№ 4540
гр. Варна, 21.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100501522 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3399/27.05.2024г. от К. К. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Вълчи дол, ул."Александър
Стамболийски" № 53, срещу Решение № 92 от 17.04.2024 г., постановено по
гр.дело № 20233120100613 по описа за 2023година на Районен съд - Девня, с
което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от К. К. П., ЕГН **********, против П. К.
П., ЕГН **********, иск за осъждане на П. К. П. ЕГН: **********, с адрес: гр.
Вълчи дол, ул."Александър Стамболийски" № 53, да заплати на К. К. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Вълчи дол, ул."Александър Стамболийски" № 53,
сумата в размер на 7241 лева /седем хиляди двеста четиридесет и един лева/ ,
представляващи 1/2 от направените разходи за поддръжка на градина и за
закупуване на машини, необходими за поддръжката на градината, която
градина се намира в дворно място с площ от 1560 кв.м., изходящо се в гр.
Вълчи дол, община Вълчи дол, област Варна на ул.“Александър
Стамболийски“ № 53, за периода от 2019г. – м.05.2022 г. вкл., ведно със
законната лихва за забава от деня на подаване на исковата молба – 08.06.2023г.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се,
че първоинстанциионният съд не е обсъдил събраните по делото
1
доказателства и не е основал на тях правните си изводи. Считат дадената от
съда правна квалификация на иска за правилна, но изводите на съда са
погрешни, въпреки цитираната практика. Твърди, че от изготвената по делото
ССЕ се установява стойността на подобренията в имота, както и че при
евентуална продажба на имота, ответникът би се обогатил неоснователно.
Счита, че от разпита на свидетелите се установява основателността на иска.
Въззивникът моли съда да бъде отменено решението и да бъде
постановено друго, с което да бъде уважена претенцията му.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала становище, в което се сочи, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Посочва още, че не е вярно, че предявеният иск е за
осъждане на съсобственик да заплати съответна част от сторени подобрения
на съсобствената вещ. Всъщност исковете са за заплащане на половината от
разходите за поддръжка на трайни насаждения, насадени в съсобствен имот, за
периода от 2019 г. до 05.2023 г. /вкл./ възлизащи на паричната сума от 14 482
лева. Не се претендират разходите за самото изграждане на градината, а само
за нейната поддръжка, като тези разходи на практика се свеждат до
поддръжката на озеленените й части – райграс. Тези разноски не са нито
необходими, нито полезни такива. Засетият в дворното място райграс
съставлява трайно насаждение, но не и подобрение на самия двор. По делото е
установено, че в процесния период П. П. не е ползвал процесната градина и в
частност - „райграса". Разходите следва да се поемат от този, който е извличал
полезните свойства на насаждението, в конкретния случай - ищецът К. П., в
съответствие с принципа „комуто ползите, нему и разходите". Разходите за
закупуване на консумативи, машини и съоръжения за поддръжката на трайно
насаждение, не съставляват необходими и/или полезни разноски за дворното
място, поради което не подлежат на възмездяване. Разноските за закупуване
на машини и аератор са разходи за закупуване на отделни движими вещи,
които са собственост на ищеца. Те не погиват, бидейки използвани за
поддръжката на общата вещ, поради което не са разход за нея. По делото е
въведено своевременно оспорване, че не е извършено плащане по
представените от ищеца фактури, с изключение на тези, към които е
прикрепен косов бон.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговорят на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
2
на което производството по същата подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
Няма направени от страните доказателствени искания.
Съгалсно т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 от 9 декември
2013 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданска и Търговска колегия, когато въззивният съд прецени,
че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на
което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на
доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да
обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма,
като даде указания относно подлежащите на доказване факти и
необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
Съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 30 ал. 3 от
ЗС, доколкото се претендира заплащане на припадащата се на ответника част
от разходи за поддръжка на озеленената част от съсобствено между старните
дворно място, а именно райграс, съразмерно с притежаваната от него идеална
част от имота.
В този смисъл на доказване от страна на ищеца подлежат следните
факти: че дворното място е съсобствено между страните при твърдените квоти
на съсобствеността, че в дворното място е засаден райграс, че за процесните
периоди райграсът е поддържан от външна фирма, че посочените в исковата и
уточняващите молби суми са заплатени за поддръжката на райграса от ищеца.
Не са налице твърдени от ответника относими по делото факти, които да
подлежат на доказване от него.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
3399/27.05.2024г. от К. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Вълчи
дол, ул."Александър Стамболийски" № 53, срещу Решение № 92 от
17.04.2024 г., постановено по гр.дело № 20233120100613 по описа за
2023година на Районен съд - Девня.
НАСРОЧВА производството по делото за 11.11.2024год. от 9.30 ч., за
3
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
ДОКЛАДВА, че по делото е предявен иск с правна квалификация чл. 30
ал. 3 от ЗС.
РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ по иска по
следния начин:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже
следните факти: че дворното място е съсобствено между страните при
твърдените квоти на съсобствеността, че в дворното място е засаден райграс,
че за процесните периоди райграсът е поддържан от външна фирма, че
посочените в исковата и уточняващите молби суми са заплатени за
поддръжката на райграса от страна на ищеца.
УКАЗВА на ответника, че не носи тежест на доказване.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4