Присъда по дело №133/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта:	1
Дата:	25 януари 2022 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия:	Димитър Стефанов Михайлов

Дело:	20213130200133
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. П., 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
Съдебниант. хр. н.

заседатели:В. И. А.а
при участието на секретаря М. Янч. М.
и прокурора Т. М. Т.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Наказателно дело от
общ характер № 20213130200133 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимият СТ. СН. М., с ЕГН: **********, роден на 09.09.1976 г. в гр. П., с
постоянен адрес с. Б., общ. П., обл. В., ул. „63-та“ № 8, българин, български гражданин, със
начално образование, неженен, неосъждан, безработен за НЕВИНОВЕН в това, че на
07.11.2017 г. в с. Б., общ. П., обл. В. в условията на опасен рецидив причинил на ЮС. С. С.
тежка телесна повреда, изразяваща се в:
- невъзможност да извършва функция с дясна ръка, което обуславя осакатяване на десен
горен крайник.
- разстройство на личността и поведението , дължащи се на мозъчно заболяване, увреда и
дисфункция, посттравматичен мозъчен синдром, обослувили продължително разстройство
на съзнанието –престъпление по чл. 131а, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал, 1 б. „А“, от
НК
ПРИСЪДИ:
поради което и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по така възведеното обвинение.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от частния тъжител ЮС. С. С., ЕГН ********** срещу
подсъдимия СТ. СН. М., ЕГН: **********, граждански иск за сумата в размер на 200 000
лева (двеста хиляди лева) представляваща причинени с деянието неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 07.11.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и предявеният граждански иск за сумата в
размер на 9 000 лева (девет хиляди лева) представляваща причинени с деянието
1

имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието –
07.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.

Веществените доказателства по делото: 1 бр. коса и 1 бр. лопата, заведени под вх. №
202131300036/2021 г. в Книгата за веществени доказателства при РС П., след влизане на
присъдата в сила, 1 бр. коса да бъде върната на АС. СН. М. ЕГН: **********, 1 бр. лопата
да бъде върната на СТ. СН. М. ЕГН: **********.

Сторените по делото разноски в размер на 998.43 лева (деветстотин деветдесет и осем
лева и 43 ст.) в хода на досъдебното производство, и сумата в размер на 200 лева (двеста
лева) разноски в съдебното производство остават за сметка на Държавата.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Варненски окръжен съд в петнадесет
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1 от 24.01.2022 г., постановена по
НОХД № 133/2021 год. по описа на ПРС, I състав.

Варненска районна прокуратура, ТО-П. е внесла обвинителен акт по
пр. преписка №1231/2017г. по описа на ВРП-ТО-П., ДП № 377/2017 г. по
описа на РУ-П. против С. С. М., ЕГН ********** за извършено престъпление
по чл.131а, вр. чл.128, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” от НК – за това,
че на 07.11.2017 г. в с. Б., общ. П., обл. В. в условията на опА. рецидив
причинил на Ю. С. С. тежка телесна повреда, изразяваща се в: - невъзможност
да извършва функция с дясна ръка, което обуславя осакатяване на десен горен
крайник - разстройство на личността и поведението, дължащи се на мозъчно
заболяване, увреда и дисфункция, посттравматичен мозъчен синдром,
обусловили продължително разстройство на съзнанието
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение, тъй като счита, че същото е доказано по категоричен
начин и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен. Пледира да му
бъде наложено наказание в размер на дванадесет години лишаване от
свобода.
Частният тъжител и частен обвинител по делото, чрез процесуалния си
представител пледира за постановяване на справедлива присъда. Същият е
предявил граждански иск срещу подсъдимия в размер на 200 хиляди лева
представляваща причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието – 07.11.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и граждански иск за сумата в
размер на 9 000 лева (девет хиляди лева) представляваща причинени с
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието – 07.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като
поддържа гражданските си искове изцяло.
Защитникът на подсъдимия М., адв. П.Н. от АК-В. заявява, че събраните
по делото доказателства не обосновават единствено възможен извод за
доказаност на повдигнатото обвинение. Счита, същото за недоказано и моли
за изцяло оправдателна присъда.
Подсъдимият С.М. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:

Свидетелят Ю. С. С. живеел на семейни начала със св. М. Й.а М. в с. Б.,
обл. В.. На 07.11.2017 г. около 23.00 часа те били в дома си и били легнали да
спят. Тогава до къщата им дошли св. Д. С. Й. по прякор „Б.“, св. АС. СН. М.
по прякор „О.“ и подс. С. С. М. по прякор „З.“. Те имали предхождащ
1

конфликт със св. Ю. С. С. и братовчед му С. С. АК.. От дома на Ю.С. се
насочили към къщата на С.А., която била в съседство, на разС.ие около 5-6
метра. Когато те стигнали там започнали да викат силно и да блъскат по
прозорците на къщата на С.А.. Той тогава станал и започнал да се облича, за
да излезе. Междувременно тримата св. Д. С. Й., св. АС. СН. М. и подс. С. С.
М. се върнали обратно до къщата на св. Ю. С. С.. При това св. С.А. се обадил
на братовчед си Ю.С. и му казал, че тримата св. Д. С. Й., св. АС. СН. М. и
подс. С. С. М. се насочват към дома му. След това С.А. също тръгнал на там.
Според Ю.С.- св. Д. С. Й. държал брадва, подс. С. С. М. държал лопата, а св.
АС. СН. М. държал коса. Според св.С.А. на мястото са били двамата
свидетели Д. С. Й. и АС. СН. М., като държали съответно дървен кол и коса.
След като тримата се върнали и започнали да блъскат по прозорците
отново и да вдигат силен шум. Тогава Ю. С. С. излезнал отвън.
Между него от една страна и св. АС. СН. М. и св.Д. С. Й. от друга
възникнал скандал, който прераснал в сбиване. Показанията на свидетелите са
изключително противоречиви, като никой освен пострадалия не твърди, че
подсъдимия е нанесъл удар по него. Дори и самият той заявява, че
подсъдимия М. го е ударил по главата с лопата и от този момент не помни
нищо, а в друг момент заявява, че като спомен му е останало, че М. го е
ударил в ръката.
Според св.С. С. С. св.А.М. е ударил Ю.С. с брадва по главата и той
паднал.
В резултат на тези удари Ю. С. С. е получил посечна рана на главата и
многофрагметно счупване на черепния покрив с попадане на костни
фрагменти в лявото голямо мозъчно полукълбо. Тази травма е създала реална
комуникация между външната среда и черепната кухина. В резултат на
ударите е причинена контузия на мозъка, която е обусловила разстройство на
здравето временно опасно за живота. Във връзка с тази контузия са
възникнали и усложнения- плегия /невъзможност за движение на десен горен
крайник, както и невъзможност за правилно изговаряне на думи. Нанесените
травми на мозъка в резултат от нанесените удари в областта на главата в
последствие са предизвикали мозъчно заболяване. То е обособило в
последствие продължително разстройство на съзнанието, което е настъпило в
следствие на нанесените травматични увреждания в резултат на ударите в
областта на главата.
Подс. С. С. М. към момента на извършване на процесното деяние е бил
осъждан многократно за престъпления от общ характер на лишаване от
свобода. Една от присъдите му била присъда № 68/21.10.2010 г. на PC Девня
по НОХД 278/2010 г. по описа на PC Девня, с която е осъден на лишаване от
свобода за срок от 3 години и 6 месеца. Същото наказание е било изтърпяно
на 10.05.2013 г. Към датата на извършване на процесното деяние - 07.11.2017
г. не е бил изтекъл срокът от 5 години, визиран в чл. 30 ал. 1 от НК, поради
което деянието се явявало извършено в условията на опА. рецидив по
2

смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „А“ от НК.
Разпитан в хода на съдебното следствие, подс.С. С. М. излага
фактическа обстановка според която на въпросната дата се прибирал от
работа в кравефермата в с.Б., като минали през центъра на селото със
съпругата си за да си купят цигари и там чули викове. Разпознал гласът на
брат си-АС. СН. М./О./, Д.Й. /Б./, С. С. АК. и П.. Всички те се карали. На
мястото било тъмно и като се приближил видял, че един човек лежи на
земята, за който заявява, че е бил пострадалия. В тъмното преди това е
разбрал, че се нанасят удари, като С., П. и пострадалия са имали бухалки и
колове. Още като видели, че подсъдимия идва с жена си били посрещнати с
псувни и поради тази причина заявява, че са си тръгнали.
М. отрича да е нанасял удари на пострадалия. По отношение на
предадената с протокол за доброволно предаване лопата, заявява, че не може
да чете и да пише тъй като е неграметон. За предадената лопата не отрича, че
е на неговото семейство, като заявява, че в домът им са идвали полицаи и са я
взели. При изготвянето на протокола за доброволно предаване, полицаите му
казвали как да пише, като са му посочвали отделните букви. Предвид данните
по делото, че подс.М. е без образование, съдът счита обясненията му в тази
насока за правдоподобни и следва да бъдат кредитирани.
По отношение на пострадалия заявява, че са били приятели и нямало
причина да го удря.
Съдът изцяло кредитира обясненията на подс.М. тъй като напълно
кореспондират с останалите доказателства по делото, като нито едно от тях
не сочи същия, като извършител на деянието.
Разпитан по делото, пострадалия Ю. С. С. разказва, че на въпросната
дата по телефона му е позвънил братовчед му С. С. АК. и му казал, че идват
момчета да го бият. Първо били при А. и се насочвали към С.. Излязъл пред
дома си и видял, че идват. Данаил бил с брадва, С. с лопата, а брат му А. с
коса. Данаил посегнал и го ударил в лицето с юмрук. Твърди, че зад него
дошъл подс.С.М., който го ударил с лопата по глава от което той паднал и
повече не помнел нищо. Събудил се в болницата. В съдебно заседание
твърди, че единствено С. го е ударил по главата. Малко по-късно в съдебно
заседание заявява, че подсъдимия го е ударил в ръката.
На въпрос на прокурора, дали има спомен да е удрян по главата,
отговаря, че не си спомня нищо.
Имайки предвид мозъчната заболяемост на пострадалия, съдът счита, че
не следва да кредитира неговите показания, които са противоречиви и
непоследователни. Същият говори неубедително, като по отношение на
подсъдимия твърди веднъж, че го е ударил по главата с лопата и от този
момент не помни нищо, а от друга страна го бил ударил веднъж с лопата в
ръката.
Разпитан по делото св.АС. СН. М. разказва, че във въпросната вечер е
минавал покрай домът на пострадалия, където го посрещнали пострадалия и
3

неговите братовчеди-С., П. и жената на С.. Започнали да се заяждат с него,
като жената на С. се опитала да го напръска с лютив спрей. Не успяла и по
погрешка напръскала Ю.. Започнали да си разменят удари с брадви и коси,
като С., вместо да удари А., ударил Ю. с лопата. Влязъл веднага в едни съседи
и от там излязъл с коса, но не удрял никой. След това избягал от мястото и се
прибрал в дома си. По късно в дома му дошли полицаи и прибрали косата и
една лопата. По отношение на брат си, подс.М. заявява, че се е появил на
мястото, след като всичко е било свършило.
В хода на делото по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК бяха
прочетени показанията на св.А.М., като същият заявява, че разказаното в
досъдебното производство не е вярно. Изтъква, че е неграмотен и не е чел
протокола. Бил е изплашен. Потвърждава, че брат му не е удрял пострадалия
по главата и не поддържа дадените от него показание в протокола си за
разпит в хода на досъдебното производство от 08.11.2022г.
Съдът кредитира показанията на св.А.М.. Същият е предупреден за
възможността да откаже да свидетелства поради роднинските си връзки с
подсъдимия и въпреки това е изразил желание да свидетелства. Показанията
на св.М. са подробни и напълно кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка.
Свидетелят Д. С. Й. не се явява и неговите показания бяха прочетени по
реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК.
Видно от тези показания Й. във въпросната вечер е би много пиян след
рожден ден на детето си. Едва на следващия ден разбрал от братовчед си,
подсъдимия, че е имало някА.в бой. Бил е толкова пият, че не помнел дали е
бил въобще на това място.
Поради факта, че св.Й. не помни нищо за инцидента, съдът не счита, че
следва да коментира неговите показания.
По делото бе разпитан св.В. СВ. АНГ., който заявява в съдебно
заседание, че на въпросната дата е би в домът си. Бил движение, като
приготвял храна за детето си. Къщата на пострадалия била близо до неговата.
В един момент чул гласът на М.М.-съпруга на пострадалия, която викала за
помощ. Отишъл наместо и заварил пострадалия да лежи на земята в
безсъзнание. На мястото имало и кръв. По отношение на подсъдимия твърди,
че не е бил там.Не е ставал свидетел на инцидента. По отношение на
случилото се заявява, че му е било разказано от св.С.О..
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля А..
По делото бе разпитана св.М. Й.а М., която живеела на семейни начала с
пострадалия. Същата заявява, че по това време спели с мъжа си, когато по
телефона й се обадили, и й казали, че към тях идват хора за да се карат. Това
били подсъдимия и още няколко човека. Мъжът и излязъл с една тънка
пръчка и започнал спор., като ги призовавал да се махнат. М. е видяла, как
пострадалия се кара с Д.Й.. Подсъдимия също бил там. Спора продължил и в
един момент свидетелката влязла в къщата за да си вземе телефона за да се
4

обади на полицията. Като се върнала заварила мъжа си легнал на земята,
целия в кръв и в безсъзнание. В паниката не видяла, кои са наоколо.
Предполага, че С. е бил ударен от подсъдимия, тъй като е имал в ръката си
коса. Останалите държали в ръцете си лопати. От страна на Й. е видяла един
удар с ръка по С., но нова е станало преди да влезе за телефона си.
По реда на чл.281, ал.4, вр., ал.1, т.1 и т.2 от НПК бяха прочетени
показанията на св.М. в които същата заявява, че А.М. е ударил пострадалия с
коса по главата, а подс.М. го е ударил с лопата по ръката.
Показанията на св.М. дадени в хода на съдебното следствие са объркани
и противоречиви и по никА.в начин не кореспондират с прочетените по реда
на чл.281, ал.4, вр., ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което съдът не ги
кредитира. От една страна, същата не е видяла, кой е нанесъл удара по
пострадалия, а от друга сочи, че удара по главата е бил нанесен от св.М..
Разпитан по делото св.С. С. АК. разказва, че на въпросната дата
подсъдимия с брат му и св.Д. са били при него и се карали. Искали да го бият.
След това се насочили към къщата на пострадалия. А. позвънил на
пострадалия за да го предупреди. А.М. и св.Й. носели кол и коса. Подсъдимия
не се е виждал от тъмното и не знае, дали е бил въобще на мястото на
инцидента. Чул е само как подсъдимия казва „Удари го, убий го.“ В един
момент видял пострадалия на земята. Бил много зле, като само хъркал.
Св.А. е сигурен, че е видял св.Й. с дърво в ръката, св.М. с коса в ръката,
а по отношение на подсъдимия заявява, че е било тъмно е не знае, дали е имал
нещо в ръцете си. Не е видял и кой е нанесъл удара.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.А. тъй като същите са
логични и последователни. Същите кореспондират и с показанията на св.М.
по отношение на въоръжението на лицата и на това, кой вероятно е нанесъл
фаталния удар.
Св.С. ОГН. ЯНК. на въпросната дата била в дома си със семейството си.
Видяла как подс.М. влиза двора им с брат си и носели брадви. По-късно
заявява, че подсъдимия носел лопата, а брат му коса. Били само двамата.
Станала свадата, като ясно видяла как св.А.М. ударил пострадалия с коса по
главата. По отношение на подс.М. твърди, че не е нанасял удар. След като С.
паднал на земята, последвали още удари, като св.М. го ударил с кол, първо
отгоре/най-вероятно главата/ и после по ръката.
Съдът кредитира показанията на св.Я. тъй като същата е била на
инцидента и е имала пряка видимост за случилото се. Нейните показания се
припокриват в известна степен с показанията на св.А. и св.М. досежно
действията на подсъдимия и по отношение на лицата нанесли ударите по
пострадалия.
Свидетелката С. С. С. излага фактическа обстановка според която във
въпросната вечер св.Й. и св.М. идвали у тях, като били въоръжени с брадви
или нещо подобно. Там бил и подсъдимия и започнали да я бият. Тъй като
станало ясно, че ще ходят и при пострадалия, тя му се обадила и го
5

предупредила. Тъй като къщата била съседна, тя станала очевидец, кат
св.А.М. ударил с брадва по главата пострадалия С., който по-късно бил
отведен с линейка.
По отношение на подсъдимия заявява, че не е виждала да носи нещо в
ръцете си.
Съдът кредитира и нейните показания, тъй като същите по отношение на
действията на подсъдимия кореспондират с показанията на останалите
свидетели и най-вече с показанията на свидетелите Я., М. и А..
В същия дух са и показанията на св.Ф. Ж., която е видяла единствено, че
св.А. е заобиколен от много хора. Там бил пострадалия и св.А., като в ръката
на С. имало кол, а в ръката на А.-бухалки. Не е видяла кой е ударил
пострадалия.
Съдът не счита, че следва да коментира показанията на св.Ж. тъй като
същата не е била свидетел на инцидента.
В хода на делото е била назначена СМЕ, от заключението на която е
видно, че вследствие на инцидента, постаралия е получил посечна рана на
главата и многофрагметно счупване на черепния покрив с попадане на костни
фрагменти в лявото голямо мозъчно полукълбо. Тази травма е създала реална
комуникация между външната среда и черепната кухина. В резултат на
ударите е причинена контузия на мозъка, която е обусловила разстройство на
здравето временно опасно за живота. Във връзка с тази контузия са
възникнали и усложнения- плегия /невъзможност за движение на десен горен
крайник, както и невъзможност за правилно изговаряне на думи. Нанесените
травми на мозъка в резултат от нанесените удари в областта на главата в
последствие са предизвикали мозъчно заболяване. То е обособило в
последствие продължително разстройство на съзнанието, което е настъпило в
следствие на нанесените травматични увреждания в резултат на ударите в
областта на главата.
В съдебно заседание, вещото лице д-р Д. Д. заявява с категоричност, че
травматичното увреждане не е нанесено с коса и е много по-вероятно това да
е станало с наличната по делото лопата.
Съдът изцяло приема заключението на вещите лица по изготвената
тройна СМЕ, като компетентно и изчерпателно.
Съдът приема и заключението на вещото лице д-р Р.Б. по изготвената в
хода на досъдебното производство СПЕ, което със съгласието на страните
беше прието без изслушване на вещото лице.
Въз основа на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия
съдът приема, че на процесната дата подсъдимия е бил на посоченото място в
компанията на посочените лица.
В хода на съдебното следствие съдът счита, че не се събраха данни,
които по безспорен и категоричен начин да сочат, че имено подс.С. С. М. е
извършителя на престъплението. Всички свидетели по делото сочат, като
6

лица нанесли фаталния удар по пострадалия, други лица, различни от
подсъдимия. Единствено пострадалия, в показанията си заявява, че
единствено С.М. го е ударил по главата, а малко по-късно в съдебно заседание
заявява, че подсъдимия го е ударил в ръката.
На въпрос на прокурора, дали има спомен да е удрян по главата,
отговаря, че не си спомня нищо. Показанията на пострадалия са
изключително объркани и непоследователни.
Имайки предвид мозъчната заболяемост на пострадалия, съдът счита, че
не следва да кредитира неговите показания.
Никой от разпитаните свидетели не е видял подсъдимият да удря
пострадалия в главата. Единствено пострадалия е заявил, че е бил ударен от
подсъдимия, като в друг момент от разпита си казва, че е бил ударен само по
ръката.
По делото е приложен протокол за доброволно предаване от
08.12.2017г. с който подсъдимия е предал доброволно 1 бр. права лопата с
дървена дръжка, за която е пояснил, че със същата е ударил пострадалия.
В съдебно заседание, подс.М. заявява, че не е бил с лопата във
въпросната вечер и, че е неграмотен и не може да пише. Твърди, че не е
писал, че той е ударил Ю.. Можел само да се подписва и да пише името си.
Поради тази причина съдът не счита, че следва да кредитира протокола за
доброволно предаване от 08.12.2017г. с който подсъдимия е предал
доброволно 1 бр. права лопата с дървена дръжка, за която е пояснил, че със
същата е ударил пострадалия.
Твърдението, че подс.М. е ударил пострадалия по главата с коса се
опровергава от заключението на тройната СМЕ, от която е видно, че ударът е
нанесен с лопата, а не с коса.
Анализираната съвкупност от доказателства води съда до единствено
възможния извод за доказаност на описаните по-горе фактически
констатации.
Авторството на деянието, съдът не намери за доказано по безспорен и
категоричен начин.
Предвид събраните по делото доказателства не може да се направи
обосновано предположение, че от субективна и обективна страна
подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението в което е обвинен.
Изхождайки от гореизложеното, Провадийският районен съд намери, че
подсъдимия С. С. М. не e извършил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.131а, вр. чл128, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от
НК, поради което и на основание чл.302 от НПК същият бе оправдан.
На осн. чл.190 от НПК съдът присъди, направените по делото разноски в
хода на досъдебното производство в размер на 998.43лв. и разноските в хода
на съдебното производство в размер на 200,00 лева да останат в тежест на
държавата.
7

По отношение на веществените доказателства по делото: 1 бр. коса и 1
бр. лопата, заведени в книгата за веществени доказателства при РС П., съдът
постанови, след влизане в сила на присъдата, 1 бр. коса да се върне на АС.
СН. М. , а 1 бр. лопата да бъде върната на подс.С. С. М..
Предвид постановяването на оправдателна присъда, съдът намира, че
приетият за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск за сумата от 200 000,00 лева предявен от Ю. С. С. не следва
да бъде уважен.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Съобщи за изтекли лични данни