Р Е Ш Е Н И Е №508
гр. Пловдив, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV
гр. състав, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, при участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №899 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова
молба на Д.И.С., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че на *** му било
повдигнато обвинение по ДП *** за това, че на *** в гр.*** в съучастие като
съизвършител с И. Г. и И. С., без надлежно разрешение е придобил и държал *** –
***. Бил задържан под стража, която мярка потвърдил ПАС по ВЧНД ***. На *** ПОС
по ЧНД №*** мярката за неотклонение в парична гаранция в размер на
20 000,00 лева, като причината за това било рязкото влошаване на
здравословното състояние на ищеца вследствие на стреса и задържането под
стража. Впоследствие гаранцията била намалена 5 000,00 лева.
На *** на ищеца било повдигнато ново
обвинение за престъпление по чл.242, ал.2, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.4 НК, а обвинението по чл.354а било преквалифицирано като обвинение по чл.354а,
ал.2, предл.1, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.1 НК. Въз основа на внесен в съда
обвинителен акт било образувано НОХД №***, което било прекратено и върнато на
прокуратурата. След това по нов обвинителен акт било образувано НОХД №***,
приключило с присъда, с която ищецът бил признат за виновен и по вдете
обвинения и му било наложено наказание десет години лишаване от свобода и
100 000,00 лева глоба. С решение по ВНОХД №*** ПАС отменил присъдата и върнал
делото за ново разглеждане. След това ПОС отново върнал делото в прокуратурата.
По новия обвинителен акт било образувано НОХД №***. С присъда от 01.12.2014г.
по това дело ищецът ищецът бил оправдан по всички обвинения. По протест на
прокуратурата било образувано ВНОХД №***, с решение по което оправдателната
присъда била потвърдена изцяло. Прокуратурата отново протестирала и с решение
от 27.02.2017г. на ВКС по КНОХД №*** решението на въззивната инстанция било
оставено в сила.
Ищецът твърди, че още преди наказателното
производство е имал здравословни проблеми – ИБС и хипертония, коронарна болест,
язва на дванадесетопръстника. Били му поставени стендове. През януари 2011г. му
бил поставен нов стенд. Когато го задържали по повдигнатите обвинения,
здравословното му състояние се влошило – на 19.03.2012г. се наложило от
следствения арест да бъде приведен в *** за изследвания и оперативна намеса.
През м.май *** отново постъпил в болница по повод задух и уморяемост. На ***
състоянието му рязко се влошило, постъпил в болница и му била извършена тежка
операция, от която се възстановявал продължително. През м.март *** пак постъпил
в болница, поради изострена хронична сърдечна недостатъчност. Посочва се, че
към настоящия момент също не се чувства добре.
Ищецът поддържа, че по време на
наказателното преследване изпаднал в сериозен психо-емоционален стрес, бил
шокиран, принуден да избягва публични прояви, да се среща с приятели, да
пазарува; изпитвал тревожност, безпокойство, страдал от безсъние, получил
стенокардия, уронено било доброто му име в обществото.
От съда се иска да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата 26 000,00 лева – обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на влизане на
оправдателната присъда в сила – 27.02.2017г. до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България в срока по чл.131, ГПК е
депозирал писмен отговор чрез прокурор Д.Д., с който отговор предявеният иск се
оспорва по основание и размер. Застъпва се становище, че не са налице
доказателства, които да установяват действително претърпени неимуществени вреди
в заявения обем като пряк резултат от повдигнатото обвинение. Според ответника претендираното обезщетение е
прекомерно завишено и като размер не съответства на критерия за справедливост
по чл.52 от ЗЗД. Прави се възражение по чл.5 от ЗОДОВ – ответникът счита, че ако
има увреждания, то те са причинени изключително от поведението на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори, а това е видно и от приложеното наказателно
дело, че наказателното производство се е развило така, както се съобщава в исковата
молба. На *** Д.С. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №***
по описа на *** за престъпление по чл.354а, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК. На
ищеца е била определена мярка за неотклонение „задържане под стража“. На *** ***
съд по ЧНД №*** изменил мярката за неотклонение в парична гаранция в размер на 5 000,00
лева.
На *** на ищеца е повдигнато ново обвинение за
престъпление по чл.242, ал.2, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.4 от НК, а
обвинението по чл.354а е квалифицирано като обвинение по чл.354а, ал.2,
прелдл.1, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.1 от НК. По внесения обвинителен акт е
образувано НОХД №*** по описа на **ОС, което е прекратено и върнато на
прокуратурата. Въз основана нов обвинителен акт е образувано НОХД №*** на **ОС,
с присъда по което ищецът е признат за виновен по двете обвинения и му е
наложено едно общо наказание 10 години лишаване от свобода и глоба от
100 000,00 лева. По ВНОХД №*** **АС е отменил присъдата и върнал делото за
ново разглеждане. Последвали са ново връщане на делото в прокуратурата и
внасянето на трети обвинителен акт в съда по НОХД №***. С присъда от *** ищецът
е оправдан по повдигнатите обвинения. С решение по ВНОХД №***, образувано по
протест на прокуратурата, съдът е потвърдил оправдателната присъда. С решение
от 27.02.2017г. ВКС е оставил в сила решението на **АС.
За установяване на твърдените от ищеца неимуществени
вреди, по делото е разпитана като свидетел неговата дъщеря Н. С.. Според
показанията й ищецът е бил шокиран от образуваното срещу него наказателно
производство, затворил се в къщи и не искал да излиза, притеснявал се от
съседите, които го видели с белезници. При задържането му в ареста
здравословното и психическото му състояние не било добро. Влошеното
здравословно състояние наложило ищецът да бъде изведен от ареста и заведен в
болница, където след извършване на необходимите изследвания му била извършена
операция.
Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза
на вещото лице Б.Д. – Я. към момента на задържането на Д.С. в ареста, същият е
страдал от: ИБС. Двуклонова коронарна болест. Състояние след PCI…./м.декември***/. Артериална хипертония ІІІ ст. Язвена болест. Състояние
след мелена. Вторична жезязодефицитна анемия. Към настоящия момент С. страда
от: ИБС. Стволова стеноза. Двуклонова коронарна болест. Състояние след PCI…. Състояние след АКБ…. Умерено тежка аортна стеноза. Артериална хипертония
ІІІ ст. Язвена болест. СН… Захарен диабет 2 тип – лека форма. Декомпенсирана
чернодробна цироза. Портална хипертония. Хирепспленизъм. Асцит. Варици на
хранопровода ІІ-ІІІ ст.
Посочва се, че диагнозите са уточнени и описани в
епикризи от многократни хоспитализации и в решение на ТЕЛК от ***, с което е
определена инвалидност 91%. През периода на задържане ищецът е лекуван в
отделение по Интервенционална кардиология на ***, поради прекордиални болки и
са направени коронарография и операция,
които при оплакванията на пациента са били задължителни, поради съществуващия
риск за живота му. В заключение вещото лице посочва, че при ищеца е налице
трайно влошаване на здравословното му състояние, което в някои аспекти би могло
да се свърже с преживяното, доколкото изживения стрес може да бъде провокиращ
фактор за задълбочаване на болестта. При разглеждане на експертизата в съдебно
заседание експертът уточнява, че не може да се отговори на въпроса дали
състоянието на ищеца към момента щеше да бъде такова, ако не беше наказателното
производство.
Като се има предвид експертното заключение съдът приема,
че изживените от С. стрес и притеснения при задържането му и последвалия
престой в ареста са провокирали задълбочаването на датиращите от по-рано негови
здравословни проблеми, което е довело до постъпването му в болница и оперативна
намеса. Въпреки, че заболяванията датират от по-рано, не може да се отрече
въздействието върху тяхното развитие и на психоемоционалния стрес, който
експертът сочи като често провокиращ фактор за дестабилизиране на коронарната
болест.
При така събраните доказателства съдът приема за доказан
факта, че повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение срещу ищеца за
извършено от него престъпление от общ характер се е отразило негативно на неговите
субективни преживявания – преживял е стрес и притеснения, социална изолация,
влошило се е здравословното му състояние. Тези негативни преживявания
представляват комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и
непосредствена последица от повдигнатото обвинение в наказателното
производство.
Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността
на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия
състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи незаконност на действията на прокуратурата:
повдигане и поддържане на незаконно обвинение в извършване на престъпление, по
което обвинение ищецът е бил оправдан.
Отговорността следва да се ангажира в лицето на
ответника, доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът повдига
и поддържа обвинението за престъпления от общ характер и ръководи досъдебното
производство. Не се установи ищецът с поведението си да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, поради което не може да се приеме, че
изцяло или в някаква степен е налице съпричиняване.
Дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че
наказателното производство е приключило в срок от пет години - от привличането на
ищеца в качеството му на обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда,
както и че по отношение на него първоначално е била взета най-тежката мярка за
неотклонение “задържане под стража” за периода от *** до ***.
При съобразяване с горните обстоятелства съдът счита, че
необходима и достатъчна за възмездяване на причинените на ищеца неимуществени
вреди е сума в размер на 10000,00 лева, като за разликата до пълния претендиран
размер от 26000,00 лева искът за обезщетение за неимуществени вреди ще се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата
ще се присъди ведно със законна лихва, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда - 27.02.2017г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца внесената държавна такса от 10,00 лева.
За процесуално представителство и защита по настоящото
дело ищецът е заплатил на адв.Г.С. сумата 1500,00 лева, видно от договор за
правна защита и съдействие №0178/02.04.2018г. Възражението на ответника за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
размерът на същото при цена на иска от 26 000,00 лева надхвърля само със
сто и деветдесет лева минималното дължимо възнаграждение, което съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 1310,00 лева.
Ето защо и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ на ищеца ще се присъди възнаграждение
за адвокат съразмерно с уважената част от иска, а именно сума в размер на 576,92
лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2,
да заплати на Д.И.С., ЕГН ********** *** сумата
10000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес,
притеснения, социална изолация, задълбочаване на здравословни проблеми, които
вреди са претърпени в резултат на воденото срещу него НОХД №*** по описа на ***
окръжен съд, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ВЕДНО със законна
лихва върху сумата, считано от 27.02.2017г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10000,00 лева до пълния предявен размер от 26000,00
лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул.
“Витоша” № 2, да заплати на Д.И.С., ЕГН ********** *** сумата 10,00 лева – разноски по делото
за държавна такса, както и сумата 576,92 лева – разноски за адвокат съразмерно
с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: