Решение по дело №7530/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1370
Дата: 28 септември 2022 г.
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20214430107530
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1370
гр. Плевен, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи с. през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Гр. Н.а
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Н.а Гражданско дело №
20214430107530 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.П.“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.П., и.и.з. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й. В.В., против С. Н. А. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ул.“ Т.“ ***. Посочва се в исковата молба, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, както и че А. не е заплатил доставената топлинна
енергия за периода ***г.-***г. в размер общо на *** лв. (сумата от *** лв. за
отопление с индивидуален разпределителен уред – ИРУ; сумата от *** лв. за
отопление без ИРУ, сумата от *** лв. за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, сумата от *** лв. за услуга за дялово разпределение и
корекция от *** лв.). Сочи се в молбата, че ответника дължи и сумата от ***
лв.- лихва за забава за периода ***г.-***г. Задълженията на ответника
произтичат от ползване на услугите на дружеството за доставка на топлинна
енергия до имот с адрес: гр.П., ул.“Т.“ ***, регистриран под абонатен номер
*** на името на ответника. Иска се от съда да признае за установено, че в
полза на „Т.П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
и.и.з. ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В.В.“ против С. Н.
А. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“ Т.“ ***, съществуват вземания за
следните суми: сумата от *** лв.-главница, представляваща доставена, но
незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, за периода от
***г.-***г., сумата от *** лв.- лихва за периода ***г.-***г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***г.) до окончателното
1
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №***г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №***г. по
описа на РС П..
С определение № ***г. е назначен на основание чл.47, ал.5 ГПК особен
представител на ответника.
В законоустановения месечен срок е постъпил отговор от адв. Ю.С., в който
се взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете.
В съдебно заседание ищецът, уведомен от предходно съдебно заседание, се
представлява от юрисконсулт С.С., която моли съда да уважи изцяло
предявените искове, като депозира по делото списък по чл.80 ГПК.
Особения представител на ответника – адв. Ю. С., уведомен от предходно
съдебно заседание, се явява лично, взема становище за неоснователност на
исковете и моли съда да ги отхвърли изцяло като неоснователни.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. П. като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№***г. описа
на РС-П., че на ***г. „Т.П.“ АД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против С. Н. А., както
и че в хода на производството била издадена Заповед №***г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от *** лв.-главница,
сумата от *** лв.- лихва за периода ***г.-***г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК (***г.) до окончателното изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски в размер на ***.-
държавна такса и ***.-юрисконсултско възнаграждение". Заповедта била
връчена на С. Н. А. при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. С разпореждане
№***г. заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на
***г. чрез ССЕВ. С искова молба вх.№***. в законовия месечен срок е
инициирано настоящото гражданско дело №***г. по описа на ПлРС.
Безспорно по делото е и се установява представеното от ищцовото дружество
заверено копие на справка № ***г. от Служба по вписвания; заверено копие
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, ***, рег.№
***, дело №*** от ***., както и справка ГРАО на л. 32 от делото, че право на
собственост върху апартамент *** в гр.П., ж.к.“С.“ ул.“Т.“ ***, е придобито
от ответника като законен наследник на своята майка В.И. А.а, която е
закупила имота на ******.
2
Безспорно е по делото, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот, с
адм.адрес: гр.П., ж.к.“С.“ ул.“Т.“ ***, е топлоснабдена, считано от месец с.
*** като за топлинен счетоводител е бил избран „т.с.“ ЕООД. В тази насока са
заверено копие на споразумителен протокол *** от ***.*** заверено копие на
споразумителен протокол от ***.*** заверено копие на договор ***/***.***г.
Спори се между страните противоречат ли Общите условия на закона и
добрите нрави, по какви цени е формирана главницата, променени ли са
цените, регулирана ли е цената на основание чл.30, ал.1 от ЗЕ, спазен ли е
реда по глава IV от наредба №***г. на КЕВР за регулиране цените на
топлоенергията; клаузата за услуга „сградна инсталация“ нищожна ли е като
неравноправна клауза противоречаща на чл.3 от Директива *** към
Регламент ***; извършен ли е реален отчет на уредите за дялово
разпределение, спазени ли са от ищеца показателите и изискванията за
качество на топлоснабдяването, дължи ли ответника и в какъв размер сумите
по издадената заповед за изпълнение.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
вземания в полза на ищеца за сумата от *** лв.-главница, сумата от *** лв.-
лихва за периода ***г.-***г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК (***г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр. д. №***г. по описа на РС П..
За установяване на спорните по делото обстоятелства са назначени съдебно
техническа и съдебно счетоводна експертиза.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа
експертиза, сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена към
топропреносната мрежа, посредством абонатна станция. До имота но
ответника е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е
работила през процесния период. Извършеното дялово разпределение е
направено съгласно Методиката за разпределение на топлинна енергия в
сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от наредба за
топлоснабдяване № *** от ***г. Видно от заключението, в апартамента има
монтирани *** отоплителни тела, които са оборудвани с
топлоразпределители, а банята в имота се отоплява от щранг лира, като делът
на енергията е даден в таблица 2 и 3 към заключението. Вещото лице е
категорично, че разпределението на топлинна енергия за процесния имот е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния
счетоводител са спазени изискванията на Методиката за разпределение на
топлинна енергия към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването
№***/***г. начислените суми, отразени коректно в индивидуалния мейлинг
за всеки месец от процесния период, са в съответствие с Наредба за
3
топлоснабдяването №***/***т. Отчитането на общата топлинна енергия в
абонатната станция става чрез търговски уред – топломер, който е преминал
изискващите се държавни проверки, а монтажът му е извършен съгласно
изискванията на производителя. Разлики в изчисленията от фирмата за
дялово разпределение не са констатирани от вещото лице.
Видно от заключението на вещото лице по назначената счетоводна
експертиза, за периода ***г.-***г. незаплатените суми към ищеца възлизат
общо на *** лв., като за същия период има кредитно известие за сумата от
*** лв. или незаплатената сума възлиза на *** лв. По партидата за абонатен
номер *** няма плащания в този период. Дължимите суми са за енергия за
отопление – *** лв., топлинна енергия отдавана от сградна инсталация – ***
лв., услуга разпределение – *** лв. и корекция топлинна енергия *** лв.
Видно от заключението на вещото лице, мораторната лихва върху главница
от *** лв. възлиза на сумата от *** лв. Вземанията са съобразени с пар.2 от
ЗДЗЕ и Решение на КЕВР ***, като общата стойност на сумата за
възстановяване възлиза на *** лв., за която е издадено кредитно известие №
***г.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещите лица като
обективни и безпристрастни, компетентно изготвени, изцяло съобразени с
писмените доказателства по делото – справка от „т.с.“ ЕООД – гр.С. към
молба с вх.№***г., приложените по делото заверено копие на фактури – л.9-
27 и др. Заключенията на вещите лица са ясни и обстойно обосновани, като
същите са дали пълен и точен отговор на поставените им задачи.
Същевременно по делото не са налице такива доказателства, които да
опровергават или разколебават заключенията им. Ето защо, съдът възприема
изцяло изводите на вещите лица по изслушаната съдебно – техническа и
съдебно-счетоводна експертиза.
При установената по-горе фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост са
потребители на топлинна енергия, а нормата на чл.150 от същия нормативен
акт предвижда възникването на договорни отношения по продажба на
топлинната енергия по силата на публикувани общи правила, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.
В конкретния случай, съдът приема, че ищецът доказа при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия в качеството на собственик на жилищен имот в
топлофицирана сграда – етажна собственост, на посочения в исковата молба
административен адрес в гр.П., ул.“Т.“ ***. В този смисъл е писмените
доказателства – заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ***, ***, рег.№ ***, дело №*** от ***., заверено копие на
споразумителен протокол *** от ***.*** заверено копие на споразумителен
протокол от ***.*** заверено копие на договор ***/***.*** както и
4
заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза.
Топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост се
извършва само след отправено искане от потребителите на топлинна енергия,
но субектът, който трябва да отправи искането, е различен. Чл.133, ал.2 от ЗЕ
изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, каквото е налице
и в конкретния случай. С приемането на ЗЕ законодателят регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост
като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната
да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я
разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на
услугата "доставка на централно отопление". Топлоснабдяването на сградите
под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация,
която се явява обща част на сградата (решение на КС №5/22.04.2010г. по к.д.
№15/2009г.) . Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина
на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава
мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да
ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
В конкретния случай по делото няма данни решението на Общото събрание
на етажната собственост да е било оспорено респ. отменено. Според нормата
на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия не е необходимо
да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика
на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на
закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
5
облигационна връзка между страните. Към исковата молба ищецът е
приложил Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от "Т.П." АД.
Общоизвестен факт е и е служебно известно на съда от други граждански и
частно граждански дела, по които е бил съдия докладчик, че Общите условия
на „Т.П.“ ЕАД са в един централен („Нощен труд“ бр. от 13.12.2007г.) и един
местен ( „Посоки“ в бр.239 от 2007г.) ежедневник и са одобрени от ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия потребителят е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна
енергия в 30 – дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят.
Според клаузата на чл. 40, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок
на задълженията за заплащане на топлинната енергия, потребителите на
топлинна енергия дължат на ищцовото дружество обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Същевременно по делото няма доказателства ответникът да е упражнил
правата си по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Ето защо съдът приема, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и между него и ищцовото дружество съществува валидно
облигационно правоотношение по доставка и продажба на топлинна
енергия, което се регламентира от действащите в тази област нормативни
актове – Закон за енергетиката и от приетите въз основа на него Общи
условия, които са приложени по частно гражданско дело №***г. по описа на
РС-П..
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника
топлинна енергия според вещото лице по съдебно техническата експертиза е
бил извършван в съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е
изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца
данни, а и такива от топлинния счетоводител относно дяловото
разпределение. Заключението не е оспорено, няма основание да не се
кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на
поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се
установява от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, поради
което съдът намира, че предявените искове са основателни до посочените в
заключението по ССЕ размери и следва да бъдат уважени.
Съдът приема за неоснователно възражението на особения представител на
ответника, че Общите условия са нищожни поради противоречие със закона и
добрите нрави, както и че съдържат неравноправни клаузи. Определянето на
размера на месечното задължение за плащане на цената на потребената
топлинна енергия, независимо дали същата е за отопление, битово горещо
водоснабдяване или сградна инсталация на всеки потребител на топлинна
енергия от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне на
топлинната енергия, респективно формирането на месечното задължение, е
регламентиран в ЗЕ и Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № ***8***г.
6
за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост. В конкретния случай клаузите в
Общите условия на противоречат на ЗЕ и подзаконовите актове в областта на
енергетиката. Липсват и разпоредби, които да противоречат на добрите нрави.
Същевременно установената съдебна практика по чл.290 ГПК (Решение № 23
от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др.) приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. В конкретния случай съдът приема, че ответникът не е бил поставен в
положение на по-слаба страна от гледна точка на степента му на
информираност и на възможностите, които му се предоставят да преговаря
вкл. възможността по чл.150, ал.3 от ЗЕ. Принципът на добросъвестност
изисква в договорните отношения да бъде осигурена защитата на всеки
признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на
някой от договарящите страни. В настоящия случай не е налице
неравнопоставеност на страните вкл. относно срока за изпълнение,
обезщетението за забава и др.
Неоснователно е и възражението на ответната страна, че самостоятелна
услуга „сградна инсталация“ не съществува и предвиждането й противоречи
на Директива 93/13 към Регламент ***г., поради което е нищожна.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
/каквато е тази, в която се намира процесния имот/, се извършва по система
за дялово разпределение, съобразно чл.139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена
към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл.140а от
ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти. Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености
на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната
инсталация е обща етажна собственост и чрез нея се затоплят не само
индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и
т. н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия,
7
без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.153, ал.6
от ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата
Следва да се има предвид, че с решение на Съда (четвърти състав) от 5
декември 2019 г. (преюдициално запитване от Районен съд Асеновград,
Софийски районен съд — България) — "ЕВН България Топлофикация"
ЕАД/Н. С. Д. (С-708/17), "Т. С. " ЕАД/М. С. Д. (С-725/17), е прието, че чл.27
от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на
директива 93/13/ЕИО на Съвета и директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с чл.5,
апар.1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива
84/540/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и ***/65/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, и регламент (ЕО) №********* на
Европейския парламент и на Съвета ("директива за нелоялни търговски
практики "), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент. Също така чл.13, пар.2 от
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април
2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на
Съвета и чл.10, пар.1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за
изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/20/ЕС и за отмяна на директиви
2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна
собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент.
От изложеното дотук се налага извода, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден имот, който е част от етажна собственост на
посочения по-горе административен адрес и който поради съществуващото
валидно облигационно правоотношение с „Т.П.“ ЕАД относно жилищния
имот в топлофицирана сграда – етажна собственост, дължи заплащане на
доставената и консумирана в имота му топлинна енергия.
8
Доказан е и размера на вземанията на ищцовото дружество към ответника до
размерите в заключението по ССЕ и при съобразяване на диспозитивното
начало в процеса по отношение на претенцията за лихвата за забава.
Ето защо исковете на „Т.П.“ ЕАД следва да бъдат уважени изцяло като
основателни и доказани сумата от *** лв.-главница, представляваща
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***г.-***г., сумата
от *** лв.- лихва за периода ***г. -***г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК (***г.) до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение №***г. по ч.гр. д. №***г. по
описа на РС П.. Искът за главница за разликата до *** лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство - сумата
от ***. платена държавна такса, сумата от *** лв. юрисконсултско
възнаграждение, сумата от 4***. за особен представител, сумата от **** лв.
за вещи лица, както и деловодни разноски в заповедното производство –
сумата от ***. платена държавна такса и ***. юрисконсултско
възнаграждение или общо 10***. По отношение на разноските, направени в
заповедното производство, същите съставляват акцесорно вземане, което е
пряко обвързано от изхода на настоящето производство. Разноските нямат
характер на самостоятелно съдебно предявено притезание, а представляват
правна последица. Въпреки обстоятелството, че не се включват в спорното
право по делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед
направеното искане от страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че
установителните искове са явно основателни и доказани, то отговорността за
разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника –
ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение
№290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д.№ 244/2010г.; Определение №
666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.; Решение № 40 от 05.06.2012г.
на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в полза на „Т.П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., и.и.з. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.
В.В., съществуват вземания против С. Н. А. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ул.“ Т.“ ***, и последният дължи сумата от *** лв.-главница, представляваща
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***г.-***г., сумата
9
от *** лв.- лихва за периода ***г. -***г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК (***г.) до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение №***г. по ч.гр. д. №***г. по
описа на РС П., като за главница за разликата до *** лв. отхвърля иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Н. А. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ул.“ Т.“ *** да заплати на „Т.П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.П., и.и.з. ***, представлявано от изпълнителния директор
Й. В.В., сумата от *** лв. общо направени деловодни разноски
производството по ч.гр.д.№ ***г. и по гр.д.№ ***г., и двете по описа на РС-
Плевен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.№***г.
описа на РС-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10