Решение по дело №7853/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 136
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 15 февруари 2020 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20195330207853
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

136 гр.Пловдив, 27.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 21.01.2020г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7853/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-009709/22.11.2019г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „ПП”, с което на Д.Б.Т. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДВП.

            Жалбоподателят Т., оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и чрез адв.К. моли да бъде отменено.

           Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

           В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и се представлява от адв.К., която подържа жалбата.

           Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното:

            На 14.11.2019г. около 16.00часа в гр.Пловдив на ул.Георги Данчов до бл.42, посока запад жалбоподателя Т. управлявала лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. номер ****, собственост на М. В..В това време служебните си задължения изпълнявал полицейския служител в с-р „ПП” св.К.П..Същия установил, че лицето което е управлявало автомобила е Д.Т. и отказва тест за употреба на наркотични вещества.Споделила със св.П., че преди около два дни е пушила трева.След отказа на Т. която категорично отказала да й бъде извършен тест била отведа в 05РУ, където св.П. и съставил АУАН за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДВП и връчил на Т. талон за изследване с номер 0062189/14.11.2019г. в 16.30часа, като място на изследването било посочено медицинско заведение на територията на гр.Пловдив, а именно УБАЛ-Пловдив.На водача бил даден срок от 45 минути да се яви в медицинското заведение.Т. подписал връчения й талон като изрично вписала отказвам да бъда изследвана.На начина по който следва да бъде изследвана вписала „не желая изследване“ .

            Като свидетел по делото е разпитан актосъставителя П., който дава кратки показания, които описват  извършеното нарушение, връчването на талон за медицинско изследване, което е станало в часа отбелязан на същото, като се мотивира и защо така е квалифицирал нарушението на водача.Съдът кредитира дадените от св.П. показания като единни и безпротиворечиви.Същите изхождат от обективен източник и по същество се оценят като логични, последователни и неопровергани от наличните по делото доказателства, напротив кореспондират в най-пълна степен с приложените и приети писмени доказателства по делото.Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, а именно АУАН, талон за медицинаско изследване, оправомощителна заповед, справка за водач/нарушител, касателно  Д.Т..

            Съдът не кредитира показанията на майката на жалбоподателката Т. тъй същата заяви, че дъщяря й излязла от полицейското управление в 17.25часа.Когато тръгнали към кръвния център на един светофар тя видяла, че на талона пише 17.45часа, а вече било 17.40 часа и нямало как да стигне.Така изложеното няма как да отговаря на истината, тъй като в талона пише час на връчване 16.30 часа и най-късно явяване в УМБал-Пловдив в 17.15 часа.Ако наистина е било 17.25часа когато Т. е излязла от полицейското управление изобщо е нямало за къде да тръгват жалбоподателката и майка й св.С. Т..

            При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

             Съдът изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото доказателства - гласни - свидетелките показания на актосъставителя,  които съдът кредитира по изложените по-горе съображения и писмени такива - приложените по преписката.

            В случая липсват кредитирани от съда доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации.Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършени нарушения, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.

          На първо място безспорно се доказа, че Т. е управлявала лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. номер ****, на сочените в наказателно постановление дата и място, отказала е да бъде изпробвана за наличие на наркотични вещества, по което не се и спори.Със св.П. е споделила че преди два дни и пушила трева.

            Не са налице нарушения по действащата към датата на нарушението НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози.Спазена е процедурата по чл.4, ал.3 от Наредбата, като е издаден талон за изследване, даден е максималния законосъобразен срок за явяване за медицинско излседване на територията на населеното място в което е установено нарушението, но нарушителя не се явил за даване на проба.

          Ако в крайна сметка дейстивтелно и щяла да се стигне до забава при даване на кръв или слюнка за изследване е следвало жалбоподателя да стигне до мястото за изследване и ако там да се установи този факт да бъде отказано от длъжностните лица изследване, тъй  нарушителя е просрочил дадения му срок.

          На следващо място при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.Точно и ясно са описани нарушените и санкционни норми, по идентичен начин както в АУАН, така и в НП.Правилно и точно е индивидуализиран нарушителя.Както АУАН, така и НП са издадени от органи с необходимата представителна власт, видно от представената оправомощителна заповед.

            Така описаното административно нарушение отговаря на материалната норма на чл.174, ал.3 от ЗДВП, под която е подведен нарушителя, изпълва обективните признаци от състава на визираната административно - наказателна норма и това дава основание да се обоснове извод, че вмененото нарушение е извършено, поради което административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя по административен ред.Недвусмислено са описани и цифром и словом извършеното нарушение и не буди никакво съмнение за какво точно е наказан нарушителя.

            Не са налице основанията за приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН. В случая не се отчетоха наличието на такива смекчаващи обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на визираните нарушения в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

             Относно размера на наложената санкция, при разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДВП се налага глоба в размер от 2000лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 2 години.Тази санкции предвидени в закона са в твърд размер и не подлежат на корекция, поради което и не могат да бъдат редуцирани.

          По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

           Водим от горното и на основание 63, ал.1,от ЗАНН, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-009709/22.11.2019г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „ПП”, с което на Д.Б.Т. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДВП за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДВП.

            Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на  гр. Пловдив  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                                   

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

Вярно с оригинала: И.П.