Решение по гр. дело №3944/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21402
Дата: 24 ноември 2025 г.
Съдия: Ванина Здравкова Младенова
Дело: 20251110103944
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21402
гр. С., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110103944 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „А. В.“ ЕООД срещу „В. С.“ ЕООД, с
която са предявени за разглеждане обективно евентуално съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9 540, 00 лв.
представляваща стойността на авансово платената сума за неизвършена
доставка по фактура № ********** / 06. 02. 2023 г. - авансово плащане за
изработка, доставка и монтаж на обръщач за бокс палети с товароносимост
1000 кг, ведно с мораторната лихва от датата на исковата молба – 16.01.2025 г.
до окончателното изплащане на сумата; евентуален иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – платена на неосъществено основание
сума в размер на 9 540, 00 лв. представляваща стойността на авансово
платената сума за неизвършена доставка по фактура № ********** / 06. 02.
2023 г. - авансово плащане за изработка, доставка и монтаж на обръщач за
бокс палети с товароносимост 1000 кг., ведно с мораторната лихва от датата
на исковата молба – 16.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата;
Както и кумулативно съединен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 380, 40 лв.,
представляващи законната лихва за забавено плащане върху главницата 9 540,
1
00 лв. за периода 14.02.2023 г. до 30.12.2024 г.
Ищецът твърди, че бил строител (заедно с „Н. с.” ЕООД с ЕИК *********)
на обект„Реконструкция на пречиствателни станции за отпадъчни води - С.” .
Малко след приемането на работата им за целия обект/строеж с Акт обр. ** от
25. 01. 2023 г. се установило, че спешно трябва да бъде подменен обръщач за
бокс-палети с товароносимост 1000 кг. В тази връзка на ищеца била
предложена първоначална устна оферта от страна на ответника, който
предложил изработка, доставка и монтаж на обръщач на стойност 19 150 лв.
без ДДС. Страните се договорили ответникът да посети обекта в
едноседмичен срок и да изготви окончателна оферта с подробни
спецификации и да представи на ищеца договор с гаранционни условия,
начин на монтаж и всички други съществени условия. За това страните водили
само устни разговори. Пак устно постигнали съгласие преди да бъде
направена окончателната оферта с подробно описание на доставката и
работата и преди да съставят договор ищецът да заплати авансово 7 950 лв.
без ДДС, респ. 9 540 лв. с ДДС. За тази сума ответникът издал фактура №
**********/ 06.02.2023 г., която сума ищецът заплатил своевременно.
Ответникът обаче нито посетил обекта, нито предложил окончателна оферта.
Не стигнали и до сключване на договор. Поради това на 14.02.2023 г. се
разбрали ответникът да върне на ищеца заплатената авансово сума. В тази
връзка ответникът изпратил потвърдително писмо с размера на задълженията
си по процесната фактура, която обещал да върне, но това така и не се
случило. Това накарало ищецът сам да извършим работата, т. к. предстояло
издаване на разрешение за ползване. Ищецът твърди, че за него бил налице
интерес доставките и работите да се извършат максимално бързо: до 7 дни да
се подпише договор и преди издаването на разрешението за ползване цялата
работа на обекта да е свършена. Респективно за ищеца вече не бил налице
интерес от изпълнение от доставка и монтаж на обръщач за бокс-палети, т. к.
вече била отпаднала нуждата от това. Ищецът направил опит да проведе
разговор с ответника, но той отказвал комуникация, което пораждало правния
интерес за ищеца да поиска осъждането на ответника да му възстанови
платената сума като авансово плащане за неизвършена доставка по фактура №
********** /06.02.2023 г. - авансово плащане заизработка, доставка и монтаж
на обръщач за бокс палети с товароносимост 1000 кг. Твърди се, че ответникът
се е обогатил неоснователно със сумата от 9 540 лв., която е получил на
2
неосъществено основание, доколкото не било постигнато съгласие за
сключване на договор. В условията на евентуалност ищецът моли, ако бъде
прието, че доколкото плащането (макар и авансово) е извършено по фактура и
самата тя представяла договор, то поради неизвършването на доставките и
работата до 14. 02. 2023 г. и във всички случаи преди въвеждането в
експлоатация на обекта „Реконструкция на ПСОВ - С.“, то с исковата молба
прави и изявление, че договорът следва да се счита развален и без да дава
допълнителен срок за изпълнение, кани ответника да му възстанови
полученото по неизпълнения договор. Фактите били известни на ответника,
който издал на ищеца потвърдително писмо, с което признал задълженията си.
Отделно от това и на основание чл. 326 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД ответникът дължал
и законната лихва за забава изчислена върху главницата 9 540, 00 лв. считано
от дата, на която било представено потвърдително писмо за размера на
задължения -14. 02. 2023 г., която до 16.01.2025 г. ищецът изчислява в размер
на 2 380, 40 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника при условията на
чл. 50, ал. 2 ГПК. При тези условия му е връчено разпореждане на съда, в
което му е разяснена възможността за постановяване на неприсъствено
решение и основанията за това.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
по чл. 238 ГПК, което поддържа в първото съдебно заседание.
Ответникът не депозира отговор, не взема становище по предявените
искове, не сочи доказателства. При условията на редовно призоваване, не се
явява в първото съдебно заседание по делото и не прави искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба
и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие (чл. 238, ал. 1 ГПК), като с разпореждане
на съда са му указани последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице са и
предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК. По делото е
представена фактура № ********** /06.02.2023 г. на стойност 9540 лв., като е
3
посочено „авансово плащане за изработка, доставка и монтаж на обръщач за
бокс палети с товароносимост 1000 кг – 50%“, която фактура е отразена в
счетоводна сметка 401, задължения към доставчици за периода януари -
декември 2023 г. на ищцовото дружество. Отделно е по делото е представено
платежно нареждане с наредител – ищеца за извършен превод на сумата от
54284,11 лв. на 09.02.2023 г. в полза на ответното дружество с посочено
основание за превод „ф-ра ***/6.2.2023“. Представено е потвърдително писмо
от 14.02.2024 г. от ответното дружество, адресирано до ищеца, с което се
потвърждават вземанията на ищеца по фактури на обща стойност 7950 лв. В
писмото има положен подпис за представляващ „В. С.“ ЕООС и главен
счетоводител. Същото е индиция за извънсъдебно признание на ответното
дружество за парично задължение, дължимо на ищцеца в посочения размер.
Изложените в исковата молба обстоятелства се потвърждават и от
констативен акт за установяване годността за приемане на строеж от
25.01.2023 г. и Разрешение за ползване № **-****-***/03.08.2023 г., с което е
въведена в експлоатация строеж: „Реконструкция на пречиствателна станция
за отпадъчни води-С.“. С оглед разпределената доказателствена тежест по
главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД от представените по
делото писмени доказателства при изложената в исковата молба фактическа
обстановка, неоспорена от ответника, може да се направи извод за вероятната
основателност на предявения иск.
Във връзка с горното и на основание чл. 239, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс, съдът намира, че следва да постанови по делото
неприсъствено решение без да го мотивира по същество, а само укаже, че то
се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1
от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявеният иск да се уважи.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1476,90
лв. (1000 лв. – адвокатски хонорар и 476,90 лв. – държавна такса).
Така мотивиран и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В. С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж. к. „К. п. *", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „А. В.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „С. Д." № **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П." № **, вх. *, ет. *, офис
*, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД сумата от 9540, 00 лв.,
представляваща стойността на авансово платената сума за неизвършена
доставка по фактура № ********** / 06. 02. 2023 г. - авансово плащане за
изработка, доставка и монтаж на обръщач за бокс палети с товароносимост
1000 кг, ведно с мораторната лихва от датата на исковата молба – 16.01.2025 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „В. С.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж. к. „К. п. *", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „А. В.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „С. Д." № **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П." № **, вх. *, ет. *, офис
*, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 1476,90 лв. за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5