Р Е Ш Е Н И Е
№ 262
град Пловдив, 31.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ВАНЯ
ХРИСТЕВА като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3625 описа за 2019
година, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Делото е образувано по
искова молба на К.К.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, подадена чрез процесуален представител - адв. Т.Т., обективираща обективно съединени искове, против ОД на МВР - Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 500.00 лева, за
заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на отменено по съдебен ред
незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № 19-1030-005374 от 14.06.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР - Пловдив, представляващи сторените в хода на
съдебното обжалване на наказателното постановление по АНД № 4733/2019 г. по описа на
Пловдивския районен съд, ІІ наказателен състав,
разноски за договореното адвокатско възнаграждениe.
Ищецът,
редовно призован не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. С исковата молба се претендира осъждане на ответника за
сумата от 500 лева, като се моли искът да бъде уважен по основание и размер. Претендират се направените
разноски и за настоящото производсттво.
Ответникът по иска – ОД на МВР – Пловдив не се
представлява, а в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
П., счита иска за недопустим, алтернативно за неоснователен и недоказан, като
моли исковата молба да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски, направени по АНД № 4733/2019 година, както и тези в
настоящото производство. Претендира присъждане на разноски по настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение.
Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от
Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, предлага исковата молба да бъде
уважена по основание и размер.
Пловдивският административен съд, като прецени
доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по
реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита
предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за частично основателен,
по следните съображения:
От данните по делото се
установява, че на К.К.К. е издадено наказателно постановление /НП/
№ 19-1030-005374 от 14.06.2019 година, с което му са наложени
административни наказания
– глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 100 лева,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месе.а.
Посоченото НП е обжалвано от К.К. пред Районен съд Пловдив (ПРС), за което е образувано
АНД № 4733 по описа за 2019 г. на същия съд (приложено по настоящото дело) и с Решение № 1871/17.10.2019
година атакуваното НП е отменено и решението е влязло в законна сила на 09.11.2019г.
Пред Пловдивския районен съд К. не е представляван
от адв. Т., когато е даден ход на делото,
но по делото е наличен договор
за правна защита и съдействие сериен № **********/2019г.
(приложен на л. 6 по АНД № 4733 по
описа за 2019 г. на ПРС) като е заплатил изцяло и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева за съдебната инстанция. Съгласно установената съдебна
практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за
реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на
ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка.
Истинността
на въпросния документ не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са
ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания,
поставящи под съмнение доказателствената му стойност, поради което и следва да
бъде ценен като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между
извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за
правна защита и съдействие.
Пред настоящата съдебна инстанция е
представено пълномощно и трети договор за правна защита и съдействие (лист 8 по адм. дело № 3625/2019
г. по описа на съда) за процесуално представителство по настоящото дело, както
и списък на разноските (лист 9 по адм. дело № 3625/2019 г. по описа на съда), според които ищецът е
заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и ДТ в размер на 10 лева.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от
правна страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявения иск е подсъден на административните съдилища
съобразно правните норми на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно
която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди,
причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие,
за да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да
са изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в
сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е
предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е
издаден процесното НП, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени
вреди. Предпоставка за завеждане на иск по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и развиване на
процедура по чл. 203 и сл. от АПК е изпълнение на
изискването да е налице отменен административен акт /респективно прогласен за
нищожен такъв/, претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична
причинно-следствена връзка между вредата и отменения акт. Отговорността на
държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност в областта
на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и постоянната
съдебна практика, посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3
от 2004 г. на ОСГК. В настоящият случай освен тези, са налице
и останалите реквизити на исковата молба по чл. 127 ал. 1 от ГПК- посочени са страни, размер на
претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена
администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/, което
обуславя нейната допустимост.
Материалноправното
основание на иска е чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при, или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на
държавата и общините се ангажира при осъществяване на административна дейност,
като част от нея е издаването на незаконосъобразни актове. За да
възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието
на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение
за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда
е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това,
което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се
изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Налице е първата предпоставка –
незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – НП, отменено с влязло
в сила съдебно решение, постановено по АНД № 4733/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Съдът намира,
че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и
причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.
С оглед на изложеното,
предявеният иск за причинените имуществени вреди се явява основателен, което
налага уважаването му. Размерът на тази претенция обаче се явява прекомерен и искът следва
да бъде уважен до размера от 300
лева за всяка съдебна инстанция.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на ВАС, чието
приемане даде възможност за реализиране на претенциите от този тип, институтът
на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в
средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа
на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетението, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е
„обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Предвид това и с оглед липсата на фактическата и правна сложност на делото,
справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди е в
размер на 300,00 лева, а
именно минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие,
съгласно чл. 18,
ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 300 лв., представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение в производство по обжалване на НП пред районния съд, а искът за сумата над 300 лв. до пълния предявен размер от 500 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
С исковата молба до настоящата инстанция
ищецът претендира и присъждане на разноски по настоящото дело, съставляващи
заплатените от него разноски по делото, които съдът констатира съобразно
приложения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските в
размер на адвокатско възнаграждение от 500.00
лева и заплатена държавна такса в размер от 10.00 лева.
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер обаче на 310 лева – заплатените
държавна такса за образуване на съдебно производство в размер на 10 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 300.00 лева, като също за разликата над
тази сума следва да бъде отхвърлена претенцията. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, приключи в едно съдебно заседание, а и ищецът не
се представлява в съдебно заседание от адв. Т., като дори от същия не е
представено и писмено становище. В този случай съдът намира за справедливо
присъдените разноски за настоящото съдебно производство да са в размер на 310
лева общо.
По
изложеното и на осн. чл. 235 и чл. 236 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на К.К.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в размер на 300 лв. /триста лева/, за имуществените вреди,
причинени на ищеца, в резултат от незаконосъобразното наказателно постановление
/НП/ № 19-1030-005374 от 14.06.2019г., издадено от началник група към ОД на МВР
- Пловдив, отменено с влязъл в сила на 09.11.2019 година съдебен акт – решение
№ 1871 от 17.10.2019 година по АНД № 4733 от 2019 година по описа на Районен
съд Пловдив, изразяващи се в заплатени
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по
обжалване на наказателното постановление, по договор за правна помощ и съдействие,
сключени между К.К. и адвокат Т.Т., като искът в останалата част до пълния
предявен размер от 500 лева отхвърля като неоснователен и недоказан, както и да заплати разноски за това съдебно
производство в размер на 310 лв. /триста и десет лева/ за платената държавна
такса и адвокатско възнаграждение, като отхвърля претенцията за присъждане на
разноски до пълния предявен размер от 510 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: