЗИНЗС.
В жалбата се твърди, че издадената заповед
е незаконосъобразна,
като издадена в противоречие с
процесуалния и материалния закон.
В
съдебно заседание жалбоподателя Ц.Ч.Е. доведен от органите на ОЗ „Съдебна
охрана“ гр. Монтана, се явява лично, като поддържа жалбата си.
По същество на делото заявява, че иска да бъде отменена оспорената от него заповед и
претендира да му бъдат върнати такси и
разноски за писма, пликове и марки лично
от началника на ЗОЗТ -Бойчиновци. Няма представена писмена защита от
пълномощника на жалбоподателя адв. В*** Ковачев, в указания от съда 3-дневен
срок.
Ответникът
по жалбата – Началник на Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Бойчиновци към Затвора гр. Враца, чрез процесуалния
му представител юрисконсулт Г*** Х*** излага доводи за недопустимост , респ. за неоснователност
на жалбата.Твърди, че
заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма,
съобразно процесуалните правила, материалния закон и неговата цел. Моли за
отхвърляне на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Монтана, прокурор Галя Александрова в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата, като сочи, че не е изпълнена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание
по чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС, като да бъде изслушан нарушителя преди налагане на наказанието, което
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно
основание за отмяна на оспорената заповед. Прилага и писмено заключение.
Настоящият състав на АС-Монтана, като
взе предвид заявените факти и обстоятелства в жалбата, както и доказателствата,
представени с административната преписка, при извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорената заповед, при условията на чл. 168 АПК на всички
основания по чл. 146, т. 1-5 АПК намира следното.
Жалбата
е допустима, като
подадена от лице, което е
адресат на процесната заповед, поради което за него е налице правен интерес да
я оспори. Заповед № Л-1636
от 22.06.2022 г. на Началник ЗОЗТ
Бойчиновци е оспорена по
административен ред пред Началника на
Затвора-Враца, който с Решение рег. № 3475 от
05.07.2022г. е отхвърлил жалбата, като
неоснователна.
По аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК, предмет на оспорване е първоначално издадената заповед.
По отношение на заявеното твърдение за недопустимост на жалбата,
поддържано от процесуалния представител на ответника юрк Г*** Х*** .
С обжалваната заповед на л. св. Ц.Ч.Е.
е наложено дисциплинарно наказание по чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 5 ЗИНЗС. Чл. 104,
ал. 1 и ал.2 от ЗИНЗС гласи, че
дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на началника на
затвора, а Началниците
на затворнически общежития могат да налагат дисциплинарните наказания по чл.
101, т. 1-6, а по т. 7 и 8 - за срок до 5 денонощия. Чл. 102-106
ЗИНЗС уреждат процесуалните правила за налагане на наказанията, а чл. 107-109 ЗИНЗС – изпълнението на наказанията. Чл. 110 ЗИНЗС
урежда реда и начина за обжалване на дисциплинарни наказания, издадени от
началниците на затворнически общежития, които
подлежат на обжалване пред началника на затвора. За
разлика от чл. 111 ЗИНЗС, който предвижда
обжалването на наложено дисциплинарно наказание „изолиране
в наказателна килия“ и предвижда изрично пряк съдебен контрол
на тези заповеди по
чл. 101, т. 7 и т. 8 от ЗИНЗС пред административния съд по местоизпълнение на
наказанието, както и
касационно оспорване на решението на административния съд, чл. 110 ЗИНЗС
предвижда изрично оспорването на заповеди за дисциплинарно наказание по
чл.101,т.1-6 ,вкл. настоящата по чл.101, т.5 ЗИНЗС да става само по административен ред.
Обжалваната от Ц.Е. заповед обаче безспорно
има характер на административен акт, тъй като с нея се упражнява спрямо него
държавна принуда от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията,
чиито актове, действия или бездействия, във
връзка с изпълнението на наказанията са административни, по аргумент от т. 8 от
мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по Тълкувателно
дело № 2/2014 г., ОСГК и І и ІІ колегия на ВАС. Установената до 2020 г.
практика не допуска съдебно обжалване в подобни случаи, но със Закона за
изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 105 от 2020 г. и в сила от
15.12.2020 г. е въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б, който гласи, че
разпоредбите на глава десета от АПК (относно оспорването на административните
актове пред първата инстанция) се прилагат и в случаите, когато не е предвидено
изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на
органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред
административния съд по местоизпълнението на наказанието, чието решение е
окончателно.
С тази допълнителна разпоредба изрично в
закона се закрепя принципът на едноинстанционен съдебен контрол пред
административните съдилища на актовете на органите по изпълнение на наказанията
и се уеднаквяват процедурите по обжалване.
Предвид горното Заповед № Л-1636 от
22.06.2022 г. на Началника на ЗОЗТ Бойчиновци, с която на
л. св. Ц.Ч.Е. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС е годен за
обжалване индивидуален административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ едноинстанционен съдебен контрол
по същество.
По
изложените по-горе съображения не се възприемат доводите на процесуалния представител на ответника юрк Х*** , за недопустимост на депозираната от Ц.Ч.Е. жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна.
Не
се спори по делото, че жалбоподателят изтърпява наложено му наказание „лишаване
от свобода“ в Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Бойчиновци към
Затвора гр. Враца.
Оспорената заповед е издадена от Началник
Затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Бойчиновци гл. инсп. Светослав П*** към Затвора гр. Враца за това, че на 13.06.2022 г. в 16,10 часа при проверка на личния багаж на лишения от свобода, заминаващ
по разпределение в ЗОЗТ-Бойчиновци е извършена проверка на наличната техника и
лични вещи на осъдения в присъствието на инп. НОТ Г*** Г*** и е установена
липса на част от зачислените му вещи и предмети. При обискът с протокол № 207/13.06.2022
г. са иззети от Ц.Е. вещи, за които не е представил писмен документ, удостовераващ
собствеността: 1 бр. картина с лика на Васил Левски, 1 бр. коаксиален кабел,1 бр.
слушалки с микрофон /бели/, 1 бр. бръснарско ножче, 1 бр. кожен колан, 1 бр.
острилка, 2 бр. медицински бинт, 1 бр. ластичен бинт и хапчета „НОЛВАДЕКС“. Изискано
е обяснение по случая от лишения от свобода, като в Докладна записка № 5641/14.06.2022
г. е изготвено предложение от инсп. Мария Д*** – ИСДВР за дисциплинарно
наказание на Ц.Ч.Е..
Изрично в заповедта е отразено, че с това деяние л. св. Ц.Ч.Е. е нарушил разпоредбата на чл. 96, т. 3 и чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС и същото се явява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 100, ал. 1, във вр. с чл. 100,
ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. Взет е предвид и характера и тежестта на нарушението, както
и отразено е, че е бил изслушан Е.,
съобразно разпоредбата на чл. 105,
ал. 1 от ЗИНЗС,
като на основание чл. 104, ал. 2, във вр. чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС, същият е
наказан с „ Лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“.
По делото на л. 52 е приложен протокол № 207 от 13.06.2022 г. за иззетите
вещи при личен обиск и претърсване, както и протокол с вещите, които са му зачислени
по досие № 257/2015г. /на л. 53/.
Приложен е списък на
разрешени вещи в местата за лишаване от свобода, утвърден със Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022
г. на министъра на правосъдието. Приложено е и обяснение от
лишеният от свобода Ц.Ч.Е. /л.54/, като въз основа на тях е изготвена и докладна записка вх. № 5641/14.06.2022 г. от инсп. Мария Д*** – ИСДВР, с предложение за дисциплинарно наказание на Ц.Ч.Е. по чл. 101, т. 5 ЗИНЗС.
На л. 54-гръб от делото върху бял лист е записано: “иззел обяснението мл. инсп. Георги Бенчовски“ и отдолу дата 13.06.2022 г., 16,20 ч. и
подпис. На л. 54 върху обясненията на Е., дадени на 22.06.2022 г. е
отразено, че „..на 22.06.2022г. лично изслушах л. св. Е.
и приех писмените му показания“ и отдолу подпис на началника на Затвора.
На 22.06.2022 г. е
издадена и оспорената Заповед рег. № Л-1636
от 22.06.2022 г. на Началник ЗОЗТ
„Бойчиновци“, с
която на жалбоподателя, на основание чл. 104, ал. 2, във вр. чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка за
срок от 3 месеца“, потвърдена с Решение рег. № 3475 от 05.07.2022 г. на
началника на Затвора-Враца, издадено на основание чл. 110, ал. 5, т. 2 от ЗИНЗС.
Горната фактическа обстановка се установява
и доказва от посочените по-горе писмени
доказателства.
Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което достигна до
следните правни изводи:
Издателят на оспорената в настоящото
производство Заповед № Л-1636 от 22.06.2022 год. -
Началник на Затворническо
общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Бойчиновци към Затвора гр. Враца гл. инсп. С*** П*** е компетентно лице по
смисъла на чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице отменително основание по чл.
146, т. 1 от АПК.
При
издаването на оспорваната заповед са спазени сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС- една година от извършване на нарушението
или два месеца от откриването му.
Съгласно чл. 96, т. 3 ЗИНЗС „Лишените от свобода са длъжни
да спазват установените за тях правила“;
Съгласно чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС „Лишените от свобода не могат да внасят и
държат при себе си неразрешени предмети, а настанените в заведения от закрит
тип - и пари“.
В оспорената заповед е посочено, че „…при претърсването в личния багаж на лицето, е установена липса на част от зачислените му вещи и
предмети и са открити вещи и предмети, за които същият не е представил документ
за собственост, подробно изброени в заповедта. Касае се за вещи и предмети за
послужване, за които липсва отразяване в заповедта на конкретното изпълнително деяние, с което е осъществено дисциплинарното нарушение от
страна на дисциплинарно -наказаното лице, тъй като
законодателя е посочил няколко хипотези- „да внася и държи при себе си неразрешени предмети“, което в конкретната заповед не е
отразено, а същото се явява съществено досежно съставомерните признаци на
извършеното деяние.
Оспорената заповед е издадена за извършено
дисциплинарно нарушение по чл. 96, т. 3 и чл. 97, т. 1 ЗИНЗС, във вр. с чл. 100, ал. 1, във вр. с чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, което
урежда налагане на дисциплинарно наказание на лишените от свобода при извършени
от тях дисциплинарни нарушения.
Съгласно чл. 100, ал. 1 от
ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено
виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се
имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към
служители или лишени от свобода.
В
случая не само не е посочено в оспорената заповед какво е конкретното
изпълнително деяние,
осъществено от лишения от
свобода, разписано в правната норма, като „внася
или държи при себе си“, но и не са събрани безспорни доказателства за наличието
на виновно поведение от страна на жалбоподателя. Фактите, събрани в хода на административното и съдебното производство безспорно установяват, че са намерени вещи, за които няма
документ за собственост, като 1 бр. картина с лика на Васил Левски, 1 бр.
коаксиален кабел, 1 бр. слушалки с микрофон /бели/, 1 бр. бръснарско ножче, 1
бр. кожен колан, 1 бр. острилка, 2 бр. медицински бинт, 1 бр. ластичен бинт и
хапчета „НОЛВАДЕКС“, които не са забранени вещи и служат за обикновено послужване
или имат афектационна стойност за осъдения, при което липсва виновно поведение,
а нарушението е маловажно. Наред
с това в докладна
записка № 5641/14.06.2022 г. на инсп. М*** Д*** -ИСДВР е отразено, „..че са иззети при обиска от осъдения вещи, фигуриращи в
протокол № 207/13.06.2022г. /на л.52 от делото/, между които и такива със
сантиментална стойност като картина на Васил Левски, вещи за послужване - слушалки,
острилки и др., за които не е доказано, че представляват пряка опасност за др.
задържани или че с държането им се нарушават правилата в затворническото
общежитие. Не е посочено кои от вещите са забранени и със самото им държане се
нарушава реда и правилата в затворническото общежитие. Не са разграничени
вещите, които липсват и които са били зачислени на осъдения.
Нормата
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че
императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и
правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт.
Отделно
от това, нарушена е
и разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС за изслушване на лицето, по отношение на което се налага дисциплинарно
наказание, която процедура
е изпълнена формално, без да
са отразени конкретните му обяснения за това. Не е ясно пред кой орган е изслушано лицето - дали
на 13.06.2022 г. в 16,20 ч. пред инсп. Г*** Б*** или на 22.06.2022 г. пред началника на
ЗОЗТ-Бойчиновчи или пред началника на Затвора-Враца. В случай, че ответника беше спазил разписаната от
законодателя процедура по лично изслушване,
обективирано в надлежен протокол отделно от дадени преди това обяснения, би
констатирал отразеното по-горе, а именно както липсата на посочено изпълнителното деяние в заповедта, липса на разграничение кои вещи
липсват от зачислените му и кои са налични без представен документ за собственост, така също и в какво се състои виновното поведение на лишения от свобода досежно
вмененото му дисциплинарно нарушение по чл. 96, т. 3 и чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС.
С
оглед изложеното съдът счита, че обжалваната заповед, макар и издадена от компетентен
орган и при спазване на установената форма на акта е издадена при съществено
нарушение на процесуалните правила и материалния закон и в противоречие с целта на
закона, поради което следва да
отмени, като незаконосъобразна.
Не се претендират разноски за
адвокат от жалбоподателя, освен за такси и съдебни разноски като пликове, писма,
марки и др., за които не са представени надлежни разходооправдателни документи.
Жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса по делото с
определение от 24.04.2023 г., а също не е представил разходооправдателни документи
какви точно разноски е направил във връзка с оспорване на издадената заповед, при
което макар и дължими на основание чл. 143, ал. 1 АПК при отмяна на акта, същите
не следва да бъдат присъждани.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 110 във вр.§ 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС, Административен съд Монтана, ІІІ състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Ц.Ч.Е., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване
от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора гр. Враца, Заповед
№ Л-1636 от 22.06.2022 г. на Началник ЗОЗТ „Бойчиновци“, с която на основание чл. 104, ал. 2, във вр.
чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание
„Лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“, потвърдена с Решение рег. № 3475
от 05.07.2022 г. на началника на
Затвора-Враца, издадено на основание чл. 110, ал. 5, т. 2 от
ЗИНЗС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване по аргумент от § 4б, ал. 1, пр. 3 от ДР на ЗИНЗС.
На
основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати
на страните по реда на чл. 137 от
АПК.
Административен
съдия: