№ 434
гр. Ловеч, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело №
20254310100816 по описа за 2025 година
Обективно съединени искове с правно основание по чл.128, т.2 вр.242 от КТ.
Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от Г. И. И.,
с адрес: ***, чрез пълномощник – адв. Х. И. – ЛАК против „КРИС ФЕШЪН
ИНДЪСТРИЙС“АД – гр. Ловеч, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, Северна
промишлена зона, ул.“Освобождение“№77.
Ищцата излага в ИМ, че е работила в „Крис фешън индъстрийс“АД гр. Ловеч на
длъжност „Контрольор-окачествител“ по ТПО, съгласно постоянен трудов договор № *** г.,
сключен с работодателя. Посочва, че на *** г. е подала молба – предизвестие за едностранно
прекратяване на ТПО, считано един месец от получаването й, съгласно уговореното в
трудовия договор и разпоредбите на КТ. Работодателят със Заповед № *** г. прекратил ТПО
на основание чл.326, ал.1, ал.2 от КТ, връчена на ищцата на *** г, след отправено до него
едномесечно предизвестие с вх.№ ***/*** г.
Излага, че от фиш от ведомост за работна заплата за м.април 2022 г. е видно, че
основната заплата е 890 лв, сумата за получаване е в размер на 94,78 лв, а от фиш от
ведомост за работна заплата за м.май 2022 г. е видно, че основната заплата по договор е 890
лв., сумата за получаване е в размер на 262 лв.
Наведени са твърдения, че при прекратяване на трудово-правната връзка
работодателят на *** г. не е заплатил дължимото трудово възнаграждение за м.април в
пълен размер, като дължимата сума е в размер на 795,22 лв. За м.май са й преведени 262 лв,
които включват освен заработеното и обезщетение по чл.224 от КТ и болничен, но не е
пълният размер дължимо възнаграждение. Твърди, че изплатеното месечно възнаграждение
е с 133,50 лв. по-малко според уговореното по трудов договор и действително заработено.
1
Посочва се, че последната дата е моментът на връчване на заповедта за уволнение на
ищцата, от когато трудовото й правоотношение се счита прекратено. До тази дата трудово-
договорната връзка е съществувала и това е било основанието за плащане на дължимото
възнаграждение, което до подаване на ИМ не е сторено.
Ищцата твърди, че общо дължимото от ответника възнаграждение за месеците април
и май 2022 г. от *** г. до *** г. /датата на прекратяването му/, е в размер на 928,72 лв.
Обезщетението за законната лихва от деня на забавата е от *** г. до датата на подаване на
исковата молба – *** г. и е в размер на 336,60 лв.
В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да
осъди ответната страна да заплати на ищцата сумата от 1265,32лв, съставляваща дължимото
от работодателя трудово възнаграждение за м.април 2022 г. в размер на 795,22лв, за м.май
2022 г. в размер на 133,50 лв, общо главница – 928,72лв, както и обезщетението в размер на
законната лихва от деня на забавата върху дължимото вземане от *** г. до датата на
подаване на ИМ -*** г. в размер на 336,60лв., ведно с разноските по делото и законната
лихва върху главницата, считано от датата на ИМ до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез упълномощения адвокат А. Т. от САК е
депозирал писмен отговор. Счита, че исковата претенция е допустима, но изцяло
неоснователна. Заявява, че оспорва изцяло по основание и размер предявените обективно
съединени искове. Твърди, че както в трудовия договор, така и в допълнителното
споразумение – месечното трудово възнаграждение е на норма, т.е. според действително
заработеното в месеца нормовреме на база основно месечно трудово възнаграждение, което
е в размер на 890 лв. Не оспорва, че ТПО с ищцата е прекратено със Заповед №*** г. на
основание чл.326, ал.1, ал.2 от КТ с оглед подаденото от работничката предизвестие, като
заповедта й е връчена на *** г. Не оспорва, че работодателят е заплатил на ищцата сумите
по представените с ИМ фишове от ведомост за работна заплата за м.април и м.май 2022 г.
Счита, че изцяло не отговаря на истината твърдението на пълномощника на ищцата, че при
прекратяване на ТПО работодателят не й е заплатил дължимото трудово възнаграждение за
месец април и месец май 2022 г. в пълен размер. Твърди, че на ищцата са заплатени
дължимите трудови възнаграждения за месец април и май 2022 г. съгласно действително
заработеното от нея по договореното на норма/нормовреме. Подчертава, че това
обстоятелство е много добре известно на ищцата. Посочва, че фишовете от ведомост за
работна заплата за м.април и май 2022 г. са подписани от лицето без възражения/оспорвания,
при получаване на сумите. Отбелязва, че предявените от ищцата искове – три дни преди
изтичане на тригодишния срок на погасителната давност, представляват злоупотреба с право
и стремеж към неоснователно обогатяване, което освен неморално е и недопустимо.
С протоколно определение от *** г. съдът е прекратил производството по делото по
отношение на обективно съединения иск за заплащане на трудово възнаграждение за м.май
2022 г. в размер на 133,50 лв. и мораторната лихва върху горната сума, поради отказ от иска
по реда на чл.233 от ГПК.
Ищцата Г. И. И. се явява лично и с представител по пълномощие – адв. Хр. И..
2
Поддържа предявения иск и моли съдът да постанови съдебен акт, с който да уважи исковата
претенция и да осъди ответната страна да заплати сумата от 795,22 лв, представляваща
главница, дължима по трудов договор между работодателя и работника за периода от
01.04.2025 г. до 30.04.2022 г, ведно с лихвата за периода от 01.05.2022 г. до датата на
подаване на исковата молба в размер на 100 лв. Подробни фактически и правни доводи са
развити в представени писмени бележки.
В с.з.ответникът „Крис фешън индъстрийс“АД – гр. Ловеч се представлява от
договорно упълномощен процесуален представител – адв. Т.. По същество застъпва
становище, че заявената искова претенция е изцяло неоснователна и недоказана. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В определен от съда срок са
представени писмени бележки, в които са изложени подробни съображения.
Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени
доказателства: Трудов договор № *** г., Допълнително споразумение към трудов договор от
04.01.2022 г.Фиш от ведомост да работна заплата за м.май 2022 г., фиш от ведомост за
работна заплата за м.април 2022 г., копие от трудовата книжка на ищцата, длъжностна
характеристика на длъжността „Контрольор – окачествител“, Заповед № *** г. за
прекратяване на ТПО, Заработка нормировчик за м.април 2022 г и Справка за допълнително
заплащане за м.април 2022 г., 2 бр. фишове от ведомост за работна заплата за м.април и май
2022 г, подписани от ищцата, Заработка нормировчик, предложение за допълнително
заплащане и фишове за работна заплата за м.10. 2021 г., м.11.2022 г., м.12.2021 г, м.1.2022 г.,
м.2.2022 г. и м.3.2022 г., показанията на разпитания свидетел: М. Косева Г., както и
заключението на вещото лице: С. Ц. по изготвената съдебно - счетоводна експертиза, което
съдът възприема изцяло като компетентно, законосъобразно и депозирано убедително,
преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не е спорно, че по силата на трудов договор №*** г. ищцата Г. И.
И. е била назначена в „Крис фешън индъстрийс“АД на длъжността „Контрольор –
окачествител“ с код по НКПД 7543 2005. Първоначално договорът е сключен като срочен /
до шест месеца/, като изрично е отбелязано, че ищцата ще полага труд на норма, при
основно месечно трудово възнаграждение: 650.00 лв. и допълнителни трудови
възнаграждение: за трудов стаж и професионален опит по 0,6 % за всяка прослужена
година.
С допълнително споразумение към трудов договор от 04.01.2022 г., на основание
чл.119 от КТ, страните се споразумяли за изменение на трудовото споразумение, считано от
04.01.2022 г. Уговорено е, че договорът е за неопределено време, с нормална
продължителност на работно време – 8 ч. и основно месечно трудово възнаграждение на
норма в размер на 890.00 лв.
Със Заповед №*** г., на основание чл.326, ал.1 и ал.2 от КТ, считано от *** г.
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено. Като причини за прекратяване на
3
трудовия договор работодателят е посочил: „Отправено писмено предизвестие до
работодатея с вх.№ ***/*** г. В Заповедта е отбелязано, че на лицето се дължи обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ за неползван отпуск в размер на 14дни.
По делото е реализирана съдебно- икономическа експертиза, която е дала
заключение, че действителният размер, дължим за заплащане на трудово възнаграждение от
страна на ответното дружество към ищцата, като се вземе предвид действително
уговореното по трудов договор и заработеното от ищцата за претендирания период от *** г.
до *** г. е както следва: за периода от *** г. до 30.04.2022 г. чистата сума за получаване е в
размер на 94.78 лв. и за периода от 01.05.2022 г. до *** г. чистата сума за получаване е в
размер на 262.48 лв. В раздел III“Констатации“ вещото лице е посочило, че основното
месечно възнаграждение в размер на 890.00 лв. е послужило за изчисляване на тарифната
ставка за един час технологично време при заработката, изразяваща се в контрол при
окачествяване на изделията. Предвид на определената тарифна ставка за процесния период и
заработеното технологично време, отчетено с карти от ищцата в процеса на изпълнение на
задълженията, следващото се трудово възнаграждение за претендирания период е
формирано, както следва:
За м.април 2022 г.:
Основното месечно трудово възнаграждение в размер на 890.00 лв. следва да
послужи за определяне на часовата тарифна ставка /5.2775 лв. на час/. Предвид извършената
заработка от отчетените технологични карти от ищцата, употребеното нормовреме за
м.април е 23.85 часа. С оглед тарифната ставка /изчислена на базата на основното месечно
възнаграждение при пълен работен месец в размер на 890,00 лв/, заработката на лицето е в
размер на 125.87 лв. Установено е, че на ищцата са възлагани и други задачи от низови
ръководители на фирмата, за което са й отчетени 848 минути /14.13 часа – л.30 от делото/ за
74.87 лв. Така общата заработка на лицето за м.април 2022 г. е в размер на 200.74 лв. При
така отчетената заработка от ищцата и следващото се допълнително възнаграждение за
прослужено време от 1,2% / за прослужени пълни 2 години/ - 2.41лв, брутното трудово
възнаграждение е в размер на 203.15 лв. След спадане на следващите се удръжки за сметка
на лицето, чистата сума за получаване е в размер на 94.78 лв.
Св. М. Г. посочва, че в периода от м.януари – м. май 2022 г.заемала длъжността
„Организатор цех – нови технологии“ ответното дружество. В този период ищцата била на
длъжност „ОТК“, като окачествявала крайния продукт и нейната задача била да почисти
конците, да огледа изделието и да го окачестви, като ако не е добре изработено или има
дефекти, да го върне и след това да го проконтролира отново. След това, когато изделието е
в завършен вид, се предава за гладене и опаковане. Свидетелката твърди, че обикновено
задачите е поставяла тя, тъй като всеки модел има различни изисквания. Посочва, че
понякога на ищцата са давани и помощни задачи, за да й се уплътни работното време и да
няма престой в работния ден. Работата се отчита с електронна магнитна карта, която
съпровожда всяко изделие – група от 5 бр. или 10 бр, за които ищцата трябва да следи дали е
такова количеството и да маркира на устройство. Със започване на работа с това количество
4
бройки и при привършване отново маркира магнитната карта, която съпровожда групата
изделия. Излага, че другият вариант за отчитане на работата е с хартиен носител –
операционна бележка, от която се взима един отрязък, попълва се количеството, табелния
номер и всяка сутрин се предава на отчетник във фирмата за отчитане на труда в
съответната система. Твърди, че ищцата и още едно лице са работели като ОТК, като
другото лице е имало устройство, с което отчитало магнитните карти, а за ищцата нямало
такова устройство, но като цяло в цеха трудът „вървял“ на операционни бележки. Относно
технологичните карти пояснява, че същите се изготвят от технолог – моделиер, като описват
модела, операциите, времето, за да може да тръгне в производство и всеки работник да си
отчита труда. Самата свидетелка няма достъп до технологичната карта, но има определени
лица във фирмата, които я съставят в самото начало и едва след това може да се започне
работа, като картата съпътства самия модел с операциите, които трябва да бъдат извършени.
В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация, съответно по: чл.128, т.2 вр.чл.242 от КТ - за
заплащане на трудово възнаграждение за м.април 2022 г. в размер на 755,22лв. и акцесорен
иск за заплащане на мораторна лихва върху горната сума за периода от *** г. до датата на
подаване на ИМ – *** г.
С оглед характера на предявените искове съдът е указал на ищеца, че носи
доказателствената тежест и следва да установи, че за периода, за който претендира
заплащане на трудово възнаграждение е било налице трудово правоотношение между него и
ответника, което е прекратено на твърдяното основание; че претендираното възнаграждение
е отработено и вземането му е ликвидно и изискуемо. Респ.в негова тежест е да установи и
дължимостта на претендираната лихва за забава.
В конкретния случай по делото е безспорно, че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение, което е било прекратено със Заповед № *** г., считано от
*** г. Трудовият договор е прекратен на основание чл.326, ал.1, ал.2 от КТ – поради
отправено писмено предизвестие до работодателя с Вх.№ ***/*** г. Ищцата е претендирала
възнаграждение за положения труд през м.април 2022 г., като твърди, че същият не й е
заплатен изцяло. Касае се за положен труд по трудово правоотношение, който съгласно
разпоредбата на чл.242 от КТ е възмезден. По силата на чл.128 от КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да заплаща
уговореното възнаграждение за извършена работа.В конкретния случай за ищцата е налице
правен интерес от предявяването на иска с основание чл.128 вр.чл.242 от КТ, с оглед
твърденията й, че работодателят не й изплатил уговореното трудово възнаграждение за
горепосочения период в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.247, ал.1 от КТ, размерът на трудовото
възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. С
цитираната разпоредба са въведени две системи да определяне на размера на труда: според
времетраенето на работата (повременна система) и според изработеното (сделна система).
5
При повременната система размерът на трудовото възнаграждение се определя според
продължителността на работното време и може да бъде определен за час, за ден, за месец.
При този начин на определяне трудовото възнаграждение не се измерва количеството
извършена работа, а времето през което работникът или служителят е престирал труд. При
сделната система (според изработеното), размерът на възнаграждението е обвързан от
постигнатия резултат и се измерва с изработената продукция. При тази система
работодателят определя трудови норми и разценка на произведената качествена продукция,
като свършената работа се измерва количествено и зависи от положените лични трудови
усилия.
При сделната система възнаграждението за единица изработка (трудова норма) е
предмет на изрично договаряне между страните по ТПО. Видно от текста на трудовия
договор и допълнителното споразумение към него, основното трудово възнаграждение на
ищцата е било уговорено на норма в размер на 890.00 лв. ( при 100% изпълнение на
трудовите норми). С оглед на горното, следва да се приеме, че в предприятието се е
прилагала сделна форма на заплащане, като възнаграждението е в зависимост от
действително заработеното в месеца нормовреме на база уговореното основно месечно
трудово възнаграждение.
Съгласно приетото заключение по изслушаната съдебно- икономическа експертиза,
основното месечно трудово възнаграждение в размер на 890,00 лв. е послужило за
определяне на часовата тарифна ставка – 5.2777 лв. на час. Вещото лице е установило, че
предвид извършената заработка от отчетените технологични карти от ищцата, употребеното
нормовреме за м.април е 23.85 часа. Предвид тарифната ставка заработката на лицето за м.
април е в размер на 125.87 лв. За посочения месец на ищцата са възлаганите и
допълнителни задачи, за което са й отчетени 848 минути (14.13 часа за 74.87 лв.) След
приспадане на следващите се удръжки за сметка на лицето, чистата сума за получаване е в
размер на 94.78 лв. По делото са ангажирани доказателства, че тази сума е изплатена на
ищцата. Приложено е копие от фиш от ведомостта за РЗ за м.април 2022 г., който ищцата е
подписала без възражения
Съгласно нормата на чл.266, ал.1 и 2 от КТ, дължимото трудово възнаграждение при
непълно изпълнение на трудовите норми зависи от причините за неизпълнението. Когато
работникът или служителят не изпълни трудовите си норми не по своя вина, получава
трудово възнаграждение според изработеното, но не по-малко от уговореното
възнаграждение за непълно изпълнение(ал.1). При неизпълнение на трудовите норми по
вина на работника или служителя той има право на трудово възнаграждение според
изработеното (ал.2). Разпоредбата на чл.266, ал.1 от КТ обхваща случаите, в които
работникът не изпълни трудовите си задължения за постигане на определени количествени
показатели, установено в трудовите норми по независещи от него причини – липса на
суровини, настъпили аварии в машини, съоръжения и др.подобни. В тези случаи работникът
получава трудово възнаграждение според изработеното, но не по-малко от уговореното
трудово възнаграждение за пълно неизпълнение на трудовите норми. В конкретния случай
6
по делото не се твърди и не се доказва, че неизпълнението на приетите трудови норми се
дължи на обстоятелства извън поведението на ищцата. Последната е работила на норма (при
сделна форма на заплащане според изработеното) и видно от заключението на ССчЕ за
м.април 2022 г. е отчетено реално отработеното от нея на норма съгласно възприетата часова
тарифна ставка. Безспорно е установено, че същата е получила плащане според заработката
и няма неизплатено и дължимо трудово възнаграждение.
С оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира, че искът с правна
квалификация по чл.128, т.2 от КТ се явява неоснователен и недоказан по отношение на
претендираната за м.април 2022 г. сума, поради което ще следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на главния иск, като неоснователен и недоказан следва
да се отхвърли и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва за забава по чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Предвид разпоредбите на чл. 359 от КТ и чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ищцата не дължи
заплащане на разноски по производството. Същата обаче не е освободена от заплащането на
сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, които дължи на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК поради отхвърлянето на исковете й изцяло.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие с дата 19.05.2025 г.,
с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне, подписване и
подаване на писмен отговор на ИМ – предмет на гр. д.№ 816/2025 г. по описа на РС – Ловеч,
процесуална защита и представителство пред РС – Ловеч. По силата на така представеният
договор, ответникът „Крис фешън индъстрийс“АД е заплатил на упълномощения адвокат А.
Т. договореното възнаграждение в размер на 720.00 лв.
От страна на процесуалния представител на ищцата в последното съдено заседание е
направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК дава възможност на съда при отправено искане от
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от ЗА, ако същото се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото.
В настоящия случай, материалният интерес се определя от цената на първоначално
заявената искова претенция, която е в размер на 1265,32лв. и предвид посочения интерес
възнаграждението за процесуално представителство се определя в размерите, предвидени
по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
(загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025 г.), а именно – 400.00лв. плюс 10% за горницата над 1000 лв.
или 426,43лв. От приложение по делото Договор за правна защита и съдействие от
19.05.2025 г. се установява, че уговореното и заплатено в брой от ответника възнаграждение
е в размер на 720.00лв. и е над нормативно установения минимум.
Съдът намира, че в случая е налице несъответствие между цената на предявения иск,
размера на възнаграждението, усилията на защитата при упражняването на процесуалните
7
права, съотнесени към фактическата и правна сложност на делото, поради което
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в
Наредба №1/2004 г. В случая съдът съобразява съдебната практика, в т.ч. и тази на СЕС –
Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, постановено по
преюдициално запитване, свързано с тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка
с член 4, параграф 3 ДЕС, което допуска дори определянето на адвокатското възнаграждение
под съответно установения нормативен минимум по Наредба №1 /2004 г.
Макар съдът да е сезиран с няколко обективно съединени иска, то връзката между тях
се свежда до изясняване на общи факти. Делото не е с голяма фактическа и правна
сложност, като предявените акцесорни искове за заплащане на мораторна лихва за забава са
пряко обусловени от изхода на спора по главния иск за заплащане на трудово
възнаграждение. С оглед на това съдът приема за основателно възражението на
пълномощника на ищцата, че претендираното възнаграждение в размер на 720.00лв. се
явява прекомерно с оглед естеството на спора, който е трудов (не е облигационен или
търговски) и не е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото. При това
положение размера на възнаграждението следва да бъде редуциран до нормативно
установения минимум от 426,43лв.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от ищеца Г. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощник адв. Х. И. – ЛАК против „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, Северна промишлена зона,
ул.“Освобождение“№77 обективно и кумулативно съединени искове с правно основание по
чл.128, т.2 във вр. с чл.242 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 795,22 лв., съставляваща дължимото от работодателя трудово
възнаграждение за м.април 2022 г., както и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата върху дължимото вземане за периода от *** г. до датата на подаване на исковата
молба / *** г./, ведно с разноските по делото и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба /*** г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Г. И. И., ЕГН **********, с адрес:
***ДА ЗАПЛАТИ на „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Ловеч, Северна промишлена зона, ул.“Освобождение“№77
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 426,43лв
(четиристотин двадесет и шест лева и 43ст.)
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на
страните за изготвянето му.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
8
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9