№ 1086
гр. Варна, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110111823 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „*, ЕИК * (с предходно наименование
„*), със седалище и адрес на управление: гр. * срещу М. И. С., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: гр. * обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за приемане
на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1. 163,71 лева, дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от
20.01.2022 г., от които:
- 40,18 лева - месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за периода
от 20.04.2022 г. до 19.06.2022 г.;
- 123,53 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер * от 20.01.2022 г., представляваща три месечни такси;
2. 75,90 лева, дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от
14.02.2022 г., от които:
- 10,88 лева - месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за периода
от 20.05.2022 г. до 19.06.2022 г.;
- 65,02 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер * от 14.02.2022 г., представляваща три месечни такси;
3. 229,56 лева, дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от
13.05.2022 г., от които:
- 89,93 лева - месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за периода
от 20.04.2022 г. до 19.06.2022 г.;
- 139,63 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер * от 13.05.2022 г., представляваща три месечни такси;
ведно със законната лихва върху посочените вземания от датата на депозиране на
заявлението – 10.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията; за които суми е
издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение № */12.07.2024 г. по ч.гр.д. № */2024
г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав.
В исковата си молба ищецът твърди, че между страните възникнали валидни
1
облигационни връзки по процесните договори, а именно: Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер * от 20.01.2022 г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от
14.02.2022 г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 13.05.2022 г.
Сочи се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по сключените договори,
поради което имал незаплатени задължения за предоставени услуги. Поради това и на
основание т. 11 от договорите в негова тежест са начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на услугите, ненадвишаващи трикратния размер на месечния абонамент за
съответния предпочетен номер.
За пълнота на изложението се твърди, че при сключването на договор с ищцовото
дружество всяко лице получавало един или повече клиентски номера, под които се
обединявали всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и се
издавала една обща фактура за задълженията по тях. Сочи се, че при неизпълнение на
задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски
номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а
непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една фактура като
дължими за предходни периоди, а във фактурата се начислявали и съответните неустойки.
Твърди се, че в системата на дружеството – ищец ответникът бил с клиентски номер *.
Излагат се твърдения, че всички непогасени и изискуеми задължения на М. И. С. в размер
общо на 469,17 лева били обединени във Фактура № */20.08.2022 г., със срок на плащане 15
дни от дата на издаването й.
Твърди се, че към настоящия момент посочената сума не била заплатена от ответника.
Сочи се, че за посочените неизплатени суми по сключените между страните сделки се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, срещу която било
подадено възражение по чл. 414 ГПК, съответно заповедният съд му е дал указания за
иницииране на исков процес.
По изложените съображения, по същество моли за уважаване на предявените
установителни претенции и претендира разноски по заповедното и исково производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба е изразено
становище за основателност и доказаност на исковите претенции, като по делото се
установило наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните по
сключени договори за далекосъобщителни услуги. Твърди се, че видът и размерът на
задълженията на ответника се установявали от приетите по делото писмени доказателства.
Сочи се, че доколкото ответникът не е доказал в производството да е заплатил начислените
му с процесните фактури суми от ищеца, то същите са дължими, с оглед на което се иска
уважаване на предявените установителни претенции. Претендират се разноски по
заповедното и исково производство.
В открито съдебно заседание ответникът се явява лично. Излага твърдения за наличие
на правоотношения с ищцовото дружество, но оспорва размера на начислените му месечни
такси. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № */2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № */12.07.2024 г. по реда
на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Срещу
същата е подадено възражение по чл.. 414 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е
предявил иск по чл. 422 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се изяснява, че между
страните са сключени следните договори за предоставяне на мобилни услуги:
2
По силата на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 20.01.2022 г. на М.
И. С. е предоставен мобилен телефонен номер *. Договорът е сключен за срок от две години,
като за посочения мобилен номер е уговорен абонаментен план с дължима промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лева с включен ДДС или 34,99 лева без
включен ДДС.
По силата на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 14.02.2022 г. на М.
И. С. е предоставен мобилен телефонен номер *. Договорът е сключен за срок от две години,
като за посочения мобилен номер е уговорен абонаментен план с дължима промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 9,99 лева с включен ДДС или 16,99 лева без включен
ДДС.
По силата на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 13.05.2022 г. на М.
И. С. е предоставен мобилен телефонен номер *. Договорът е сключен за срок от две години,
като за посочения мобилен номер е уговорен абонаментен план с дължима промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 39,99 лева, съответно 49,99 лева – след изтичане на
срока на договора.
Трите процесни договора съдържат идентичен текст, предвиждащ, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. В допълнение на
посочената неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на
оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен
абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна
стойност на месечни абонаменти.
Към писмените доказателства по делото са приобщени издадени от „* фактури за
процесните периоди по повод на ползваните от ответника мобилни номера. Към същите са
приложени подробни справки за потреблението чрез мобилните номера.
Начислените с процесните фактури услуги и техните стойности, са както следва:
По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 20.01.2022 г.: 20,84 лева – за
периода 20.04.2022 г. – 19.05.2022 г. по Фактура от 20.05.2022 г. и 20,82 лева – за периода
20.05.2022 г. – 19.06.2022 г. по Фактура от 20.06.2022 г.
По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 14.02.2022 г.: 8,32 лева – за
периода 20.04.2022 г. – 19.05.2022 г. по Фактура от 20.05.2022 г. и 8,32 лева – за периода
20.05.2022 г. – 19.06.2022 г. по Фактура от 20.06.2022 г.
По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 13.05.2022 г.: 40,87 лева – за
периода 20.04.2022 г. – 19.05.2022 г. по Фактура от 20.05.2022 г. и 33,32 лева – за периода
20.05.2022 г. – 19.06.2022 г. по Фактура от 20.06.2022 г.
Приложените цени при изчисляване на задълженията са цени за месечен абонамент за
първоначалния срок на договорите - за 24 месеца, т.е. по-ниски от цените за периода след
изтичане срока на договорите.
Не е спорно по делото, че ответникът не е извършвал плащания на паричните си
задължения по процесните договори за мобилни услуги.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумите, предмет на настоящото производство, срещу която е подадено
възражение по чл. 414 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за вземанията си.
3
Поради изложеното, съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на
настоящото производство и същото е допустимо.
По претенциите за незаплатена цена на предоставени мобилни услуги:
За да бъдат уважени тези претенции, ищецът следва да установи в условията на пълно
и главно доказване, че между него и ответната страна е налице валидно възникнало
облигационно отношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че реално
са предоставени посочените услуги и стойността им е начислена правилно съобразно
сключения индивидуален договор и общите условия.
От коментираните по-горе писмени доказателства по безспорен начин се установява
наличието на облигационни отношения между „*, ЕИК * (с предходно наименование „*), и
М. И. С.. Потвърждава се, че в процесните периоди ответникът е ползвал мобилни услуги
посредством три броя мобилни номера, а именно: *, * и *. Доколкото всеки от посочените
номера е ползван при условията на месечна абонаментна такса в размер, уговорен с
отделните договори, за процесния период несъмнено е възникнало задължение на ответника
да заплаща въпросната такса. Последната се явява възнаграждение за правото на достъп до
мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответната СИМ карта, което се
установява с представените по делото договори за мобилни услуги, подписани от ответника.
Следователно за процесния период безспорно е възникнало задължение за заплащане на
суми за абонаментни такси, както следва:
По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 20.01.2022 г.: 40,18 лева -
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за периода от 20.04.2022 г. до
19.06.2022 г.;
По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 14.02.2022 г.: 10,88 лева -
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за периода от 20.05.2022 г. до
19.06.2022 г.;
По Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 13.05.2022 г.: 89,93 лева -
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за периода от 20.04.2022 г. до
19.06.2022 г.
Доколкото предявените в производството претенции са в рамките на горепосочените
суми, дължими по всеки от договорите, същите се явяват изцяло основателни и следва да
бъдат уважени.
По претенциите за неустойка поради предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги:
Основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидна
неустоечна клауза в сключения между страните договор; 2) прекратяването на договора по
вина на потребителя.
Всички процесни договори за мобилни услуги включват клаузи с аналогично
съдържание, съгласно които, в случай на предсрочното им прекратяване по вина на
потребителя, последният дължи неустойка, равняваща се на сбора от месечните
абонаментни такси до края на срока на договора.
Безспорно ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителни услуги
по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите /„потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност“/, поради което се ползва със специалната закрила по този закон. Съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Следва да се отбележи, че съдът следи служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни основания, обуславящи неравноправност на клауза в
4
потребителски договор, като при констатиране наличието на неравноправни клаузи съдът
следва да прогласи тяхната нищожност, освен ако потребителят изрично не се
противопостави на това.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза е всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В посочената разпоредба неизчерпателно са изброени отделни проявни форми
на неравноправност на клаузите в потребителския договор, като т. 5 визира клаузи, които
задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка, а т. 14 – такива, които налагат на потребителя да
изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Ищецът основава претенциите си за неустойка на твърдения, че поради неизпълнение
на задълженията по издадени фактури от страна на ответника, ищцовото дружество е
прекратило предсрочно сключените с него договори. По същество се касае за разваляне на
договорите поради неизпълнение на основното задължение на потребителя /за заплащане на
предоставените услуги/, което има за цел да освободи занапред мобилния оператор от
задълженията му за осигуряване достъп на потребителя до мрежата му.
Следователно, уговорената неустойка следва да компенсира вредите от прекратяването
на договора преди настъпване на неговия краен срок. Последните обаче не са съизмерими с
неполучената парична престация на потребителя за остатъка от срока на договора.
Последната би била дължима в случай, че мобилният оператор продължи да осигурява
услуги съобразно договорения абонаментен план и занапред, като съставлява
възнаграждението, което потребителят заплаща за предоставянето им. В случаите на
предсрочно прекратяване на договора и прекъсване достъпа на потребителя до мобилната
мрежа обаче отпадат всички задължения на оператора. Така, при уговорена неустойка,
равняваща се на сбора от дължимите абонаменти до края на срока на договора, мобилният
оператор получава имуществената облага в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше развален, без да предостави насрещна престация.
Независимо, че в случая клаузите, предвиждащи начисляването на посочената
неустойка са включени в индивидуалните договори, сключени с потребителя, съдът намира,
че същите не отразяват индивидуалните нужди на потребителя. Тъкмо напротив – те са
сключени в частта от договора, имаща характер на бланка, на която клиентът не може да
влияе.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, посочените клаузи са
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по облигационното
отношение. Ето защо, предявените искове за неустойки следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски
за държавна такса /в размер на 25 лева/ и адвокатско възнаграждение /в размер на 480 лева/
съразмерно на уважената част от исковете – общо в размер на 151,76 лева.
Наред с изложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете. По делото са представени
доказателства за заплатена държавна такса в размер на 275 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. При съобразяване общия размер на така
извършените разноски съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сума в общ размер на 226,88 лева.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което и такива не следва да му бъдат
5
присъждани, с оглед отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М. И.
С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. * ДЪЛЖИ на ищеца „*, ЕИК * (с
предходно наименование „*), със седалище и адрес на управление: гр. * следните суми:
40,18 (четиридесет лева и осемнадесет стотинки) лева - месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) за периода от 20.04.2022 г. до 19.06.2022 г., дължима по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер * от 20.01.2022 г.; 10,88 (десет лева и осемдесет и
осем стотинки) лева - месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за периода от
20.05.2022 г. до 19.06.2022 г., дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *
от 14.02.2022 г.; 89,93 (осемдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки) лева -
месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за периода от 20.04.2022 г. до
19.06.2022 г., дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 13.05.2022 г.;
ведно със законната лихва върху посочените вземания от датата на депозиране на
заявлението – 10.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията; за които суми е
издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение № */12.07.2024 г. по ч.гр.д. № */2024
г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, на основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 342, ал. 1 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*, ЕИК * (с предходно наименование „*), със седалище
и адрес на управление: гр. * срещу М. И. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. * обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: - 123,53 (сто двадесет и три лева и петдесет и три стотинки) лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от
20.01.2022 г., представляваща три месечни такси; 65,02 (шестдесет и пет лева и две
стотинки) лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер * от 14.02.2022 г., представляваща три месечни такси; 139,63
(сто тридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки) лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 13.05.2022
г., представляваща три месечни такси; ведно със законната лихва върху посочените
вземания от датата на депозиране на заявлението – 10.07.2024 г. до окончателното
изплащане на вземанията; за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед за
изпълнение № */12.07.2024 г. по ч.гр.д. № */2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 50
състав,
ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. * ДА
ЗАПЛАТИ на „*, ЕИК * (с предходно наименование „*), със седалище и адрес на
управление: гр. * сумата от 151,76 (сто петдесет и един лева и седемдесет и шест
стотинки) лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, съразмерно
на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. * ДА
ЗАПЛАТИ на „*, ЕИК * (с предходно наименование „*), със седалище и адрес на
6
управление: гр. * сумата от 226,88 (двеста двадесет и шест лева и осемдесет и осем
стотинки) лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7