Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА- ХХХІІІ състав,
в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 1880 по описа за 2022 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
211 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ ЗМВР/ и е
образувано по повод изпратена по
подсъдност от Врачански административен съд жалба на И. И.З. с
постоянен адрес *** , ж. к. „„“ № , вх.
ет. , ап. , срещу заповед №
248з-525/03.06.2022г. на началник на РУ гр. Б С , с която му е наложено
дисциплинарно наказание “ порицание “ за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила поради неспазване на чл. 206, ал.1 от ЗМВР . Като неспазване на формата на адм. акт се посочва отсъствието на
изложение на конкретни правни норми и правни задължения, които не са били
изпълнени или нарушени. При определяне вида и размера на наказанието не са
взети предвид тежестта на нарушението , неговите последици , формата
на вина и поведението на дееца. Подателят на жалбата счита , че не е
извършил дисциплинарно нарушение, тъй
като според чл. 12, ал.4 от Наредба № 8121з-135382020г. работещите на смени ползват отдих не по-малко от 30 минути . Фактът , че З. е бил половин част със затворени очи,
защото е имал главоболие , не означава
автоматично ,че е спял по време на смяна.
На изложените основания се иска отмяна на оспорената
заповед с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез проц.
представител поддържа оспорването на
изложените в жалбата основания и най-вече се поддържа тезата, че за времето от
04.00 ч. до 04.30 ч. на 15.12.2022 г. З. е упражнявал правото на отдих в съответствие със заповед №
369з-195/26.01.2021г. на директора на ОД
на МВР – Враца. Твърди се също, че З. е уведомил на
15.12.2021г. към 04.00 ч. своя пряк
ръководител В А Н / командир на
отделение/ за влошеното си здраве.
Ответната страна – началникът на РУ гр. Б С , редовно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът , след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата изхожда от лице с активна
процесуална легитимация - адресат на издадения адм. акт , с който е ангажирана
дисциплинарната му отговорност. Предвид
съдържанието на атакуваното волеизявление на ответника по налагане на
дисциплинарно наказание е налице
неблагоприятно засягане на правната
сфера на оспорващото лице , което обуславя извод за наличие на негов пряк,
личен и непосредствен правен интерес от провеждане на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваната заповед. Преобразуващото субективно право на
оспорване е упражнено срочно, тъй като заповедта е връчена на З. на
24.06.2022г. видно от отбелязването върху адм. акт / л. 10 / , а жалбата до
съда е била подадена 08.07.2022г. т.е. в рамките на законоустановения 14-дневен
срок от датата на съобщаване на адм. акт.
В обобщение жалбата на И.З. е процесуално допустима, а разгледана по същество
тя е неоснователна поради следните съображения:
На 23.12.2021г. началникът на РУ гр. Б С е разпоредил
извършване на проверка по повод получена докладна записка от 17.12.2021г. , че И.З. спи по време на наряд - от 04.00 ч. до 04.30
ч. на 15.12.2021г / л. 14 и 28 от адм. дело № 471/22г. на Адм. съд-Враца/ . Бил
е определен състав на комисията по извършване на проверката и срок за
приключване на същата - до 17.01.2022г.
С последващи две заповеди на ответника срокът на
проверката е бил удължен съответно до 06.03.2022 г. и 30.03.2022 г. / л. 27 и
30 /.
Комисията е приключили проверката с предложение до
ответника за налагане на дисциплинарно
наказание “порицание“ на И.З. за срок от 6 месеца. След анализ на събрани и описани в
изготвената справка писмени сведения на полицейски служители , както и след
преглед на записи от видеонаблюдение на служебен автомобил „
Кия Сеед“ с рег. № СВ 9953
КА на 15.12.2021г. , е било установено, че водачът на посочения
полицейски автомобил - И.З. , е
спял в неподвижно положение от 04.00 ч.
до 04.30 ч. на посочената дата , неизпълнявайки служебните си задължения. / л. 111-12/. Изготвената справка
е била връчена за запознаване на З. на
29.04.2022г.
На 20.05.2022г. на З. е била връчена покана за даване
на писмени обяснения / л. 13/. Такива не
са били депозирани в указания срок от 24
часа.
На 03.06.2020г. началникът на РУ гр. Б С е издал
заповед, с която на основание чл. 204,
т. 4 , чл. 194, ал.2 , т.1 във вр. с ал. 1, т.1 , чл. 198, ал.2 и чл. 206,
ал.1, 2 и 4 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание „ порицание „ на И.З. заради неизпълнение на служебните задължения
за времето от 04.00ч. до 04.30 ч. на 15.12.2021г. , когато З. е бил половин час
със затворени очи и в неподвижно
състояние , облегнат на седалката
на служебния автомобил /л. 9-10/.
Страните по
делото не спорят, че към датата на издаване на обжалваната заповед И.З. е
заемал длъжността „ младши инспектор“ в
РУ гр. Б С към ОД на МВР-Враца.
Безспорен факт е също, че за времето от 19.00 ч. на 14.12.2021г. до 07.00 ч. на 15.12.2021г . З. е бил на
смяна към група „Охранителна полиция“
заедно със своя колега В Ч , като са
ползвали служебен автомобил варка „ Кия Сеед“ с рег. № СВ 9953 КА, управляван
от жалбоподателя.
В приложено към дисциплинарната преписка писмено
сведение на В Н / командир на отделение и пряк ръководител на З.
по време на наряда / се посочва ,че
дежурен ОДЧ за смяната на наряда от 19.00 ч. на 14.12.2021г. до 07.00 ч на
15.12.2021г. е бил Г М . Н не твърди, че З. го е уведомил по време на
дежурството за влошеното си здраве / л. 22/.
В писменото сведение на дежурния по ОДЧ – Г М , не се съдържа информация И З. да го е уведомил за влошено здраве по време
на наряда от 19.00 ч. на 14.12.2021г. до
07.00 ч. на 15.12.2021г. или да е поискал разрешение за отдих / л. 24/.
Колегата по дежурство на жалбоподателя -В Ч , в
писмено сведение посочва, че по време на съвместната им смяна със З. и
по-специално за времето от 04.00 ч. до 04.45 ч.
са били на кръстовището на ул.
„///“ и „////“ и тогава З. му е съобщил, че има главоболие и
поради тази причина е останал в служебния автомобил / л. 23/.
И.З. в изготвено писмено обяснение твърди, че по време
на наряда с В Ч за времето от 04.00ч. до
05.00 ч. на 15.12.2021г. за известно
време си е затворил очите заради силно
главоболие и предположение за повишено
кръвно налягане Посочва също, че до края на работната смяна не е потърсил
медицинска помощ / л. 25/.
Жалбоподателят представи по делото заповед № 369з-195/26.01.2021г.
на директора на ОД на МВР-Враца , с която на основание чл. 9 от Наредба №
8121з-1353/15.12.2020г. е разпоредил време за
отдих на служители със смени от по 12 часа общо от общо 45 минути , но
правото на отдих според т. 33 на цитирана заповед се ползва след разрешение от
съответната оперативна дежурна част /л. 10-19 от делото/.
Изложената фактическа установеност налага
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искане за провеждане на
контрол за законосъобразност на издадена заповед от началника на районно
управление на МВР гр. Б С , с която е наложено дисциплинарно наказание
„порицание “ по чл. 197, ал.1 т. 3 от
ЗМВР на младши инспектор при същото
полицейско управление. Правилото на чл. 204 , т.4 от ЗМВР гласи, че
наказания по чл. 197, ал.1 т. 1-3 от същия закон се налагат от служители на ръководни и висши ръководни длъжности.
Началникът на полицейското
управление към областна дирекция на МВР
-Враца е ръководна длъжност според т. ІХ.1.1 на заповед № 8121з-140
/24.01.2017г. относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.
3 ЗМВР . Този адм. орган разполага с право и задължение да налага дисциплинарно
наказание „ порицание “ на служителите, които са част от структурата на ръководеното от него полицейско управление
, какъвто е и З. . В обобщение издателят
на оспорената заповед притежава материална , териториална компетентност и
такава по степен.
Съдът счита, че
няма допуснати съществени нарушения на разписаната административна
процедура , които да рефлектират върху действителността на издадената заповед .
Обжалваният адм. акт е постановен при спазване на процесуалните срокове по чл. 195, ал.1 от ЗМВР, тъй като дисциплинарното наказание е наложено на 03.06.2022г. преди да е
изтекла една година от извършване на нарушението /15.12.2021 г./. Ответникът е
постановил обжалваната заповед в рамките на двата месеца от откриване на
нарушението , което предвид
регламентацията на чл. 195 във
вр. с чл. 196 от ЗМВР в случая е станало
на 29.04.2202г., когато материалите по дисциплинарното производство , включващи
справката на комисията и събраните
писмени сведения, са били получени от ответника .
Дисциплинарно
наказващият орган е разпоредил извършване на проверка- допустим способ за установяване извършване на
дисциплинарно нарушение с оглед чл. 205 от ЗМВР.
З. твърди допуснато
съществено процесуално нарушение поради
неосигурена му възможност за даване на писмени обяснения , позовавайки
се на чл. 207, ал. 8 ,т. 6 от ЗМВР , то
това оплакване е лишено от основание, тъй като
на З. е била връчена писмена
покана за даване на обяснения на 20.05.20202г. , като получаването на тази
покана е надлежно удостоверено с положен негов подпис . В тази покана изрично е
посочен срок от 24 часа, в който той може да подаде писмено обяснение или
възражение и този срок съответства на нормативното предписание на чл. 207,
ал.10 от ЗМВР . Отсъствието на подадено
писмено обяснение от З. е резултат от неговата процесуална пасивност, а не е
следствие на неизпълнено процесуално задължение от дисциплинарно наказващия
орган.
Съдът счита, че оспореният адм. акт
отговаря на изискванията за форма на заповедта по налагане на дисциплинарно
наказание, зададени в чл. 210 от ЗМВР, тъй като съдържа информация за
извършителя на нарушението; за място , време и обстоятелства за неговото
реализиране; за нарушените разпоредби; за
доказателствата въз основа, на които е установено нарушението; за
правното основание и за наказанието; за срок и орган, пред който може да се
обжалва заповедта. Лишено от основание е оплакването на З. , че не са посочени
нарушените норми . В разпоредителната
част на заповедта се съдържа волеизявление на ответника по налагане на
дисциплинарно наказание. В мотивите на заповедта има изрично позоваване на чл.
197 , ал.2 т.2 и чл. 200, ал.1 т. , т. 11 от ЗМВР- разпоредбите , които
обосновават упражняване на публичното право по налагане на дисциплинарно наказание
т. е. в обстоятелствена част на атакувания акт са посочени нарушените
правни норми. Изрично в заповедта е вписано , че З. е извършил дисциплинарното
нарушение „нарушение на служебните задължения „ . Освен това подробно, точно и ясно са посочени данните,
свидетелстващи за реализиране на това нарушение- „спане в неподвижно положение „ от 04.00ч. до
04.30 ч. на 15.12.2021г.
Съдът не счита за
съществен пропуск относно формата на
акта отсъствието на мотиви относно срока
на наказанието, тъй като именно поради съобразяване от дисциплинарно наказващия орган с тежестта на
нарушението като проявна форма на
правонарушение , неговият вредоносен резултат, формата на вина и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, е бил определен минималния
срок на наказанието от шест месеца и резултатът от тази индивидуализация на
наказанието благоприятства обжалващото лице.
При изследване материалната законосъобразност на
атакуваното властническо волеизявление съдът съобрази, че предмет на същото е
наложено дисциплинарно наказание на полицейски
служител поради извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарната отговорност
като разновидност на юридическата отговорност се реализира при условията на
обвързваната компетентност, а не в хипотезата на оперативна самостоятелност .
Законодателят е дал подробна регламентация на всички видовете
дисциплинарни наказания в чл. 197 от ЗМВР . В чл. 198-203 г. от този закон се съдържа детайлна уредба на хипотезите
, при които може да се наложи всяко едно от нормативно предвидените
дисциплинарни наказания, респективно при наличие на някоя от посочените
законови предпоставки адм. орган е
длъжен да наложи предвиденото по вид
дисциплинарно наказание.
При обвързана компетентност органът прави не преценка , а проверка дали са налице условията и предпоставките,
визирани в хипотезата на правната норма
и действа по нормативно предписания му начин . Оперативната
самостоятелност е възможност да се избира
измежду няколко / най-малко две / решения , всяко от които в еднаква степен законосъобразно, но в
различна степен- целесъобразно / виж ЛК. , Обвързана компетентност и оперативна
самостоятелност ,Фенея, , 2000 , стр. 22 и 29 /. Тези теоретични постановки
налагат съждение, че при налагане на дисциплинарно наказание административният
орган действа в условията на обвързана компетентност.
Дефинираното в мотивите на обжалваната заповед
дисциплинарно нарушение е „неизпълнение на служебните задължения“ по смисъла на
чл. 200, ал.1 , т. 11 от ЗМВР . Такова
пасивно поведение е юридическия факт ,
който поражда право и задължение по налагане на дисциплинарното наказание „
порицание“.
Поведението на З. – 30 минути да стои със затворени очи ,
неподвижен, облегнат на седалката на
служебния автомобил в ранните часове на
денонощието – от 04.00ч. до 04.30 ч. на 15.12.2021г., не представлява
изпълнение на патрулно-постова дейност по време на дежурство. В тази връзка
правилно това негово поведение е
квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения.
З. твърди , че е бил неподвижен със затворени очи половин
час , защото се е почувствал зле – имал е силно главоболие и е предполагал повишено кръвно налягане, но
подобно твърдение съдът не счита за достоверно . Същото обслужва единствено
защитната теза на дисциплинарно наказаното лице, защото ако З. е бил толкова
зле здравословно ,че 30 мините да стои неподвижно със затворени очи е логично същият да потърси медицинска помощ,
но самият той в приложеното към преписката писмено обяснение посочва, че
не е потърсил такава помощ. Логично е
той да съобщи на дежурния по ОДЧ , че
временно поради влошено здраве не може да изпълнява задълженият по служба , но
нито З. , нито Г М твърдят за подобно
уведомяване.
Ако З. е имал
такова силно главоболие, че
половин час да стои неподвижен , със затворени очи , е логично той да приеме лекарства, за да може бързо да
се възстанови и да продължи наряда , но той не твърди за предприети такива
действия.
Достоверността на фактическото твърдение на З., че е
съобщил за своето влошено здраве към 04.00 ч. на 15.12.2021г. на прекия си
ръководител – В Н , се опровергава от
писменото сведение на последния, което сведение е годно доказателствено
средство в хода на съдебното обжалване предвид разпоредбата на а чл. 171 , ал.1 от АПК .
На следващо място , в подадената чрез адв. Г. жалба от И.З. до съда се твърди ,че за периода от половин час на
15.12.2022г. жалбоподателят се е
възползвал от 30-минутното си право на
отдих по чл. 12 , ал. 4 от Наредба № 8121з-1352/2020г. Този подзаконов
нормативен акт е отменен с решение №
6356/27.06.2022г. по адм. дело №
1108/2022г. на ВАС т.е. отмяната на наредбата е
станала след издаване на обжалваната заповед , а съгласно правилото на
чл. 195, ал.1 от АПК отмяната на подзаконови нормативни актове има правно
действие занапред . В тази връзка съдът приема, че към 15.12.2021г. З. като
полицейски служител по наряд към група „Охранителна полиция“, , осъществявайки
патрулно-постова дейност е имал право на отдих . Продължителността на това
субективно право е не по-малко 30 минути предвид предписанието на чл. 11, ал.4
от споменатата наредба, но алинея трета на същата правна норма гласи, че
ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР
определят времето за хранене и времето за отдих. Видно от съдържанието
на заповед № 369з-195/26.01.2021г. на директора на ОД на МВР-Враца работещите
на смени от 12 часа, какъвто е И. З., имат право на отдих от 45 минути, но ползването на това право става след
разрешение на съответната оперативна
дежурна част. Въведените с цитирания акт условия по упражняване на правото на отдих - не само
желание от страна на служителя, но и дадено разрешение от ОДЧ , са обусловени
от необходимостта непрекъснато да се гарантира ефективността на патрулно-постовата дейност . Разрешението
предполага анализ на конкретната оперативна обстановка към момента ,в който
служителят иска да се възползва от правото на отдих . Разрешението на ОДЧ предполага отчитане каква е възможността
за своевременно реагиране при възникнала
необходимост.
Въведеното изискване за докладване
на ОДЧ с цел получаване на разрешение за промяна в изпълнението на наряда не е
самоцелно , а обслужва идеята по правилна разстановка на силите и средствата за
изпълнение на всички задачи на органите на МВР : защита на правата и свободите
на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението / чл. 2 от ЗМВР/ . Актуалната информация на оперативната дежурна
част за точно местоположение на всички полицейски екипи позволява издаване на
разпореждане за своевременна реакция на най-близко находящите се екипи при
получен сигнал за съдействие,
организиране на достатъчен брой екипи за намеса при извънредни ситуации,
както и гарантиране разпределение на нарядите по начин , гарантиращ същественото
и изпълнение на обичайните полицейски функции в района на действие на
полицейското управление.
Нито З. твърди да е поискал разрешение от дежурния по ОДЧ Г М , нито последния в писмено си сведение не посочва З. да го е сезирал с подобно искане.
След като З. не е
поискал разрешение от ОДЧ за ползване
право на отдих от 04.00 ч. до 04.30 ч. на 15.12.2021г. съдът приема ,че същият
за този период от време не е упражнявал валидно
това субективно право по време на смяната на 15.12.2021г. и не може да се позовава разпоредбата на чл.
11 от Наредба № от Наредба № 8121з-1352/2020г.
В обобщение с поведението си по време на
изпълнение на държавната служба И.З. М е
извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал.1 т.11 от ЗМВР и
поради тази причина законосъобразно му е било наложено дисциплинарно наказание
„ порицание“ за срок от 6 месеца .
В обобщение атакуваната по съдебен ред
заповед по налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен административен
акт и не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК , поради което
подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на делото съдът не следва да присъжда
разноски в полза на ответника, тъй като не е сезиран с подобно искане .
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл.
от АПК Административен съд гр. Варна
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.
И.З. с постоянен адрес *** , ж.
к. „„“ № , вх.
ет. , ап. , срещу заповед №
248з-525/03.06.2022г. на началник на РУ гр. Б С , с която му е наложено
дисциплинарно наказание “ порицание “ за срок от шест месеца.
Съдебното решение подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от датата на уведомяване на страните с
препис от съдебното решение.