№ 16351
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110103556 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу С.О. обективно и кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за
установено, че дължи на ищеца сумата от 478.58 лева, представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по щета № ********** по
застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица № *********** за
нанесени щети на МПС марка „********“, модел „******“ с рег. № *******,
във връзка с настъпило застрахователно събитие на 12.06.2022 г. /ПТП/ в гр.
София, в близост до търговски обект /административен адрес/, ведно със
законна лихва за период от 25.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
21.28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 24.11.2022 г. до
25.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
28325/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на 12.06.2022 г., в гр. София, при движение в близост
до търговски обект /административен адрес/ било настъпило ПТП, при което
МПС марка „********“, модел „******“ с рег. № ******* преминава през
необезопасена и несигнализирана неравност /дупка/ на пътното платно, при
което на лекия автомобил са причинени щети. В исковата молба е посочено, че
за процесното МПС към момента на ПТП има валидна застраховка „Каско“, а
за причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета №
**********. Посочва се, че размерът на щетите по МПС марка „********“,
модел „******“ били на стойност от 403.58 лв., която сума била изплатена от
ищцовото дружество на 14.07.2022 г., а за репатриране на автомобила била
заплатена сумата от 60 лв., която сума била заплатена на 21.10.2022 г. Към
ответника била предявена регресна претенция за възстановяване на
1
горепосочената сума с включени ликвидационни разноски, но плащане не
последвало, като ответникът е този, който отговаря за поддръжката и
обслужването на пътя. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на причинно-
следствена връзка, като твърди и че същото е недоказано, в т.ч. че не се
установява наличието на необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че
не била отчетена амортизацията на гумите при заплащането за
застрахователно обезщетение. Навежда доводи за съпричиняване, като
водачът не бил съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна
обстановка. Моли съда да отхвърли иска, в условията на евентуалност да
намали размера на обезщетението. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора исковата и
претендират се разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата, че по застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
*********** ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
463.58 лв.
От представената по делото застрахователна полица „Каско на МПС“ №
*********** от 15.03.2022 г. със срок на действие от 24.03.2022 г. до
23.03.2023 г. се установява, че МПС марка „********“, модел „******“ с рег.
№ ******* е било застраховано по посочената застраховка в ЮЛ.
Представена е и застрахователната преписка ЮЛ във връзка с
настъпилото застрахователно събитие, като към нея е приложено искане за
оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 14.06.2022 г., опис на
претенция № ********** от 14.06.2022 г., опис- заключение по претенция №
********** от 14.06.2022 г., писмо с изх. № Н70 от 11.07.2022 г.,
ликвидационен акт по щета № ********** от 11.07.2022 г., ликвидационен акт
по щета № ********** от 06.10.2022 г. Представено е платежно нареждане от
14.07.2022 г., съгласно което по процесната щета било заплатено
застрахователно обезщетение на стойност 403.58 лв., която сума била
изплатена на Е. Ш.. Представена е фактура от 05.10.2022 г., за предоставена
услуга репатриране в рамките на гр. София на МПС марка „********“, модел
„******“ с рег. № ******* на стойност 60 лв., като към фактурата е
представено и платежно нареждане от 21.10.2022 г.
От представеното свидетелство за регистрация част I се установява, че
процесното МПС е собственост на ЮЛ.
С писмо, ищецът е поканил ответника да възстанови платената от
застрахователя сума в размер 418.58 лв. С писмо от 08.12.2022 г. ответникът е
отказал да заплати процесната сума.
2
Като свидетел по делото е разпитван свидетелят Е. Ш., който посочва, че
управлявал МПС „******** ****** *********“ по /административен адрес/
до /административен адрес/. Посочва, че било валяло и имало голяма дупка на
улицата, която била пълна с вода, и не се виждала, като свидетелят минал през
дупката и спукал и двете десни гуми – предна и задна. Скоростта с която се
бил движел била около 25-30 км/ч. и нямало обозначение за дупката.
Свидетелят твърди, че бил използвал услугата по репатриране, за да премесел
колата.
Съгласно приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че
причините за настъпване на ПТП били слените: на 12.06.2022 г. МПС марка
„********“, модел „******“ с рег. № *******, се движело в района на
/административен адрес/, преминало през пълна с вода необезопасена и
несигнализирна дупка, находяща се на пътното платно, вследствие на което по
автомобила настъпват материални щети. Вещото лице е посочило, че не са
били констатирани причини от техническо естество или техническа
неизправност на автомобила, която да е съществувала като аварийна опасност
и да е възникнала внезапно преди и/или по време на конкретното пътно-
транспортно произшествие и по този начин да са довели до настъпването му.
Като причина за настъпването на произшествието в конкретния случай се
явявало наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, която била пълна с вода и в която бил попаднал автомобила. Всички
увреждания по процесното МПС се намирали в пряка и причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие. Вещото лице посочва, че
стойността необходима за възстановяван е на МПС марка „********“, модел
„******“ с рег. № *******, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП била 459.67 лв., като стойността на предоставената услуга по
репатриране била 60 лв. Съгласно заключението обичайните ликвидационни
разноски варирали между 10 и 25 лв., като в случая били посочени обичайни
разноски в размер на 15 лв.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже
наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил;
настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие
виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на
служителите му във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на общински пътища/; претърпени от застрахования вреди в
резултат на настъпилото застрахователно събитие; стойността на вредите;
платено застрахователно обезщетение.
Настоящият състав намира, че от представените застрахователна полица
„Каско на МПС“ № *********** от 15.03.2022 г. със срок на действие от
24.03.2022 г. до 23.03.2023 г., се установява, че за периода от 24.03.2022 г. до
23.03.2023 г. МПС марка „********“, модел „******“ с рег. № ******* е било
застраховано по посочената застраховка в ЮЛ. Съгласно нормата на чл. 344 от
КЗ, застрахователният договор е формален договор и следва да бъде сключен
в писмена форма и да съдържа реквизитите, посочени в чл. 345 КЗ, като видно
3
от представената полица същата съдържа всички необходими реквизити, като
същата е подписана от застрахованото лице.
По делото е безспорно обстоятелството, че процесното ПТП е причинено
от необезопасена дупка, находяща се в /административен адрес/, в района на
/административен адрес/. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. с § 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, са собственост на
общината и то от категорията на публичната общинска собственост. Поради
това за общината съществува задължение да поддържа собствеността си, която
е предназначена за обслужване на населението. Съгласно разпоредбата на чл.
31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища,
публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3 от Закона/, се осъществяват от
общините, като съдържанието на тези дейности е подробно определено в § 1,
т. 12, 13 и 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП, включително
поддържането на пътищата като дейност по осигуряване на необходими
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, с
правомощия на кмета на общината /чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП/. Подобна е и
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай, доколкото на
пътното платно е установено наличието на дупка, то лицата, на които е
възложено от С.О. да извършат непосредствено дейностите по поддръжка на
пътищата, очевидно не са изпълнили тези дейности. В резултат на това
виновно бездействие, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД, е причинено и процесното ПТП. Поради това на основание чл. 49 ЗЗД
възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка на пътя – ответникът
С.О., следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на
които е възложил да извършат тези дейности.
Поведението на ответника е противоправно, тъй като с бездействието на
служители на ответника или на други изпълнители, на които общината е
възложила поддържането на пътя - те не само не са отстранили
съществуващата на пътя дупка, но не са и сигнализирали за опасната
неравност, с цел организиране на движението около шахтата по начин,
осигуряващ нормалното преминаване на автомобили. От показанията на
свидетеля Ш., които следва да бъдат кредитирани, тъй като са обективни,
последователни, съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства и житейски логични относно главния факт на доказване
/настъпването на вредоносния резултат и причината за него/ са формирани
непосредствено и не са повлияни от други обстоятелства, от които се
установява, че на 12.06.2022 г., /административен адрес/, находяща се в гр.
София, в района на /административен адрес/ процесното МПС е преминало
през необезопасена и несигнализирана дупка, в резултат на което е спукало
две гуми.
Неоснователни са твърденията на ответника, че не бил установен
механизма на процесното ПТП, както и причинно – следствената връзка
между вредата и виновното бездействие на служителите на С.О.. По
отношение на описания от ищеца механизъм на ПТП - място на настъпване,
причината, връзката с увреждането в случая, ищецът проведе пълно и главно
доказване на посочените факти. Съгласно приетата по делото съдебно-
4
автотехническа експертиза се установява, че причините за настъпване на ПТП
били слените: на 12.06.2022 г. МПС марка „********“, модел „******“ с рег.
№ *******, се движело в района на /административен адрес/, превозното
средство попада в пълна с вода необезопасена и несигнализирна дупка. В този
смисъл са и показанията на свидетеля Ш., който посочва, че ПТП-то било
реализирано в гр. София, /административен адрес/ до /административен
адрес/, като автомобилът попаднал в дупка. Като свидетелят посочва, че
дупката била пълна с вода, нямало обозначение за нея и при преминаването
през нея спукал предна и задна десни гуми. Следователно причина за
настъпване на процесното ПТП е именно наличието на необезопасена дупка
на пътното платно, която става причина за настъпване на произшествието, в
резултат на което на МПС марка „********“, модел „******“ с рег. № *******
са причинени имуществени вреди. Съгласно приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, щетите по процесното МПС се намирали в пряка
и причинно-следствена връзка с настъпилото на 12.06.2022 г. произшествие в
град София.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Принципът на пълната обезвреда, означава,
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото
МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно
ответникът в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване
тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от
същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение
не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента
на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не
може да надвишава пазарната му стойност. В настоящият случай от приетата
по делото съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен
кредитира като компетентно изготвена, се установява, че стойността
необходима за възстановяван на МПС марка „********“, модел „******“ с рег.
№ *******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП била
459.67 лв. Настоящият състав намира, че в случая доколкото по делото са
събрани доказателства, че е била заплатена услуга за пътна помощ в размер на
60 лв., че същата също следва да бъде присъдена на ищеца. Ищецът има право
да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с
щетата, като съдът намира, че съгласно изготвената експертиза сумата от 15
лева, сочена като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума. Общия размер на регресното вземане
на ищеца възлиза на сумата от 534.67 лв., като с оглед на диспозитивното
начало в процеса, доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер от
5
478.58 лв., именно в този размер искът следва да бъде уважен.
С оглед основателността на претенцията на ищеца следва да бъде
разгледано наведеното с отговора на исковата молба и от третото лице
помагач възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото МПД
с оглед нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Настоящият състав намира, че така
направеното възражение се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. В доказателствена тежест на ответника е да
установи наличието на съпричиняване от страна на увредения, за което не
само, че не се ангажирани никакви доказателства, но дори не са и направени
доказателствени искания в тази насока, още повече, че с доклада по делото
съдът изрично е указал, че за така посоченото обстоятелство не се сочат
доказателства, поради което възражението се явява неоснователно.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че задължението е без срок за изпълнение, към което с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3
ЗЗД. В случая за поканата с изх. № ******** от 14.11.2022 г., с която ищецът е
претендирал от ответника възстановяване на сумата по процесната щета не се
представени доказателства за датата на връчването й на ответника, но
доколкото ответникът е подал отговор по същата на 08.12.2022 г., то
настоящият състав приема, че това е най-късната дата, на която същият е
получил поканата и от който момент същият е изпаднал в забава. С оглед на
гореизложеното основателна се явява акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1
ЗЗД, като определено по реда на чл. 162 ГПК претендираното обезщетение за
забава за периода от 08.12.2022 г. до 25.05.2023 г. възлиза на сумата в размер
на 22.04 лв., поради което с оглед на диспозитивното начало искът следва да се
уважи в претендирания размер от 21.28 лева, а следва да се отхвърли за
периода от 24.11.2022 г. до 07.12.2022 г.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец/
следва да се присъдят направените от него разноски в двете производства, а
именно сумите от 75 лв. държавна такса в исковото производство, 480 лв.
адвокатско възнаграждение в исковото производство, 300 лв. депозит за вещо
лица, 20 лв. депозит за свидетел, 25 лв. платена държавна такса в заповедното
производство и 480 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. При този изход на спора на ответника не следва да бъдат
присъждани разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу С.О., с БУЛСТАТ *********, с адрес /административен адрес/ по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, че С.О. дължи на ЮЛ сумата от 478.58 лева, представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по щета № ********** по
застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица № *********** за
нанесени щети на МПС марка „********“, модел „******“ с рег. № *******,
във връзка с настъпило застрахователно събитие на 12.06.2022 г. /ПТП/ в гр.
София, в близост до търговски обект /административен адрес/, ведно със
законна лихва за период от 25.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
21.28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 08.12.2022 г. до
25.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
28325/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
забава за периода от 24.11.2022 г. до 07.12.2022 г.
ОСЪЖДА С.О., с БУЛСТАТ *********, с адрес /административен адрес/,
да заплати на ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
1380 лв. - разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7