Р Е Ш Е Н И Е
Номер 225 12.02.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Ирина Ламбова
Прокурор: А.Ч.като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 11 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „ЕКО СЪН“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Айтос, ул.„Отец Паисий” № 18А, представлявано
от управителя К.П. Д., против Решение № 112, постановено по НАХД № 228/2019г.
по описа на Районен съд – гр.Айтос, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 02-0002364 от 24.06.2019г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.414,
ал.3 от КТ на дружеството е наложена „имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв.
В касационната жалба се твърди, че при постановяване
на първо-инстанционното решение съдът възприел неправилно доказателствата и
достигнал до грешни правни изводи. Неправилно било отхвърлено искането за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че лицето М. М. не било установено в
качеството на работник, същото не престирало работна сила, намирало се в обекта
инцидентно, поради което не било необходимо с него да бъде сключен трудов
договор. Сочи се, че вмененото на дружеството нарушение не е доказано.
Направено е искане, касационната инстанция да отмени
оспореното решение на Районен съд – Айтос и вместо него да постанови друго, с
което да отмени наказателното постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния
закон.
В съдебно заседание, касаторът, се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата, съответно и искането за
отмяна на първоинстанционното решение и на наказателното постановление. Излага
съображения аналогични с посочените в касационната жалба.
Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда“
– град Бургас се представлява от упълномощен представител- юрисконсулт, според
който нарушението е безспорно установено. Изтъква се, че посоченото лице е
полагало труд за работодателя, наред с останалите работници, по отношение на
които също не са връчени уведомления за регистрация на трудовия договор. Според
ответната страна, правилно е ангажирана отговорността на дружеството, в
качеството на работодател. Иска се решението на районния съд да бъде оставено в
сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага да бъде оставено в сила
решението на районния съд.
След като прецени доводите и становищата на страните и
събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона
Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт е
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – Айтос било
образувано по жалба на „ЕКО СЪН“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.Айтос, ул.„Отец Паисий” № 18А, представлявано от управителя К. Пл.
Д., против НП № 02-0002364 от 24.06.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр.
с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500
лв.
С оспорения
съдебен акт, Районен съд – гр.Айтос потвърдил наказателното постановление, а за
да постанови това решение съдът приел за установено по категоричен начин, че е
извършено процесното нарушение. Сочи се, че не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила и съставените акт и НП напълно отговарят на
съдържанието, съобразно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът кредитирал показанията на
разпитаните инспектори от Д„ИТ” –гр.Бургас, които посочили, че на проверявания
обект установили няколко лица, сред които бил и М. Г. Последният бил на обекта,
полагал труд като общ работник и в момента на проверката изпълнявал конкретни
дейности, свързани с трудовата му функция. Същият нареждал дървен материал
(греди) върху палети. Безспорно е по делото, че това лице няма сключен трудов
договор в писмена форма, респективно не е налице и връчено уведомление по
чл.62, ал.3 от КТ. Съдът обсъдил подробно събраните доказателства и преценил като
неоснователно възражението, че лицето било инцидентно на обекта. Обосновал
извод, че към момента на проверката М.Г.реално е полагал труд в обект,
стопанисван от жалбоподателя, за което свидетелстват и обясненията на
управителя, също обсъдени в съдебното решение.
На
следващо място районният съд обосновал извода, че в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като самото нарушение и неговия извършител
били индивидуализирани ясно и са установени всички негови съставомерни
признаци. От ангажираните по делото доказателства се установило, че са
осъществени елементите от състава на административното нарушение по чл.414, ал.3
от КТ. Съдът изложил съображения за извършване на нарушението и неговата правна
квалификация, като обсъдил подробно направените възражения, поддържани и пред
настоящата инстанция. Изложени са и мотиви за липса на основания за приложение
на разпоредбите на чл.415в от КТ и чл.28 от ЗАНН. Размерът на санкцията е
преценен като съответстващ на предвиденото в материалния закон и отговарящ на
тежестта на нарушението, а всъщност този размер съответства на
законоустановения минимум, поради което не подлежи и на редуциране.
Настоящият
касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд,
на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Съдебното решение
е изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила.
При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Настоящата
инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд – Айтос
установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран
обоснования и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения и наличие на безспорни доказателства за осъществено
административно нарушение.
От приетите по
делото доказателства, се установява, че на 11.03.2019г.
инспектори при дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, извършили проверка на
обект: Производствена база, Лясковски път, находящ се в гр.Айтос. В хода на
проверката, в обекта било установено непълнолетното лице М.М.Г., който полагал
труд като нареждал дървен материал (греди) върху палети. В справка по чл.402,
ал.1, т.3 от КТ същият декларирал, че работи в „ЕКО СЪН” ЕООД от 2018г. като
помага на баща си. При последваща проверка по документи било установено, че с Г.
не е сключен писмен трудов договор. При справка в регистъра на трудовите
договори на НАП, не били установени данни за подадено уведомление за сключен
трудов договор между „ЕКО СЪН” ЕООД и М.Г.
Основното
възражение на касатора относно дейността на М. М. Г., а именно тезата, че не
престирал работна сила, поради което не било необходимо с него да бъде сключен
трудов договор, е обсъдено подробно в мотивите на съдебното решение.
Направеният доказателствен анализ опровергава тази теза, а изложените от съда
мотиви са изчерпателни и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК
касационната инстанция препраща към тях.
Съгласно чл.62,
ал.1 от КТ „Трудовият договор се сключва в писмена форма.“, а за
наличието на такъв дори не се твърди, с обяснението, че извършваното от лицето
не е трудова дейност. Както вече бе отбелязано, тази теза противоречи на
установените обстоятелства и обоснованият въз основа на доказателствата извод,
че посоченото лице действително е полагало труд в полза на касатора на
инкриминираната дата. При така ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства, нарушението за липса на сключен писмен трудов договор е
установено по категоричен начин, а въз основа на това нарушение законосъобразно
е наложена имуществена санкция, в минималния законов размер. Правната
квалификация на процесното нарушение не допуска прилагане института на чл.415в
от КТ, с оглед забраната по чл.415в от КТ. Както правилно изтъква в съдебния
акт и решаващият състав на РС-гр.Айтос, нормата е специална и изключва
приложението на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Впрочем, дори дружеството
да бе наказано за нарушение по чл.63, ал.1 от КТ каквато квалификация се
предлага в касационната жалба, цитираният институт отново е неприложим, видно
от изключенията, визирани от законодателя в чл.415в, ал.2 от КТ, според който „Не са маловажни нарушенията на чл.61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2.“
По изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, от което
произтича оставянето му в сила, респективно жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от
представителя на ответната страна- упълномощен юрисконсулт, за присъждане на
разноски пред касационната инстанция, при липса на други доказани разноски следва
да бъде определено само юрисконсултско възнаграждение, което съответства на
приложимата нормативна уредба към настоящият момент. Съгласно действащата
редакция на чл.63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.143 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, субсидиарно приложима, съгласно чл.144 от АПК, в полза на юридическото
лице Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Бургас следва да се присъди такова
възнаграждение, съобразно размерите предвидени в Наредбата за заплащане на
правната помощ, като съдът определя такова в минималния размер–100 /сто/ лева,
която сума следва да бъде платена от дружеството – касатор в полза на ответната
страна, с оглед отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от
АПК, във връзка
с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 112 от 06.11.2019г.,
постановено по НАХД № 228 от 2019г. по описа на Районен съд – гр.Айтос.
ОСЪЖДА „ЕКО СЪН“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Айтос, ул.„Отец
Паисий” № 18А, представлявано от управителя К.П. Де., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Бургас сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.