Р Е
Ш Е Н
И Е
№1294
гр. Пловдив, 11.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Мария
Колева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4251/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, ІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 513380-F536151/20.05.2020 г. на ** на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на
НАП, с което на Вертиго –ХХ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят
моли да се отмени НП, евентуално да не се наложи наказание като се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Изложените аргументи се концентрират по
приложението на маловажния случай, както и че не било конкретизирано кога е
дължимо поведението. В съдебно заседание се излагат сходни доводи, както и че
няма посочване на дата и място на извършване на нарушението. Претендират се
разноски.
Въззиваемата
страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да
потвърди НП като правилно и законосъобразно. Оспорва доводите на жалбоподателя.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се
възнаграждение за представляване от юрисконсулт.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Жалбата е
подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се
явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Служители на
ЦУ на НАП, сред които свидетелят М.Н.Д., съвместно със служители на отдел
Икономическа Полиция при ОД на МВР Пловдив извършили проверка на 24.01.2020 г.
в 10:35 часа на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР към ЗДДС – пицария
бар и грил „MOZZO“ ,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „Македония“, № 86, който отворил врати на
13.01.2020 г. Същото било стопанисвано от жалбоподателя Вертиго-ХХ ЕООД с
представител и управител П.Д.. При проверката била извършена контролна покупка на
стойност 5 лв., за която покупка бил издаден касов бон, чийто ксеро-копие се
намира на л. 17 по преписката. След извършването на контролната покупка
служителите на ТД на НАП се легитимирали и извършили проверка на касовата
наличност. Същите инициирали дневен междинен или „Х“ отчет на фискалното
устройство (л. 17 от преписката), намиращо се в обекта. ЕКАФП в обекта било DATECS FP-700 Х, с индивидуален № DT799170, фискална памет № 02799170, който софтуерно поддържал
функцията „служебно въведени пари“, но такива за деня нямало. Във физическата
касова наличност проверяващите установили, че се намирали 36,25 лв., като по
фискално устройство същите следвало да бъдат 5 лв. (от контролната покупка)
– установила се разлика от 31,25
лв. Проверяващите изготвили опис на наличните средства, като установили, че
сумата от 31,20 лв. е била записана ръкописно в касовата книга на обекта, като
„начална касова наличност“ за датата 24.01.2020 г. Други нарушения не били
установени. Представляващата дружеството П.Д. и **Р.С.присъствали на проверката,
като Д. обяснила, че от незнание пропуснала да въведе сумата от 31,25 лв. в
паметта на ЕКАФП, но отразила началната касова наличност в касовата книга. За
установеното бил съставен Протокол за извършена проверка от дата 24.01.2020 г.
серия АА № 0026544, който бил подписан от присъстващата ** на дружеството, а на
31.01.2020 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F536151, в присъствието на Д., който ѝ бил връчен веднага.
В него било посочено, че установеното от
фактическа страна изпълва състава на нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 , т. 1 от ЗДДС. На 20.05.2020г.
било издадено атакуваното наказателно постановление с което на основание чл.
185, ал. 2 , вр. с ал. 1 от ЗДДС, на Вертиго-ХХ ЕООД била наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв., която се явява минимума на санкционната норма.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля М.Н.Д., от
събраните по делото писмени доказателства, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0026544 от 24.01.2020 г., фискален бон на стойност 5 лв., Дневен отчет от 24.01.2020
г., Копия на дневни финансови отчети, прикрепени към касовата книга на обекта,
оригинал на касовата книга на обекта с установеното от съда записване за дата
24.01.2020 г., оправомощителна заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на ЦУ на
НАП.
Разпитан в
съдебно заседание свидетелят М.Д. потвърждава авторството на АУАН и поддържа
констатациите в него. В допълнение изяснява, че също е установил записването в
касовата книга на сумата от 31,20 лв. като „начална касова наличност“.
Показанията на
свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно
съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава
вяра. Същите съответстват на съставения протокол за извършена проверка и ксерокопията
на издадени отчети, установените записвания в касовата книга и всички писмени
доказателства.
Доказателствата
в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка, по
която и самите страни не спорят.
По спазването на процедурата:
При съставяне
на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена
правна квалификация на вмененото нарушение. Не е ограничено правото на
жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН
жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал
от това. Актът е съставен в присъствието търговеца.
Постановлението
е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези
(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено).
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на посочената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от специалната Наредба № Н-18 на МФ.
С нея се въвежда задължението извън случаите на продажби/сторно операции всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на фискалното устройство да се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Касовият апарат на обекта е отговарял на изискванията на наредбата и е
поддържал функцията за служебно въведени суми. Като задължено лице по Наредбата търговецът е
бил задължен да въведе началната касова наличност, като служебно въведени суми.
Това не е било сторено като въпросната касова наличност е отразена като начална
касова наличност в касовата книга. Видно от старите редакции на ал. 2 на
нарушената норма, а именно тези към 2018 г. – това действие е било релевантно в
случай че фискалното устройство не поддържа функциите служебно въведени пари.
Нарушението е формално и законът не поставя изискване за настъпване на
съставомерни вредни последици.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, доколкото незнанието на закона не е извиняващо, а щом търговецът е
решил да упражнява търговска дейност то следва същият да е запознат със
задълженията си.
По наказанието:
Административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена
санкция в минимално зададения в чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС размер от
500 лв., като правилно е определил санкционната разпоредба съобразно нарушената
норма.
С оглед на установената фактическа обстановка съдът приема, че
определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП не е в съответствие с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като
са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. е налице
„маловажен случай” на административно нарушение.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и
целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се
има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. Съгласно Тълкувателно решение №
1/2007 година на ВКС предмет на преценка в настоящото производство е не само
законосъобразността на наказателното постановление, но и неговата правилност и
обоснованост, обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на
извършеното нарушение и степента на засягане от негова страна на установените и
защитени с конкретния закон обществени отношения. Нормата на чл. 33 от
Наредбата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби
и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
режима на правилата за регистрация и отчетност. Съдът счита, че деянието,
осъществено от страна на търговеца макар и формално да осъществява признаците
на посоченото нарушение е с изключително ниска степен на обществена опасност, тъй
като на първо място е била изпълнена целта на закона – наличните в касата суми
да са проследими във всеки един момент. Отразяването на сумите в касовата книга
е предшествало проверката на контролните органи, т.е. и в един по-ранен момент
е можело да се проследи наличността на касата и вредните последици от
неотчетени на практика парични средства са сведени до минимум. Съгласно Решение
№ 5794/03.05.2018 г. по адм. д. № 10061/2016 г. на ВАС преценка дали
допуснатото административно нарушение съставлява маловажен случай по см. на чл.
28, б. „а“ ЗАНН се прави по законосъобразност, с оглед на засегнатите от
деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в
резултат на деянието общественоопасни последици, причините и условията,
мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или
липсата на данни за други извършени нарушения, без значение дали нарушението е
резултатно или формално. Видно от доказателствата нарушението е първо за
търговеца, чийто обект е функционирал от близо 10 дни преди това. Причините
довели до извършването му, а именно пропуск и незнание от страна на лицата в
обекта, липсата на настъпили каквито и да е вредни последици от деянието за
фиска на държавата / безспорно установено е, че касовите наличности в обекта са
били надлежно отразени в книгата за дневните финансови отчети/, както и фактите, че едноличният търговец е
редовен данъкоплатец, допуснатият пропуск е инцидентен и няма налагани досега
наказания за извършени нарушения по ЗДДС, определят конкретното нарушение като
явно малозначително. Посочването на служебна начална касова наличност в
касовата книга, не е чуждо за закона, но се е извършвало с други материално
правни предпоставки и редакцията е отпаднала, тъй като е била безпредметна,
доколкото вече всички устройства поддържат такива функции. Въпреки това съдът
счита, че търговецът според своите възможности и знания се е опитал да постигне
целта на закона, а именно да има проследимост на средствата в касата. Това не
води до несъставомерност на нарушението, но според настоящият съдебен състав
изпълва предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят е
маловажен.
Така мотивиран съдът намира, че е налице хипотезата на „маловажен случай“
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е взел предвид това и е наложил санкция в
размер на 500 лв., административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно
НП, което на това основание подлежи за отмяна. По правните си последици това
представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна
отговорност.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят
има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат.
Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му представител. Съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, от 01.07.2020 г. са сторени
такива в размер на 200 лв., в който изрично е посочено, че сумата по него е
платена в брой.
По направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар съдът
намира следното: договорът е сключен на 01.07.2020 г., като минимумът на
адвокатското възнаграждение, въз основа на действащата към онзи момент редакция
на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ е 100 лв. Съдът намира, че
делото не е с особена фактическа и правна сложност, протекло е в 1 заседание, но определеният размер на адвокатското
възнаграждение се явява 100% над минимума и следва да бъде намален до 150 лв.,
за да отговаря на обема на осъществената защита и положените процесуални
усилия. Още повече, че според заявеното от юрисконсулта на въззиваемата страна,
за процесуалното представителство от юрисконсулт по същото производство
възнаграждението следва да е в своя максимум, определен в чл. 27е на Наредбата
за заплащането на правната помощ. Поради
това съдът счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва
да е 150 лв.
По
изложените съображения и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 513380-F536151/20.05.2020
г. на ** на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
Вертиго –ХХ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **, на
основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/.
ОСЪДЖА Национална
агенция по приходите да заплати на Вертиго
–ХХ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **, сумата от 150
лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.