Р Е Ш Е Н И Е
31.07.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град В.П.В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 17 (седемнадесети) юни Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Мюжгян Ахмедова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 712
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49, вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД от Б.Р.Д.
с ЕГН **********,***, като майка и законен представител на малолетното си дете М.Н.Н.
с ЕГН ********** срещу О.В.П. ЕИК ......,
със седалище и адрес на управление ***, Булстат ......, по който ищецът,
чрез законния си представител, претендира ответникът да му заплати сумата от
7200.00 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
настъпили в резултат от увреждане от вещ-път-пътна улична настилка, на която
ответника е собственик, ведно със законната лихва от датата на увреждането 02.07.2018
г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се и заплащане на направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: синът
на ищцата М.Н.Н. бил роден в Англия и към датата на предявяване на иска бил
малолетен, на пет години и половина. От година и половина живеели в РБългария в
дома на бащата на детето в гр.В.П., ул.“Д.“№5А. На 02.07.2018г. вечерта, около
18,30-19,00 ч. при игра на ул. Д. в гр. В.П.детето паднало в дупка на уличната
настилка дълбока около 20 см. и контузило лявата си ръка. В момента на падането
на улицата играели деца, а бащата на детето бил до входната врата на дома им ул.
Д. № 5А. След като чул писъците и плача на сина ни, както и виковете на другите
деца, бащата веднага го взел на ръце и го прибрал в дома им. След падането
детето плачело и било силно изплашено. Първоначално родителите помислили, че от
падането детето само е натъртило или навехнало ръката си, но след като силните
обезпокояващи болки започнали късно вечерта и не престанали през цялата нощ,
завели сутринта детето на преглед. Детето било много неспокойно, плачели и
стенело от неописуема болка. Образното изследване, проведено на 03.07.2018г. в
МБАЛ-Велики Преслав, рентенография на лява предмишница фас и профил, установило
данни за счупване лява предмишница в долната й трета тип „зелена пръчка" с
неголяма дисклокация на двете кости. Същият ден посетили специалист - ортопед,
който констатирал оточна и болезнена предмишница с функциолеза. Поставената
диагноза от декаря-специалист била съчетано счупване на долните краища на лакът
и лъчева кост. Терапията била гипсова имобилизация за срок от 30 дни. Същият
месец М. бил прегледен от съдебен лекар, който издал Съдебномедицинско
удостоверение № 199/2018г., от което било установено, че се касае за счупване
на двете кости на лявата предмишница, в следствие на което било причинено
трайно затруднение в движението на левия горен крайник. за срок по-голям от
един месец. При последващият преглед на детето от лекаря-ортопед проведен на
07.08.2018г. за обективно състояние на детето било прието: ограничени движения
в лява гривнена става със затруднено обслужване. След инцидента, в периода на
възстановяването, което продължавало и към момента на предявяване на иска, М.Н.
претърпял значителни неимуществени вреди. Не можел да се обслужва сам, бил изцяло
зависим от родителите си. Лятото му било изцяло пропиляно, без възможност за забавления, каране на колело и други игри
на вън, свързани с движение били невъзможни. Пълният дискомфорт, на който било
подложено петгодишното дете, вследствие на увреждането, повлиял и на психиката
му. Детето било напрегнато, нервничело, имало неспокоен сън. През следващите
два месеца от инцидента детето продължавало да изпитва силни болки и страдания.
Причинени му били редица продължаващи неудобства и всичко това единствено в
резултат от падането на сина на ищцата - М.Н. в дупка на улична настилка в гр. В.П.на
ул. Д.. Въпросната улица Д. била тиха и спокойна, малка улица, без изход. По
нея се движели само автомобили на живущите, които се прибирали и паркират пред
жилищата си. Всеки ден на нея играели деца, включително и от съседните улици.
Настилката на улицата била асфалт, но ремонт не бил извършван в последните
петнадесет години, цялата улична настилка била с многобройни дупки и което е довело до инцидента. Ищецът твърди,
че съгласно нормите на чл.2 ал.1 т.2 и чл.11, ал.1 от ЗОбС във вр. с § 7, т.4
от ЗМСМА, както и по силата на чл. 31 от Закона за пътищата и чл.48 т.2 от
Правилника за прилагането му ремонтът и поддържането на общинските пътища било
задължение на общините. Пътното платно на ул. Д. било част от уличната мрежа на
гр. Велики Преслав. Следователно отговорността за поддържане и осигуряване на
необходимите условия за безопасно и сигурно придвижване по ул. Д. в гр. В.П.било
на ответника - О.В.П. Безспорно се касаело за поддръжка и добро стопанисване на
общинска пътна мрежа, публична общинска собственост на О.В.П. Задължението на
Общината за поддръжката на уличната настилка й се вменявало като собственик на
вещта и неизпълнението на това задължение водело до възможност засегнатото лице
да потърси неимуществена и/или имуществена отговорност за недобро стопанисване
на вещта, поради което претенцията била насочена към нея. Ако Общината била
изпълнила своите задължения да поддържа общинските улици и в частност на ул. Д.
по която играят деца, нямало да се стигне до настъпване на вредите, изразяващи
се в причинените болки и страдания на сина на ищцата М.Н.. Състоянието на
вещта, следствие неглижиране на задълженията на ответника било причина за
настъпване на вредите, налице била и причинна връзка между увреждането и
състоянието на вещта, което е основание за ангажиране отговорността на О.В.П.
Предвид гореизложеното и поради основателността
и доказаността на претенцията му
ищецът моли ответника да бъде осъден да му сумата от 7 200,00 лева /седем хиляди и двеста
лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди
/болки и страдания /, в резултат от увреждане от вещ /пътна настилка/ настъпило на
02.07.2018 год., ведно със законната
лихва, считано от датата на
увреждането 02.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумите, както и направените деловодни
разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и
по реда на чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявения
срещу него иск по основание и моли за отхвърлянето му. При условията на
евентуалност претендира съпричиняване, поради липса на надзор от родителите на
детето. Счита размера на иска за прекомерно завишен, като моли алтернативно, в
случай че съдът го уважи по основание да определи размера му по справедливост,
като съобрази степента на съпричиняване.
В съдебно заседание ответникът чрез пълномощник, поддържа изложеното в
отговора на исковата молба, като допълва, че обичайно използване на пътищата е за превоз на пътници и
товари или за придвижване на пешеходци, т.е. уличното платно не следвало да се
използва като детска площадка. Оспорва и размера на претенцията,
като прекомерно завишена и моли съдът да се произнесе по справедливост.
Претендира и присъждане на разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
На
02.07.2018г. вечерта, около 18,30-19,00 ч. петгодишното дете М.Н.Н. *** паднало
в дупка на уличната настилка дълбока около 20 см и контузило лявата си ръка. В
момента на падането бащата на детето бил до входната врата на дома им ул. Д. №
5А и веднага прибрал детето в къщи. След падането детето изпитало много силни болки,
които се засили късно вечерта и продължили през цялата нощ. От образното
изследване, проведено на 03.07.2018г. в МБАЛ -Велики Преслав, рентенография на
лява предмишница фас и профил, установи данни за счупване лява предмишница в
долната й трета тип „зелена пръчка" с неголяма дисклокация на двете кости.
Предписаната терапия от специалист - ортопед, който диагностицирал увреждането, като съчетано
счупване на долните краища на лакът и лъчева кост била гипсова имобилизация за срок от 30 дни.
При последващият преглед на детето от лекаря-ортопед проведен на 07.08.2018г.
за обективно състояние на детето било прието: ограничени движения в лява
гривнена става със затруднено обслужване. Вследствие на инцидента
на детето М.Н. били причинени травматични увреждания-
непълно счупване-фрактура на костите на лявата предмишница в долния им край,
тип „зелена пръчка“ и в резултат на които на детето
е причинено трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок до
три месеца. След инцидента, в периода на
възстановяването, което продължавало и към датата на предявяване на иска, М.Н. не
можел да се обслужва сам, бил изцяло зависим от родителите си. Пълният
дискомфорт, на който било подложено петгодишното дете, вследствие на увреждане,
повлиял и на психиката му. Детето било напрегнато, нервничело, имало неспокоен
сън. През следващите два месеца от инцидента детето продължавало да изпитва
силни болки и страдания. Не можело да излиза и да играе с други деца. След намаляване на болките
детето се страхувало да излиза навън, за да не се случи отново същия инцидент. Настилката
на улица „Д.“, където било паднало детето, била асфалт, но ремонт не бил
извършван в последните петнадесет години, поради което цялата била с
многобройни дупки. Пътното платно на ул. Д. като част от уличната мрежа на гр. В.П.се
поддръжка и стопанисва от собственика О.В.П.
Изложеното се установява от приобщените писмени доказателства.
По
делото са ангажирани специални знания, чрез проведената СМЕ по писмени данни №90 от 30.04.2020 г.
Фактическата
обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство
съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
вследствие инцидента на 02.07.2018 г. на детето М.Н. са причинени следните
травматични увреждания: непълно счупване-фрактура на костите на лявата
предмишница в долния им край, тип „зелена пръчка“. В резултат на увреждането на
детето е причинено трайно затруднение в движението на левия горен крайник за
срок до три месеца. Претърпени са болки от пострадалото лица, които като
субективен феномен не подлежат на количествена оценка. Според вещото лице за
няколко седмици интензитета на болката намалява постепенно, тъй като отзвучава
оттока, вследствие имобилизацията на движенията. След отстраняване на
имобилизацията е налице преходна болезненост при раздвижване на крайника
най-вече в областта на китката.
По отношение
на събраните в хода на производството гласни доказателства съдът намира, че
напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Кирил Н. Станев
и Зорница Стефанова Станева. Същите са еднопосочни, безпристрастни,
кореспондират както помежду си, така също и с останалия, събран по делото
доказателствен материал и подкрепят изложената по-горе фактическа обстановка.
От
показанията на свидетелите се установяват болките и страданията, които е
претърпял ищеца, както и последиците от това нараняване. Детето било уплашено, изпитвало силни болки,
дори не разрешавало на лекаря да му докосва ръката. Докато било с гипсирана ръка, не можело да се
обслужва само, майка му или други близки от семейството трябвало го обличат или
събличат, не можело дори да отиде до тоалетна само, за да си събуе или обуе
панталона. Нуждаело се от постоянни грижи от майката. Детето било много
разочаровано, т.к поради увреждането не реализирали планирана почивка на море. Освен
болки М. изпитвал и страх да излиза навън, за да не падне. Затворил
се в себе си, бил нервен и хленчел постоянно.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Безспорно гласните доказателства кореспондират и с
цялата медицинска документация по делото, както и със заключението на вещото
лице, и водят до един извод, че начинът на получаване на травматичните
увреждания, описан в исковата молба отговаря на механизма на получаване на
фрактурата на лявата предмишница на М.Н..
Ето защо, съдът без да преповтаря СМЕ и гласните доказателства намира, че е
безспорно установена първата предпоставка за ангажиране на ответника О.В.П. за
заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди –
установена и претърпяната травма по несъмнен начин, мястото, времето и начина
на получаването на счупване на костите на
предмишницата, тип “зелена пръчка“, довели до трайно затруднение в движението
на левия горен крайник на ищеца.
С оглед горното съдът следва да изложи мотиви дали
са налице и всички останали предпоставки на предявения иск, почиващ на
института на непозволеното увреждане за ангажиране на отговорността на
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските
пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Ремонт
на пътищата по смисъла на легалната дефиниция в § 1, т.13 от ДР на ЗП представлява дейност
по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните качества
на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.
Поддържане на пътищата по смисъла на легалната дефиниция в § 1, т.14 от ДР на Закона за пътищата
представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата. Разпоредбата на чл. 167, ал.1 от Закона за движение по пътищата
задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние,
да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок, за което чл. 167, ал. 2 ЗДвП предвижда служби за
контрол, определени от кметовете на общините, които да контролират в населените
места изправността и състоянието на пътната настилка.В съответствие с горните
разпоредби съдът приема, че отговорността на ответника О.В.П. почива както на
основание чл. 49 ЗЗД – като лице, възложило дейността
по поддържането на пътищата /за бездействието и на ответната община и на
длъжностните лица, които е следвало да поддържат ул.“Д.“ в гр.В.П. – т.е.
лицата на които ответната община е била възложила дейността по поддържането на
пътя/, така и на основание чл. 50 ЗЗД като собственик на вещта /в
т.см. ППВС № 17/1963 г/ - общински път, от която са произлезли вреди за ищеца –
поради бездействието си по осъществяване на контрол по изпълнението на
задълженията на концесионера по договора за поддържане на чистотата и поради
неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно
неизпълнение на задължения на общината по чл. 31 от Закона за пътищата – да осигури
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, което е в причинна връзка с настъпилата с ищеца на 02.07.2018 г.
злополука.
От страна на О.В.П. не са ангажирани никакви
доказателства от които съдът да направи извод или постави под съмнение
установеното по делото, че на 02.07.2018 г. неравността на асфалтовата настилка/дупка/
на ул."Д." в гр.В.П., в която е стъпил ищеца, не отговаря на истината,
т.е. че асфалтовата настилка на улицата, като част от пътя е била в състояние
позволяващо и на гражданите и на гостите на града да се движат безопасно по
точно този участък от пътя. Напротив дори от гласните доказателства допуснати в
полза на ищеца, чрез показанията на свидетелите, се изяснява, че ул."Д."
е с дупки – една от които с дълбочина около 20 см и която е причинила инцидента.
Както вече бе посочено, от показанията на
разпитаните свидетели, съвкупно преценени със събраните по делото писмени
доказателства и прието експертно заключение на вещото лице д-р В. се установява
по безспорен начин, че процесния инцидент е станал на 02.07.2018 г., в светлата
част на деня – около 18.30-19.00 часа- при достатъчна светлина позволяваща, нормално
движение на хора, върху неравните улици в града, вкл. и по ул."Д.",
на която улица ищецът е навлязъл в неравност и при падането е счупил лявата си
предмишница.
Предвид гореизложеното, съдът намира за установено
по делото, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане: деяние, противоправност на деянието, вина на съответните длъжностни
лица, на които ответника е възложил изпълнението на дейността по ремонт на
пътя, причинна връзка и вреди. Налице е причинено на ищеца телесно увреждане
поради противоправно бездействие на ответника, отговарящ с оглед разпоредбите
на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Ето защо предявения иск е
доказан по своето основание.
Съдът
не кредитира твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, а
в последствие и поддържани в с.з, че родителите на пострадалото дете, които
отговарят за него с поведението си са допринесли за съпричиняване на
вредоносния резултат. При преценка на това възражение съдът съобрази
обстоятелството, че трайно установената съдебна практика приема, че
разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД намира приложение и в
случаите, когато пострадалото малолетно или непълнолетно дете е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, поради неупражнен надзор от неговите
родители. В този смисъл е Решение № 88/12.09.62 г. по гр. д. № 83/62 г. на
ОСГК, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., на Пленум на ВС, Решение № 91 от
20.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 66/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 44 от
26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1139/2011 г., II т. о., ТК и др. В настоящият
случай обаче по делото не са събрани доказателства, от които да се направи
извод, че детето М. или неговите родители, със своето поведение са допринесли
за съпричиняване на вредоносния резултат. Както се установява от събраните в
хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Кирил
Станев и Зорница Станева, непосредствено преди инцидента детето, заедно с други
деца на съседи са играли пред дома им на улицата, като бащата на М.Н. също е
бил на улицата в непосредствена близост до тях. Поради което липсват
доказателства за неупражнен надзор от страна на родителите, който да е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че разпоредбата на чл. 8, ал.8 от ЗЗДетето предвижда, че
родителите, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и
грижа децата до 12 годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното
физическо, психическо и нравствено развитие. Действително в настоящият случай,
непосредствено преди инцидента детето М.Н. се е намирало на улицата пред дома в
който живее в РБългария, заедно с други деца, като баща му също е бил там. Липсват
данни и доказателства по отношение на детето М.Н. да е съществувала някаква
опасност, която да е била известна на родителите и въпреки която същите да са
оставили детето без надзор. Следователно липсват данни и за недостатъчно
упражнен надзор от страна на родителите, който от своя страна да е в причинна
връзка с настъпилото увреждане, вследствие на падане поради неравности на
уличната настилка, респективно да води до извод за неговото съпричиняване.
При определяне на размера на претендираното
обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид
установените от събраните по делото доказателства обстоятелства, че
претърпените от ищеца травматичните увреждания имащи характер на средна телесна
повреда са му причинили силни болки за продължителен период от време, че
възстановителния период е доста дълъг, не измерим само в три месеца, през които
ищецът е бил обездвижен.
През периода на възстановяване на ищеца, който е
бил на пет години, е бил принуден да
търпи освен физически болки и редица неудобства в ежедневието си, свързани
основно с невъзможността да се справя с нормалните човешки дейности без чужда
помощ, което от своя страна е рефлектирало негативно върху емоционалното му
състояние-бил е нервен и депресиран. Ясно описание на претърпените от ищеца
негативни емоции дават разпитаните свидетели. Детето е било принудено през
цялото лято да стои в къщи без да има контакти с други деца, които играят
навън. Изпитвало е страх да излезе от дома си за да не се случи същата травма. Логичните
и хронологични показания на свидетелите, съдът намира за обективни, тъй като
при всяко едно травматично увреждане човек преживява болка. Болката която в
случая ищецът е претърпял не може да се отрече, че е субективна, но същата е
била силна към момента на получаването на фрактурите, с по-ниска интензивност
след проведеното лечение и намаляваща след премахване на гипса и възвръщане на
ищеца към нормалното му ежедневие.
Съдът с оглед на конкретните обстоятелства по
делото и съдебната практика на ВКС, намира за справедлив размер от 6 000.00
лева, отговарящ на степента и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страната обществено–икономически условия на живот
/икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта/. В
останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Приемайки
иска и за основателен и доказан до посочения размер съдът следва да присъди и законната
лихва върху главното вземане, считано от датата на увредата – 02.07.2018 г.,
т.к. именно това е началният на момент на изпадане в забава на ответната
страна.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, всеки от ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска. От представените доказателства се
установи, че ищеца е направил разноски по делото в общ размер на 908.00 лв. за
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат 320.00 лв., държавна така
288.00 лв. и възнаграждение на вещо лице за изготвяне на СМЕ, а съразмерно с
уважената част от иска следва да заплати разноски в размер на 756.67 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от предявения иск. Ответникът О.В.П. е направил по делото разноски в размер от 538.00
лева за юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
съразмерно с отхвърлената част от иска следва да му бъдат заплатени разноски в
размер на 89.67 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
О.В.П. ЕИК ......,
със седалище и адрес на управление ***, Булстат ......, представлявана
по закон от Кмета на общината, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Н. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Б.Р.Д.
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, сума в размер на 6
000.00 лева /шест хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от увреждане
от вещ-път-пътна улична настилка, на която ответника е собственик и като
лице, възложило дейността по поддържането на пътищата, ведно със законната лихва от датата на увреждането 02.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата на основание чл. 49, вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6000.00 лева до предявения размер от 7 200.00
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
О.В.П. ЕИК ......,
със седалище и адрес на управление ***, Булстат ......, представлявана
по закон от Кмета на общината, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Н. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Б.Р.Д.
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, направените в настоящото
производство разноски в размер на 756.67 лева /седемстотин петдесет и шест лева
и шестдесет и седем/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Б.Р.Д. с ЕГН ********** ***, като родител и законен
представител на М.Н.Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на О.В.П. ЕИК ......, със седалище
и адрес на управление ***, Булстат ......, представлявана по закон от Кмета на
общината, направените по делото разноски в размер на 89.67 лева /осемдесет
и девет лева и шестдесет и седем/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Районен
съдия: